Р Е Ш Е Н И Е
№
333
гр.
Велико Търново, 01.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №556 по описа на Административния съд за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 64, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят
Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ със седалище село Горски Сеновец, община
Стражица, чрез *** Д. от ВТАК, е обжалвал решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане №BG05M9OP001 - 2.053-0001/16
от 26.08.2020 година на ръководителя на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси
2014 -2020“ като незаконосъобразно.
С
аргументи, развити в жалбата и доразвити представената по делото писмена защита
на процесуалния представител на жалбоподателя се иска отмяната на това решение
в частта, която е предмет на настоящото дело и с която е отречена верификацията
на разходи в общ размер от 7958,10 лв. В жалбата се поддържа, че е
несъстоятелен и неправилен основният аргумент на ответника, който се черпи от довода,
че две от лицата, във връзка с които са направени разходите, за които е
поискано верифициране и заплащане, не попадали в допустимите целеви групи по
проекта. Сочи се, че едното лице /Ангел Ангелов/ е регистриран в Бюро по труда
безработен, който е с основно
образование, като при тези обстоятелства попада в целевата група, така както е
предвидено в Условията за кандидатстване. Съответно, поддържа се, че и другото
лице /Т.С./ е също регистрирана безработна с алкохолна зависимост и също попада
в съответните целеви групи. Всъщност посочените предпоставки според
жалбоподателя са били налични към момента на включването на тези лица в
изпълнението на проекта. Необосновано ответника приема, че тези лица не попадат
в съответните целеви групи само заради погрешно попълнени декларации и карти за
участие. Аргументира се и, че решението е неясно, тъй като не е посочено неверифицираните
суми и тези по отношение на които се спира производството /които не са предмет
на делото/ за какви периоди се отнасят. Подробни и допълнителни аргументи,
които касаят както формалната незаконосъобразност на оспореното решение, така и
материално правната му незаконосъобразност, са изложени в представената от
процесуалния представител на сдружението писмена защита.
Ответникът,
ръководителят на управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014
– 2020, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Претендира
разноски, като възразява срещу разноските, претендирани от насрещната страна.
Подробни аргументи излага в представената по делото писмена защита, в която
обосновава и процесуалната и материално правната законосъобразност на процесното
решение.
На
първо място следва да се отбележи, че с оглед на определение на състава на съда
от 16.09.2020 година /лист 77 от делото/ предмет на спора е посоченото решение
на ответника в частите му по т.2,1; т.2,2, т.2,3 и т.2,4, с които са определени следните неверифицирани разходи,
предявени с искане за междинно плащане 4, отчетено в ИСУН, а именно: 1. Сумата
от 1331,90 лв., отчетена като разходи по б.р. 1.1“Разходи за трудови възнаграждения
по реда на КТ, възнаграждения, определени по ЗДСл и възнаграждения, произтичащи
от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на лицата , пряко
ангажирани с изпълнението на преките дейности“, на основание чл.57, ал.1, т.4
вр. с чл.4, ал.4 от ЗУСЕСИФ; 2. Сумата от 532, 76 лв. по б.р. II „Единна ставка“ – на основание чл.57, ал.1 във
връзка с чл.4, ал.4 от ЗУСЕСИФ; 3. Сумата от 4352, 46 лв., отчетени разходи по
бюджетен ред 1.1 „“Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ,
възнаграждения, определени по ЗДСл и възнаграждения, произтичащи от договори за
услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на лицата , пряко ангажирани с
изпълнението на преките дейности“Ь“ на основание чл.57, ал.1 във вързка с чл.4,
ал.4 от ЗУСЕСИФ и 4. Сумата от 1740, 98 лв. б.р. II „Единна ставка“ – на основание чл.57, ал.1 във
връзка с чл.4, ал.4 от ЗУСЕСИФ. Следва да се отбележи, че по отношение на двата
първи пункта е п осочено в разпоредителната част от акта, разпореденото е във
връзка с решение за верификация на постъпило междинно искане за плащане №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година.
Какво
се констатира от представената на съда преписка и събраните в хода на диренето
доказателства?
Жалбоподателят е страна по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, чрез водено от общностите местно развитие,
сключен в резултат на процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP01-2.053,Мярка МИГ05 „Насърчаване развитието на местна
социална икономика и нови работни места в социални предприятия“. Този договор е
тристранен и е сключен между бенефициера – жалбоподател и МИГ Лясковец-Стражица
от една страна и МТСП – от друга. Договорът предвижда предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в общ размер от 199 707, 20 лв. по посочената
ОП и изрично описаната приоритетна ос. Предвидени са четири основни дейности, една
от които е подбор и назначаване на персонал на Социално предприятие „Обществена
пералня и услуги в дома“, като е предвиден индикатор за изпълнение от общо 17
неактивни или безработни лица. Изрично е посочено, че изпълнението на договора
е при спазването на одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в него, условията за изпълнение
и прочие. Предвидено е, че разходите по договора се извършват съобразно с
предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите,
опи5сани в него.
Следва да се отбележи, че в приложената извадка от
ИСУН на проектното предложение се установява, че бюджетът на проекта е класифициран
в две големи групи, както следва: 1. Разходи за персонал, които съставляват
перки разходи за персонал, включващи разходи за трудови възнаграждения по реда
на КТ, възнаграждения, определени по реда на ЗДСл и възнаграждения, които най –
общо са такива по граждански договори, както и 2.Единна ставка, които разходи
не се попълват от кандидата, а са отразени служебно от оценителската комисия и са определени в размер от 40% от
допустимите преки разходи, описани по-горе според ПМС 189/28.07.2018 г. Преките
разходи са разпределени като финансиране в съотношение 85/15, като 85% е финансиране със средства от ЕС, а
15% е финансиране с национални средства. Същото е съотношението по отношение на
финансирането на т.н. единна ставка.
Видно
от приобщеното АД №272/2020 г. по описа на АСВТ, в ИСУН е регистрирано искане
за плащане №1, с отчетен период месец септември на 2019 година, като е поискано
верифициране и плащане на сумата от 15 849, 61 лв. Издадено е решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане от 10.04.2020 г. под №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година. Това решение на настоящият
ответник е постановено по повод на посоченото искане за плащане 1 с отчетен
период 1.9.2019 година - 31.12.2019 година. В решението е отбелязано, че не се
верифицират в индикатора „неактивни или безработни участници“ лицата Т.С. и
Ангел Ангелов, тъй като те не отговарят на допустимата за подпомагане целева
група, понеже не са неактивни, а са безработни лица с оглед справката от АЗ. Освен
това е посочено, че те не отговарят на нито един от допълнителните критерии на
целевата група „безработни“ съгласно раздел 6
„Допустими целеви групи“ от Условията за кандидатстване по операцията.
Определен е общ размер на неверифицираните разходи от 1864, 66 лв., от които
тези по б.р. 1.1 от 1331, 90 лв. /възнагражденията на двете лица за месец
декември на 2019 година, предявени за финансиране/ и по б.р. II. в размер от 4% от горните разпходи с оглед вече описаното
по-горе. С жалба, депозирана чрез ответника до АСВТ, настоящият жалбоподател е
обжалвал това решение пред АСВТ, като е образувано АД №272 по описа на АСВТ за
2020 година. С влязло в сила на 22.06.2020 година определение №187 от 2.06.2020 година по посоченото дело съдът
е оставил без разглеждане жалбата против това решение и е прекратил
производството по делото.
Видно от мотивите на влязлото в сила решение по АД
№389/2020 година по описа на АСВТ, жалбоподателят е подал искане за междинно
плащане №3, заявявайки верификация и плащане на сумата от общо 53 613, 22
лв. за отчетен период 1.1.2020 -31.03.2020 година. С него са били отново
заявени за верифициране и плащане разходите, които са били предмет на вече
описаното искане №1, като са заявени и аналогични разходи за същите две лица,
но за отчетния период, обхванат от това искане. С решението, което е било
предмет на спора по посоченото административно дело, настоящият ответник е
верифицирал сумата от 45 655,12 лв., определил е общ размер на неверифицираните
разходи от 1864, 66 лв. и е спрял административното производство в частта му досежно
искането за верифициране на 6 093, 44 лв. По посоченото дело съдът е отделил
производството по оспорването на решението в частта му, с която се спира
производството, като е разгледал спора досежно отказа да се верифицират
разходите в размер от 1864, 66 лв., които са били отречени с вече цитираното
по-горе негово решение. Съответно, по оспорването на спирането на административното
производство е било образувано АД №395 по описа на АСВТ за 2020 година /което
обстоятелство е известно и на страните, тъй като те са уведомени за това и са
конституирани като страни/, като с влязло в сила определение по това дело
жалбата на настоящият жалбоподател е оставена без разглеждане и производството
по това дело е прекратено. Що се касае до изхода на спора по законосъобразността
на решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP001-2.053-001/6 от 25.06.2020 година в останалата му част, то
следва да се отбележи, че с влязло на 20.04.2020 година решение №251/24.09.2020
година, това решение е отменено в обжалваната му част по т.2, с която е отказана
верификация за сумата от общо 1864, 66 лв., която е била предмет на решението
на ответника, против което е подадена жалбата, във връзка с която е образувано
АД №272/2020 година.
Не е спорно, а и от изявленията, които следва да се
възприемат като мотиви на понастоящем оспореното решение се установява, че преди
АСВТ да се е произнесъл по законосъобразността на решение №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година в частта му, с която производството
по администриране на искане №3 е спряно /в частта му, касаеща отчетен период януари
– март на 2020 година/ със свое решение от 31.07.2020 година ответникът е
възобновил производството по издаване на решение във връзка с ИМП №3 в частта
му, касаеща вече посочения отчетен период, с която част на това решение е
спряно производството по верифицирането на сума от общо 6093, 44 лв.
Най – сетне е уместно да се посочи и, че във връзка
с връщането на преписката на ответника за произнасяне по ИМП №3 в частта, му с
която е отречено по същество верифицирането на сума от 1864,66 лв. чрез
влязлото в сила решение по АД №389/2020 г. по описа на АСВТ, ответникът издава
решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP01-2.053-001/29 от 20.05.2021 година, с което отново отказва
верификацията на отчетените разходи за месец декември на 2019 година в общ
размер от 1864, 66 лв. по това конкретно искане за междинно плащане.
Процесното понастоящем решение е връчено чрез ИСУН
2020 на жалбоподателя на 26.08.2020 година – лист 71 от делото.
По допустимостта на
жалбата:
Още в съпроводителното писмо ответникът прави
възражение за частична недопустимост на жалбата. Всъщност в това писмо /лист 3
от делото/ се сочи, че оспорването на решението в частите му по т.2,1 и т.2,2 е
недопустимо, тъй като е налице влязъл в сила административен акт с оглед на стабилизираното
определение, постановено по АД №272/2020 година по описа на АСВТ. Извън това,
ответникът поддържа това си становище с оглед на посоченото решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP01-2.053-001/29 от 20.05.2021 година, с което според него спорът
по т.2,1 и 2,2 е решен.
Възраженията са неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че жалбата е
подадена чрез ответника на 08.09.2020 година, което се установява от товарителницата
на „Лео Експрес“, намираща се на лист 13 от делото. Тъй като – както се отбеляза
– решението е връчено чрез ИСУН 2020 на 26.08.2020 година, то следва да се
приеме, че 14 дневния прекулзивен и решителен срок за обжалване е спазен.
Обратно на поддържаното от ответника съдът счита, че
за жалбоподателя е налице пряк интерес за обжалва решението на ответника в
процесните му понастоящем части. В случая е налице индивидуален административен
акт, разпореждащ неблагоприятни последици, който е издаден в отделно
административно производство във връзка с отделно подадено искане за
верификация и междинно плащане. Обстоятелството, че производството е инициирано
по искане, с което се претендира вече отречено веднъж чрез отказ за верификация
материално право на БФП в конкретният случай не обосновава липса на интерес.
Всеки административен акт, с който се отрича претендираното право, обуславя наличието
на пряк и непосредствен интерес от оспорването му и легитимира адресата му като
лице, което е засегнато от акта и може да го оспори. Дали самото искане за
издаване на административен акт е било допустимо, респ. основателно, и как е
следвало да процедира органът, до когото това и искане е отправено, е въпрос по
съществото на спора при съдебното оспорване на акта на органа, с който последният
се е произнесъл по съответното искане.
Съдът, предвид описаната по-горе обстановка намира,
че решението на ответника, в частите му по т.2,1 и т.2,2 е незаконосъобразно.
Съображенията за това са следните: Както съдът описа
по-горе, а и както е описано в самия акт на ответника, с искането за междинно
плащане са поискани за верифициране и плащане следните разходи, а именно: разходи
от общо 1331, 90 лв., представляващи разходи за трудови възнаграждения на
лицата Т.С. и А.А.за месец 12.2019 година /по б.р.1.1/ и разходи от 40 %,
изчислени върху допустимите разходи за персонал /по б.р. II/ в размер от 532, 76 лв. Не е спорно, а и както
съдът вече отбеляза, абсолютно същите разходи са били поискани от бенефициера –
жалбоподател с искане за междинно плащане №3 /като в решенето е посочено, че те
се искали за трети път/. С решение №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година е отказано по същество верифицирането
и заплащането на същите тези разходи, като по жалба от настоящият
жалбоподател/бенефициер/ е образувано АД №389 по описа на АСВТ за 2020 година.
Съдът преценява законосъобразността на оспорения
пред него административен акт към датата на издаването на последния по аргумент
от разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК.
Следва в тази връзка да се посочи изрично, че към
момента на издаването на спорното понастоящем решение, спорът по законосъобразността
на решение №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година в частта му, с която не са
верифицирани разходите, посочени в т.2,1 и 2,2 от спорното понастоящем решение,
е бил висящ пред съда с оглед на изложеното дотук. При наличие на
констатацията, че т.2,1 и т.2,2 от разпоредителната част от процесното решение
имат еднакъв предмет и страни с решение №BG05M9OP01-2.053-001/10.04.2020 година, и на констатацията, че последното решение е
било предмет на висящо съдебно производство към момента на издаването на настоящото
решение, то се налага извода, че при издаването на настоящото решение ответникът
не е съобразил, че в тези му части искане за междинно плащане №4 не е отговаряло
на изискването за допустимост, поставено от второто предложение на разпоредбата
на чл. 27, ал.2, т.2 от АПК. Следва в тази връзка да се посочи, че при налично
съдебно обжалване и на отказ за верификация по междинно искане, разпоредбата на
чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ досежно предвидената възможност за включване на разходи
в следващо искане за плащане е неприложима с аргумент от обхвата на разпоредбата
на чл.64, ал.4 от ЗУСЕСИФ, както и по аргумент от разпоредбата на чл.130, ал.2
от АПК.
При това положение решението на ответника в посочената
му част е незаконосъобразно, като по – новата практика на ВАС приема, че тази
незаконосъобразност е под формата на нарушение на материалния закон – вж.
например определение № 14937 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2019 г.,
5-членен състав. Вярно е, че в аналогични хипотези някои тричленни състави на
ВАС приемат, че произнасянето по същество с нов акт при наличието на обжалване
на акт със същият предмет, издаден от същия орган и имащ идентичен адресат, е
нищожен - вж. например решение № 4915 от
27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2019 г., VII отделение, но настоящата
инстанция се позовава на посоченото по-горе определение, в което са развити
съображения на петчленен състав, опровергаващ становище на тричленен състав за
нищожност на издадения в такава ситуация административен акт.
Най – сетне и само за пълнота следва да се маркира
и, че е неприемливо да се счете, че ответникът се е произнесъл по реда на чл.99 и следващите по АПК, считайки искането в тази му просена част за искане за възобновяване,
доколкото и в този случай не са налице процесуалните предпоставки, визирани в
тази разпоредба на АПК, която е субсидиарно приложима.
Що се касае до т.2,3 и 2,4 от разпоредителната част
от процесното понастоящем решение на ответника, то настоящата инстанция намира,
че решението е незаконосъобразно и в тези му части.
Всъщност, както съдът установи и описа по-горе, по
отношение на искане за междинно плащане №3, в частта му, касаеща поисканите за
верифициране и плащане разходи от 4 352,46 лв /по б.р. 1,1 „разходи за
трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл/ и от 1740.98 лв. /по б.р.II „Единна ставка/ чрез решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP001-2.053-001/6 от 25.06.2020 година, производството по
верификацията им е било спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Съдът вече
отбеляза, че това решение е било обжалвано и в тази му част, като след
разделянето на съдебното производство, жалбата срещу тази част от решението е
била оставена без разглеждане с влязло в сила определение и в крайна сметка
претендираните права на верификация и плащане са отречени окончателно с решение
за верификация на постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP001-2.053-001/29 от 20.05.2021 година, издадено след възобновяване
на производството по това искане за плащане.
При това положение към датата на издаването на
настоящото решение е налице висящо производство по издаването на административен
акт между същите страни за същото претендирано право /верификация на посочените
разходи, които касаят разходите за трудово възнаграждение и единната ставка за
месеците януари, февруари и март на 2020 година на Т.С. и Ангел Ангелов/, при
което за ответника отново е била налице първото предложение на хипотезата на
чл.27, ал.2, т.2 от АПК – висящо производство по идентично претендирано право,
предявено от същия бенефициер пред същия административен орган. Съответно, и в
този случай следва да се приеме, че издавайки акт по същество във връзка с
недопустимото искане, ответникът е нарушил закона с оглед цитираната практика
на ВАС. И в този случай не може да се приеме, че става въпрос за ново
предявяване на същия верифициран разход и възможността за ново произнасяне,
която има предвид разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като към момента
на издаването на спорното понастоящем решение, не е било налице произнасяне с
административен акт по съществото на направеното искане за междинно плащане №3
за същите разходи, поискани отново с искане за междинно плащане №4. Затова няма
как да се поддържа, че е налице вече издаден отказ, във връзка с който за
бенефициера отново се е породило публичното потестативното право да предяви
отново същите разходи за нова верификация пред същия орган.
Извън тези процесуални аргументи, следва да се
отбележи и, че в тази му част решението на ответника не отговаря на
изискванията за формална законосъобразност, които поставя нормата на чл.59,
ал.2, т.4 и 5 от АПК. В частта, която следва да съдържа фактическите обстоятелства,
които органът е съобразил, за да се произнесе, не се съдържат факти и обстоятелства
на материално-правна разпоредба, последиците на която да водят до правомощие на
ръководителя на УО да отрече верифициране
на разходи. Изложените съображения в тази част от решението са относими към допустимостта на искането и
развитието на административната фаза на процедурата, а не към допустимостта на
конкретните разходи, за които се иска верификация. Именно поради тази причина
посоченото правно основание – чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ по никакъв начин не
кореспондира с изложените в мотивната част от решението съображения и факти,
които имат единствено процесуален характер.
Общият
извод на съда е, че в частите му, които са предмет на настоящия спор, решението
на ответника е незаконосъобразно и следва да се отмени, като поради
недопустимостта на искането на жалбоподателя в тези му части, преписката не
следва да се връща на ответника за произнасяне по него.
Разноски:
Жалбоподателят претендира
разноски от 1000 лв., представляващи ефективно заплатен адвокатски хонорар,
като ответникът прави възражение за прекомерност.
С
оглед на разпоредбата на чл.8, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при този материален интерес
/отречена верификация от общо 7 958, 10 лв./ и с оглед на това, че делото
не представлява особена сложност, съдът намира, че на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 727, 91 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане №BG05M9OP001 - 2.053-0001/16 от 26.08.2020 година
на ръководителя на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси 2014
-2020“ в частите му по т.2,1; т.2,2; т.2,3 и т.2,4, с които е отказано верифициране
на разходи в общ размер от 7958, 10 лв.
ОСЪЖДА Министерство на труда и
социалната политика да заплати на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК
*********, разноски по делото в размер от 727,91 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: