Определение по дело №1175/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 226
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20215300501175
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изп.директор Д.Б.Б., чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б.Р. против Определение №1479/17.03.2021г., постановено по
ч.гр.д.№2246/2021г. на ПРС, XXI гр.с., с което изцяло се отхвърля
заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В. К. К., ЕГН
**********, с вх.№ 5326/05.02.2021 г.
В жалбата са релевирани оплаквания, че разпореждането е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа се, че облигационното правоотношение се
доказва от договори за кредит от 11.01.2018 г., 17.01.2018 г. и 18.01.2018 г., с
които на кредополучателя е отпусната сумата от 400 лева с позоваването на
общите условия към договорите, предвиждащи възможността към основния
договор за кредит да се предоставя допълнителен кредит за суми. Отделно от
това се сочи, че изискването по чл.410, ал.3 ГПК за представяне на договорът,
заедно с неговите приложения и изменения е въведено с цел проверка
наличието на неравноправни клаузи, а не за доказване на твърденията в
заявлението. Излагат се доводи за едностранния характер на заповедното
производство, в което не се изисква представяне на доказателства за
вземането, а същото се инициира с цел проверка дали е спорно. Моли се да се
отмени обжалваното определение и да се присъдят разноските за настоящото
1
производство от 15 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК ********* със заявление вх.№ 5326/05.02.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. К. К., ЕГН
**********, с предмет следните вземания 1 100 лева главница за периода от
11.01.2018 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 10.02.2018 г.
/падеж на погасителната вноска/; 31, 88 лв.- договорна лихва за периода от
11.01.2018 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 10.02.2018 г.
/падеж на погасителната вноска/; 1082, 88 лева - обезщетение за забава,
считано от 11.02.2018 г. до датата на подаване заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноските. В заявлението е посочено, че вземането произтича
от договор за кредит № ********** от 11.01.2018 г. между „4финанс“ ЕООД
/кредитодател/ и В. К. К. /кредитополучател/, което е прехвърлено от
кредитодателя на заявителя с договор цесия от 19.11.2019 г. и Приложение 1
към него.
Към заявлението са приложени цитирания в него договор за кредит от
11.01.2018 г. за сумата от 400 лева, както и още два договора за кредит от
17.01.2018 г. за сумата от 700 лева и от 18.01.2018 г. за сумата от 1100 лева.
С разпореждане от 08.02.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя
да уточни конкретно колко правоотношения по договори за кредит са
възникнали, както и да мотивира правен интерес от присъждането на
обезщетение за забава от 1082, 88 лв., доколкото последното възлиза в размер
на 333, 06 лева.
С уточняваща молба от 24.02.2021 г. заявителят е изложил твърдения,
че облигационното правоотношение, по което претендира сумите е само едно
- договор за кредит № ********** от 18.01.2018 г. като главницата от 1100
лева се претендира за периода 11.01.2018 г. /датата на сключване на договора
за кредит/ до 10.02.2018 г. /падеж на погасителната вноска/; договорната
лихва от 31, 88 лв. за периода от 11.01.2018 г. /датата на сключване на
договора за кредит/ до 10.02.2018 г. /падеж на погасителната вноска/; като по
отношение обезщетението за забава 1082, 88 лева е посочил претенцията по
периоди с уточнението, че за периода от 13.03.2020 г.- 14.07.2020 г. не е
2
начислявано.
С второ разпореждане от 25.02.2021 г. районният съд е указал на
заявителя, че е налице съществено противоречие в изложените твърдения и
искането за издаване на заявлението, тъй като се позовава на наличието само
на едно правоотношение - договор от 18.01.2018 г., а вземането за главницата
и договорната лихва се претендират от датата преди възникването му / и
двете за периоди от 11.01.2018 г./, както и че необосновава размера на
търсеното обезщетение за забава от 1082, 88 лева, при условие, че същото е
333, 06 лева. В предвид на указаното противоречие между обстоятелствата,
въз основа на които се претендира вземането и претендирания период на
вземането, заповедният съд е указал на заявителя да формулира надлежно
искане към съда.
На 16.03.2021 г. от заявителя е постъпила молба с идентично
съдържание с предходната молба от 24.02.2021 г.
Последвало е постановяването на обжалваното определение, в което
заповедният съд е приел, че въпреки двукратно дадените указания на
заявителят, то същият не е отстранил нередовностите на заявлението, както и
че обезщетението за забава не подлежи на присъждане, тъй като надвишава
законната лихва, а така и се претендира извън размера, на който кредиторът
има право съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, тоест съдът извършва
преценка дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават
извод за наличие на редовна искова молба. В случая е налице противоречие
между твърденията в заявлението, уточнени с допълнителните молби от
24.02.2021 г. и 16.03.2021 г. и искането на заявителя за присъждането на
главницата и договорната лихва. В заповедното производство, заявителят
претендира вземанията си за период от 11.01.2021 г. до 10.02.2018 г. въз
основа на договорно правоотношение от дата 18.01.2021 г., тоест за период
преди възникване на правоотношението, на което основава претенцията си и
със същевременното позоваване на началната дата 11.01.2021 г. /като дата на
сключване на договора за кредит/. С оглед на това налице е противоречие
между обстоятелствената част, в която се посочват обстоятелствата от които
произтича вземането и претендираната парична претенция, поради което е
налице нередовност на заявлението. Излагането на твърдения, съответстващи
на искането към съда за издаване на заповедта за изпълнение е необходимо,
по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК и с цел гарантиране правото
на длъжника да прецени дали дължи сумата на претендираното основание и в
посочения размер,съответно дали да подаде възражение по чл. 414 от ГПК.
Тъй като посочената нередовност на заявлението не е била отстранена,
3
въпреки повторно дадените указания от районният съд, правилно е
постановен обжалвания отказ за издаване на заповед за изпълнение. Правилни
са и изводите на районният съд за приложението на чл.33, ал.2 ЗПК касателно
претендираното обезщетение за забава, доколкото при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която в случая се констатира, че е 333, 06 лева.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено, а частната жалба ще се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №1479/17.03.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№2246/2021г. на ПРС, XXI гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4