РЕШЕНИЕ
№376
гр. Перник, 21.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Людмила
Пейчева
Членове:Капка
Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от Председателя
въз. гр. дело № 554 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца А.Ц.Г., чрез
адв. Б.В. ***, със съдебен адрес:***, против Решение № 561 от 15.06.2017 год., постановено по
гр. дело № 00989/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд в отхвърлената
част на иска за сумата от 5 000 лева обезщетение за професионално
заболяване „глухота, неврит на слуховите нерви“, над уважения такъв в размер на
15 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева главница,
ведно със законната лихва върху това обезщетение, както и относно определения
размер на разноските съобразно отхвърлената част от исковете над уважения такъв
от 975 лева до пълния предявен размер.
Със същото е осъдена „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК:
********* с адрес: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, да заплати на А.Ц.Г.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** по иска с правно основание чл.
200 КТ, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионално
заболяване „глухота, неврит на слуховите нерви“, констатирано с Експертно
решение № 1477, заседание № 175 от 09.12.2016 год. на Университетска болница
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 01.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е отхвърлил като неоснователен иска за разликата
над 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
Наред с това съдът е осъдил „Стомана Индъстри“ АД да
заплати на А.Ц.Г. направените по делото разноски в размер на 975 лева, както и
да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 600 лева държавна такса
и 310 лева разноски за вещо лице, платени от бюджета на съда.
Съдът е осъдил А.Ц.Г. да заплати на „Стомана Индъстри“
АД, гр. Перник сумата от 339 лева направени разноски по делото.
Съдът е посочил, че решението е постановено при
участието на „Еврометал ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. „Кракра Пернишки“ 1, хотел „Струма“, ап. 101, ет.
1, като трето лице – помагач на страна на ответника „Стомана Индъстри“ АД, гр.
Перник.
По изложени в жалбата съображения ищецът счита, че
решението в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поради това моли да се
уважи предявения иск в пълен размер, както и направените разноски изцяло.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции изцяло и съгласно
представените списъци на разноските по чл. 80 ГПК.
Решението е обжалвано и от “Стомана - Индъстри” АД гр. Перник в
уважената част на исковете, като чрез процесуалния си представител дружеството
моли да бъде отменено в тези части изцяло като недопустимо, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и вместо него да
се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции.
Ако съдът приеме, че следва да се ангажира отговорността на дружеството по чл.
200 КТ, моли да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Претендира се присъдят направените по
делото разноски за двете инстанции.
Третото лице - помагач „Еврометал“ ООД, гр. Перник не е подало писмен
отговор. В съдебното заседание на 26.10.2017 год. същото, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и моли да се
уважи жалбата на „Стомана Индъстри“ АД.
Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно. Същото е допустимо в
обжалваните му части, а преценявайки изложените оплаквания в жалбите, с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивните жалби са неоснователни.
І. По жалбата на „Стомана Индъстри“ АД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ.
По делото е установено от фактическа страна, че ищецът е
работил по трудов договор в СМК „Ленин“ гр. Перник, Сортировъчен цех на
длъжността „***“. В последствие заемал длъжността „***“ в същото дружество,
Мартенов цех, а след това отново бил назначен и работил в „Стомана“ АД, гр.
Перник на длъжността „***“. При работата си в „Еврометал“ ООД, гр. Перник
заемал длъжността „***“. От 29.06.2001 год. до 01.06.2016 год. ищецът работил в
„Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, като заемал длъжността „***“. В последствие
трудовото правоотношение между страните е прекратено поради придобиване право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и понастоящем ищецът е
пенсионер. Не се спори, че същият е с общ трудов стаж от 32 години и 11 месеца,
както и че през последните 22 години е работил в „Стомана Индистри“ АД, гр.
Перник на длъжност „***“ и „***“. Безспорно е също, че ответното дружество „Стомана
Индъстри“ АД, гр. Перник е правоприемник на „Стомана“ АД, гр. Перник и на
„Еврометал“ ООД, гр. Перник.
Жалбоподателят посочва, че Експертно решение на ТЕЛК №
1477/ 175 от 09.12.2016 год. не е влязло в сила. Това възражение не се споделя
от настоящия състав, тъй като ищецът е представил фотокопие на документа с
отбелязване, че е влязъл в сила на 22.12.2016 год., както и удостоверение от
РЗИ - РКМЕ, гр. Перник. В този смисъл ответната страна не е ангажирала
доказателства, които да оборят това обстоятелство. Съгласно съдебната практика
работодателят, който оспорва, че решението на ТЕЛК е влязло в сила трябва да
представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от
горестоящия административен или съдебен орган. В случая, дружеството -
работодател не е представил такива доказателства въпреки, че върху него е
доказателствената тежест да стори това. В този смисъл е и Решение № 213 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., ІV г.о.
Според жалбоподателя районният съд не е съобразил и не е
обосновал решението си със степента и характера на увреждането, както и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поради
това в нарушение на същата е присъдил обезщетение за професионално заболяване в
размер на 1 500 лева, което не отговаря на действителните болки и
страдания и сумата е в прекомерно завишен размер.
Следва да се посочи, че възприетата от съда фактическа
обстановка съответства на събраните по делото доказателства. Изводите относно
основателността на исковата претенция са правилни. Налице е увреждане здравето
на ищеца, поради получено професионално заболяване, причинило му трайно
намалена работоспособност, което се намира в пряка причинна връзка с
осъществяваната работа. Това ангажира отговорността на ответното дружество да
обезщети пострадалия за претърпените неимуществени вреди. Без значение е дали
орган на дружеството или друг негов работник имат вина за причиняване на
професионалното заболяване. В този се изразява обективната отговорност на
работодателя по чл. 200, ал.1 КТ. Правилно районният съд е приел, че в случая
са налице всички кумулативно необходими предпоставки - заболяване на ищеца,
същото да се квалифицира като професионално по предвидения в КСО ред, да е
предизвикало както временна, така и трайна неработоспособност към определен
момент от време, включително неговото влошаване, посочено в официален документ
- Експертно Решение на ТЕЛК, каквото е представено по делото. Отговорността за
професионално заболяване по чл. 200 КТ е такова за непозволено увреждане заради
това, че работодателят не е осигурил на работника безопасни и здравословни
условия на труд.
Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя,
че професионалното заболяване на ищеца не е в причинна връзка с работата му
като ***, тъй като е
в противоречие със събраните по делото доказателства и с експертното решение на
ТЕЛК. Съгласно същото е налице глухота, свързана с нарушение в провеждането на
звука /кондуктивна/ и невросензорна загуба на слуха. Налице е 58% трайно
намалена работоспособност на ищеца от професионалното заболяване. Заболяването
е в причинна връзка с работата на ищцата като „***“. Както се посочи в
продължение на 22 години той в работил в ответното дружество, като е запазил
длъжността си и характера на извършваната работа при всичките си работодатели.
Това означава, че за вредите от професионално заболяване отговарят солидарно
всички работодатели, а работникът може да избере срещу кого да предяви своя иск
в пълен размер, като в конкретния случай е насочил претенцията си срещу
„Стомана Индъстри” АД. Това е така, тъй като заболяването е постоянно състояние
и ищецът търпи неимуществени вреди през
цялото време, при което то е налице. Същото е възникнало и се е развило при
други работодатели, но е продължило при работа на ищцата в ответното дружество
при същите неблагоприятни условия на труд. Поради това правно ирелевантни са
фактите какво е съпричиняването на работната среда при останалите работодатели.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 и чл. 63 от КСО, признаване професионалния
характер на заболяването е от компетентност само на органите на експертизата на
работоспособността и то по предвидения ред в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести с Експертно решение на ТЕЛК или
НЕЛК. Същото може да се обжалва от осигуреното лице, от осигурителя или от
териториалното поделение на НОИ пред НЕЛК в 14 - дневен срок от датата на
получаването. От друга страна, съгласно Наредбата Експертните решения на НЕЛК
могат да се обжалват пред съда при спазване на специална административна процедура.
В тази връзка дружеството не е ангажирало доказателства, че е обжалвало това
решение, което е било в негова тежест. Наред с това Решението е представено с
исковата молба и от момента на връчването й дружеството е могло да го атакува
по съответния ред, което в случая не е сторено. Следователно при наличие на
валидно постановено и влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК, което е
задължително за съда и за страните по делото, ищецът е установил професионалния
характер на заболяването, причинната връзка между него и условията на труд при
работата му при ответника. Наред с това причинната връзка произтича освен от
решението на ТЕЛК, и от правоприемстото между работодателите, при които ищецът
е работил в продължение на 32 години и 11 месеца и е преминавал на работа при
тях по реда на чл. 123 КТ, както и от факта че трудовото му правоотношение е
прекратено едва на 01.06.2016 год.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че същото не е обжалвано, поради което е влязло в сила и е
задължително за всички лица, органи и организации в страната, а оплакванията на
дружеството - жалбоподател са неоснователни. Поради това съдът е длъжен да
съобрази отразените в решението на ТЕЛК констатации, от които категорично е
установено, че се касае за професионално заболяване и е налице причинна връзка
между неблагоприятните условия на труд в дружеството и самото заболяване.
Същата е доказана и предвид заключението на вещото лице. Дори и да липсват
данни за ограничаване на трудоспособността на ищцата, признаване на
заболяването за професионално от компетентния орган е достатъчно основание за
настъпване на задължението на работодателя за обезвреда.
Районният съд е изследвал характера и степента на
професионалното заболяване и е определил размер на неимуществените вреди
дължими на ищеца, поради които изложените оплаквания са неоснователни. Правилно
районният съд е съобразил събраните по делото писмени доказателства и приетата
съдебномедицинска експертиза и с оглед на тях е постановил обжалваното решение.
ІІ. По жалбата на ищеца А.Ц.Г..
Съдът счита, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди не е занижено. При определяне размера на обезщетението районният съд не е
допуснал нарушение на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. По смисъла на посочената разпоредба понятието „справедливост“ е
свързано с преценка на конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, като характер и степен на увреждане,
свързани с него болки и страдания, период на лечение и възстановяване, възраст
на пострадалия, причинени неудобства и затруднения, които са от значение за правилното приложение на този законов
критерий.
От съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Л.Д., която се възприема от съда, се установява, че ищецът страда от
намаление на слуха - неврит на слуховите нерви двустранно с типична форма на
професионално заболяване - силно намаление на слуха на 4000 хц. Средната
слухова загуба на дясното ухо е 50 дБ, на лявото - 54 дБ, а средната слухова
загуба двустранно е 52 дБ. Характера на увреждането в резултат на професионалното
заболяване е намаление на слуха и шум в ушите. Същото започва бавно и
постепенно след работа продължително време в наднормен шум. Намалението на
слуха е в степен тежко чуване. Вещото лице посочва, че при това заболяване няма
болка, а постоянен дразнещ шум, който се засилва в тиха среда. Същото е
категорично, че прогнозата и процеса на развитие на заболяването е хронично.
Налице е задълбочаващо се прогресивно намаление на слуха и увеличаване на шума
в ушите. Лечението е несигурно. Понякога има краткотрайно подобрение, но след
години няма ефект. Заболяването не подлежи на трайно излекуване.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията
на разпитаните свидетели Г.Ц. Г. и П.К.Г. се установява, че загубата на слуха
пречи на ищеца да осъществява ежедневни дейности и социални контакти, да
разговаря по телефон и да шофира автомобил. Избягва да ходи на пазар поради
трудно осъществяване на контакт с продавачите и гледа телевизия в отделна стая
С оглед изложените съображения въззивната инстанция счита,
че е налице фактическият състав на чл. 200 КТ и на това основание следва да се
ангажира отговорността на ответното дружество. Присъденият размер на
обезщетението не е занижен, както се твърди в жалбата, а съответства на
обществения критерий за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял реално се обезщетяват с
присъдената сума от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска - 01.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивните жалби
са неоснователни, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото не си дължат разноски на страните, а същите следва да останат така,
както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 561 от 15.06.2017 год., постановено по гр. дело
№ 00989/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 .
2.