№ 1311
гр. Варна, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110204102 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. Т. И. срещу НП на зам. Кмета
на Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Оспорва се фактическата
обстановка. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и, че не
са изложени мотиви относно наличието на чл.28 от ЗАНН. Счита се още, че неправилно е
определен размер на наказанието. Алтернативно се претендира маловажен случай на
нарушение.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество моли съда да отмени НП като съобрази изложеното с жалбата, както и
факта, че Т. не е служител на „Комфорт“ ООД. Счита още, че не е установено ,че се касае за
СМР, тъй като е извършван неотложен авариен ремонт. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното
постановление. Моли за присъждане на възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 15.07.2025г. служители в отдел „Строителен контрол“ в Община Варна, сред което
св. К., извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр. Варна, кк. „Чайка“, където
констатирали, че се извършва строителна дейност. Строежът бил достигнал почти до кота 0,
като проверяващите приели, че не били изпълнявани указания относно СМР за укрепване на
строежа, а се извършвал строеж. Тъй като приели, че съществува риск за живота и здравето
на извършващите строежа, той бил спрян.
Срещу А. Т. И. , като служител на „Комфорт“ ООД бил съставен акт за установяване
1
на административно нарушение. С АУАН било прието за установено, че въззивникът И.,
като строителен работник в „Комфорт“ ООД, извършва СМР на находящият се в имота
строеж „К-Гардън – жилищна сграда с подземни гаражи и басейни“, изразяващи се в
армировка на плоча.
Деянието било квалифицирано като такова по чл. 15 ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, като в съдържанието му не били наведени
възражения.
В срок не били депозирани възражения по административно наказателната преписка.
На 25.08.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. Привнесено е било като съдържание, че СМР се извършвали
при влязла в сила забрана за извършване на строителна дейност в курортните територии на
населените места, курортите, курортните селища, ваканционните селища и къмпингите по
Черноморското крайбрежие в периода 15.05. – 01.10. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.15 ал.3 от ЗУЧК и на основание санкционната норма на чл.23а ал.1 от
ЗУЧК, на въззивника било определено административно наказание от вида „глоба“ в
минимален размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява посредством събраните писмени и гласни доказателства – показанията на св. К. и
св.Д.; АУАН, кореспонденция; справка от НАП относно регистрираните трудови договор на
въззивника И.; становище и писмо от Община Варна и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено.
На първо място, с АУАН и НП е била възприета категорична позиция по отношение на
качествата на въззивника И.- строителен работник в „Комфорт“ ООД на датата 15.07.2025г.
Определянето на длъжността и работодателя на санкционираното лице са от
съществено значение за ангажиране на отговорността му, доколкото му се вменява, че е
извършвало СМР на конкретен обект, с конкретен строител – „Комфорт“ ООД. /Друг е
въпросът доколко отговорност следва да понесе всяко конкретно физическо лице, установено
да полага труд в строителен обект, на който строител е дружество, от името и за сметка на
което се полага труд фактически/.
Факт по делото, безспорно установен посредством приложената справка е , че
въззивникът И. не е работник в „Комфорт“ ООД, а е бил работник на „Силена билдинг
груп“, видно от надлежно изготвената справка от НАП.
Така, АУАН и НП се явяват недоказани от отношение на качеството на
санкционираното лице, имащо конкретно значение за определянето му като
административнонаказателно отговорно такова по отношение на извършваният строеж в
2
обекта.
На следващо място АУАН и НП общо сочат, че се касае за извършвани СМР по
полагане на армировка.
Видно от показанията на св. К., строежът към проверката, не е достигнал до кота 0,
като според нея бил достигнал почти до тази кота. Не били изпълнявани указанията обаче, а
просто се строяло.
Съобразно същите тези показания както и видно от изготвеното писмено становище и
писмо от Община Варна, обектът е следвало да достигне до кота 0, като бъдат извършени
укрепителни дейности .
Така, въз основа на събраните доказателства по никакъв начин не може да бъде
сформиран извод относно вида на извършваните дейности в обекта/ дали представляват
СМР или неотложни аварийно-ремонтни работи по смисъла на чл.15 ал.4 от ЗУЧК/ , като
определянето на дейностите едва във фазата на въззивното производство посредством
експертиза е недопустимо, доколкото доказателствата в подкрепа или против обвинението
досежно главен елемент от обвинението, следва да са били събрани още във фазата на
провеждане на администартивнонаказетлното производство.
В този смисъл и липсват доказателства в подкрепа на обвинението и АУАН и НП се
явяват необосновани.
Констатирайки горните пороци, съдът намери, че не следва да се произнася по
доводите за отмяна на наказателното постановление поради наличието на маловажен случай
на нарушение.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СК/2/-8/25.08.2025 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на А. Т.
И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на осн. чл.23а ал.1
от ЗУЧК.
ОСЪЖДА Община Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на А. Т. И., ЕГН
********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400
/четиристотин/ лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4