Решение по дело №1568/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1937
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 12 май 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430101568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2017 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 16.11.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1568 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.П.К.  ЕГН **********,*** срещу Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 8600 лева, представляващи главница по договор за заем и сума в размер на 1000 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, поради което се породил правният му интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че на 10.07.2009 г. страните по делото са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 11 000 лева, със задължение от страна на заемополучателя да върне същата. Излага, че между страните не е уговорен срок. Твърди, че след покана от негова страна ответникът по делото е върнал част от дължимата сума в размер на 2400 лева. Сочи, че многократно е отправял устни покани до заемополучателя да върне дадената му сума и след като се убедил, че няма да е върне на 14.12.2016 г. е отправил нотариална покана до Н.Н., връчена му на 22.12.2016 г., с която го кани в срок до 08.01.2017 г. да му върне остатъка от 8600 лева, ведно с дължимата съгласно чл.11 от Договора неустойка в размер на 1000 лева. Сочи, че в указания срок ответникът по делото не е върнал дължимата сума. Поради изложеното се отправя искане до съда да се уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна писмена защита развива подробни съображения относно твърденията си за дължимостта на процесната сума. Твърди, че претендираната сума не е погасена по давност, за което и развива подробни съображения.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва съдържанието и авторството на приложения по делото договор за заем. В проведеното по делото  първо о.с.з. ответникът чрез процесуалния си представител навежда доводи за привидност на договора. Сочи, че той прикрива истинските отношения между страните и представя фактури. Прави възражение за извършено плащане. Твърди, че третото лице в изпълнение на задълженията към ищеца е извършило плащане на процесните фактури. Отново в първото по делото о.с.з. прави възражение за изтекла погасителна давност. В следващото проведено по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника сочи, че с оглед на направеното възражение за изтекла давност не поддържа направеното такова за привидност на договора.

 В хода по същество процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че от представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че процесната сума е предоставена на ответника в заем. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесната сума, доколкото договорът е сключен през 2009 г., а нотариалната покана е изпратена до ответника през 2016 г.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 704/2017г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника 9600, 00 лева, ведно със законната лихва от датата не депозиране на заявлението до окончателното плащане, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 197,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 476/26.01.2017 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника Н.И.Н.. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщена като част от заповедното производство е и процесния Договор за паричен заем от 10.07.2009 г., сключен между страните по делото по силата, на който  ищецът, в качеството си на заемодател се е задължил да предаде на ответника, в качеството му на заемател на 10.07.2009 г. сумата от 11 000 лева. От своя страна заемателят се е задължил да върне заемната сума, без да е определен срок в договора. Установява се и, че в договора страните са се договорили, че заемателя дължи неустойка в размер на 1000 лева от заемната сума за всеки просрочен ден, ако не върне посочената сума на падежа.

Видно е от депозираната по делото нотариална покана с рег. № 1127, том І, акт 30/14.12.2016 г., по описа на нот. Д. я., връчена на ответника на 22.12.2016 г., че със същата  ищецът  е отправил покана до ответника да му заплати останалата неплатена по договора за заем сума в размер на 8600 лева, ведно с уговорената неустойка в размер на 1000 лева.

По делото са приобщени и три броя фактури представени от ответника по делото. От първата фактура №2028/15.09.2009 г. става ясно, че дружеството „„т“ ЕООД, представлявано от Н. Н. е закупило от „Интекс“ ООД, представлявано от В. м. стоки на стойност 536,10 лева. От втората фактура №78/18.12.2009 г. става ясно, че е.т.м. е заплатил на „„т“ ЕООД, представлявано от Н. Н. сумата от 604,80 лева за  превоз на личен багаж. Установява се от приложената по делото фактура №188/25.09.2008 г., че „„т“ ЕООД, представлявано от Н. Н. е заплатил на ЕТ „Н. Х.“ сумата от 4411,18 лева за предоставени му стоки.

  От изготвената и приобщена по делото съдебно – графологична експертиза се установява както че подписът за „заемател“ в процесния договор е положен от Н.И.Н., така и, че първа и втора страница  от договора са оригинал на един и същи документ.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника по договор за заем, по силата на което  претендираната сума е предадена от ищеца на на ответника,  че последният се е задължил върне процесната сума в претендирания размер, настъпването на изискуемост на задължението, наличието на акцесорно съглашение в договора, според което при невръщане на заетата по договора сума, неизправната страна дължи заплащането на претендираната в исковата молба сума в размер на 1000 лева. В случай на установяване на горните предпоставки ответникът по делото следва да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и точно изпълнение на договорните си задължения.

          Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №704/2017 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от ответника договор за паричен заем от 10.07.2009 г., по силата на който същият в качеството си на заемател се е задължил на 10.07.2009 г. да предаде на заемателя сумата от 11 000 лева, който е следвало да върне сумата в неуговорен в договора срок. В договора е уговорена и претендираната неустойка от страна на ищеца. Ответникът по делото е оспорил истинността на приложения по делото договор за кредит, поради което в рамките на исковото производство е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. На ответника е указано, че негова е тежестта да докаже неистинността на оспорения документ на основание чл. 193, ал.3 ГПК, доколкото същото се явява правоизключващо възражение.  Във връзка с направеното оспорване по делото е допусната и изслушана СГЕ. От заключението, на същата, което не е оспорено от страните и, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът положен под договора за заем е на ответника по делото, както и, че двете страници на договора за  заем представляват един документ.С оглед  на изложеното съдът приема, че оспореният документ е истински и се ползва с формална доказателствена сила, която установява, че Н.И.Н. е автор на фигуриращите в договора волеизявления, съответно налице е обвързаност между страните по договор за паричен заем, с който същите са поели определени права и задължения.

Ответникът от своя страна не е оспорил изрично факта на получаване на процесната сума, а единствено, че същата не е дадена по договор за заем, тъй като същият е привиден и прикрива истинските отношения между страните. В този смисъл съдът намира, че  въз основа на приобщените по делото доказателства и липса на оспорване от страна на ответника на факта на получаване на сумата безспорно е доказано наличието на валидно възникнала между страните облигационна връзка, по силата която за заемополучателя е въззникнало задължението да върне процесната сума в уговорения между страните срок. С оглед  на факта, че в договора за заем не е бил уговорен срок за връщане на заетата сума приложение следва да немери правилото на чл.240, ал.4 ЗЗД и изискуемостта на вземането следва поканата на кредитора, за каквато следва да се счита изпратената и получената от ответника нотариална покана.

Ответникът по делото не е представил доказателства за извършено плащане по обвързващия страните договор за заем. Същият е оспорил дължимостта на сумата, позовавайки се на изтекла погасителна давност, поради факта, че договорът за заем е сключен през 2009 г.

По така направеното възражение за изтекла погасителна давност настоящият състав на съда намира следното: съгласно разпоредбата чл. 133 от ГПК когато в срока за отговор по исковата молба ответникът не подаде писмен отговор и не направи възражение, той губи възможността да направи това по-късно. Следователно с изтичането на срока за отговор се преклудира процесуалната възможност на същия да заяви правопогасяващи възражения по иска - той може да навежда доводи за неоснователността на предявения иск, но не може да релевира каквито и да е било правопогасяващи възражения срещу исковата претенция. В случая ответната страна се е позовала на изтекла в нейна полза погасителна давност по отношение на главницата след срока за подаване на отговор на исковата молба. Възражението е релевирано от процесуалния представител на ответника едва в първото по делото о.с.з.. Към този момент възможността за упражняване на това правопогасяващо възражение е била преклудирана според смисъла на визираното в чл. 133 от ГПК правило.С оглед на изложеното настоящия състав на съда счита, че не следва да обсъжда релевираното правопогасяващо възражение, като наведено след предвидения в закона преклузивен срок. От друга страна направеното от ответника възражение за привидност на договора за заем е оттеглено от процесуалния му представител, поради което съдът счита, че не следва да се произнася по същото.

Предвид на изложеното и с оглед на представените по делото доказателства съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на  дължимата главница по договора за заем.

С оглед на уважаването на главния иск съдът следва да се произнесе и по акцесорната претенция за неустойка в размер на 1000 лева. Неустойката съгласно  чл. 92, ал.1 от ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне отговорността за заплащане на договорна неустойка трябва да са налице следните три предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: - валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. По делото безспорно се установи: че между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка по силата, на която ответникът е следвало да върне на заемателя процесната сума; че е изпаднал в забава след изтичане на срока, предоставен му за плащане с изпратената до него нотариална покана, както и, че същият не е изпълнил в срок своите задължения по сключения договор. Поради изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на договорната неустойка, поради което и предявения акцесорен иск следва да бъде уважен.

            Мотивиран от изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на  претендираната сума.

             Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 197.00 лв. за заплатена държавна такса, както и сторените в исковото производство разноски в размер от 1032.00 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Д.П.К.  ЕГН **********,***, обща сума в размер на 9600 лева, от които: сума в размер на 8600 лева, представляващи главница по договор за заем от 10.07.2009 г., както и сума в размер на 1000 лева, представляваща неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.П.К.  ЕГН **********,***, сумата от 197,00 лева, представляващи сторени в заповедното производство по  ч.гр.д. № 704 по описа за 2017 г. на ПлРС, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати Д.П.К.  ЕГН **********,***, сумата от 1032,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

                                                                                           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: