№ 17520
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110114436 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
По редовността на исковата молба:
При служебно извършена проверка съдът констатира, че исковата молба е нередовна в
частта по претендираните обезщетения за забава, поради което на ищеца следва да бъдат
дадени указания в тази връзка.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане за посочените в исковата молба обстоятелства, както и
направеното такова от ответника, но за разпит на двама свидетели, следва да бъдат оставени
без уважение, тъй като не са необходими за изясняване на спорните по делото въпроси.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за другата страна да уточни претенцията си за
обезщетение за забава върху всяка от претендираните главници, като посочи конкретен
размер и период (с посочване на конкретна начална и конкретна крайна дата, предхождаща
датата на подаване на исковата молба) на претендираното обезщетение за забава върху всяка
от главниците.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и срок исковата
молба ще бъде върната в тази част.
УКАЗВА на ответника в срок до първото открито съдебно заседание да завери
приложените към отговора на исковата молба доказателства или да представи заверен
препис на същите.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
1
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на страните за събиране на гласни
доказателства за посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец
и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му
адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2024 г. от
10:30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
„Содексо Пасс България“ ЕООД е предявило срещу Национален институт по
метерология и хидрология искове (НИМХ) искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
заплащане сумата в размер на 609,02 лева, представляваща получена без основание
неустойка за забава от 5 дни за доставка на ваучери за храна от първа заявка по Договор №
ОП-07-14/13.10.2021 г., сумата в размер на 2 849,50 лева, представляваща получена без
основание неустойка за неизпълнение на втора заявка по Договор № ОП-07-14/13.10.2021 г.,
както и сумата в размер на 96,18 лева, представляваща удържана сума за направени
разноски по предявяване на искане за банкова гаранция, ведно със законна лихва върху
главниците от датата на исковата молба – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е лицензиран оператор на ваучери за храна.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Договор № ОП-07-14/13.10.2021 г.
за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Изработване, отпечатване и доставка на
ваучери за храна за нуждите на НИМХ за 2021 г.“. Поддържа, че в процеса на изпълнение на
договора била изчерпана общата годишна квота за ваучери, което довело до невъзможност
за изпълнение на втората подадена заявка от страна на ответника. Сочи, че информирал
своевременно за това ответника. Твърди, че въпреки това ответникът прекратил договора
поради забавено изпълнение на договора от страна на ищеца с повече от два работни дни и
наложил на ищеца неустойки за забавено изпълнение и за частично неизпълнение на
договора. Сочи, че от внесената от ищеца банкова гаранция били удържани по искане на
ищеца неустойка в размер на 609,02 лева, представляваща такава за забавено изпълнение с
повече от 2 работни дни – 5 дни по първата заявка по договора, неустойка в размер на
2849,50 лева за неизпълнение на втората заявка за ваучери по договора и сумата в размер на
96,18 лева, представляваща разходи по банковата гаранция. Ищецът оспорва да е налице
твърдяното от ответника неизпълнение и забавено изпълнение на договора.
На първо място твърди, че забавеното изпълнение на договора по първата заявка на
ваучерите не е от 5 дни, а от 3 работни дни, тъй като уговорените в договора срокове за
изпълнение на заявките били уговорени в работни, а не в календарни дни. Отделно от това
поддържа, че забавянето се дължи на обективни причини свързани с изискванията на закона
2
относно реда за подаване на заявления за отпускане на нова индивидуална квота на
ответника за отпечатване на ваучери и предвидените срокове за това, като сочи, че е било
необходимо технологично време за изпълнение на предвидения в Наредба № 7 ред. Отделно
от това твърди, че клаузата по чл. 31, ал. 1 от Договора, предвиждаща неустойка за забавено
изпълнение е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата се
изчислявала на база на стойността на договора, а не на отделното забавено задължение.
На следващо място оспорва да е налице виновно неизпълнение на втората заявка по
договора за отпечатване на ваучери, тъй като била изчерпана общата годишна квота, което
обстоятелство не зависело от ищеца. Сочи, че за 2021 г. същата била определена на 350 млн.
лева, разпределена в 175 индивидуални квоти, всяка на стойност 2 млн. лева, като
максималната необлагаема стойност на ваучерите била увеличена на 80 лева, което довело
до повече поръчки от работодателите. Сочи, че поради предварителни заявки на
работодателите общата годишна квота била почти изчерпана още през септември 2021 г.,
като впоследствие била увеличена с още 20 индивидуални квоти на стойност 20 млн. лева,
но изчерпването зависело от заявките на всички 12 оператора. Сочи, че с първата поръчка
по Договора ответникът е поръчал ваучери за 9 месеца или в размер на 73% от уговореното
в договора. Твърди, че се предполагало предвид нормативната уредба, че ответникът е
заявил ваучери за предстоящите 9 месеца, включващи тези до края на 2021 г., поради което
не се очаквала нова поръчка от ответника. Отделно от това твърди, че дори да се очаквала
такава до края на годината, то ищецът нямал възможност да запази част от квотата за
определен възложител, тъй като за това пред МФ се представяли доказателства за
получаване на поръчка и плащане от възложителя, като поръчката в случая е направена след
изчерпване на общата годишна квота за ваучери.
Предвид изложеното счита, че не е налице основание за дължимост на удържаните
неустойки, съответно не дължи и заплащане на разходите за искането на ответника по
банковата гаранция, респ. не било налице основанието на чл. 14, ал. 2 от договора за
усвояване на средства от банковата гаранция, поради което и разходите за същото не се
дължали от ищеца. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да
бъдат уважени, като претендира и обезщетение за забава от датата на задължаване на
банковата му сметка до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове, за което излага подробни съображения. Поддържа, че налагането на
неустойка не е обвързано с виновното поведение на ищеца, а с проявление на определени
факти и обстоятелства, които били налице. Поддържа, че ищецът е разполагал с възможност
да обжалва решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка и да
атакува клаузите от проекта на договор, с които не е съгласен, което не било направено. В
обобщение акцентира върху обстоятелството, че дължимостта на неустойките не е
предпоставено от виновно поведение от страна на изпълнителя, а от наличие на забавяне,
респ. неизпълнение на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесните суми, а в тежест на ответника е да докаже
основание за получаване на сумите – наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с твърдяното от него съдържание, изпълнение на задълженията му по
сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/,
уговорени между страните клаузи за неустойка при забавено изпълнение и при
неизпълнение на посочените задължения от ищеца, както и размера на неустойките, респ.
наличие на основание за дължимост на таксите по банковата гаранция.
Предвид становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства – че
между страните е бил сключен Договор № ОП-07-14/13.10.2021 г. за изпълнение на
обществена поръчка, с предмет „Изработване, отпечатване и доставка на ваучери за храна за
нуждите на НИМХ за 2021 г.“, че първата заявка по договора е направена на 14.10.2021 г.,
платена на 15.10.2021 г. и доставена на ответника на 27.10.2021 г., а втората заявка не е
изпълнена. Не се спори и че общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна е
била изчерпана към датата на втората заявка за ваучери от 24.11.2021 г.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4