РЕШЕНИЕ
№ 452
Плевен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен в съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
СЪДИЯ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия
ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20237170700518 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл. 106а, ал. 7 б.“а“ от Закона за автомобилните превози.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от М. В. К.,***
против Заповед за ПАМ № РД-14-2026/06.06.2023г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ Плевен, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106,ал. 7 б. "а‘ от Закона за автомобилните превози – временно отнемане
на удостоверение на водач на таксиметров автомобил № 1000442.2 за срок от една
година. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, се че в заповедта не
са изложени мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото
административно решение за наличие на материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а ал.1
т.7 от ЗАвтП. Твърди се, че неясно как административния орган се е позовал на
АУАН за извършено нарушение, установено от инсп. Д. К.
при РД „АА“ Плевен, за който в представената преписка няма писмени доказателства
да е присъствал при извършване на проверката и при установяване на извършеното
нарушение.Твърди се, че административния орган е пристъпил към прилагане на
ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и
превозваните от него лица. Твърди се, че в конкретния случай не било
установено, че е извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на пар.1 т. 26 от ДР на ЗАвтП , а след като превозът не е
таксиметров, не се установява по категоричен начин, че в момента на превоза не
е бил включен таксиметровия апарат.Твърди се, че обясненията на возените в
автомобила лица са снети от полицейски орган и по съществото си представляват
негодно доказателствено средство и не могат да се
ползват с доказателствена сила пред съда на осн. чл. 171 ал.1 от АПК. Твърди, че при издаване на
заповедта адресата не е бил уведомен за започналото спрямо него административно
производство, и от него не са снети обяснения по случая. Твърди, че
административния орган не е доказал наличието на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106 а ал.1 т. 7 б. „а“ от Закона за
автомобилните превози от гледна точка на това, че на посочените в обжалваната
заповед дата, място и обстоятелства водачът М.К. е извършвал таксиметров превоз
на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
Излага доводи, че принудителната административна мярка се явява наложена при
неправилно приложение на материалния закон, като основание за отмяна на
обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът – Директора на РД „Автомобилна администрация“ Плевен, редовно
призован не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът като съобрази представените по делото доказателства, становищата на
страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен
процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По делото е представен АУАН № 00393 издаден на 06.06.2023г.
от Д. Н. К.- инспектор в РД „АА“ Плевен, против М.В.К., затова че на
12.05.2023г. в гр. Ч.Бряг на ул. „Християнска“ е установено, че водачът
извършва таксиметрова дейност на 2 бр. пътника със следните установени
нарушения. АУАН е съставен на основание справка от РУ Ч. Бряг, водачът не
представя удостоверение за психологическа годност/ валидно до 14.09.2020г./ ,
след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат, с което е
нарушил чл. 31ал. 1 изр. 1 предл. 2 и чл. 38, предл1
от Наредба № 34 от 06.12.1999г на МТ.
Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ №
РД-14-2026/06.06.2023г., затова че на 12.05.2023г. в
гр. Ч.Бряг на ул. „Християнска“, на кръстовището с ул. „Княз Борис I“, служителите при РУМВР
Червен бряг, мл. АК И. В., мл. АК Л. В. и инспектор ПК В. В., при извършване на
проверка за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, видно от
Справка рег.№ 374р-5891 от 17.05.2023г. по описа на РУ МВР Ч.Бряг са
установили, че М.В.К. от гр. Ч.Бряг, с посочен адрес, като водач на лек
таксиметров автомобил марка „******“ с рег № ******,
собственост на Д.М.Л., извършва таксиметров превоз на пътник И. Ю. М. и Л. М. Л.,
с горепосочения автомобил без да е включил таксиметрови апарат, поради което на
осн. чл. 107 ал.1, вр. чл.
106а , ал.1 т.7 буква“а“ и ал.2 от Закона за автомобилните превози налага
принудителна административна мярка временно отнемане на удостоверението на
водач на лек автомобил № 1000442.2 за срок от една година .
По делото са представени сведения, дадени от М.К., И. М., Л. Л..
Обясненията са дадени пред полицейски инспектор В.В.,
който ги е изпратил на Началника на РУ Ч.Бряг с предложение да бъдат изпратени
на РД „АА“ Плевен.
По делото са приети като доказателства и Разрешение №044/11.01.2023г. за
извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Ч.Бряг, на
превозвача „Б. 2011-Д. Л.“ ЕООД, гр.Ч.Бряг, ул. „Перник “№ 3, притежаващ
удостоверение за регистрация № 12642/22.03.2017г. издадено от ИААА, валидно от
11.01.2023г.- 31.12.2023г.По делото е представено удостоверение № 1000442 на
водач на лек таксиметров автомобил М.К., валидно за периода 28.06.2018г.-
2806.2023г.
С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта
на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от
закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник на Областен
отдел "Автомобилна администрация", гр. Плевен, надлежно упълномощен
със Заповед №РД-01-553/23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА
"АА".
В случая,оспорената ПАМ е била наложена за описаното в АУАН и в процесната заповед нарушение – извършване на таксиметров
превоз на пътник, без включен таксиметров апарат.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а от Закона за
автомобилните превози, въз основа на която е приложена процесната
мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - временно отнемане на удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил за срок една година, на водач на лек
таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници, без
включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. В чл. 106а, ал.
2, т. 6 от ЗАвтП е предвидено, налагането на принудителните административни
мерки по ал. 1 да се осъществява от органите по контрол, чрез отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
От анализа на горните разпоредби се установява, че за прилагане на мярката
е необходимо извършване на таксиметров превоз, както и този превоз да е
осъществен без включен таксиметров апарат.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 26 т ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване
до определена от клиента цел.
Безспорно се установи по делото, видно и от представеното разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници; удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил серия № 1000442 и дадените пред административния орган
обяснения, е че на посочените в процесната заповед
дата и час, жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз, по смисъла на § 1,
т. 26 от ДР на ЗАвтП. По делото са представени освен приложения АУАН, така и
писмени сведения от пътниците. В жалбата е направено възражение, че писмените
сведения не са събрани при спазване на нормативно регламентираните изисквания и
не могат да се ползват с доказателствена сила пред
съда да осн. чл. 171 ал.1 от АПК.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да
изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за
изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и
те не могат да бъдат установени по друг начин, като съгласно ал. 2 от същата
разпоредба сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги
дали, и се преподписват от административния орган или
от определен от него служител. В случая дадените обяснения, въз основа на които
е издадената оспорената заповед, не са приподписани
от директора на РД "Автомобилна администрация" Плевен или от
определен от административния орган служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр.
второ АПК, а са снети от служител на МВР. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК
доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда. Тъй като обясненията не са преподписани
от административния орган или от определен от него служител, очевидно е, че
административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството,
че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани
като свидетели. (Решение № 7314 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 14395/2011 г., VII о.). Следователно административният орган е изградил
извода си за извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане при
липса на годни доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Разпоредбата
на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни
действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените лица. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7 б. „а" от ЗАвтП
не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител
на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, то не може обосновано да се
приеме, че са налице основанията за налагане на тази ПАМ.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. С оглед на това следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата 10 лв представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, както и на адв.
Б. на осн. чл. 78 ГПК , вр.
чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата 350 лв
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на М.В.К. ЕГН **********, с адрес *** с пълномощник
адвокат Б., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-
2026/06.06.2023 г., издадена от Дректора
на РД „Автомобилна администрация“ –Плевен,с която на основание чл. 106а, ал. 1,
т. 7 б. "а" от ЗАвтП е наложена ПАМ - временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил № 1000442,2 за срок от
една година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен
да заплати на М.В.К. ЕГН **********, с
адрес *** сумата 10 лв представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен
да заплати на адв. Б. на осн.
чл 38 Закона за адвокатурата, вр. чл.78 ГПК сумата 350 лв за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/