РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд…..Х
наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и
втори ноември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Ралица Русева при
секретаря Олга Петрова и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.А.Х. ***, против
Наказателно постановление № НП- ПБЗН- РС2- 6/12.09.2019 г. на началник Втора
РСПБЗН Русе, с което за административно нарушение по чл.34 ал.І т.3 от Наредба
№ 8121з- 647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите на МВР и МРРБ вр. чл.5 т.1 от
същата, на основание чл.265 ал.І от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради допуснати в производството съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата поддържа становище
за неоснователност на същата.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Към м.юни 2019 г. жалбоподателят
изпълнявал длъжност управител във „Витте Аутомотив България” ЕООД.Дружеството
развивало дейност обект- завод за електронни компоненти, намиращ се в гр.Русе, местност „Слатина”,
ул.”Индустриален парк”№ 19.
На 25.06.2019 г. св.В.Д.- инспектор в група
ДПКДП във Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”
Русе извършил проверка в предприятието.На място при оглед на производствените
помещения било установено, че са налице монтирани пет броя пластмасови колчета
по евакуационните пътища.Колчетата били
прикрепени с дюбели за пода пред пет врати.От същите врати, две се явявали пешеходни врати между
производство 1 и склад 1, една- единствена пешеходна врата между производство
2 и склад 2 и две пешеходни врати,
намиращи се в средата на стената между производство 1 и производство 2.При тази
инспекция, на база установеното било прието, че са налице създадени
предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация, което е нарушение по
чл.34 ал.І т.3 от Наредба № 8121з- 647 за Правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите на МВР и МРРБ /обн.ДВ бр.89 от
28.10.2014 г., попр.ДВ бр.105 от 19.12.2014 г./.Доколкото било констатирано, че
пластмасовите колчета били монтирани след устна заповед на жалбоподателя в
качеството му на управител, срещу него бил съставен АУАН № АУАН- ПБЗН- РС2- 3-
4/21.08.2019 г.Актът бил предявен и лично връчен, като е подписан с формални възражения.Въз
основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното
административно наказание- глоба в размер на 1800 лв.
В
производството пред въззивната инстанция се възразява с доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения.Твърди се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.ІV от ЗАНН и не е извършил проверка на спорните обстоятелства.На следващо място се
възразява, че както в акта, така и в постановлението не е описано точно
нарушението, тъй като не е посочен материала- вида пластмаса, от който са
изработени монтираните колчета, какви са били габаритите им и каква е била
широчината на евакуационните пътища. С жалбата са направени и възражения за
липса на мотиви при индивидуализацията на наказанието, наложено в хипотезата на
чл.265 от ЗМВР, като се твърди,че не е извършена и преценка за маловажност на
случая.По същество са изложени съображения за неправилно приложение на закона и
включително поради неточна оценка на фактическите обстоятелства от страна на
проверяващ и наказващ орган.
Приетото за установено се доказва от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № АУАН- ПБЗН- РС2- 3- 4/21.08.2019 г.,
заповед за определяне на териториални и специализирани участъци за упражняване
на държавен противопожарен контрол и превантивна дейност, показанията на св.В.Д.-
актосъставител и св.К. С.- служител координатор по сигурността и
пожаробезопасност. При анализа на гласните доказателства съдът дава вяра изцяло
на показанията на св.Д., тъй като намира същите за последователни
фактологически и логически
непротиворечиви.Частично следва да бъдат кредитирани и показанията на св.С.,
който потвърждава извършването на проверката, направените констатации и
пояснява причините за монтиране на съответните колчета.В тази част на заявеното от това лице на пред съда следва
да се даде вяра.В частта, в която по същество този свидетел твърди, че
нарушение не е извършено, доколкото указаното от проверяващите било изпълнено,
показанията се явяват непоследователни и противоречат с останалите
доказателства по делото, вкл.показанията на св.Д..Така например св.С. твърди,
че след незабавното изпълнение на указанията за обезпечаване на пожарна
безопасност, представили на проверяващите писмени доказателства и изготвили
нарочно писмо.До настоящия момент доказателства за подобни действия от страна
на служител на дружеството „Витте Аутомотив” ЕООД няма.Този свидетел пред съда
противоречиво заявява различни факти- от една страна твърди, че е бил участник
в проверка, от друга- че е бил свидетел само на посещение с неясен характер,
първоначално обявява, че са му дадени устни указания от проверяващите във
връзка с пожарната безопасност, а на последващ етап в разпита си- отрича това
да е сторено.Установеният подход налага извод, че е налице опит да се представи
защитна теза за липса на виновно обективирано поведение от страна на което и да
било лице- служител в предприятието, включително и жалбоподателя в качеството
му на управител и служебен ръководител и на св.С., по повод на конкретно
търсената отговорност за неправомерно поведение.
Предвид посоченото и при съвкупния анализ на доказателствата,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове.
Не се констатира липса на реквизити в
съставения акт за нарушение или издаденото постановление, които да сочат на
допуснати съществени процесуални нарушения поради засягане на правото на защита
на соченото като нарушител лице.Описанието на нарушението е достатъчно точно
формулирано, така че обективно възприетите фактически обстоятелства да са
разбираеми и относими към възприетата правна квалификация. Не се
установяват спорни обстоятелства, за да се
претендира разследване от първата инстанция по същество.Нормата на чл.52
ал.ІV предвижда само при необходимост да
се пристъпи към такива действия в процеса.Видно от доказателствата по делото, с
предявяване на акта за нарушение, соченото като нарушител лице е направило
формални възражения.До момента, фактически основното възражение във връзка с
установените факти, се състои в преценката на управителя на дружеството, че
трябва да се пази от повреждане сградното оборудване /вратите/. Този довод е
напълно неотносим към предмета на производството и не подлежи на допълнително
разследване или преценка по реда на
чл.52 от ЗАНН.
По същество извършването на нарушението е
правилно установено и доказано.
Наредба № 8121з- 647 от 01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
определя правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатирането на
обекти в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в
нарушените територии за възстановяване.Адресати
на задълженията по наредбата са всички държавни органи, юридически лица и
граждани, в това число- собственици, ползватели, ръководители, работещи и
временно пребиваващи в обектите лица.Според тази наредба собствениците или
ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за
осигуряване на пожарна безопасност в обектите и спазване на изискванията на
наредбата /чл.5 т.1/.В глава ІІІ от наредбата са регламентирани правила и норми
за пожарна безопасност, като в раздел ІІІ са въведени изисквания при експлоатацията
на сградите, помещенията, съоръженията, пожаротехническите средства, системите
за пожароизвестяване и пожарогасене, системите за гласово уведомяване,
пожарните кранове и системи за управление на дим и топлина. Тук систематично е
поместен и чл.34, който забранява по време на експлоатация поставянето на
материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите,
пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за
евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища
под нормативно изискващата се или се
създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация. /чл.34 ал.І т.3
от Наредбата/.
Безспорно установено по делото е, че
жалбоподателят е управител на дружество, което експлоатира обект, попадащ в
предметния обхват на наредбата.Няма спор и относно факта, че на част от
пътищата за евакуация в този обект били монтирани пластмасови колчета по
субективна преценка на ръководството с цел предпазване на инвентара /по
признания и твърдения, изложени в хода на процеса/. С тези действия фактически
е осъществено административно нарушение в хипотезата на цитираната норма- чл.34
ал.І т.3 от Наредбата, тъй като реално се създават предпоставки за затрудняване
на безопасната евакуация.Ирелевантно е какво е естеството на конкретните
колчета- материал, габарити, брой. Разпоредбата на чл.34 от Наредбата изисква
определени райони от експлоатирания обект да бъдат изцяло освободени от
присъствие на каквито и да било нарочни или случайни препятствия /като например
производствени материали/, като това изискване е императивно и безусловно, и е
отнета изцяло възможността за субективна преценка на адресата на нормите как да бъде реализирана пожарната безопасност
в отклонение то зададените правила.При така посоченото, съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството, при
наличие и на доказателства, че поставянето на временните преграждения било по негово
устно разпореждане и очевидно в отклонение на забраните, въведени по нормативен
път.
За извършеното нарушение лицето е
санкционирано с административното
наказание по чл.265 ал.І от ЗМВР, според който текст ръководителите на държавни
органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са
изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.Случаят не може
да бъде определен като маловажен поради следните съображения:
От страна на наказващия орган се
твърди, че в предприятието, във всеки производствен цикъл труд полагат около
300 души.Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Налице са и доказателства за
това, че предписания за премахване на въпросните колчета били отправени устно
/показанията на актосъставителя/, но същите не били изпълнени, като не се
установява и обоснован мотив за такъв подход.Отдаването на приоритет на
опазване на материалната база на дружеството пред гарантиране на живота и
здравето на работниците и служителите, не е аргумент, който може да надделее за
омаловажаване на действията, изпълняващи състав на нарушение.Не се установява
нито едно друго обстоятелство, което да сочи на маловажност на случая и да
предпоставя освобождаване на нарушителя от наказание с отправяне на
предупреждение. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано по вид и
размер, като възраженията за допуснати процесуални нарушения поради липса на
мотиви при индивидуализацията на наказанието, не са основателни.В настоящото
производство наказващият орган няма задължение да изложи мотиви във връзка с
размера на санкцията, а и понастоящем /пред въззивната инстанция/ не се
установява нито едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото като отегчаващо следва да се отчете упоритостта при
отстояване на неправомерното поведение.Предвид изложеното съдът намира
обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63
от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП- ПБЗН- РС2-
6/12.09.2019 г. на началник Втора РСПБЗН Русе, с което за административно
нарушение по чл.34 ал.І т.3 от Наредба № 8121з- 647 за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите на МВР и МРРБ, вр. чл.5 т.1 от
същата, на основание чл.265 ал.І от ЗМВР, на Х.А.Х. с ЕГН **********,***, на
длъжност управител „Витте Аутомотив България” ЕООД, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред Русенски
административен съд.
Районен съдия: