Решение по дело №69/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 775
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 12 юни 2024 г.)
Съдия: Айгюл Шефки
Дело: 20247120700069
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 775

Кърджали, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВИКТОР АТАНАСОВ
Членове: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ кнахд № 20247120600069 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, срещу Решение №5/11.01.2024 г., постановено по анд №892/2023 г. по описа на РС– Кърджали. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Касаторът намира за неправилен извода на районния съд за наличие на предпоставките за прилагането на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Сочи, че за работодателя е възникнало задължение за предварителни измервания на вредностите при работа с продукта ***, класифициран като опасен по Регламент (ЕО) № 1272/2008. Твърди, че неизпълнението на законовите изисквания е продължило относително дълъг период от време - 08.03.2023 г. до 05.07.2023 г., както и че при продължителна и/или постоянна експозицията на опасни химични вещества, вредоносният ефект може да настъпи и на по-късен етап от първоначалното въздействие на химичния агент. Счита, че АУАН и НП са издадени в съответствие с целите, посочени в чл.12 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление № 09-2300154/09.08.2023 г., издадено от директора на Д“ИТ“-Кърджали. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, както и в представено от последния писмено становище, поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Серта България“ АД, [населено място], чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В о.с.з. и в представен писмен отговор, излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че на 09.06.2023 г. работодателят е изпратил заявка към акредитирана лаборатория за извършване на измервания на химични агенти, на работните места на шестте машини с тестово охлаждане. Според заключението на акредитирания орган, при извършените на 05.07.2023 г. измервания, концентрацията на химични агенти за групата експонирани работници, за 8-часов период, съответства на изискванията на Наредба №13/30.12.2003 г. В тази връзка счита, че измерванията са извършени в кратък срок и от резултатите е видно, че не са настъпили вредни последици за работниците, както правилно е приел и районният съд. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство работодателят е представил доказателства, установяващи отстраняване на нарушението. Намира за законосъобразен и съответен на доказателствата по делото и извода на районния съд, за липса на вредни последици, респ за наличие на условията за прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №892/2023 г. по описа на РС –Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е изменил Наказателно постановление № 09-2300154/ 09.08.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „Серта България” АД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.217, ал.З от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. чл.10, ал.2, т.2 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 200 лв. С горното решение ИА “ГИТ“-София е осъдена да заплати на „Серта България“ АД, [населено място] и разноски по делото в размер на 390 лв.

За да постанови този резултат, след като обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, районният съд е приел, че дружеството безспорно е извършило вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В мотивите към решението е прието, че в стопанисвания oт дружеството завод, от 08.03.2023 г. е започнало използване на нов продукт-***, класифициран в Информационния лист за безопасност като опасен в съответствие с Регламент (ЕО) 1272/2008 с измененията. Затова, жалбоподателят е бил длъжен да възложи и осигури извършването от акредитирана лаборатория на необходимите за оценяването на риска измервания на концентрацията на химични агенти във въздуха, на работната среда. Посочено е, че въвеждането на нов и опасен продукт, безспорно оказва влияние върху риска, поради което е следвало работодателят да изпълни задълженията си, свързани с безопасните и здравословни условия на труд. Съдът приел обаче, че спрямо наказаното дружество следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като след установяване на нарушението, същото е било отстранено от работодателя и то преди приключване на административнонаказателното производство. Веднага след проверката дружеството подало заявка до акредитирана лаборатория и необходимото измерване на концентрацията на химични агенти във въздуха е било извършено. От деянието, за което е наказано дружеството, не се твърди и не се установява да са настъпили вредни последици. Преценено е, че имуществената санкция следва да бъде към средния размер, предвиден в чл.415в, ал.1 от КТ, поради наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, както и на отегчаващи такива - констатираните други нарушения на трудовото законодателство, според приложения протокол за извършената проверка. По тези съображения, спорното наказателно постановление било изменено, като размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бил намален от 1 500 лв. на 200 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба пороци, свързани с нарушение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, съдържанието на мотивите към решението, не следва да бъде преповтаряно.

Следва да бъде споделено становището на районния съд, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя за нарушение на чл.217, ал.З от Наредба № 7/1999 г., във вр. чл.10, ал.2, т.2 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

Спорът в настоящото касационно производство е относно наличието на хипотезата на чл.415в, ал.1 от КТ. Според последната разпоредба, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че случаят следва да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

Установено е в производството пред районния съд, че работодателят е изпълнил задължението си да възложи и осигури извършването на измервания на концентрацията на химични агенти във въздуха на работната среда, необходими за оценяването на риска, непосредствено след извършването на проверката и преди съставянето на АУАН. По делото са приложени документи, от които е видно, че на 09.06.2023 г., или три дни след извършената проверка и преди издаване съставяне на АУАН, дружеството подало заявка до акредитирана лаборатория за извършване на необходимите изследвания, като нужните измервания на концентрацията на химични агенти за групата експонирани работници, били извършени от съответната лаборатория на 05.07.2023 г.

В случая от съществено значение за преценката по чл.415в, ал.1 КТ за вредни последици, е установеното в представения сертификат за контрол, съдържащ заключение, че концентрацията на химични агенти съответства на изискванията на Наредба №13 от 30.12.2003 г. 2004 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични агенти при работа. Респ., от това заключение може да се направи обоснован извод, че и при използването на новия продукт ***, за работниците в предприятието не са настъпили вредни последици, тъй като не са установени концентрации, надвишаващи допустимите в Наредба №13 от 30.12.2003 г. По тези съображения, неоснователни са доводите в касационната жалба за вредоносен ефект, тъй като по делото не се констатира такъв.

Ето защо и с оглед безспорно установеното отстраняване на нарушението, непосредствено след констатирането, както и липсата на вредни последици за работници и служители, правилно районният съд е изменил процесното НП и е определил размера на имуществената санкция на основание чл. 415в от КТ, поради което следва оспореното решение да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на ответника по касация се следват и деловодни разноски в размер на 450 лв., за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в рамките на минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/11.01.2024 г., постановено по анд №892/2023 г. по описа на РС– Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София да заплати на „Серта България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и управление: [населено място], ***, деловодни разноски в размер на 450 лв.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: