№ 103
гр. гр. Добрич, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500356 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич срещу решение №33/18.03.2021г.
по гр.д.№2213/2020г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че всяка
една от ищците Р. Г. С., ИВ. С. Н. и П.С. Г. не дължи на въззивника – ответник по делото
сума от по 274.73 лева и сума от по 257.87 лева, съставляващи съответно цена на
водоснабдителни и канализационни услуги, доставени в периода 07.09.2000г. – 03.01.2017г.
в обект в гр.Д. и законна лихва върху главното парично задължение за периода 28.01.2008г.
– 05.05.2017г., които задължения съставляват по 1/3 от задълженията на наследодателя на
ищците С.Н.С. за главница в размер на 824.19 лева и за обезщетение за забава в размер на
827.62 лева, за които по ч.гр.д.№1508/2017г. на ДРС са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
В жалбата се съдържа задълбочено и аргументирано с практика на ВКС изложение по
въпроса за изискуемото съдържание на мотивите на едно съдебно решение, задължението на
съда на даде защита и санкция на спорните права, обхвата на въззивната проверка.
Конкретно по сложения на разглеждане правен спор въззивникът възразява за това, че
първоинстанционният съд не изяснил детайлно дали наследодателят на ищците през целия
си живот е живял на друго място и дали все пак понякога той или ищците по делото не са
1
обитавал обекта, за който е начислено задължението за цена на доставени от въззивника
услуги. Поддържа, че твърденията на ищците в тази насока са противоречиви и взаимно
изключващи се. Настоява за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявените искове.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемите Р. Г. С., ИВ. С. Н. и П.С. Г., трите от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, оспорват жалбата и настояват за потвърждаване решението на
районния съд.
След като се запозна с делото и провери служебно обжалваното решение, съобразно
изискванията на чл.269 от ГПК въззивният съд намира същото за валидно, но недопустимо.
Решението е постановено по предявени от Р. Г. С., ИВ. С. Н. и П. С. Г. срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД отрицателни установителни искове.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищците са законни наследници на
С.Н.С, поч. на ***г.; той и съпругата му притежавали недвижим имот в гр.Добрич /описан/,
който повече от петнадесет години бил необитаем; по ч.гр.д.№1508/2017г. на ДРС в полза на
ответното дружество и срещу наследодателя на ищците била издадена заповед за
изпълнение на парични задължения в размер на 824.19 лева – дължима цена за доставени в
имота на наследодателя в периода 07.09.2000г. – 03.01.2017г. ВиК услуги и в размер на
827.62 лева – обезщетение за забава; тъй като имотът бил необитаем, заповедта за
изпълнение срещу наследодателя влязла в сила, без той да я е получил; след смъртта на
наследодателя всяка ищца придобила по 1/3 част от задълженията му; от влизане в сила на
заповедта изминали повече от три години; вземанията за доставени ВиК услуги са
периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Въз основа на така изложеното в исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за
установено, че всяка една от ищците не дължи на ответника сума от 274.73 лева и сума от
275.87 лева, съставляваща припадащите се на съответната ищца части от задълженията на
наследодателя в размер на 824.19 лева – цена за доставени в периода 07.09.2000г. –
03.01.2017г. ВиК услуги, и в размер на 827.62 лева – обезщетение за забава, за които по
ч.гр.д.№1508/2017г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение – поради погасяването им по
давност.
Установено е по делото, че ищците са законни наследници на С.Н.С, поч на ***г. Въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК в полза на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД
срещу С.Н.С по ч.гр.д.№1508/2017г. на ДРС е издадена заповед №853/18.05.2017г. за
изпълнение на парични задължения в размер на 824.19 лева – дължима цена за доставени в
имот /описан/ на длъжника в периода 07.09.2000г. – 03.01.2017г. ВиК услуги и в размер на
827.62 лева – обезщетение за забава. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5
2
от ГПК. Възражение по чл.414 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007г./ не е депозирано и заповедта е
влязла в сила на 21.06.2017г. Исковата молба е предявена на 31.08.2020г.
В обжалваното първоинстанционно решение е прието, че част от главното задължение за
цена на доставени ВиК услуги е погасено по давност, която е изтекла още преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК. За останалата част от главното
задължение е прието, че същото съставлява цена на неотчетени, а служебно начислени за
доставени количества ВиК услуги, като ответникът не е посочил и не е доказал основание за
извършеното служебно начисляване. По тези съображения е направен извод, че ищците не
дължат на ответника съответните припадащи им се части от главното задължение за цена и
от акцесорното задължение за обезщетение за забава, за които срещу наследодателя им е
била издадена горната заповед за изпълнение.
Решението е недопустимо, защото исковете са разгледани и удовлетворени на непредявено
от ищците основание. От внимателния прочит на исковата молба е видно, че липсата на
задълженията не се извежда от обстоятелства, осъществили се преди влизане в сила на
заповедта по чл.410 от ГПК. Единственото обстоятелство, осъществило се преди влизане в
сила на заповедта, посочено в исковата молба е това, че имотът, за който са начислени
услугите, е бил необитаем. То обаче е въведено във връзка с изложеното за причините,
поради които наследодателят – длъжник по заповедта фактически и реално не я е получил,
но не и като обстоятелство, изключващо възникването на задълженията. Не е въведено и
позоваване на погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Всъщност, позоваване на каквито и да било обстоятелства, осъществили се
преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и възпрепятствали възникването на
задължението или имащи значение за неговото погасяване, би било допустимо само в
хипотезата на чл.424 ал.1 от ГПК – ако длъжникът се е снабдил с нови писмени
доказателства за тези обстоятелства или е узнал тези обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Случаят не е такъв. Ищците не твърдят да не дължат на
основанията, разгледани от първоинстанционния съд, случили се преди влизане в сила на
заповедта за изпълнение срещу наследодателя им /недоставени услуги, изтекла тогава
давност/. Изрично в исковата молба е посочено, че ищците твърдят да не дължат, поради
погасяване на главното задължение за цена на ВиК услугите по давност, но която е изтекла
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Така въведеното от ищците основание на
претенциите им не е разгледано от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението по непредявените искове
следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените искове.
При новото решаване на спора и съобразно изхода от него първоинстанционният съд следва
да се произнесе за разноските в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №33/18.03.2021г. по гр.д.№2213/2020г. на Добричкия районен съд и
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4