Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Стара Загора, 03.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 436 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на С.З.П. ***,
срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16001619004351-091-001/23.03.2020г., потвърден с
Решение №296/24.06.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП- гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че неправилно
приходната администрация е приела за начално салдо към 01.01.2012г. сумата от
5000 лева, а не 16 000 лева спестени средства и дарения от родителите на
съпругата на жалбоподателя. Оспорват се констатациите, че липсват доказателства
за предаване на сумите по представените в хода на ревизията договори за дарения
от родителите на съпругата на жалбоподателя. Твърди се, че в хода на ревизията
са направени насрещни проверки на родителите на жалбоподателя и съпругата му и
те са потвърдили, че са дарили процесните суми. Оспорва се и приетия от
ревизиращия екип метод на „компенсиране“ в отношенията между съпрузите. Счита
се, че след като съпругата на жалбоподателя е декларирала в хода на
ревизионното производство, че участва в разходите на жалбоподателя и всички
приходи и разходи са общи за семейството, то не е правилно да бъде извършвано
„компенсиране“, защото нито има такъв принцип в правото, нито е регламентирано
в законова разпоредба. Обосновава се, че в случая следва да бъдат разделени
приходите, получени от всеки от съпрузите, направените от родителите им
дарения, а също така и направените от съпрузите разходи и в този аспект няма да
е налице семейно подоходно облагане, а ще има съобразяване с изявленията на
двамата съпрузи, относно това, че получените и разходвани от тях средства са
общи за семейството и няма как да се разделят по пера. Излагат се съображения,
че ако се преизчислят приходите и разходите на жалбоподателя по години и
съобразно посочените обстоятелства и събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, както и представените с възражението срещу ревизионния
доклад (РД) доказателства, ще се установи, че няма недостиг на парични средства
за тези периоди. В заключение се обосновава, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.124а от ДОПК, вр. чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, въз основа на
която са определени задълженията за осигурителни вноски за здравно осигуряване
на самоосигуряващо се лице, тъй като в закона липса презумпция, по силата на
която установен по реда на чл.122-124 ДОПК доход с неустановен произход да се
счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за
който доход лицето да дължи окончателно осигурителни вноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа подадената жалба. В представено по делото писмено становище се сочи, че оспорването на процесния РА е свързано с неправилното приложение на чл.122 и сл. от ДОПК, тъй като не са налице основанията на чл.122, ал.1, т.2, 4 и 7 от ДОПК. Счита се, че неправилно органите по приходите не са приели декларираното от жалбоподателя начално салдо в размер на 16 000 лв., тъй като в хода на ревизията е представен договор за дарение на сумата от 30 000 лв. от 27.12.2011г. направено от родителите на съпругата му Ж. П. на нея и съпругът й С.З.П.. Твърди се, че не отговарят на истината твърденията в РД, към който препраща РА, че липсват доказателства за предаване на сумите по представените в хода на ревизията договори за дарения от родителите на жалбоподателя, като тези констатации противоречат на материалния закон и на житейската логика. Обосновава се, че макар ревизиращите да са посочили в РД, че са направени насрещни проверки на родителите на жалбоподателя, обясненията им във връзка с получени от тях искания и представените и от тях доказателства – договори за дарения и доказателства свързани с източниците на спестените средства, не са взети предвид и ½ от сумите не са включени в приходната част на паричните потоци за ревизирания период от време, а в тези обяснения, дарителите са потвърдили предаването на дарените, респективно получени парични суми, като ревизиращият екип не е взел предвид представените доказателства от страна на родителите на съпругата на жалбоподателя, както и на неговите родители, че реално са разполагали с конкретните суми по размер, с доказани източници – пенсии, ренти доходи от сключени застраховки. Според жалбоподателя не е доказано, че майката и бащата на доверителя, както и тъщата и тъста му не са разполагали със средствата, които са дарили на него и съпругата му. Излагат се съображения, че и тримата разпитани по делото свидетели потвърждават получаването на парични суми от семейството на С.П. и ако ревизиращите са били направили анализ на получените през годините средства от родителите на жалбоподателя, както и от родителите на съпругата му – пенсии, ренти и доходи от сключени застраховки, нямаше да стигнат до погрешния извод, че те не са разполагали с паричните суми, които са дарили на С.П. и съпругата му. Твърди се също, че невземането предвид на обстоятелството, че доверителят ми е семеен от 1982г., както и че той и съпругата му са представили декларации в хода на ревизията, че всички приходи, както и разходите за задоволяване на нуждите на семейството и погасяването на кредитите вкл. и посочените в РД на Ж. П. следва да се разделят поравно между тях, като се счита, че не може да не се вземе предвид изявлението на страните в предоставените от тях декларации, че всички приходи и разходи на двамата съпрузи се ползват, респективно се правят заедно. Индиция в тази насока е, че съпрузите са избрали режим на СИО, а не на разделна собственост. В заключение се сочи, че за правилното определяне на паричния поток на ревизираното лице през процесните години следва да се вземе предвид ½ от направеното дарение от родителите на съпругата на жалбоподателя и изцяло паричните суми от майка му и баща му (които съгласно разпоредбите на СК са лично имущество), както и начално салдо към 01.01.2012г. в размер на 16 000 лева (половината от дарението направено от М. и Г. Иванови). Относно определените задължения за ЗОВ по реда на чл.122 – 124 от ДОПК се сочи, че С.П. не е самоосигуряващо се лице и не е подавал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, а в РД, към който препраща РА, ревизиращите са цитирали разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, като са приели, че доходите на С.П. са от стопанска дейност като едноличен търговец. В същото време, ЗОВ са определени на основание това, че според ревизиращите, същият бил извършвал дейност като самоосигуряващо се лице. С оглед всичко гореизложено се моли съда да отмени оспорения РА. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. В представено по делото писмено
становище сочи, че като местно физическо лице С.З.П. е данъчно задължено лице
на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него за 2012г.,
2013г., 2014г. и 2016г. Заявява се, че П. е съдружник в „Еврокар“ ООД и за
периода, включен в настоящата ревизия е установено, че задълженото лице е
внасяло парични средства по банковите си сметки и е предоставило средства на
„Еврокар“ ООД съответно за 2012г. – 51 500 лв.; 2013г. – 29 500 лв.; 2014г. – 34
000 лв. и 2016г. – 31 000 лв., които превишават многократно реализираните за
периода доходи от трудови правоотношения. Твърдените от жалбоподателя суми от
дарения от роднини – майка, баща, син и родителите на съпругата му, не са
приети за реално получени в хода на ревизията, тъй като след подробен анализ на
всички представени документи, както и на декларираните от родителите на
съпругата му доходи, е достигнато до извод, че е невъзможно да предоставят
процесните 32 хил. лв. на дъщеря си Ж. П.. Безусловно, по данни от
информационните масиви на НАП и справки от НОИ, лицата не са придобили такива
доходи от пенсии и рента. Основателно ревизиращите органи не са кредитирали
представените документи (незаверени), за дарени средства в размер на 32 000 лв.
от Г.Ж.И. и М.Т.И. /родители на съпругата/, които той формално и фактически не
може да докаже, че е получил като дарени. Горното се отнасяло и за твърденията
за дарени средства от синът му Михаил П. и баща му З.П.. В хода на извършените
проверки и ревизии на двамата съпрузи многократно са били изискани всички
възможни документи за предоставяне и за източниците на дарените сума, като РЛ
многократно е имало възможността да представи такива, но това не е било
сторено. Сочи се, че приетото от ревизиращия екип като фактическа обстановка не
се е променила и от събраните в хода на делото доказателства. Съгласно чл.170,
ал.2 от АПК във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест се носи
от жалбоподателя, а от негова страна не били представени безспорни
доказателства относно твърдените в жалбата факти. По отношение на разпитаните
по делото свидетели се сочи, че са най-близките роднини на жалбоподателя, които
са пряко заинтересовани от изхода на делото, като показанията дадени от тях не
са подкрепени с никакви конкретни доказателства по делото и противоречат в
голямата си част на нормалната житейска логика. В заключение се сочи, че
жалбоподателят не е доказал по регламентирания начин твърденията си в жалбата и
в съдебното производство не са оборени констатациите в ревизионния акт чрез
пълно насрещно доказване с допустимите по ДОПК доказателствени средства. Моли
се съда да отхвърли жалбата. Претендират се разноски по делото.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
На С.З.П. е извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) като физическо лице за периода от 2012г.
до 2017г., в хода на която е установено, че при съпоставка между имуществото и
доходите за всяка година от проверявания период се установява превишаване на
разходите.
За извършената проверка е
съставен Протокол № ПФ-16002418000060-073-001/15.08.2018г. (т.II, л.172-221).
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16002418005695-020-001/19.09.2018г. на началник сектор при ТД на НАП З.Д.В.
(т.VI, л.309) е възложена ревизия на С.З.П. с обхват: Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.; Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г.; Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.
На 15.02.2019г. е изготвен
Ревизионният доклад (РД) №Р-16002418005695-092-001 (т.II, л.111-150), a на
02.04.2019г. е изготвен Ревизионен акт (РА) №Р-16002418005695-091-001 (т.II,
л.70-730). На 28.06.2019г. е издадено Решение №393/28.06.2019г. на Директор
дирекция ОДОП – гр.Пловдив, с което е изцяло отменен РА
№Р-16002418005695-091-001/02.04.2019г. и преписката е върната на органа, издал
РА за извършване на нова ревизия (т.I, л.126-133).
Извършената ревизия, приключила с
издаване на оспорения в настоящото производство РА, се явява повторна, след
предходно решение на Директор Дирекция ОДОП – гр.Пловдив.
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001619004351-020-001/08.07.2019г. на Началник
сектор при ТД на НАП З.Д.В. (т.II, л.55), издадена във връзка с Решение №393/28.06.2019г. на Директор дирекция
ОДОП – гр.Пловдив, е
възложена ревизия с ръководител В. И. К. (главен инспектор по приходите) и Д.В.
Т. (старши инспектор по приходите) на С.З.П. с обхват: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.; ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.; ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2014г.;
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е подписана с
електронен подпис от З.Д.В. на 08.07.2019г., в 15:15 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че това е електронния подпис
на З.Д.В., издаден е от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът
за валидност на подписа е от 11.01.2019г. до 11.01.2020г. ЗВР №Р-16001619004351-020-001/08.07.2019г.
на Началник сектор при ТД на НАП е връчена лично на ревизираното лице на 21.08.2019г.
(т.II, л.42).
На 18.11.2019г. е изготвена Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№Р-16001619004351-020-002, с която срокът
за извършване на ревизията е удължен до 21.01.2020г. (т.II, л.37-38), като обхватът на ревизията е останал в
същите параметри и от същите лица. Заповедта е подписана с електронен подпис от
З.Д.В. на 18.11.2019г., в 13:30 часа и е връчена по електронен път на
18.11.2019г. (т.II, л.39).
На основание чл.124, ал.1 от ДОПК
на ревизираното лице по електронен път на 04.11.2019г. е връчено Уведомление с
изх.№ Р-16001619004351-113-001/01.11.2019г., с което е уведомено, че основата
за облагане с: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за период от 01.01.2012г. до 31.12.214г.; и осигурителен доход за
установяване на задълженията от ЗОВ за ДОО за самоосигуряващи се за период
01.01.2016г.-31.12.2016г.; ДОО за самоосигуряващи се за период
01.01.2012г.-31.12.2014г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за период
01.01.2012г.-31.12.2014г.; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за период
01.01.2016г.-31.12.2016г., ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК,
тъй като са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните
и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период
(т.II, л.32). С уведомлението е определен срок за представяне на доказателства
и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението (т.II,
л.30-31).
На ревизираното лице е връчено и
Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с изх.№ Р-16001619004351-139-001 от 01.11.2019г.
(т.II, л.33-35), което е връчено на ревизираното лице по електронен път на
04.11.2019г. (т.II, л.36).
С Протокол № 1360761/30.09.2019г.
са присъединени по реда на ДОПК документите, събрани при първоначално
извършената ревизия.
На 03.02.2020г. е изготвен Ревизионният
доклад (РД) №Р-16001619004351-092-001 (т.I, л.79-115 и т.II, л.1-3), който е
връчен на ревизираното лице по електронен път на същата дата – 03.02.2020г.
(т.I, л.78). РД е подписан е електронни подписи от Д.В. Т. на 03.02.2020г., в
10:06 часа и от В. И. К. на същата дата в 10:02 часа. При зареждане на файла от
диска, приложен по делото, се установява, че според Публичния регистър на
електронните подписи срокът на валидност на електронния подпис на Т. е от 20.09.2019г.
до 19.09.2020г. От съдържанието на диска, приложен по делото, се установява
също, че срокът на валидност на електронния подпис на К. е от 20.09.2019г. до
19.09.2020г.
При
извършване на ревизията е установено следното:
Ревизираното лице е
съдружник в „Еврокар“ ООД – гр.Стара Загора, като за периода на ревизията е
семеен – съпруга Ж. Г. П. и има две пълнолетни лица. През ревизирания период С.З.П.
е внасял парични средства по банковите си сметки и е предоставил на „Еврокар“
ООД съответно за 2012г. – 51 500 лева; за 2013г. – 29 500 лева; за
2014г. – 34 000 лева и за 2016г. – 31 000 лева, които превишавали
многократно реализираните за периода доходи от трудови правоотношения. В
представените в хода на ревизията обяснения от С.П. е посочено, че източните му
на средства са от дарения от роднини и заеми от физически лица. След извършен
анализ събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са
приели за действителни предоставените заемни средства на П. от физически лица и
сумите са включени при изготвяне на паричния поток на лицето. Също е оглед
събраните доказателства от проверки в НОИ и от информационната система на НАП,
ревизиращият екип не е възприел наличие на реално дарени суми на С.П. от негови
роднини – родителите му, сина му и родителите на съпругата му.
На база събраните
доказателства е изготвен паричен поток на проверяваното лице като за налични
парични средства към 01.01.2012г. е приета сумата 5 000 лева и не са възприети
твърденията за получени дарения от роднини. При съпоставка между декларираните
приходи и установените постъпления, в т.ч. наличните пари в брой, е установено,
несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице, т.е.
извършените от лицето разходи, заедно с декларираните налични средства,
превишавали постъпленията. Размера на несъответствията за различните години на
ревизирания период е както следва: за 2012г. – 8 998,07лева; за 2013г. –
19 293,99 лева; за 2015г. – 23 504,18 лева; за 2016г. –
11 344,26 лева.
С оглед приетото
от ревизиращият екип за наличие на предпоставките за приложението на чл.122,
ал.1, и т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за определяне на
данъчната основа с облагане на данъци, са взети предвид относимите към
съответното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е направено
предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 03.02.2020г. както следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 667,66 лева и лихва в размер на 458,70
лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 484,03 лева и лихва в размер на 868,79
лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 857,10 лева и лихва в размер
на 898,49 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 841,74 лева и лихва в размер на 236,17
лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 1 601,66 лева и лихва в размер на 1
100,35 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 3 072,73 лева и лихва в размер на 1 838,53 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2014г.
– 31.12.2014г. в размер на 3 403,53 лева и лихва в размер на 1 682,96 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 919,28 лева и лихва в размер на 602,77
лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 719,85 лева и лихва в размер на
494,55 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 381,00 лева и лихва в размер
на 826,33 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 529,68 лева и лихва в
размер на 756,40 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 907,54 лева и лихва в размер на
270,90 лева;
След връчване на РД на ревизираното
лице, в определения срок е подадено възражение и са представени допълнителни
доказателства срещу констатациите изложени в него.
На 23.03.2020г. е изготвен РА
№Р-16001619004351-091-001 (т.I, л.16-л.21), който е връчен лично на
ревизираното лице, видно от известие за доставяне от 23.04.2020г. (т.I, л.52).
РА е подписан е електронни подписи от З.Д.В. на 23.03.2020г., в 10:16 часа и от
В. И. К. на същата дата в 10:18 часа. При зареждане на файла от диска, приложен
по делото, се установява, че според Публичния регистър на електронните подписи
срокът на валидност на електронния подпис на Велиева е от 11.01.2020г. до
11.01.2021г. От съдържанието на диска, приложен по делото, се установява също,
че срокът на валидност на електронния подпис на К. е от 20.09.2019г. до
19.09.2020г.
В РА са възприети обстоятелствата,
посочени в РД, обсъдени са възраженията срещу него, като същите са приети за
неоснователни и са определени идентични задължения и лихви за просрочие към тях
към 23.03.2020г. както следва:
Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 667,66 лева и лихва в размер на 462,22
лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 484,03 лева и лихва в размер на
876,62 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 857,10 лева и лихва в размер
на 908,29 лева;
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 841,74 лева и лихва в размер на
240,15 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 1 601,66 лева и лихва в размер на
1 108,81 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 3 072,73 лева и лихва в размер на 1 854,75 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 3 403,53 лева и лихва в размер на 1 700,92 лева;
• ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 919,28 лева и лихва в размер на
612,30 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 719,85 лева и лихва в размер на
498,35 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 381,00 лева и лихва в размер
на 833,62 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 529,68 лева и лихва в
размер на 764,48 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 907,54 лева и лихва в размер на
275,18 лева;
РА е обжалван по административен ред
пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение № 296/24.06.2020г. го
е потвърдил (т.I, л.38-45). С решението
са обсъдени възраженията на ревизираното лице, като същите отново са приети за
неоснователни, а констатациите на органите по приходите – за правилни и
обосновани. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на
24.06.2020г. (т.I, л.7).
За изясняване на обстоятелствата
по делото е допусната, изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Към
вещото лице са поставени задачи за изготвяне на различни варианти в зависимост
от началното салдо и получени или не парични суми от посочените от С.П. лица. В
зависимост от получените резултати при различните варианти на вещото лице е
възложено да отговори и какъв би бил размера на дължимия данък и задължителните
осигурителни вноски при всеки от тези варианти, както и да определи размера на
лихвите върху тези суми.
ССЕ е дала отговор на поставените
въпроси, но заключението е оспорено от процесуалния представител на
жалбоподателя и по негово искане на основание чл.200, ал.3 от ГПК е назначено
друго вещо лице, на което са зададени същите въпроси, които са поставени и към
вещото лице, изготвило първоначалната експертиза. Втората изготвена ССЕ също е
дала отговор на поставените задачи, като и двете експертизи са приети от съда като
писмено доказателство по делото, тъй като с тях са дадени компетентни и
обективни отговори на поставените задачи. По отношение на отговорите на
експертизите следва да се има предвид, че към
вещите лица са поставени въпроси за извършване на изчисления във различни
варианти съобразно твърдени приходи и разходи на ревизираното лице. Кои от тези
варианти се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и съответно
следва да се вземе предвид при определяне на паричния поток на ревизираното
лице, а оттам и за наличието на данъчни задължения, е въпрос по съществото на
делото и не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на направените в
заключенията изчисления. Различията в изчисленията на двете експертизи ще бъдат
обсъдени в настоящото решение при разглеждане на съществото на спора.
По делото са събрани
и гласни доказателства като са изслушани показанията на свидетелите Ж. Г. П. –
съпруга на жалбоподателя, Н.Г.А. – сестра на съпругата на жалбоподателя и З.Г.З.
– баща на жалбоподателя.
В показанията си
свидетелят П. сочи, че на семейството им са давани като дарения парични
средства от нейните родители и от родителите на съпруга й. По-голяма сума като
дарение от нейните родители им била дадена в края на 2011г. – 30 000 лв.,
поради това, че на сестра й е останала къщата на родителите й, а на нея като
компенсация й дали сумата от 30 000лв. Парите били предадени в брой, в дома на
родителите й в гр.Гълъбово, където живеели те, като сестра й била съпричастна с
това, че на нея дават пари, защото на сестра й оставили къщата. Свидетелят сочи,
че родителите й са си държали парите вкъщи. Консултирали се предварително, че
при предаване на такива суми е добре да има подписан договор и затова като получавала
парите от родителите си подписали договор за дарение. П. сочи, че и в
следващите години имало даряване на суми от страна на родителите й, като през
2012г. им дали 14 000лв., през 2014г. – 12 000лв., през 2015г. – 8 000 лева и
през 2016г. отново 7000 или 8000 лв., като във всички случаи са подписвани
договори. Заявява, че парите, получени от родителите й са от техните пенсии и
от стопанство, в което отглеждани животни и градина със зеленчуци, които
продавали, както и от рента, която са получавали. Освен това сочи, че баща й
сключвал известно време и застраховки – накъде от 2000г. и изкарвал добри пари
от тази работа. Сочи също, че родителите на съпруга й също са им давали парични
средства, които печелили от продажбата на плодове и зеленчуци от градината им и
от стопанство с животни, както и от продажбата на къщата им в гр.Гълъбово.
Сумите, които те изкарвали допълнително от животните и градината ги събирали и
ги давали на семейството на сина си, като тези суми също били оформени
документално с договори. През 2016г. семейството на С.П. получило около 34 000
лв. след продажбата на къщата в гр.Гълъбово на родителите му, като през следващите
години пак им давали от порядъка на по 7 000–8 000г. на година. През
2016г. получили от тях по-голяма сума от около 30 000 лв. В заключение сочи, че
родителите на съпруга й не ползвали банки, нямали банкови сметки и държали
парите си в къщи и им ги давали в брой, като свидетелката лично е присъствала
на предаването на парите. Сочи също, че всичко е общо със съпруга й и всички
разходи, които са имали са общи, не са плащали отделно. Не знае дали получените
от родителите на съпруга й пари са били декларирани.
В показанията си свидетелят А.
сочи, че е присъствала на даване на парични средства от родителите й на сестра й
Ж. П. и зет й С.П., като по-голямата дарена сума била през 2011г., когато са
дарени 30 000лв. Свидетелят сочи, че тези пари родителите й си ги държали
вкъщи, като тя лично е видяла предаването на парите. Спомня си, че били едри купюри – по 50лв. и 100лв. Заявява, че тези
пари са дарени на сестра й, защото на нея през 2003г. дарили къщата им и по
този начин е била компенсирана сестра й. След това сочи, че родителите й са
правили и други дарения на сестра й и на зет й. През 2012г. родителите й им
дарили 14 000лв., а през 2013г. – 12 000лв. или 13 000лв. Сочи, че следващите години
също им давали различни суми – 2015г. – 2016г. някъде по 7 000лв. – 8 000 лв. Свидетелят
твърди, че за всички дарения са подписвани документи, като тя лично е
присъствала на всички дарения. В заключение заявява, че сестра й е споделяла,
че свекърът и свекърва й също са им дарявали някакви суми. Пояснява също, че
всички предадени на сестра й суми от родителите й са били за компенсация за
къщата, тъй като се били разбрали, че конкретната сума за компенсация е около
60 000 лева.
Свидетелят П., който е баща на ревизираното лице С.П.,
сочи, че е давал парични
средства на сина си и снаха си. Заявява, че къщата, която продали в
гр.Гълъбово, била на стойност 32 000 лв. – 33 000 лв. и като я продали сумата
била дарена именно на тях. Твърди, че взема добра пенсия, няма затруднения,
гледал е животни и работел на частно като земеделец и изкарвал достатъчно пари.
Пояснява, че е гледал крави, прасета, телета, свине майки и някоя друга овца и
по този начин успявал да събере пари и ги давал на сина си и снаха си да си
устройват живота. През 2012 – 2013г. сочи, че им давал по 5000лв. – 6000лв. – 7000
лв. За предадените суми са подписвани договори, като паричните суми са предавани
в дома му. В заключение сочи, че снаха му също е получила дарение от родителите
си за уравновесяване на едната и другата дъщеря, заради къщата, тъй като
родителите й оставили в наследство къщата на едната сестра – Н., а на другата – Ж., дали насреща
обезпечение с пари.
От така установената фактическа
обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се
съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността
на оспорения ревизионен акт на основанията предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК,
съдът направи следните правни изводи:
Решение
№ 296/24.06.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на С.П.
на 24.06.2020г. (т.I, л.7), а жалбата срещу него е подадена чрез Еконт на 07.07.2020г.
(т.I, л.6), следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни задължения за
оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването на пряк, личен
и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна проверка за
законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на възможността
за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с решение на
горестоящия административен орган, с което РА е потвърден. Предвид
обстоятелството, че постоянния адрес на жалбоподателя към момента на извършване
на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от
органите по приходите е в гр.Стара Загора, на основание чл.156, ал.1, т.1,
изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане пред Административен съд Стара Загора. Поради това и след като е депозирана
срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок,
от активно легитимирано лице, за което е налице правен интерес за оспорването,
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Видно от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП,
вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (т.I, л.9), е налице оправомощаване на
началниците на сектори в отдел „Ревизии“ да издават заповеди за възлагане на
ревизии, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, сред които е и З.Д.В. (т.I, л.10-гръб). Според правилото
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са З.Д.В. –
възложител на ревизията и В. И. К. – ръководител на ревизията, поради което
следва да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на
оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Постановеният РА,
чиято неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден
РА, обективират не само фактическите основания на органите по приходите във
връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се
посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект.
Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА.
Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред
който може да се обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите
по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
При тези данни съдът намира, че
оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда
жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира
подобен порок на протеклото административно производство. Със заповед на
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив З.Д.В. от 08.07.2019г. е
възложена ревизия с ръководител В. И. К. (главен инспектор по приходите) и Д.В.
Т. (старши инспектор по приходите) на С.З.П. с обхват: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2014г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на
заповедта, извършено на 21.08.2019г. и впоследствие е бил удължен със заповед от
18.11.2019г. на същия административен орган до 21.01.2020г. Тази заповед също е
връчена на ревизираното лице. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 03.02.2020г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице и срещу него е подадено възражение на 17.03.2020г. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 23.03.2020г.
при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК.
В обобщение съдът не
констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура,
рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
При извършената ПУФО на С.З.П. е
установено, че при съпоставка между доходите и разходите за всяка година от
проверявания период се установява превишаване на разходите. В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и приходи на задълженото лице, е
установено наличие на предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
Поради това ревизионното производство е проведено по особения ред на чл.122 –
124 ДОПК, при който в тежест на органите по приходите е да докажат основанията
по чл.122, ал.1 от ДОПК, а когато фактическите констатации в ревизионния акт са
подкрепени с достатъчно доказателства се прилага презумпцията по чл.124, ал.2
от ДОПК и тежестта на оборването им се възлага на ревизираното лице. В
разглеждания случай действително са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.7
от ДОПК, тъй като при извършената проверка, материалите по която са
присъединени към ревизионното производство е установено, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер
извършените от него разходи за ревизираните години. На лицето са връчени
Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК,
с които П. е уведомен, че ревизията ще се извърши по особения ред, като е
определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от
датата на връчване на уведомлението, като такива не са представени от
ревизираното лице.
Следователно
в случая са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред по
чл.122 от ДОПК. Спазени са и останалите изисквания на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй
като при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите е
взел предвид всяко от посочените в тази норма и относими към ревизираното лице
обстоятелства. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, поради което в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно
насрещно доказване.
При формиране на паричните потоци за
ревизираните години, по делото се оформиха два основни спорни въпроса по
отношение на получени от С.П. приходи, а именно – твърдения на ревизираното
лице за получени като дарения парични суми от родителите му и от родителите на
съпругата му през различни периоди от време.
Като доказателство за получените от С.П.
суми от баща му З.Г.П. още в хода на извършената ПУФО с отговор от 26.03.2018г.
на искане за представяне на документи и писмени обяснения, са представени
договори за дарения на парични суми (т.V, л.251 сл. и т.V, л.148 и сл.). От
тези документи е видно, че на 16.01.2012г. С.П. е получил З.П. сумата от 7 000
лева, на 14.01.2013г. – сумата от 7 000 лева, на 10.02.2014г. – сумата от 7 000
лева, на 16.02.2015г. – сумата от 7 000 лева и на 11.01.2016г. – сумата от
3 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.225 ЗЗД с договора
за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена
форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая сключените между
страните писмени договори за дарение не са нотариално заверени подписи, но
дарението може да се извърши и чрез предаване. Такова предаване се твърди в показанията
на разпитаните по делото свидетели Ж. П., З.П. и Н.А., без да са налице писмени
доказателства за предаване на сумите. Но за данъчното облагане, предмет на
контрол е освен установяването на реалното предаване на сумите, също и
произхода на средствата, както и възможността на дарителят да се разпореди в
полза на дарения с предмета на дарението. Съгласно съдебната практика от
значение е дали дарителят е притежавал сумата, за да може да я даде на
надарения и този факт заедно с останалите доказателства води до извод, че
дарението е осъществено.
В
разглеждания случай, от представените в ревизионното производство документи е
установено, че З.П. е получавал доходи от пенсии
в брой както следва: за 2012г. – 6 551,16 лв., за 2013г. – 7 032,66лв., за 2014г. – 7 310,24 лв., за 2015г.
– 7 457,52лв., за 2016г. – 7 625,58лв. и за 2017г. – 7 814,52лв., както и от
рента от ЕТ Д..Д.Д.за 2012г. – 345 лв., за 2013г. – 331,20лв. и за 2014г. – 331,20лв.
Съпругата му К.П. – майка на ревизираното лице С.П., е получавала доходи от
пенсии в брой, като за 2012г. е получена пенсия в размер на 2 429,16лв., за
2013г. – 2 657,73лв., за 2014г. – 2 773,24лв.,
за 2015г. – 2 845,28лв., за 2016г. – 2 907,62лв. и за 2017г. – 2 977,52лв., а
от ЕТ Д..Д.Д.е получила рента за 2012г. – 75лв., за 2013г. – 72лв., за 2014г. –
72лв., за 2015г. – 240лв., за 2016г. – 225лв., за 2017г. – 250лв. При тези
данни се установява, че З.П. и К.П. са получили парични средства от пенсии и
рента както следва: за 2012г. в общ размер на 9 400,32 лева, от които се
твърди, че са дарили на сина си 7 000 лева, като отделно са заплатили за
2012г. и 695,94лв. само за телекомуникационни услуги; за 2013г. в общ размер на
10 093,59 лева, от които се твърди, че дарили на сина си 7 000 лева, като
отделно са заплатили за 2013г. и 512,96лв. само за телекомуникационни услуги;
за 2014г. в общ размер на 10 486,68 лева, от които се твърди, че са дарили на
сина си 7 000 лева, като отделно са заплатили за 2014г. и 280,39 лв. само за
телекомуникационни услуги; за 2015г. в общ размер на 10 542,80 лева, от които се
твърди, че са дарили на сина си 7 000 лева, като отделно са заплатили за
2015г. и 679,58лв. само за телекомуникационни услуги; за 2016г. в общ размер на
10 758,20 лева, от които се твърди, че са дарили на сина си 3 500 лева, като отделно
са заплатили за 2015г. и 3 470,38лв. за телекомуникационни услуги. Всички тези
данни сериозно разколебават твърденията за действително предадени от З.П. на С.П.
суми за дарения през периода 2012 – 2016г. Действително в показанията на З.П.
се съдържат твърдения, че същият е гледал животни и е работел на частно
като земеделец, като изкарвал допълнителни пари от тази си дейност. Но от
ревизиращото лице, чиято е доказателствената тежест при ревизии, извършени по
реда на чл.122 от ДОПК, не са представени каквито и да било доказателства, че
баща му е извършвал такава дейност, от която е получавал допълнително доходи,
от които пък да са реализирани даренията на парични към сина му С.П.. Всички
тези обстоятелства сочат за недоказаност на твърденията на ревизираното лице за
направени от З.П. дарения, поради което сочените за получени суми в
представените договори за дарения не следва да бъдат включвани във формирания
паричен поток на С.З.П..
Втория
според въпрос касае твърдението на ревизираното лице за получени суми от него и
съпругата му – Ж. П., от родителите на последната. Като доказателство за
получените от С.П. суми от Г.Ж.И. (баща на Ж. П.) още в хода на извършената
ПУФО с отговор от 26.03.2018г. на искане за представяне на документи и писмени
обяснения, са представени договори за дарения на парични суми (т.V, л.251 сл. и
т.VI, л.153 и сл.). От тези документи е
видно, че на 27.12.2011г. С.П. и съпругата му Ж. Г. П. са получили от Г.И.
сумата от 30 000 лева, на 17.01.2012г. – сумата от 14 000 лева, на
15.01.2013г. – сумата от 13 000 лева, на 11.02.2014г. – сумата от 8 000
лева, на 17.02.2015г. – сумата от
7 000 лева и на 12.01.2016г. – сумата от 6 500 лева. От представените в
ревизионното производство документи е установено, че доходите на М.И. (майка на
Ж. П.) са от пенсии, които е получавала в
брой както следва: за 2012г. получена пенсия в размер на 1 695,40 лв., за
2013г. – 1 835лв., за 2014г. – 1 907лв., за 2015г. – 1 951,64лв., за 2016г. – 1
992,92лв. и за 2017г. – 2 188,28лв.; както и от получени наеми за земя от Агрекс
ЕООД – за 2012г. – 343лв., за 2013г. – 432лв., за 2014г. – 432лв., за 2015г. –
432лв., за 2016г. – 380лв., за 2017г. – 400 лв. От представените документи се
установява също, че доходите на Г.И. (баща на Ж. П.) са от пенсии,
които е получавал в
брой, като за 2012г. е получил
пенсия в размер на 4 724,88 лв., за 2013г. – 5 072,19лв., за 2014г. – 5 257,98лв.,
за 2015г. – 5 378,64лв., за 2016г. – 5499,84лв. и за 2017 г. – 5 636,22лв.,
както и от наем на земя от Агрекс ЕООД – за 2012г. – 588лв., за 2013г. –
567лв., за 2014г. – 567лв., за 2015г. – 567лв., за 2016г. – 498,75лв., за 2017г. – 525лв. Освен това Г.И.
е получавал и суми и от Уника ЗК, които са декларирани в ГДД и са както следва:
за 2008г. – 9 017лв., за 2009г. – 4 439лв., за 2010г. – 8 234,70 лв., за 2011г.
– 7 842,88лв., за 2012г. – 10 791,85 лв., за 2013г. – 8 511,12лв., за
2014г. – 3 129,60лв., за 2015г. – 2 226,22лв., за 2016г. – 1 602,20лв., за
2017г. – 5 000лв., като тези суми по обяснение на ЗЛ са получавани също в брой.
При тези данни се установява, че Г.Ж.И. е получил
само от Уника ЗК за периода 2008г. – 2011г. общо 29 533,58
лева, като с оглед представения договор за дарение от 27.11.2011г. и
свидетелските показания на Ж. П. и Н.А. следва да се приеме, че така
направеното дарение е освен житейски логично за компенсация за дарената на
другата сестра Н.А. къща, е също и доказателствено обосновано. Това е така, защото
за всеки от посочените доходи на Г.И., в ревизионното производство са
представени съответните декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, ведно с представени от ЗК
Уника служебни бележки (т.VI, л.123-135). Верен е доводът на процесуалния
представител на ответника, че Ж. П. и Н.А. са „свързани“ лица по смисъла на параграф 1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК с
ревизираното лице и са заинтересовани от резултата на ревизията, като техните
обяснения в хода на ревизията (и показанията им в хода на съдебното
производство) следва да се преценяват заедно с всички други данни и да се има
предвид тяхната заинтересованост. Но от друга страна при
преценка на достоверността на дарението, направено с договора от 27.12.2011г.,
следва да се вземе предвид и това, че същият е представен пред ревизиращия екип
заедно с отговора на С.З. от 27.03.2018г. (т.V, л.251), т.е. още в хода на ПУФО,
преди започване на ревизията и преди запознаване на ревизираното лице с
фактическите твърдения на ревизиращите органи. От това също косвено следва да
бъде направен извод, че дарението на сумата 30 000 лева от Г. Ж. И. на С.П.З.
и Ж. Г. П. на 27.12.2011г. е действително извършено и конкретно договора за
дарения на тази парична сума не е бил съставен единствено за нуждите на
ревизията. С оглед тези обстоятелства следва да се даде вяра на изложеното в
подадения отговор от 26.03.2018г. от С.П. до ревизиращите органи, че към
31.12.2011г. двамата със съпругата си са разполагали със сумата от 32 000
лева (т.V, л.251), съответно ½ от тази сума следва да бъде приета като начално
салдо при формиране на паричния поток на ревизираното лице.
По отношение на останалите
представени договори за дарения на парични средства, предоставени от Г.И. на С.П. и Ж. П., не са налице достатъчно
доказателства, че дарителят (заедно със съпругата си) са притежавали посочените
в договорите суми, за да се приеме, че тези суми са предадени на надарените. Поради
това показанията на Ж. П. и Н.А., а и на З.П., в които се потвърждава
предаването на тези суми, макар и кореспондиращи помежду си, не се подкрепят от
останалия събран доказателствен материали. Това е така, защото Г.И. и М.И. са направили дарението от 30 000
лева на 27.12.2011г., a според договора от 17.01.2012г.
са направили ново такова в размер на 14 000 лева на посочената в договора
дата, т.е. след по-малко от месец от първото дарение. За твърдяното дарение от 17.01.2012г.
обаче не са ангажирани доказателства за произход на средствата, а оттам и за
възможността на дарителят да се разпореди в полза на дарения с предмета на
дарението. Последното се отнася и за твърдените дарения с договор от 15.01.2013г.
в размер на 13 000 лева при общи доходи на Г.Ж.И. и М.И. за 2012г. в размер на 18 143,13лв, с договор от 11.02.2014г.
в размер на 8 000 лева при общи доходи на Г.Ж.И. и М.И. за 2013г. в размер на 16 417,21лв., с договор от
17.02.2015г. в размер на 7 000 лева, при общи доходи
на Г.Ж.И. и М.И. за 2014г. – 11 293,58 лв. и
с договор от 12.01.2016г. в размер на 6 500 лева, при общи
доходи на Г.Ж.И. и М.И. за 2015г. –
10 555,50лв. При така
посочените размери на доходите и като се вземе предвид необходимостта от
издръжка на домакинствата дори при минимален жизнен стандарт през ревизирания
период очевидно е, че родителите не биха могли да акумулират твърдения финансов
ресурс за направените дарения. Следователно тези източници на доходи за С.П.
правилно не са включени в паричните му потоци.
В
заключение следва да се посочи, че от жалбоподателя нито в хода на ревизионното
производство, нито в хода на съдебното, са ангажирани доказателства за реализирани приходи от продажба на
селскостопански продукти, както от Г.Ж.И. и М.И., така и от З.П., поради
което всички твърдения в посока на реализирани доходи от тези лица от
посочената дейност, се явяват неоснователни и недоказани.
С
оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че за начално салдо за
ревизирания период по отношение на С.П. следва да се приеме ½ от
посочената от него в подадения отговор от 26.03.2018г. до ревизиращите органи
сума от 32 000 лева, от които 30 000 лева – получено дарение на
27.12.2011г. от Г.Ж.И. – баща на съпругата на С.П.. Същевременно
в паричния поток не следва да се включват сумите от: 7 000 лева по договор
за дарение от З.П. на С.П. от 16.01.2012г.; 7 000 лева по договор за
дарение от З.П. на С.П. от 14.01.2013г.; 7 000 лева по договор за дарение
от З.П. на С.П. от 14.02.2014г.; 7 000 лева по договор за дарение от З.П.
на С.П. от 16.02.2015г.; 3 500 лева по договор за дарение от З.П. на С.П.
от 11.01.2016г.; 14 000 лева по договор за дарение от Г.И. на С.П. и Ж. П. от 17.01.2012г.;
13 000 лева по договор за дарение от Г.И. на С.П.
и Ж. П. от 15.01.2013г.
– сумата; 8 000 лева по договор за дарение от Г.И. на С.П. и Ж. П. от 11.02.2014г.; 7 000 лева по договор
за дарение от Г.И. на С.П. и Ж. П. от 17.02.2015г. и
6 500 лева по договор за дарение от Г.И. на С.П. и Ж.
П. от 12.01.2016г.,
тъй като ревизираното лице не обори фактическите констатации в РА по отношение
на тези суми.
Изчисления с начално салдо от
16 000 лева е извършено от вещото лице при изготвяне на заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза във вариант, посочен по първата поставена задача
(т.I, л.250), при които ревизираното лице разполага с парични средства в размер
на 16 000 лева в началото на 2012г., а останалите обстоятелства са така,
както са ги приели ревизиращите органи, а именно: през 2013г. е имало
постъпления в размер на 53 524,50 лева и разходи в размер на 67 935,11
лева, като в края на година е разполагало с 2 001,93 лева; съответно в
началото на 2013г. е разполагало със сумата от 2 001,93 лева, през същата
година е имало постъпления в размер на 71 462,58 лева и разходи в размер
на 87 513,57 лева, като в края на годината е налице превишение на
разходите над приходите в размер на 17 292,08 лева; през 2014г. е налице
превишение на разходите над приходите в размер на 23 504,18 лева; през 2016г. е
налице превишение на разходите над приходите в размер на 8 548,28 лева. Съдът кредитира заключението именно на
назначената по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза по отношение
отговора на така поставения въпрос, а не заключението на първоначално
назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице по последната
при формиране на паричните потоци за 2012г. е включило в изчисленията си като
разход сумата от 2 686,41 лева – разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски, такси и други публични задължения. Тази сума обаче нито е посочена при
изготвяне на паричните потоци в РА, нито се твърди като направен разход от
жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че е налице грешка в
изчисленията на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза още при формиране
на парични поток за 2012г., което се отразява и на изчисленията при формиране
на паричните потоци за следващите години. По изложените съображения съдът
кредитира като правилно и обосновано заключението на повторно назначената
съдебно-счетоводна експертиза по отношение на отговора на поставения въпрос за
изготвяне на паричен поток на жалбоподателя за периода 01.01.2012г. до
31.12.2016г., като за начално салдо към 01.01.2012г. се вземе предвид сумата от
16 000 лева.
Размерът на данъка върху доходите на
физическото лице, дължим за посочените превишения за периода 01.01.2012г. –
31.12.2016г. при начално салдо към 01.01.2012г. от 16 000 лева е изчислен във
вариант 1 на отговор по задача №6 от повторната съдебно-счетоводна експертиза (т.I, л.276-гръб) и е в следните размери: Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. – 1 283,07 лева,
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. – 1 744
лева и Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. – 634,28 лева. Съответно ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2013г. е в размер
на 2 180,87 лева; ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2014г. е в размер на 3 286,61 лева; ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2016г. в размер на 624,47 лева; Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2013г. e в размер на 980,17 лева; Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2014г. в размер
на 1 477,13 лева;
Здравно осигуряване за
самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2016г. в размер на 280,66 лева. Вещото лице обаче е пресметнало дължимите лихви
към тези суми към 30.11.2020г. – датата на изготвяне на заключението, което е
неправилно, тъй като лихвите върху тези суми следва да бъдат изчислени към
датата на издаване на оспорения РА – 23.03.2020г. Това налага съдът служебно да
извърши преизчисление на лихвите именно към тази дата, като въз основа на преизчисленията
се получават следните резултати: върху Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. – 1 283,07 лева е дължима лихва в размер на
768,25 лева, върху Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
– 1 744 лева е дължима лихва в размер на 867,03 лева и върху Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. – 634,28 лева е дължима лихва в размер на 186,07 лева.
Съответно при ДОО за самоосигуряващите
се лица (КСО) за 2013г. в размер на 2 180,87 лева е дължима лихва
в размер на 1305,82 лева; за ДОО за
самоосигуряващите се лица (КСО) за 2014г. в размер на 3 286,61
лева е дължима лихва в размер на 1 633,94 лева; за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2016г. в размер
на 624,47 лева е дължима лихва в размер на 183,19 лева; при дължима вноска за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се
лица (ЗЗО) за 2013г. в размер на 980,17 лева е дължима лихва в
размер на 586,89 лева; при дължима вноска за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
2014г. в размер на 1 477,13 лева е дължима лихва в размер на 734,35 лева и
при дължима вноска за Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2016г. в размер
на 280,66 лева е дължима лихва в размер на 82,33 лева.
В заключение съдът следва да
отбележи, че намира за неоснователни доводите, посочени в жалбата, относно липсата
в случая на предпоставки за определянето задължителни осигурителни вноски за
ДОО и ЗО. Предвид разпоредбата на чл.124а ДОПК, същите се дължат върху
определения годишен осигурителен доход (данъчната основа, образувана от
превишението на разходите над доходите) с оглед обстоятелството по чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Вноските се
дължат на основание чл.124а ДОПК във връзка с чл.4, ал.3, чл.157, ал.6 КСО и
чл.40 ЗЗО и след като ревизираното лице не е ангажирало доказателства за
характера на дохода и неговия източник, върху този доход следва да се определят
задължения за ЗОВ.
Не могат да бъдат споделени и доводите
от жалбата за възприет от ревизиращия екип метод на „компенсиране“ в
отношенията между съпрузите С.П. и Ж. П.. Това е така, защото установяването на
данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него
приходи и разходи по пера. В случай на ревизия на физическо лице, което през
данъчните периоди, предмет на възложената ревизия, има сключен граждански брак,
очевидно е, че за нуждите на правилното определяне на неговите задължения е
необходимо да се изследва имущественото състояние на семейството като цяло с
оглед режима на съпружеска имуществена общност, респ. общността в разходите на
съпрузите за задоволяване нуждите на семейството. Съгласно чл.21 ал.1 от
Семейния кодекс /СК/, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Съобразно презумпцията на чл.21, ал.3 от СК, съвместният
принос на съпрузите се предполага до доказване на противното, което по същество
не изключва възможността паричните разходи фактически да са поети единствено от
единия съпруг, респективно от двамата – в различни съотношения. В този смисъл
са и разпоредбите на чл.21, ал.2 и чл.32, ал.1 от същия СК, съответно
“Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи
за децата и в работа в домакинството”, и “Разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи”. Задължението за осигуряване на средствата
за благополучието на семейството и за неговата издръжка, като цяло е взаимно и
на двамата съпрузи, и всеки един от тях е длъжен да участва съобразно своите
възможности, които не във всички случаи се свеждат до предоставяне на парични
средства, а приносът може да се изразява включително и в грижи за децата и др.
С оглед
всичко гореизложено съдът счита, че гореизложените обстоятелства налагат
изменение на оспорения РА от съда, който решавайки делото по същество следва да
определи нови размери на задълженията, като възприеме изчисленията на вещото
лице в изготвеното заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза в
коментираната й по-горе част, където е извършено изчисление на дължими данъци и
осигурителни вноски на С.П. именно по възприетия от съда начин, като към тези
стойности следва да се прибавят и лихви за просрочие, изчислени към датата за
издаване на РА, а именно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 283,07 лева и 768,25
лева лихви; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 1 744 лева и 867,03 лева лихви;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
634,28 лева и 186,07
лева лихви; ДОО за самоосигуряващите се
лица (КСО) за 2013г. в размер на 2 180,87
лева и лихва в размер на 1 305,82 лева; ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2014г. в размер
на 3 286,61 лева и лихва в размер на 1 633,94 лева; ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2016г. в размер на 624,47 лева
и лихва в размер на 183,19 лева; Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
2013г. в размер на 980,17 лева и
лихва в размер на 586,89 лева; Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
2014г. в размер на 1 477,13 лева и лихва в размер на 734,35
лева; Здравно осигуряване за
самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2016г. в размер на 280,66
лева и лихва в размер на 82,33 лева.
При този изход на делото са
основателни исканията и на двете страни за присъждане на разноски. От страна на
жалбоподателя се претендират разноски за държавна такса в размер на 10 лева,
адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева и възнаграждения за вещите лица
в общ размер на 915 лева, ведно с таксите за банкови преводи. Таксите за банкови преводи
обаче не се включват към разходите, които следва да бъдат възмездени при отмяна
на административен акт, поради
което не следва да се присъждат такива. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът
намира за неоснователно, тъй като делото е с обичайната правна сложност за тази
категория дела (ДОПК). С оглед на това на жалбоподателя С.П. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на
1 064,71 лева от общо направени и доказани такива в размер на 2 925
лева. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. във вр. с чл.161,
ал.1, изр.трето от ДОПК съразмерно на отхвърлената част на жалбата – в размер
на 902,25 лева.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК и чл.161, ал.1, ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.З.П. ***, Ревизионен акт
№Р-16001619004351-091-001/23.03.2020г., потвърден с Решение №296/24.06.2020г.
на Директора на Дирекция ОДОП- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която са определени задължения както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 667,66
лева и лихва в размер на 462,22 лева; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на 1 601,66 лева и лихва в размер на
1 108,81 лева и вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се
лица (ЗЗО) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. в размер на
719,85 лева и лихва в размер на 498,35 лева, като незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ по жалба на С.З.П. ***
Ревизионен акт №Р-16001619004351-091-001/23.03.2020г., потвърден с
Решение №296/24.06.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която са определени задължения по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 23.03.2020г. както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 484,03
лева и лихва в размер на 876,62 лева; Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 857,10 лева и лихва в размер на
908,29 лева; Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. –
31.12.2016г. в размер на 841,74 лева и лихва в размер на 240,15 лева; вноски за
ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 3 072,73 лева и лихва в
размер на 1 854,75 лева; вноски за ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2014г. –
31.12.2014г. в размер на 3 403,53 лева и лихва в размер на 1 700,92 лева; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 2 019,28 лева и лихва в
размер на 612,30 лева; вноски за Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г. в размер на 1 381,00 лева и лихва в размер на
833,62 лева; вноски за Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода
01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 1 529,68 лева и лихва в размер на
764,48 лева; вноски за Здравно
осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 907,54 лева и лихва в размер на 275,18
лева или всичко задължения в общ размер на 29 621,49 (двадесет и девет
хиляди шестстотин двадесет и един лева и 49 ст.) лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения по видове, периоди
и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.03.2020г. както следва: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на
1 283,07 лева и 768,25 лева
лихви; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 1 744 лева и 867,03 лева лихви;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
634,28 лева и 186,07
лева лихви; вноски за ДОО за
самоосигуряващите се лица (КСО) за 2013г. в размер на 2 180,87
лева и лихва в размер на 1 305,82 лева; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО)
за 2014г. в размер на 3 286,61 лева и лихва в размер на 1 633,94 лева; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за 2016г. в размер
на 624,47 лева и
лихва в размер на 183,19 лева; вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
2013г. в размер на 980,17 лева и
лихва в размер на 586,89 лева; вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
2014г. в размер на 1 477,13 лева и лихва в размер на 734,35
лева; вноски за Здравно осигуряване за
самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за 2016г. в размер на 280,66
лева и лихва в размер на 82,33 лева или всичко задължения в общ размер на 18 839,13 (осемнадесет хиляди
осемстотин тридесет и девет лева и 13 ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.П. *** срещу Ревизионен акт
№Р-16001619004351-091-001/23.03.2020г., потвърден с Решение №296/24.06.2020г.
на Директора на Дирекция ОДОП- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за установените задължения на ревизираното лице за периода 2013г. – 2016г.
в общ размер на 18 839,13 (осемнадесет
хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 13ст.) лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на С.З.П. ***, ЕГН: **********,
направените по делото разноски в размер на 1 064,71
(хиляда шестдесет и четири лева и 71 ст.) лева.
ОСЪЖДА С.З.П. ***, ЕГН: **********, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сума в размер
на 902,25 (деветстотин и два лева и
25 ст.) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: