М О Т И В И
към Присъда № 50/07.12.2015г.,
постановена по НОХД № 452/2014г.
по описа на Старозагорски окръжен съд
С
обвинителен акт подсъдимият Н.Д.Б. с ЕГН ********** - роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, живущ
***, е предаден на съд за това, че на 13.08.2013г. в гр. ****, обл.
****, по бул. “*****“ /****/, в посока
изток-запад, при управлението на моторно превозно средство–лек автомобил марка
„Сузуки“ модел “Лиана“ с рег. № СТ9184 АР, е нарушил правилата за движение по
пътищата – ЗДвП, а именно:
- Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди”;
- Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС;
- Чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- Чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”;
- Чл.116, предл. последно от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към престарели хора”,
като
с деянието си причинил по
непредпазливост смъртта на Ш. П. Ш. с
ЕГН ********** от гр. Казанлък - престъпление по чл.343, ал.1, буква „в”, във връзка с чл.
342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението както от фактическа, така и от
правна страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства - чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, като
се приложи института на условното осъждане за изпитателен срок от пет години. На
основание чл.343г НК, подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС.
**** на пострадалия – М.Г.Ш. и ****
– П.Ш.Ж. и М.Ш.И. са конституирани като частни обвинители. Повереникът им адв. М.З.
счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, а именно четири години “Лишаване от свобода”, като същият
бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от седем години. Частните
обвинители М.Г.Ш., П.Ш.Ж. и М.Ш.И. поддържат становището на процесуалния им
представител.
Подсъдимият Н.Д.Б. не се признава за виновен и моли
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не счита, че не е
нарушил закона.
Защитниците на подсъдимия – адв. Л.Д. *** и адв. И.В.
от **** считат, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин,
поради което пледират по отношение на техния подзащитен да бъде постановена
оправдателна присъда.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, заключенията на съдебните експертизи и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Д.Б. е правоспособен водач
от 2011г., притежаващ категории „В” и „М”.
На 13.08.2013г., вечерта, подсъдимият Б.
бил на гости при **** си в *****. Около
22:00 часа подс. Б. взел автомобила на **** на *** си – св. Х.Й.С., за да отиде
до *****. Автомобилът бил марка „Сузуки“, модел “Лиана“ с рег.№ СТ 9184 АР,
черен на цвят. Подсъдимият Б. с автомобила на св. С. ***-запад. Лампите за
улично осветление са монтирани на намиращите се в началото на северния тротоар /метални стълбове от тролейбусната
електрозахранваща мрежа/. На втория поред метален стълб при движение в посока
изток-запад, след кръстовището на бул. **** с ул. *****, са монтирани пътен
знак “В27” – “Забранени са престоят и паркирането” и указателна табела с надпис
“*****”. Пътният участък в инкриминираната зона е прав. Платното за движение
е двупосочно с по две ленти във всяка
посока, които са разделени с тревен
остров и високостеблени храсти. Северните ленти са за направление движение
запад, а южните за направление движение изток, като в процесната зона двете
платна са разделени с двойна непрекъсната разделителна линия с обща ширина на
платното на булеварда 18
метра, ширина на северното платно – 9,40 метра. Дясната
/северна/ лента на северното платно е с ширина 4,10 метра, а лявата
/южна/ - с ширина 5,30
метра. Подсъдимият Б. се движел със средна част на лекия
автомобил около разделителната линия на северното платно за движение, бил сам в
автомобила. Участъкът бил прав, равнинен, с гладко асфалтово покритие, без
неравности. Пътното платно е частично осветено в тъмната част на денонощието, но
при нормална видимост, осигурена от светлините на фаровете на автомобила. В
това време по пътното платно пресичал пешеходеца Ш. П. Ш. Той вървял в посока комплекс ****,
като първоначално пресякъл южното платно, след което навлязъл в затревения
участък, разделящ пътните платна на булеварда. Минал на затревения остров между
два храста /там имало утъпкана пътека/ и продължил да пресича северното платно.
В този участък от булеварда /около магазин *****/ подс. Б. управлявал
автомобила с около 48-49 км/ч.
/установено от заключение на комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от експертите ***. Д., ***.
И. и ***. И.И./. Процесният лек автомолбил се е движел с включени къси светлини при
изправна осветителна система и нормални зрителни възприятия от страна на водача. При това положение
последният имал обективна възможност да възприеме пострадалия в зоната,
осветена от фаровете на автомобила, при нормални атмосферни условия на
разстояние 50 метра,
т.е. в момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение на автомобила
той е бил осветен от предната лява страна на осветената от фаровете зона и
водачът е можел да го възприеме. Необходимото разстояние за спиране на лекия
автомобил от момента на реагиране на водача до пълното екстремно спиране
/опасната зона на спиране на автомобила/ за скоростта му на движение, е 37,4 метра. Сравняването
й с отстояването на лекия автомобил до пешеходеца към момента, в който навлиза
в северното платно за движение и става видим за водача определя, че от
техническа гледна точка пострадалият не е попадал в опасната зона на движение
на лекия автомобил, което налага извода, че ако подсъдимият е реагирал
своевременно за екстремно спиране към момента на навлизане на пешеходеца на
платното, когато и реално е можел да бъде възприет от него /подсъдимия/ -
когато автомобилът е бил на 55,5 – 40,4 метра преди мястото на удара, то той е
можел да спре автомобила преди да достигне до мястото на удара, както вече бе
посочено необходимото му разстояние за спиране при скоростта му на движение е 37,4 метра, т.е. подсъдимият
Б. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара при
своевременно възприемане на опасността и чрез аварийно задействане на
спирачната система /в този смисъл заключение на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие и заключение
на повторна тройна автотехническа експертиза - като краен извод/. При това
взаимно движение - от една страна на пешеходеца Ш.П.Ш. и от
друга - на водача на лекия автомобил марка “Сузуки“, модел “Лиана“ с рег.
№ СТ 9184 АР, настъпил удар. От мястото на инцидента се чул тъп удар, без да се
чуе звук от спирачки. При възникналата ситуация се осъществява начален контакт
между дясна подбедрица на пострадалия Ш. с ляв ъгъл предна броня на процесния
автомобил при стъпване с десен крак на асфалтовата настилка. Левият крак на
пострадалия Ш. при удара е бил повдигнат в началото на извършване на крачка при
последващ втори контакт с предната броня и левия фар на автомобила. Последвал е
удар в областта на таза при контакт с горен край ляв фар и предна част на левия
калник. Последвало е “носене” на тялото и контакт на тялото и главата на
пострадалия в лявата страна на предното стъкло и частично в предна лява колонка
купе. Под понятието “носене” се разбира фазата от осъществяване на удара между
автомобила и пешеходеца, при която тялото за достатъчно дълъг период, по-голям
от времето на удара при началния контакт, е в съприкосновение с превозното
средство предна част купе, преден капак, предно стъкло /съобразно
горецетираната комплексна експертиза/.
Подсъдимият
Б. не разбрал какво става, като помислил, че нещо е паднало върху автомобила, той
инстинктивно вдигнал ръката си, за да се защити. След това погледнал и видял
човек на капака на автомобила. Подсъдимият Б. спрял автомобила след около 10-15 метра от затревения
остров. Пострадалият паднал до лявата страна на автомобила на пътното
платно. Имало и кръв по платното. Предно панорамно стъкло на автомобила било
счупено. Свидетел видял, че водачът на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Лиана” излязъл от автомобила и отишъл до мястото на произшествието. Подсъдимият
Б. бил уплашен и го било страх да пипа
пострадалия. Свидетелят оказал първа помощ на пострадалия пешеходец, като
накарал подс. Б. да даде нещо, за да подложат под главата му. Свидетелят поръсил
с вода лицето и врата на пострадалия, след което се обадил на „Бърза помощ“.
След около десетина минути на мястото на произшествието дошли линейка и
полицейски автомобил. С линейката откарали пострадалия в болница. Екип на РУП - **** запазил
местопроизшествието. Пострадалият Ш. Ш. бил откаран първоначално във ФСМП -
град **** и след това в МБАЛ - *****, но
след няколко часа починал.
От
заключението на СМЕ на труп №212/2013г. и заключението на комплексната съдебна
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие се установява, че при
огледа и аутопсията върху трупа на Ш.П.Ш. са установени: шийна травма –
счупване на тялото 6-ти шиен прешлен, охлузване на кожата на шията, гръдна
травма, охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, порезна рана на гръдния
кош, счупване на пет ребра вдясно и десет ребра вляво, счупване на тялото на
седми прешлен, охлузвания по лицето и
главата, охлузвания и кръвонасядания на крайниците, счупване на левите напречни
израстъци на поясните прешлени, счупване на бодлестите израстъци на четвърти и
пети поясни прешлени, счупване на дясната илиачна кост с десния ацетабулум, счупване
на дясната скочна кост и големия пищял на дясната подбедрица, кръвонасядане на
капсулите на десния бъбрек, наличие на 1,35 промила алкохол в кръвта. Описаните
травматични увреждания без порезната рана на гърба са причинени от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при процесното ПТП.
Порезната рана на гърба е причинена от действието на предмет с режещ ръб и може
да бъде причинена при ПТП. Всички описани травматични увреждания са прижизнени.
Към момента на настъпване на смъртта Ш. е бил в средна степен на алкохолно
опиване. Смъртта на Ш.П.Ш. се дължи на съчетаната шийна и гръдна травма. Следва
да се отбележи, че двете заключения в частта им относно извода на
експерта-лекар не са оспорени от нито една от страните.
Гореустановената
чрез заключението на съдебномедицинска експертиза на труп, идентично със
заключението на комплексната съдебна експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие причинно-следствена връзка между факта на пътно-транспортното
произшествие и смъртта на пострадалия е безспорна по делото.
От назначените в хода на досъдебното
производство химически експертизи за установяване на наличие на алкохол в
кръвта на участниците в произшествието се установява, че: от Протокол за химическа експертиза №
498/14.08.2013 г. е видно, че в пробите взети от Ш.Ш. се доказва наличие на алкохол в кръвта
1,60 на хиляда. От протокол за химическа
експертиза № 499/14.08.2013 г. е видно,
че в пробите взети от Н.Д.Б. не се доказва наличие на алкохол в кръвта на Н.Б.Д..
Основният спорен момент по делото е за механизма на
пътно-транспортното произшествие, обстоятелствата, които определят
отговорността за извършването му от подсъдимия. Цялостното поведение на дееца
като водач на МПС и всички останали факти по делото, съдът прие за установени,
тъй както са изложени по-горе, съпоставяйки всички доказателства по делото.
В обясненията си подсъдимият Б. не отрича участието
си като водач на МПС в процесното ПТП, не оспорва инкриминираното време и място
като заяви: “В района на магазин **** настъпи ПТП-то, което реално не съм успял
да възприема, понеже не съм видял. Карах си колата и изведнъж нещо падна на
прозореца ми от страна на шофьорското място.” В една част тези обяснения на
подсъдимия си кореспондират с по-долу коментираните доказателства. Подсъдимият
счита, че не носи отговорност за ПТП-то поради обстоятелството, че пострадалият
внезапно се е появил на пътното платно и не е забелязал същия.
На първо
място следва да се отбележи, че протокол за оглед на местопроизшествие от
24.08.2013г. /л.11-12 от ДП/, настоящият съдебен състав намира за годно
доказателствено средство, изготвено съобразно изискванията на чл.155, чл.156 и
чл.128-130 от НПК. Същият безспорно е подписан от органа, извършил действието и
съответните две поемни лица и съдържа всички необходими реквизити, посочени в
чл.129, ал.1 от НПК. Съставен е с цел, отговаряща на изискванията на чл.155,
ал.1 от НПК. Обстоятелството, че положеният подпис срещу “специалист-технически
помощник”, не е на свидетеля П.Г. – ****** не прави протокола негоден съобразно
изискванията на НПК. Действително в с.з. /л. 111 от делото/, св. П.Г. заяви, че на последната страница от
процесния протокол няма негов подпис, същият е участвал при огледа на
местопроизшествието и безспорно е изготвил фотоалбума към протокола за
местопроизшествие /л.13-16 от ДП/. В случая изрично следва да се отбележи, че
на първата страница от обсъждания протокол на местопроизшествие като вещо лице,
участвало при извършване на огледа /освен св. Г./, е посочен и автоексперта Х.Х.,
който изрично в хода на съдебното следствие /л.174 от делото/ заяви, че е
присъствал на огледа, като е оказал техническо съдействие на разследващия
полицай и служителя на БНТЛ “Вечерта, когато беше ПТП-то и се извършване
огледа, бях като технически сътрудник”. На лист 175 от делото експертът Х.Х.
/изготвил и първоначалната АТЕ по ДП/ не оспори обстоятелството, че подписът
срещу “специалист – технически помощник” на последната страница от процесния
протокол за оглед на местопроизшествие, е негов. Предвид изложеното, както вече
бе посочено, съдът намира, че при изготвяне на коментирания протокол за оглед
не са допуснати никакви нарушения на изискванията на НПК, поради което същият
съвсем закономерно е използван като доказателствено средство и данните,
изложени в него, са използвани от всички назначени експертизи в хода на
наказателното производство. За да приеме за безспорно установена гореизложената
фактическа обстановка, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С.Д.Д.,
дадени в хода на досъдебното производство /л.23 от ДП/ и приобщени по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК към доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие, от които с категоричност се установява, че по
време на ПТП-то св. Д. не е чул звук от спирачки, а е възприел единствено шум
от тъп удар. Същият е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента,
като е бил с гръб към пътното платно. След като е възприел слухово инцидента,
св. Д. се обърнал, като в показанията си на ДП, които изрично заяви в с.з., че
поддържа, с подробности описва местоположението на пешеходеца на пътното платно
след инцидента, поведението на подсъдимия, марката на лекия автомобил, посоката
на движение и нанесените щети по автомобила. Показанията на този свидетел
относно обстоятелството възприел ли е подсъдимият Б. своевременно пострадалия Ш.
като опасност за движението, си кореспондират с показанията на свидетелката Х.Й.С.,
дадени на ДП /л.30/ и приобщени към доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК /л.78 от делото/, поддържани от свидетелката.
Последната с категоричност заявява, че
на инкриминираната дата около 22:00ч. е отстъпила притежавания от нея лек
автомобил марка “Сузуки Лиана” с рег. № СТ 9184 АР, черен на цвят, на
подсъдимия Н.Б. – приятел на ******, за да отиде до дома си. Малко след
посочения час подс. Б. телефонирал на свид. С. и й казал, че е блъснал човек до
магазин ****”. “Плачеше по телефона и ми каза: “Тоя човек сякаш излезе от
асфалта. В началото помислих, че нещо ми е паднало отгоре и си вдигнах
инстинктивно ръката, после погледнах и видях на предния капак човек””. Тези
показания са в унисон и със заключението на назначената в хода на съдебното
следствие комплексна експертиза, от което се установява, че водачът реагира за
спиране непосредствено преди осъществяване на началния контакт /десета от
секундата/ и ако същият е възприел своевременно пострадалия Ш., за което е
налице обективна възможност с оглед дължината на осветената зона /подробно
коментирано по-горе/, е била налице техническа възможност да спре автомобила
преди да достигне до мястото на удара. Тук следва да се отбележи, че в
показанията си св. Ж.П. – **** /л. 112 от делото/ с категоричност заявява, че
по време на извършване на огледа е имало улично осветление и е светел магазина.
Горецитираните доказателства си кореспондират и с показанията на св. С.С.
/л.132 от делото/, който също не е чул звук от спирачки /както вече бе посочено
при огледа на местопроизшествието не е бил наличен спирачен път/ и описва
обстоятелства относно поведението на шофьора и местоположението на пострадалия
след инцидента и наличните щети по процесното МПС, които са идентични с
изложените обстоятелства от св. С.Д.. Свидетелят С. с категоричност заявява, че
е възприел пострадалия от момента, в който същият е пресичал южното платно за
движение с несигурна походка, където му сигнализира със звуков сигнал
неизвестен автомобил, достигнал е затревената озеленена ивица и пресичайки я е
навлязъл в северното платно за движение. От показанията на свидетелите М.И.Т. и
М.М.М. – *****, по безспорен начин се установява, че са взели всички необходими
мерки до извършване на огледа да не се заличат следите от престъплението.
Горецитираните гласни и писмени доказателства си кореспондират със заключението
на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебна експертиза и в
частност със заключението на повторната тройна автотехническа експертиза /л.101
от ДП/. По делото е изслушано заключението и на назначената първоначално
единична автотехническа експертиза /л.32 от ДП/.
Макар и в
трите горепосочени експертизи да са изложени научно-технически изводи относно
механизма на ПТП, съдът прие като най-пълно, ясно и обосновано заключението на
комплексната съдебна експертиза, изготвено в хода нае съдебното следствие. Съображението
на съда, за да не ползва заключението на единичната автотехническа експертиза,
според която пострадалият е попадал в опасната зона за спиране на процесния
автомобил, е това, че този извод на експерта противоречи със заключенията на
повторната тройна автотехническа експертиза, изготвена по време на досъдебното
производство и тази, назначена в хода на съдебното следствие, според които от
техническа страна поведението на подсъдимия Б. като водач на МПС обуславя
отговорност за настъпването на ПТП-то. Съдът възприе заключението на
назначената в хода на съдебното следствие комплексна експертиза относно
скоростта на движение на процесния лек автомобил и не възприе заключението на
повторната тройна експертиза от хода на досъдебното производство относно тази
скорост поради обстоятелството, че експертите, изготвили експертизата в хода на
съдебното следствие подробно са изследвали от фактическа страна всички
обстоятелства, имащи отношение при съответните научни методи и формули за
определяне на скоростта /л.223-231 от делото/ и са стигнали до категоричен
извод относно скоростта на движение на автомобила, респективно скоростта на
движение на пешеходеца и времето за движение на пешеходеца от навлизането на
платното до достигане на мястото на удара. Докато при тройната АТЕ, изготвена
на ДП, не е налице такава степен на категоричност при отговорите на тези
въпроси. Кредитирайки като пълно и ясно и обосновано заключението на
експертизата, изготвена от вещите лица *** Д., ***. И. и ***. И., съдът прие
като аргументирани и обосновани изводите на вещите лица, изготвили посоченото
заключение относно поведението на подсъдимия и пострадалия преди и по време на
процесното ПТП.
Предвид
коментираните по-горе доказателства и възприетите заключения на съдебните
експертизи, съдът, като противоречащи с останалия доказателствен материал, не
възприема обясненията на подсъдимия в частта им относно твърденията му, че
пострадалият Ш. внезапно се е появил на пътното платно. Възприетите от съда
доказателства, заключенията на експертизите – с посочени ясни технически
параметри, разстояния, скорост, време и т.н., както вече бе посочено, с
категоричност установяват, че подсъдимият не е контролирал непрекъснато
процесния автомобил и за него е била налице обективна възможност да възприеме
пострадалия своевременно и от техническа страна да предотврати ПТП-то, което от
своя страна ангажира и неговата наказателна отговорност при настъпване на
вредните последици.
При така установените факти по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
От
изложеното по-горе е видно, че на 13.08.2013г. в гр. ****, обл. ****, по бул. **** /южно от магазин ****/, в посока изток-запад,
при управлението на моторно превозно средство–лек автомобил марка „Сузуки“
модел “Лиана“ с рег. № СТ9184 АР, е нарушил правилата за движение по пътищата:
- Чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”;
-
Чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”,
като с деянието си причинил по непредпазливост смъртта на Ш.П.Ш. с ЕГН ********** от гр.***** – престъпление
по чл.343, ал.1, б. “в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Безспорно е, че чл.20, ал.1 от ЗДвП вменява като задължение на водачите непрекъснато да контролират пътните
превозни средства, които управляват. Както вече бе установено по безспорен
начин, подсъдимият Б. не е наблюдавал непрекъснато пътното платно, респективно
не е контролирал непрекъснато превозното средство. В разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП е предвидено: “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. При
възникналата опасност подсъдимият Б. не е направил нищо, за да намали скоростта
или да спре. Моментът на възникване на опасността е обективен факт и трябва да
бъде възприет своевременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане
на спирачния механизъм за възможното предотвратяване на произшествието. Късното
възприемане, респективно невъзприемане на опасността при обективната възможност
да бъде възприета своевременно, ангажира отговорността на дееца при настъпване
на вредни последици.
Непосредствена последица от виновното поведение на
подсъдимия като водач на МПС, е настъпилият вредоносен резултат – смъртта на Ш.
П. Ш., като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези общественоопасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намери, че по делото не са налице
доказателства, които биха обусловили виновно нарушение на чл.5, ал.1, т.1;
чл.5, ал.2, т.1 и чл.116, предл. последно от ЗДвП от страна на подсъдимия Б.,
респективно непосредствена последица от тези нарушения да е настъпил
вредоносния резултат, а именно смъртта на Ш. Ш. Поради което призна подсъдимия
за невинен и го оправда по обвинението за нарушаване на горецитираните
разпоредби от ЗДвП. В случая по никакъв начин не би могло да се вмени вина на
подсъдимия, че е бил длъжен да възприеме пострадалия като уязвим участник в
движението, респективно престарял човек.
Относно
вида и размера на наложеното наказание:
При определяне на наказанието съдът изходи от двата
основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
За извършеното от подсъдимия Н.Д.Б. престъпление законът предвижда наказание до
шест години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства: младата възраст на подсъдимия, ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало;
средната степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид – от една страна, с оглед вида и конкретното
съдържание на нарушенията на ЗДвП, довели до настъпване на съставомерния
резултат, положителните характеристични
данни за личността на подсъдимия, същият е млад човек, полагащ грижи за своята
реализация в полза на обществото, като следва висше образование, както и
обстоятелството, че чрез обясненията си по фактическата обстановка подсъдимият
съдейства за установяване на обективната истина, макар и интерпретирайки
отделни факти в подкрепа на защитната си позиция. При определяне на наказанието
съдът отчете отбелязаното по данни на подсъдимия обстоятелство в Протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.74
от ДП/, че същият е употребил вещество, нарушаващо му способността за управление
на МПС – канабис.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че е
налице превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия Н.Д.Б. наказание
значително под средния размер на предвиденото в закона и го осъди на две години и три месеца „Лишаване от свобода”.
Отчитайки,
че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от
три години и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки
се с конкретното съдържание на извършените
от подсъдимия нарушения на правилата за движение, съдът постанови лишаване на подсъдимия Н.Д.Б.
- на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да
управлява моторно превозно средство за
срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Тъй като на подсъдимия не е било отнето свидетелството
за правоуправление по административен ред, съдът не приложи чл.59, ал.4 от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Н.Д.Б.
наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия Н.Д.Б.
да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 438.70
/четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет ст./ разноски по делото.
На основание чл.189 от НПК,
съдът осъди подсъдимия Н.Д.Б. да заплати в полза на Държавата по бюджетната
сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 2667.22 /две хиляди
шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ разноски по
делото.
Съдът
осъди подсъдимия Н.Д.Б., ЕГН **********, да заплати на М.Г.Ш.
ЕГН **********, на М.Ш.И., ЕГН ********** и П.Ш.Ж., ЕГН ********** сумата от
1400 /хиляда и четиристотин лева/
представляващата адвокатски хонорар.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: