Присъда по дело №1046/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 55
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220201046
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 55
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниВеличка Пенова Новакова

заседатели:Милка Николова Благова
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора Борислав Василев Панчов (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20215220201046 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. АНГ. СТ. – роден на 13.04.1997г. в гр. Пазарджик, с
адрес в гр.Пазарджик, ул. „***“ №133 ет.5 ап.19, живущ в гр.Пазарджик, ул. „***“ №133 ет.3
ап.10 без адресна регистрация, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода
от 29.08.2018г. до 01.09.2018г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, като извършител в съучастие с ЛЮДМ. Н. Б. от гр. Пазарджик и сам, е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 1397,67 лв., от владението на Г. СТ. СТ. от същия
град, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите вещи са били
върнати и заместени, по деяния както следва:
- в периода 29.08.2018 г. - 01.09.2018 г. в гр. Пазарджик, като извършител в
съучастие с ЛЮДМ. Н. Б. от гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи -телевизор
„Samsung 3D LSD UE 48Н 6400“ и 10- инчов таблет „Apple“ на обща стойност 821.15 лв.,
като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот;
1
- в периода 29.08.2018 г. - 01.09.2018 г. в гр. Пазарджик е отнел чужди движими
вещи - смарт часовник „Apple Watch 3“ и кафе машина „Нескафе Долче Густо“ на обща
стойност 610.52 лв.;
поради което и на основание чл.197 т.3 от НК, във вр. с чл.195 ал.1 т.3, предл.2, във
вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, ал.2 и ал.3, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.58а
ал.4 от Нк, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 от НК.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр.CD, находящ се в книжен плик
на л.94 от том 2-ри на ДП, ДА ОСТАНЕ по делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. АНГ. СТ. да заплати
по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 69.58 лв.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пазарджик в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 1046/2021 г.
МОТИВИ:


Обвинението против подс. М. АНГ. СТ. от гр. Пазарджик е за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно за това, че на неустановена дата
в периода 29.08.2018 г. - 01.09.2018 г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, като извършител в съучастие с ЛЮДМ. Н. Б. от гр. Пазарджик и сам, е
отнел чужди движими вещи на обща стойност 1397,67 лв., от владението на Г. СТ. СТ.
от същия град, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот- взломяване на входна врата, по деяния както следва:
- в периода 29.08.2018 г.- 01.09.2018 г. в гр. Пазарджик, като извършител в
съучастие с ЛЮДМ. Н. Б. от гр. Пазарджик е отнел чужди движими вещи- 1 бр.
телевизор „Samsung 3D LSD UE 48Н 6400“ на стойност 482,85 лв. и 1 бр. 10- инчов
таблет „Apple“ на стойност 338,30 лв. от владението на Г. СТ. СТ. от същия град, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот-
взломяване на входна врата;
- в периода 29.08.2018 г.- 01.09.2018 г. в гр. Пазарджик е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. смарт часовник „Apple Watch 3“ на стойност 450,52 лв. и 1 бр. кафе
машина „Нескафе Долче Густо“ на стойност 160 лв., от владението на Г. СТ. СТ. от
съшия град, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като пледира да бъде признат за виновен и
му се наложи наказание при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 от НК и
алтернативно предлага, ако деянието се преквалифицира по чл.197 от НК, да се
определи наказание пробация за срок не по-малко от 10 месеца.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник.
Признава се за виновен по предявеното им обвинение и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира на същия да бъде
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.197 от НК.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Пост. Г.С. живеел в апартамент № 8, на 4 етаж на жилищна кооперация на ул.
„***“ № 25, вх. Б в гр. Пазарджик. Подс. М.С. и св. Л.Б. често ходили на гости в дома
му.
На 24.08.2018 г. постр. С. постъпил в болницата в гр. Пазарджик. На
неустановена по делото дата в периода 29.08.2018 г.- 01.09.2018 г. подс. С. разбрал, че
пострадалият бил настанен в болница и предложил на св. Б. да извършат кражба от
1
апартамента на С.. Б. се съгласил и двамата отишли до дома на пострадалия. Св. Б.
останал пред жилищната сграда да наблюдава, а подс. С. се качил на четвъртия етаж,
разбил вратата на апартамента, влязъл вътре, след което от прозореца повикал св. Б..
След това двамата взели един телевизор „Samsung 3D LSD UE 48Н 6400“ и един 10-
инчов таблет „Apple“. След което се прибрали с отнетите вещи.
Малко по-късно подсъдимият се върнал сам отново в апартамента на пострадалия и
изнесъл от там смарт часовник „Apple Watch 3“ и кафе машина „Нескафе Долче
Густо“.
В последствие подс. С. и св. Б. продали телевизора на неустановено лице за
сумата от 500 лв., която си разделили по равно, а Таблетът и кафе машината останали у
обв. С..
На неустановена дата, в периода от 29.08.2018 г. до 04.09.2018 г. подсъдимият
подарил на св. К.П. отнетия от него часовник ,,Apple Watch 3“, като П. приел подаръка,
въпреки, че знаел че вещта е била открадната от С..
На 01.09.2020 г. синът на постр. С. посетил дома на баща си и установил
извършената кражба за което подал сигнал на тел. 112. На място бил извършен оглед,
за което бил съставен протокол и фотоалбум към него. По този повод било отпочнато
настоящето наказателно производство.
В хода на разследването било установено, че от дома на постр. С. била
извършена кражба и на дебитната му карта, която в последствие е била използвана.
Тъй като не бил установен извършителя на това деяние, с Постановление на РП
Пазарджик от 08.02.2021 г. досъдебното производство е било разделено на основание
чл.216 ал. 1 от НПК, като било образувано друго ДП, към което са били отделени и
приложени заверени копия от материалите, касаещи въпросната дебитна карта.
В хода на образуваното наказателно производство с постановление на прокурор
същото било обединено с друго ДП, водено за престъпление по чл.194 ал.1 т.4 предл.2
във вр. с чл.194 ал.1 от НК извършено на 23.08.2018 г. в гр. Пазарджик, чрез
отключване на входна врата кражба на дамски велосипед марка „Biox Modeling“
собственост на И. М. К. от гр. Пазарджик, без негово съгласие с намерение
противозаконно да бъде присвоена. За това престъпление е било повдигнато обвинение
на подс. С., но тъй като в хода на разследването не били събрани безспорни
доказателства С. да е извършител на тази кражба, то с Постановление на РП
Пазарджик от 01.06.2021 г. наказателното производство е било частично прекратено
поради недоказаност на обвинението спрямо подс. С. по отношение на това
престъпление. В хода на разследването отнетата вещ е била установена и върната на
пострадалия.
От заключението изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно че стойността на
отнетите от владението на постр. С. вещи от подсъдимия възлиза общо на 1397,67 лева.
След приключване на разследването подс. С. възстановил причинената вреда на
наследниците на пострадалия, който междувременно бил починал.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия М.С. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанията, а
именно: показанията на свидетелите Г.С., П.С., Т. А., С. Г., обясненията дадени от Л.Б.
в качеството му на обвиняем, както и от приложените писмени доказателства, от
2
заключенията на оценъчната експертиза и приобщеното ВД.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществено
доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил престъпния
състав на чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 предложение 2 във връзка с чл.194 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, тъй като в инкриминирания период и
място, действайки като извършител, като при първото деяние в съучастие с Л.Б., а при
второто- сам, е отнел движими вещи- подробно описано по-горе, както и в
диспозитива на ОА и заключението на СОЕ, на обща стойност 1 397,67 лева от
владението на Г.С., без негово съгласие с намерение да ги присвои, като при първата
кражба е повредил преграда здраво направена за защита на имот и до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд част от откраднатите вещи са били
върнати, а останалите възстановени.
Съдът оправда подс. С. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.195
ал.1 т.3 от НК, тъй като по делото има безспорни доказателства, че осъщественото от
нето деяние запълва привилегирования състав на чл.197 т.3 от НК. Това е така, тъй
като след установяването му като извършител още по време на полицейската проверка,
подсъдимият е оказал пълно съдействие, като доброволно е посочил как се е
разпоредил с част от откраднатите вещи и къде съхранява останалата част. Веднага
след това с ПДП той е предал намиращите се в дома му вещи, а тези, които бил продал
е възстановил нанесените щети на пострадалия чрез заплащане на тяхната
равностойност. Именно поради това негово съдействие по-голямата част от отнетите
вещи са били върнати на собственика им, а невърнатите- възстановени чрез
заплащането на равностойността им. Върховната съдебна инстанция е константна в
своята практика относно това, че за да се приложи привилегированият състав е
необходима изявена воля на дееца, който по собствени подбуди, ръководен от
желанието да възстанови нанесените вреди, сам или чрез други връща откраднатото,
ако е налице, или го замества като внася друга вещ от същото количество и качество,
или заплаща неговата равностойност. Тази воля може да бъде изразена и пред
държавните органи, разкриващи престъплението, като обвиняемият укаже мястото,
където е укрита вещта или на кого е продадена и благодарение на това негово
поведение тя се намира, изземва и възстановява.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че отнема чужди
движими вещи, т. к. с действията си прекъсва владението на постр. С. над
инкриминираните вещи и установява свое такова. Съзнавал е, че върши всичко това
без съгласието на собственика на вещите и с намерението да ги свои като свои
собствени. Съзнавал е и че за установяването на владението над вещите поврежда
преграда, здраво направена за защита на имот, а именно като взломил е входната врата
на жилището на пострадалия и така си осигурил достъп до предмета на кражбата.
Подс. С. е съзнавал, че при извършване на едно от деянията действа в съучастие
с Б..
3
Деянието е извършено пот подсъдимия при условията на продължавана
престъпна дейност, т.к. отделните единични деяния, описани по-горе, са извършени
през непродължителен период от време при идентична обстановка и при еднородност
на вината, като осъществяват различни състави на едно и също престъпление.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т. е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Извършеното от подс. С. деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на
чл.93 т.9 от НК, предвид цялостната му престъпна деятелност, вида и стойността на
отнетото имущество, както и обстоятелството, че кражбата е осъществена при
условията на квалифициращо обстоятелство и на продължавано престъпление, и
предвид дързостта, с която е действал.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления
против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи
голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното деяние
също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и
мястото на неговото извършване- през нощта, в отсъствие на пострадалия, който по
това време е бил настанен за лечение в болнично заведение, действайки дръзко и с
чувство за безнаказаност. Това посегателство драстично засяга правото на собственост
върху вещи, които се използват в ежедневието на хората. Всички тези обстоятелства
правят престъпното посегателство на подсъдимия и с по-високата социална, морална и
правна укоримост.
Подс. С. е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и с
добри характеристични данни, като няма други противообществени и криминални
прояви. Не дружи с лица от криминалния контингент. Грижи се за семейството си и
болната си майка.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на
подсъдимия да си набави средства по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност съдът прецени направеното
самопризнание и изказано искрено съжаление за стореното, оказаното съдействие на
полицейските и разследващите органи, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало тежкото материално положение и имотно състояние, младата му
възраст и това, че единствен полага грижи за баба си и майка си. Връщането и
възстановяването на предмета на престъплението не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, тъй като същото е елемент от състава на извършеното престъпление.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете сравнително високата стойност на
отнетите вещи.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от
4
НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, при наличието на които и най-
лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на
това съдът индивидуализира наказанието на подс. С. при условията на чл.55 ал.1 т.2
бук. „б“ 1 от НК, като определи наказание „пробация“ включваща следните мерки за
контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от десет
месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от десет месеца.
При определяне на размера на изтърпяване на отделните пробационни мерки,
съдът прецени възможността да организира трудовата си заетост и получаването на
доходи, за да може да се грижи за семейството си и болните си близки.
Съдът намери така определеното по вид и размер наказание, за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови вещественото доказателство един брой СД от ВТЕ, находящо
се на л.94 том 2 от ДП, да остане по делото, като при това положение същото ще бъде
унищожено с унищожаване на делото при настъпването на законовите предпоставки за
това.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия М.С. да заплати по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 69,58 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни