Решение по дело №46/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БОС е по реда на чл. 345 от НПК. Образувано е по жалба на В. Й. К., подсъдима по нохд №1086/2002 година по описа на РСБ., срещу определение №2839 от 23.04.2010 година, с което подсъдимите са осъдени да заплатят по равно разноски по делото в размер на по 492 лева.

В жалбата срещу определението се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като експертите по делото са извършили различна по обем работа по отношение на трите подсъдими, като по отношение на жалбоподателката са проверили само осем протокола. Това означава, че тя не следва да заплаща разноските по равно с останалите подсъдими. Иска се определяне на разноски съразмерно на проверения брой протоколи.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото и изложените доводи от жалбоподателката, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в разпоредително заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства в открито такова, поради което подадената жалба следва да бъде разгледана по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НПК.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема жалбата за допустима, подадена в срок и е от правно легитимирана страна, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В рамките на съдебният контрол настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на разноските по делото по равно от трите подсъдими в определения от първата инстанция размер.

С атакуваното определение С. на РСБ. е посочил, че по делото са направени разноски общо в размер на 1474.60 лева, за присъждането на които е пропуснато произнасянето с присъдата. Тъй като обвинението за трите подсъдими е за извършено в съучастие престъпление, което е обосновано с две експертизи, не са налице основания за определяне на разноските по посочения в жалбата начин. В чл.189, ал.3 от НПК е установен начинът, по който се възлагат разноските на осъдените подсъдими, като в случаите, когато те са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. С оглед характера на обвинението и това, че експертизите доказват същото и по отношение на трите подсъдими, не е основателно искането разноските да бъдат възлагани по начин, различен от възприетия от районния съд.

С оглед на гореизложеното настоящият С. приема, че жалбата е неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на съдебните разноски по равно от трите подсъдими, са правилни. Поради изложеното, атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и доказателствата по делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на В. Й. К. от Г.Б., против определение №2839 от 23.04.2010 г., постановено по нохд №1086 по описа на РС Б. за 2002 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на РС Б. сумата от 492 лв. направени по делото разноски и ПОТВЪРЖДАВА същото определение.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: