Р Е Ш
Е Н И Е
№260087 12.04.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На десети март 2021
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.гр.д.№ 64/2021 год. за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№
260943/03.12.2020 год. на “Енерго-про
Продажби“АД ,със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс- Г, ЕИК ********* срещу решение № 260018/17.11.20 год. по
гр.д.№ 1/2020 год. на Районен съд
Генерал Тошево ,с което е признато за
установено ,че Р.А.А., ЕГН ********** ***
не дължи на сумата от 1 486, 15 лв., представляваща стойността на
фактура №*** от 8.10.2019 год., начислена за периода от 15.12.2017 год. до
14.12.2018 год. за обект Автосервиз по
ул. „Димитър Благоев“ в гр. Генерал Тошево с клиентски № 1***, абонатен № *** по
предявения иск по чл.124,ал.І от ГПК.
С доводи ,че обжалвания съдебен акт е необоснован и
постановен в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане
за цялостната му отмяна и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
26.11.2020 год., жалба рег.№ 260943/03.12.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока
и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№261225/23.12.2015 год.
В жалбата и отговора ,
страните повторно възпроизвеждат
излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения,
оспорвания и правни доводи,вкл. анализ на промените в нормативната уредба и
приложима съдебна практика, във връзка с
основателността и доказаността на
претенцията на клиент на търговското дружество.
Решението на ГТРС е
незаконосъобразно,а въззивната жалба -основателна въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
Решението
на първоинстанционния съд е постановено по иск по чл.124 ал.1 от ГПК,основан на
твърдения ,че ищецът като потребител на електрическа енергия е бил редовен и
коректен платец на издаваните му от ответното търговско дружество фактури.Оспорил е дължимостта на сумата от 1
486, 15 лв. по издадената фактура №***
от 8.10.2019 год., начислена за периода от 15.12.2017 год. до 14.12.2018 год.
въз основа на извършена на дата 14.12.2018 год. проверка на средството за
търговско измерване от служители на ответника ,а след демонтажа му и от
БИМ,респ. въз основа на констатациите от проверките преизчисляване на
количеството действително потребена електрическа енергия.Счита проверките за
опорочени, корекционната процедура
лишена от правно основание,поради което настоява задължението му към
дружеството да бъде съдебно отречено.
Обект
Автосервиз по ул. „Димитър Благоев“ в гр. Генерал Тошево е
присъединен към електрическата
мрежа и ищецът е потребител на електрическа енергия с
клиентски номер 1*** и абонатен номер ***.
Като потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия по силата на договор за продажба при общи условия по смисъла на
§1, т.42 от ДР на ЗЕ ищецът има право да
закупува електрическа енергия, а ответникът да получи нейната цена, след
отчитане на доставената му електрическа енергия в енергоснабдения обект.
Спорното
правоотношение се е развило по време, в което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са
отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,измерена в
невизуализиран регистър на СТИ,в резултат на установено софтуерно въздействие
върху същото от страна на крайния битов потребител.
Правоотношението
между електроразпределително дружество и краен потребите на електрическа
енергия,възниква по силата на договор за продажба на електрическа енергия при
публично известни Общи условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази
регламентация не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия.В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната им с решения на
ВАС,постановени по административни дела №№ 2385/2016 год. и 3879/2017 год.,в
сила съответно от 14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока,
както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо
измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия - ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо
измерване, в резултат на което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица
ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Измерването
на електрическата енергия ,потребявана в обекта на ищеца се е извършвало
посредством трифазен статичен електромер ISKRA
MT 174 с идентификационен № 1114171564258007,монтиран в
присъствието на ищеца с констативен протокол № 12116782 на дата 18.08.,но без
да бъде посочена годината на монтажа,като е отразено,че таблото се пломбира с
пломба №3666/2015 год.,т.е. следва да се приеме,че монтирането на СТИ в обекта
е осъществено на дата 18.08.2015 год. Тази е годината на неговото производство
и към този момент е налице поставена маркировка
за оценено съответствие ,съобразно поясненията на вещото лице инж.В.Ч.в
съдебното заседание,проведено на 25.08.2020 год. и
констативен протокол на БИМ.
Според записите в протокола за монтаж СТИ е параметризирано в
три тарифи ,като показанията за всички
тарифни регистри /дневна,нощна и върхова тарифа/ са нулеви, т. е. следва
обоснован извод, че монтираният
електромер е нов.
По делото е представен Констативен протокол № 1202551
от 14.12.2018 год., подписан от служители на
„Електроразпределение Север” АД и пълномощници на ”Енерго-про
Продажби”АД както и поради отсъствие на собственика от двама свидетели,един от
който негов служител-така показанията на св.С.Т.Г.. Резултат от извършената
проверка е отразен в протокола: Демонтирано СТИ за експертиза в БИМ при показания : 1.8.1-000415
kWh,
1.8.2 -002642 kWh,
1.8.3 -001567 kWh,1.8.4-007670 kWh,1.8.0-0122294 kWh.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер ISKRA МТ
174 трябва да се състои от три тарифи:
Т1, Т2 и Т3. Действително потребената електроенергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т4-007670, 1 kWh.
Електромера е предоставен на БИМ-Регионален отдел
–Варна. В протокол № 2290/02.10.2019 год. на БИМ е записано,че не е осъществен
достъп до вътрешността на електромера. Електромерът е в класа на точност,
метрологичните му характеристики
съответстват на нормираните и СТИ отговаря
на изискванията за точност при измерване на ел.енергия.При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на
електромера,която за типа електромер ISKRA MT
174 трябва да се състои от три тарифи-Т1,Т2 и Т3.Действителното потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа : Т4-007670.1
kWh .Така
записаното в регистъра Т4 количество е
преминало през измервателния уред. Вещото
лице инж.В.Ч.,дало заключение рег.№ 1738/06.07.2020 год. е посочил
като причина за неотчитането на електрическата енергия до демонтажа на СТИ,обстоятелството,че не се е
визуализирала на екрана.
С оглед на
горното,ответното дружество е доказало, че е доставило на ищеца отразеното, в
невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ, количество електрическа енергия.
Изводът, че отчетената, невизуализирана на дисплея енергия е фактически
преминала през СТИ,т.е. била е доставена е експертен такъв и е недвусмислено
обективиран в констативния протокол на БИМ за изготвена по реда метрологична
експертиза.Експертът, изготвил метрологичната експертиза е изразил становището,
че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия, а тезата, че
отразеното в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено, е
мислима единствено при неправилно функциониращ електромер. При липса на данни
за отклонения при работата на СТИ, то показанията в регистър 1.8.4 са верни и
отразяват действително доставена енергия.При монтиран електромер с начални
нулеви показания по всички тарифни регистри е очевидно според съда, че
промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на тарифен
регистър 1.8.4 при забранена визуализация на дисплея е осъществено след монтажа
на процесното СТИ в обекта на ищеца, а реализираната цел /скриване и неотчитане
на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само
купувача –ищец по делото.
Измерени от
изправно СТИ количества електрическа енергия,т.е. доставени такива в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване подлежат на
заплащане.
Въз основа на данните от метрологичната експертиза, на
дата 07.10.2019 год. от „Електроразпределение
Север" АД е взето становище за начисление на общо количество от 7670 kWh,отчетено точно чрез софтуерно прочитане паметта на
СТИ за периода 15.12.2017 год. до 14.12.2018 год.,съответно от 15.12.2017 год. до 30.06.2018 год.-4161 kWh и
от 01.07.2018 год. до 14.12.2018 год.-3509
kWh.”Енерго Про Продажби” АД е издало фактура №*** от
08.10.2019 год., на стойност
1 486.15 лв.,представляваща начислена корекция на електроенергия за
периода от 15.12.2017 год. до 14.12.2018 год.,разпределена на посочените
по-горе подпериоди.Вещото лице инж.В.Ч.е посочило в заключение рег.№
1738/06.07.2020 год. ,че периодът на корекцията е 365 дни,разпределен на два
подпериода поради промяна на цените на електроенергията.Принципно е възможно
потребяването а допълнително начисленото количество електрическа енергия на
максимална мощност за време от 495 часа,т.е. по 1.36 часа на денонощие за
периода от една година.Начислено е цялото количество електричество, натрупано в
скрития регистър ,като стойността му е определена по цени на технологични
разходи и мрежови услуги за клиент на крайния снабдител.
Няма
данни наистина ,в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития
регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от
ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна
и нощна тарифа.По отношение продължителността на
софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му
момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на
монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 18.08.2015 год.Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата
на чл.55 ал.1 от сега действащите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия,издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране
/ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно която, в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Така процесният период
01.11.2016 год. до 31.10.2017 год. ,за който се претендира
заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде
зачетен като обоснован.
При
тези съображения следва да се приеме, че е налице основание за начисляване на
доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания
регистър на електромера, за който е установено, че съответства на
метрологичните характеристики и измерва точно. Този извод дава основание
показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. ищецът дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия
за посочения период.
Предявеният
отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.Обжалваното решение следва да бъде отменено и спора решен съобразно
настоящото изложение.
С
оглед изхода по спора-неоснователност на иска по чл.124 ал.1о от ГПК и основателност
на подадената жалба,отговорността за
разноските в двете съдебни инстанции
следва да бъде понесена от ищеца. Ответното търговско дружество е сторило
разноски за възнаграждение на вещо
лице-100 лв.,възнаграждения на адвокат за две съдебни инстанции по 408 лв. и
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 29.72 лв.,т.е. общо 945.72
лв.По правилото на чл.78 ал.3 от ГПК ,Р.А. следва да бъде осъден да
заплати посочената сума в полза на
“Енерго-про Продажби“АД.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1
от ГПК,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
260018/17.11.20 год. по гр.д.№ 1/2020 год. на
Районен съд Генерал Тошево,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.А.,
ЕГН ********** *** иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че не дължи на
“Енерго-про Продажби“АД ,със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
“Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г, ЕИК ********* сумата от 1 486, 15 лв., представляваща цена
на незаплатена потребена електрическа енергия за периода от 15.12.2017 год. до 14.12.2018 год. за обект Автосервиз по ул. „Димитър Благоев“ в
гр. Генерал Тошево с клиентски № 1***, абонатен № *** по фактура №*** от 8.10.2019 год.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-про Продажби“АД ,със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г, ЕИК
********* сумата от 945.72 лв. -сторени
съдебно-деловодни разноски в две съдебни инстанции .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.