№ 14884
гр. С, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110154565 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от С.
П. Ц. срещу ЗОО Д ЕООД за сумата от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили поради продажбата на 15.04.2022 г. на болно животно - куче, порода Кавалер
Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол, родено на 23.01.2022 г. с микрочип 100098100050092.
Ищцата сочи, че между нейният брат и ответника бил сключен договор за покупко-
продажба на куче, порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол родено на 23.01.2022 г.
с микрочип 100098100050092 за цена от 1650 лева. Нейният брат й подарил кучето, но
впоследствие било установено, че същото има поне две вродени сърдечни патологии,
поради които се налага да е под постоянен надзор, а здравословното му състояние изисквало
извършване на прегледи, прием на медикаменти и операции. Било предложено три пъти от
страна на ответника да бъде заменено животното с друго, но ищцата и семейството й
отказали. Ответникът върнал сумата, получена като цена на кучето, и отказал да покрива
разходите за лечението му. Поддържа, че са налице скрити недостатъци на закупената вещ,
които са й причинили имуществени вреди – разходи за ветеринарномедицинска помощ и
предстоящи операции на стойност 2000 лева всяка. Продажбата на вещ с недостатъци
причинила на ищцата неимуществени вреди – неудобство, притеснения, загуба на време за
посещения на лекари, нарушения в социалния й живот , болки и страдания, мъка, душевно
безпокойство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа
се становище за недопустимост на иска, тъй като никое от двете дружества не се намира в
1
договорни правоотношения с ищцата. Поддържа, че не е налице противоправно поведение.
Сочи, че след установяване на скрития недостатък е върнал продажната цена и е следвало
да му бъде върнато животното, но се е съгласил да остави същото във фактическата власт на
ищцата, тъй като тя е поискала това. Поради това и е налице извършено от ответното
дружество дарение в полза на ищцата на животно с явни и известни на същата недостатъци,
което сочи, че прекъсва причинната връзка с твърдените вреди. Оспорва ищцата да е
доказала да е собственик на кучето. Възразява срещу претендирания размер на
обезщетението като прекомерно.
Оспорва исковата претенция за лихва като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което и за безспорно с доклада по делото е
отделено, че ответното дружество е продало на трето за производството лице куче, порода
Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол, родено на 23.01.2022 г. с микрочип
100098100050092 и че към момента на продажбата животното е имало заболяване - порок на
сърцето. Установява се от електронна регистрация на кучета №100098100050092 BGR,
представена от ответника че кучето е регистрирано с данни за собственика - АЦ. Видно от
посочената електронна регистрация и паспорт № BG1VK083877, издаден на 15.02.2022 г.
животното е с име Ръсти и е родено на 23.01.2022 г. Безспорно между страните е и че
ответникът е предложил да предостави друго животно, но било отказано, както и че е
възстановена сумата от 1650 лева на третото лице, закупило животното, а животното не е
било върнато на ответника. Видно от представения препис от страница 4 от паспорт №
BG1VK083877 като собственик на кучето е вписана под т.1 С.на Ц., а под т. 2 С. Ц..
Установява се, че при профилактичен преглед на 06.05.2022 г., за който е съставен
Клиничен протокол от д-р ТП, е установен интензивен шум, за който след скринингова
ехокардиография се установява, че се дължи на средна по степен пулмонална стеноза
(вродено сърдечно заболяване).
Установява се, че при проведена на 08.05.2022 г. ехокардиография /л.8 от делото/ е
констатирана 5/6-та степен сърдечен шум и средностепенна пулмонарна стеноза с налягане в
пулмонарната артерия поне 65 mmHg.
Установени при проведена на 17.06.2022 г. ехокардиокрафия са поне две вродени
сърдечни патологии – PS (пулмонална стеноза) и PDA (patent ductus arteriosus) - проходим
артериален канал без систолична дисфункция и без преки данни за левостранна сърдечна
недостатъчност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна ветеринарно-медицинска
експертиза се установява, че установеното при процесното животно заболяване е типично за
породата Кавалер Кинг Чарлз. В изслушването си в о.с.з. вещото лице посочва, че на
15.04.2022 г. при преглед на животното със слушалка /аускултация/ при наличие на умения у
лицето, извършващо прегледа, обективно е могло да се чуе, че има сърдечен шум. Вещото
2
лице уточнява, че някои кучета може да не проявят симптоми в поведението, но при
аускултация се чува сърдечния шум. Вещото лице посочва и че от протокола за преглед на
15.04.2022 г. на кучето не е видно да е извършен преглед със слушалка.
От показанията на свидетелката С.на С. се установява, че братът на ищцата – АЦ
закупил куче на име Ръсти и го подарил на ищцата. Кучето било отглеждано от ищцата и
нейната майка – С.на Ц., като скоро след закупуване на животното открили, че същото има
проблеми и ще се наложи операция. Ищцата и нейната майка твърдели, че не знаели, че
кучето е болно, тъй като според всички предоставени от АЦ документи кучето е било
здраво. Още на първия преглед за поставяне на ваксина установили, че кучето е със сърдечно
заболяване. От показанията на свидетелката е видно, че по нейна преценка ищцата и
нейната майка се грижили много добре за кучето, като същото било постоянно под надзор,
ищцата ставала непрекъснато през 2-3 часа нощем, защото то спяло на светлина и ако не
вижда някого се будело. Тези грижи нарушили нормалния социален живот и на двете.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Доколкото не се твърди от ищцата между нея и ответника да е налице договорна
връзка, съдът е приел с доклада по делото, възражения по който страните не са релевирали,
че е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата
му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност на деянието и
вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Предвид посоченото и съобразно наведените от страните твърдения в тежест на
ищцата е да установи че в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на
лице, на което ответникът е възложил работа, са й причинени твърдените неимуществени
вреди.
Ищцата навежда като основание на предявената от нея претенция реализирането на
противоправно поведение, изразено в продажба на болно животно в стопанисвания от
ответното дружество зоомагазин. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона защита на животните при
3
спазване на забраните по чл. 21 в зоомагазините се отглеждат и продават само здрави
животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика. В
случая от заключението на вещото лице се установява, че процесното куче към момента
продажбата е страдало от вродено сърдечно заболяване, което е можело да бъде установено
при преслушване на гръдната област със слушалка. Следователно ответникът чрез
ангажираните от него лица не е изпълнил задължението си да продаде здраво животно,
поради което и е налице противоправно поведение на лицата, за които ответното дружество
носи гаранционно обезпечителна отговорност.
Не се установяват обаче останалите елементи от фактическия състав, реализирането на
който поражда претендираното от ищцата право на обезщетение, а именно не се установява
в пряка причинна връзка с посоченото противоправно поведение именно ищцата да е
претърпяла вреди.
На първо място съдът намира, че типичната цел на нормата на чл.31, ал .1 ЗЗЖ, с оглед
конкретното съдържание на разпоредбата, акцентиращо на извършването на
ветеринарномедицинска профилактика, цялостното съдържание на закона и предвидената с
чл. 63, ал. 1 ЗЗЖ административно-наказателна отговорност е да ограничи
разпространението на животни, страдащи от заболявания, които са заразни и които биха
застрашили живота и здравето на други животни и хора. В този случай с оглед
предвидимост на вредите, които дори лица без договорна връзка и преки отношения със
стопанисващото зоомагазина лице биха претърпели, би била мислима и причинна връзка с
неизпълнение на законоустановеното задължение. Такъв очевидно не е настоящия случай,
тъй като заболяването не е опасно за живота и здравето на други животни или хора.
На следващо място от доказателствата по делото съдът намира за недоказано
заболяването на кучето да е имало конкретни външни прояви, респективно какви и същите
да са наложили извършване на конкретни грижи, различни от тези за животно на ниска
възраст без това заболяване, респективно такива конкретни грижи да са полагани от ищцата.
Не се установяват и ограничения и предписания в отглеждането и нормалното му
ежедневие, които да са рефлектирали в неудобства за ищцата. Свидетелката С.на М посочва,
че ищцата е трябвало да става по няколко пъти нощем и че кучето е следвало да бъде под
постоянен надзор, но като причина за това сочи обстоятелството, че животното е имало
необходимост да вижда някого и да е на светло. Не се доказва и именно ищцата да е водила
животното на наложителни прегледи и/или манипулации във връзка със заболяването.
Във връзка с посоченото следва да се обърне внимание, че заболяването е установено
не поради проявени отклонения в поведението и видими здравословни проблеми на
животното, а при редовен профилактичен преглед с оглед регулярна ваксинация. Самата
ищца посочва в исковата молба, че още след като е установен сърдечният порок /което с
оглед медицинската документация и твърденията в ИМ е станало на 06.05.2022 г./ от страна
на ответното дружество три пъти е предложено животното да бъде върнато и да бъде
предоставено друго, като не се спори и че впоследствие на брата на ищцата е върната
продажната цена за него, като доколкото друго не се установява съдът приема , че сумата е
4
върната най-късно на 18.08.2023 г., т.к. на тази дата е издаден документ от ответника за
сторниране на продажната цена /л. 45/. Следователно твърдените неудобствата, свързани с
отглеждането на животното и воденото му на прегледи и консултации, дори и да са
претърпени от ищцата, не са в пряка причинна връзка с установеното противоправно
деяние, а са резултат от отклоненото предложение животното да бъде върнато на ответника
и пряка последица от избора на ищцата да полага грижи за неговото лечение.
Следва да се добави и че страна по договора за продажба с ответника е трето лице –
братът на ищцата АЦ, а не ищцата, която е придобила собствеността и владението върху
животното от това трето лице. С оглед и това обстоятелство на фона на вида на
заболяването, несъставляващо обективна опасност за хора и животни, не може да се приеме,
че е налице пряка причинна връзка между поведението на служителите на ответника и
твърдените вреди. За пълнота следва да се посочи, че в общия случай продавачът отговаря
по реда на чл. 193 и сл. от ЗЗД, като съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗЗД дължи и заплащане на
обезщетение за вредите, които могат да бъдат имуществени - обхващащи претърпени загуби
и пропуснати ползи от купувача, както и неимуществени такива, причинени от
неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни задължения. Отговорността обаче
е предвидено да се носи за репарация на вреди, претърпени от насрещната страна по
продажбеното правоотношение, но не и от трети лица, вкл. последващи приобретатели на
вещта, с които продавачът не е в договорни отношения.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата не е реализирала пълно и главно
доказване на всички елементи от фактическия състав, от реализиране на който се
претендира в нейна полза да е възникнало право на обезщетение. По изложените мотиви
съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
сторените, доказани и претендирани разноски в размер на 1560 лева за адвокатско
възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „ГИ“ №7, вх.
А, ет. 4, ап. 8 срещу „ЗОО Д“ ЕООД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. С №1 иск с правно
основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 10000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили поради продажбата на 15.04.2022 г. на болно животно -
куче, порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол родено на 23.01.2022 г. с микрочип
100098100050092 ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2022 г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 С. П. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
„ГИ“ №7, вх. А, ет. 4, ап. 8 да заплати на „ЗОО Д“ ЕООД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. С
5
№1 сума в размер на 1710 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6