Решение по дело №1865/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 839
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20205300501865
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 83911.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско дело №
20205300501865 по описа за 2020 година
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК вр. чл. 78 ал. 5 от
ГПК.
Жалбоподателят Д. Б. Х. , с ЕГН **********, длъжник по изпълнително
дело № 20207570400060 по описа на ЧСИ рег. № 757 Атанас Атанасов, с
район на действие ОС-Пловдив, чрез адв. Д.П., АК-Пловдив, моли да бъде
отменено Разпореждане по изп. дело № 60/2020г. от 28.07.2020г. в частта, с
която е оставено без уважение възражението му за прекомерност на
адвокатския хонорар в размер на 350 лева.
С писмено становище от адв. С.Д., АК-Пловдив, повереник на взискателя
В.А., се изразява становище за неоснователност на жалбата на длъжника.
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от страна на
ЧСИ Атанас Атанасов, с които се изразява становище за допустимост, но и за
неоснователност на жалбата на длъжника.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима –
като подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо разпореждане на СИ,
разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата на длъжника се явява неоснователна,
1
поради следното:
Въззивният съд намира, че с оглед действащата редакция към момента на сключване
на Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2020г., /лист 3 от изп.дело№ 60/20г./, -
редакция -ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., на разпоредбата на чл. 10 ал. 1 т. 1 от
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждението на адвоката в
минимален размер възлиза на сумата от 100 лева – за образуване на изпълнително дело. В
тази насока, и съгласно приложимата редакция- към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от горецитираната наредба,
то за вземания между 1000 лв и 5 000 лв, /какъвто е настоящият случай, съгласно вземане по
изп. лист и разноски по изп. дело/, адвокатското възнаграждение в минимален размер се
изчислява на ½ от /200 лв плюс 6% за горницата над 1000 лв/ или на 1/2/200 лв +6% от
657.60 лв/, или на 1/2/200лв+39.456лв/, или на 119.728лв, закръглено до стотни – 119.72лв.
Предвид гореизложеното, общият размер на минимално възнаграждение съгласно
горецитираната наредба възлиза на сумата от 219.72лв /100лв+119.72лв/. Предвид договорен
и заплатен размер на адв. възнаграждение от страна на взискателя по изп. дело в размер на
350 лева, /лист 3 от изп.дело/, този заплатен размер надвишава с минимална сума
определеното минимално възнаграждение в наредбата, поради което и въззивният съд не
намира необходимост същото да бъде намалявано,в хипотеза на разпоредбата на чл. 78 ал. 5
от ГПК.
Поради което и направеният отказ от страна на ЧСИ за намаляване на разноските
заплатени за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, с обжалваното
разпореждане от 28.07.2020г. по изп. дело №60/2020г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов,
получено от длъжника Д.Х. на 29.07.20г., /лист 18 отизп.дело/, се явява законосъобразен.
Действително,по изп. дело са налице данни,че длъжникът е заплатил сумата по изп. лист
преди получаване на ПДИ, но тъй като това заплащане е станало директно на взискателя, но
след образуване на изпълнителното дело – на 28.05.2020г., а данни за заплащането са от
19.06.2020г.- като е представен паричен превод, /лист 11 от изп. дело/, и тези данни са
приложени от страна на длъжника на 20.07.20г., след получаване на ПДИ, /лист 10от изп.
дело/,то не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение,
респективно, на разноските, които се възлагат на длъжника по изп. дело. От една страна, се
дължи размер на адв. възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, от
друга страна, при сключване на договора за правна защита и съдействие по изп. дело се
уговаря и размер на адв. възнаграждение за процесуално представителство по самото, вече,
образувано изп. производство, и тъй като последно посоченият размер не надвишава,
особено, минималния такъв, то въззивният съд не намира, че следва да бъде намален общият
размер на договорено и заплатено адв. възнаграждение по изп. дело, който да бъде възложен
като разноски в тежест за длъжника, жалбоподател Д. Б. Х. .
2
Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437
ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен
съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ЧСИ рег. № 757,
Атанас Атанасов, с район на действие ОС-Пловдив, с вх. № 500/31.07.2020г. ЖАЛБА до
Окръжен съд- Пловдив с вх. № 23774/21август 2020г. срещу Разпореждане от 28.07.2020г.
по изпълнително дело 60/2020г., в частта му,с която оставя без уважение възражението за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от взискателя В. П. А., с
ЕГН **********, възложени върху длъжника Д. Б. Х. , с ЕГН **********.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3