Решение по дело №1297/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 483
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330201297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

483 гр.Пловдив, 13.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 12.03.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1297/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17/12.07.2019г. на  Кмета на Община Хисаря, с което на М.П.Н. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.4 от Наредбата за притежание и отглеждане на кучета и ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Хисаря /съкр.Наредбата/ на основание чл.27, ал.3 и чл.28, ал.2 от Наредбата.

           Жалбоподателя иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Р.

           Въззиваемата страна Община Хисаря, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.К., който пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

             Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна но не и на посочените в нея основания, нито на изложените в съдебно заседание.

                На 09.06.2019г. на телефон 112 постъпил сигнал от Й.Т., която съобщила, че в същия ден 5 броя кучета, собственост на жалбоподателя Н., нападнали и разкъсали домашното й куче, в  двора й в село Паничери, община Хисаря. В тази връзка  и въз основа на Заповед № РД-05-293/10.06.2019г. била сформирана комисия за извършване на проверка по случая, която да посети жалбоподателя на място  в село П., ул. „*** - адресът, на който същият отглеждал животните.

            В хода на проверката, жалбоподателят Н. потвърдил, че е собственик на конкретните 5 кучета, порода „Лудогорско гонче”, представяйки паспорти за тях, и че ги отглеждал от около 11 месеца.  Контролните органи, обаче, установили,че същият не ги е регистрирал.

             На 11.06.2019г. била направена и справка в Община Хисаря, относно вид плащане „такса куче”, от която станало ясно, че на името на жалбоподателя няма регистрирани кучета. За констатираното от Кмета на Кметство Паничери е съставен АУАН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 4 от Наредбата за за притежаване и отглеждане на кучета и ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Хисаря.  Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което Н. е санкциониран  с глоба в размер 50.00 лева за нарушението под същата правна квалификация. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателното постановление.

          Съда възприе горната фактическа обстановка описана в АУАН и НП въз основа на акта и показанията на актосъставителя, които кредитира изцяло, както и всички останали писмени доказателства приложени по делото.Поначало по фактическата обстановка не се и спори.

          На първо място съдът изцяло споделя извода на предходния докладчик, че съгласно чл. 117 от ЗМДТ в тримесечен срок от датата на придобиването на куче, собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.Разпоредбата на чл. 4 от Наредбата вменява задължение на собствените на кучета да ги регистрират в едномесечен период от придобиването им. Съдът намира възражението в предходно заседание за неоснователно, доколкото чл. 4 от Наредбата и чл.117 от ЗМДТ обслужват различни интереси. На първо място житейски логично е всяка община да има свои условия за регламентиране на регистрацията на кучетата, които се намират именно на нейната територия, в това число да създаде правила за тяхното регистриране, хуманно отглеждане, таксуване за притежание и др., в съответствие със законите в зависимост от защитаваните интереси. Нормата, под която е квалифицирано административното нарушение е свързана въобще с регистрацията/отчета за кучета за съответната община, а тази по чл.117 от ЗМДТ засяга деклариране на притежаваните животни, във връзка с плащането на такси и данъци. От своя страна пък самото плащане засяга друг ред и срокове. Ето защо при изпълнение на задължението по чл. 4 от Наредбата се подава заявление за регистрация в едномесечен срок от придобиването, декларирането – с декларация в 3-месечен срок, а таксуването  за притежаване с плащане на такса до 31 март на съответната календарна година. В конкретния случай е ангажирана отговорността на жалбоподателя именно заради това, че процесните кучета не са регистрирани, а не засегнатите във възражението други задължения. Различните цели и интереси се установяват и от самото съдържание на двете разпоредби, доколкото регистърът, освен данни за собственика и кучето, адреса на пребиване, съдържа информация за породата, външните белези, цел за отглеждане и мерки за здравословното състояние на животното, свързано с издаване на паспорт и имунизации, каквато информация всъщност не е необходима при декларирането и заплащането на такса за животното по смисъла на ЗМДТ.

          На следващо място АУАН е предявен на жалбоподателя, прочетен му е, подписал го е без възражения, поканен е недлежно за съставянето му и съда не констатира нарушения в хода на административно наказателното производство.Правилно и ясно са посочени, както нарушената така и санкционната норма от наредбата на община Хисаря.Ясно и точно е индивидуализиран нарушителя и няма съмнения относно неговата самоличност.

            Според съда с оглед описаната ситуация, спецификата на породата и агресията на кучетата довели до нападение над друго животно не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН и случаят не се явява маловажен.

            Нарушен е обаче чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Нито в акта, нито в наказателното постановление е записано на коя дата е извършено нарушението.От АУАН и НП става ясно, че е направена справка на 11.06.2019г. относно платена такса куче.В акта и НП обаче се сочи че нарушението се изразява в това че не са регистрирани пет броя кучета от страна на Н., но никъде в двата акта не с посочено, кога е следвало това да стане и кога всъщност Н. е извършил нарушението, най-вече кога е изтекъл едномесечния срок за регистрация на кучетата.Отбелязано е в акта и НП, че последния отглеждал кучетата около 11 месеца.С оглед на така изложено съдът приеме, че един от основните реквизити на АУАН и НП не е налице, а именно кога точно е извършено нарушението.Само на това основание са налице основания за отмяна наказателното постановление.

           На следващо място съда ще отбележи, че поначало има такова извършено нарушение, но то не е едно, а са пет.Видно от разпоредбите на Наредбата чл.5, ал.3, е че се вменява на всеки собственик при регистрация на куче да посочи бележите му, адреса му, породата, номер на обозначителния му знак, външни белези и име на кучето.От това следва че собственика дължи отделна регистрация на всяко куче.Тъй като жалбоподателя притежава пет кучета видно от обстоятелствената част на АУАН и НП по което не се и спори следва че е извършил пет нарушения за това че не е регистрирал всяко едно от петте си кучета.В случая е наказан за едно нарушение поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която гласи, че за всяко нарушение се налага отделно наказание.С оглед така констатираното нарушение на основен принцип в ЗАНН съдът счита, че и на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено.    

           Искания за разноски от страните не са направени.

           Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, с оглед на което съдът

                                               

                                                    Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №17/12.07.2019г. на  Кмета на Община Хисаря, с което на М.П.Н. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.4 от Наредбата за притежание и отглеждане на кучета и ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Хисаря /съкр.Наредбата/ на основание чл.27, ал.3 и чл.28, ал.2 от Наредбата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

Вярно с оригинала: И.П.