Решение по дело №4776/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 323
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20222230104776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Сливен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230104776 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. чл.
410 ал.1 от ГПК, чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е депозирало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. С. Д. за сума в размер на 1 202
лева - главница, за изплатено от ЗД „Армеец” АД обезщетение за увреден автомобил „Опел
Вектра” с ******, като се претендира и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането в размер на 135.57 лева, направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане постановено по ч.гр.д.№ 20222230103384/2022 г., съдът е уважил
искането и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника.
Посочва се, че на 10.02.2019 г. около 16:50 ч., в гр. Сливен, *****, в посока ****,
срещу бл.№ 1, Р. С. Д., като водач на лек автомобил „Опел Зафира” с *****, е предизвикал
ПТП поР. неспазване на необходимата дистанция и неправилна преценка на пътната
обстановка, като удря предностоящия л.а. „Опел Вектра” с ******, като на същия са
нанесени материални щети в задната част. ПТП е документирано с Протокол за ПТП №
1641782/10.02.1019 г., съставен от органите на МВР, като за основание за настоящата
регресна претенция се посочва противоправното и виновно поведение на водача Р. Д., който
е напуснал мястото на произшествието с цел избягването на проба за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, за което е санкциониран с НП № 19-0804-000448/2019 г.
обжалвано и потвърдено в частта му относно закононарушението по чл.175 ал.1, т.5 от
ЗДВП, във връзка с чл.123, ал.1, т.3 ”б” - забрана на напускане на ПТП, с влязло в сила
Решение по АНД № 869/2019 г. по описа па PC - Сливен.
1
Към датата на застрахователното събитие, л.а. „Опел Зафира” с ***** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № **** в ЗАД
„Армеец“ АД за срок от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г.
ЗАД „Армеец” АД, в качеството си на застраховател, е образувало преписка по щета
№ 30019100100006 и на 18.06.2019 г. е изплатило обезщетение в общ размер на 1 202,00 лв.
с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. за нанесените щети на лек
автомобил „Опел Вектра” с ******.
Посочва се, че общият размер на заплатеното от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ обезщетение е в размер на 1192,00 лева,
представляващо стойността на имуществените вреди, включително направените
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева за три броя преписки по щети на ЗАД
„Армеец“АД.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП
до пристигане на представители на КАТ. Счита се, че действията на ответника са умишлени,
тъй като същият е напуснал мястото на ПТП и по този начин е осуетил възможността да
бъде подложен на проверка за алкохол и наркотични вещества с техническо средство от
органите на КАТ.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че Р. С. Д. дължи на ЗАД „Армеец” АД сумата от 1 202,00 лева
/хиляда двеста и два лева/ - главница, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, заедно със законната лихва върху главницата считано
от датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 135,57 лева за периода
от 22.06.2021 г. до 01.08.2022 г., както и направените разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се твърди, че предявената искова претенция е
недопустима и неоснователна. Твърди се, че не е доказана по никакъв начин вината на
деликвента. Извършеното доброволно плащане от страна на ищеца е неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че за да е налице основание за заплащане на
застрахователно обезщетение, трябва да са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, обективирани в чл. 45 от ЗЗД, което не е така в настоящия
случай.
Оспорват се твърденията в исковата молба относно механизъм и причинноследствена
връзка между настъпилото ПТП и последиците от него, тъй като тези обстоятелства не
можели да бъдат установени от приложените с исковата молба доказателства. От
приложените към исковата молба писмени доказателства не можело да се направи обоснован
извод за механизма на ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка между тях, поР. което
2
се оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Липсвали документи,
съдържащи констатация относно механизма на настъпване на ПТП.
Посочва се, че за да има налице регресно основание, то следва извършеното плащане
да е правно обосновано. След като не е изследвана вината на застрахованото лице, то
плащането по щетата е неправилно.
От друга страна се твърди, че определеното застрахователно обезщетение е
прекомерно завишено. Застрахователят е определил висока стойност за възстановяване на
автомобила, която е надвишила пазарната му стойност и от там е определена щетата като
„тотална", което също се оспорва.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да остави без
разглеждане предявената искова претенция като недопустима, респективно – да я отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана
е молба от процесуален представител, в която не се възразява да бъде даден ход на делото в
тяхно отсъствие. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на цената на иска и
претендираните лихви. Претендира разноските по делото.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 10.02.2019 г. около 16:50 ч., в гр. Сливен, *****, в посока ****, срещу бл.№ 1,
ответникът Р. С. Д., като водач на лек автомобил „Опел Зафира” с *****, е предизвикал
ПТП поР. неспазване на необходимата дистанция и неправилна преценка на пътната
обстановка, като удря предностоящия л.а. „Опел Вектра” с ******, като на същия са
нанесени материални щети в задната част.
Съставен е Протокол за ПТП № 1641782/10.02.1019 г. от органите на МВР, като за
основание за настоящата регресна претенция се посочва противоправното и виновно
поведение на водача Р. Д., който е напуснал мястото на произшествието, за което е
санкциониран с НП № 19-0804-000448/2019 г. обжалвано и потвърдено в частта му относно
закононарушението по чл.175 ал.1, т.5 от ЗДВП, във връзка с чл.123, ал.1, т.3 ”б” - забрана
на напускане на ПТП, с влязло в сила Решение по АНД № 869/2019 г. по описа па PC -
Сливен.
Към датата на застрахователното събитие, л.а. „Опел Зафира” с ***** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № **** в ЗАД
„Армеец“ АД за срок от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г.
В ЗАД „Армеец” АД е образувана преписка по щета № 30019100100006 и на
18.06.2019 г. е изплатено обезщетение в общ размер на 1 202,00 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. за нанесените щети на лек автомобил „Опел
3
Вектра” с ******.
На ответника е изпратена регресна покана за доброволно възстановяване в
четиринадесет дневен срок на сумата 1202 лева, включваща сумата на обезщетението и 10
лева ликвидационни разходи по щетата. Поканата е връчена лично на ответника с обратна
разписка на 07.06.2021 г.
Депозирано е Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Р. С. Д. за сума в размер на 1 202 лева - главница, за изплатено от ЗД „Армеец” АД
обезщетение за увреден автомобил „Опел Вектра” с ******, като се претендира и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането в размер на 135.57 лева,
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане постановено по ч.гр.д.№ 20222230103384/2022 г., съдът е уважил
искането и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника.
По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която
е видно, че съгласно извършения оглед от комисия на ЗАД „Армеец“ АД, стойността на
нанесената щета на автомобила е в размер на общата сума от 1889,44 лева.
Съгласно анализа от техническа гледна точка, имуществените вреди нанесени на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № СН 5467 СН, се намират в причинно следствена връзка с процесното
ПТП.
Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на събитието, е 1478,75
лева. Имайки предвид, че тоталната щета е в размер на 75% от справедливата пазарна
стойност или 1109,07 лева следва, че тези средства не биха били достатъчни за извършване
на пълна ремонтна услуга. Това означава, че възстановяването на автомобила е
икономически нецелесъобразно. Размерът на запазените части представлява 25% от
справедливата пазарна стойност. Следователно размерът на тоталната щета е 1109,07 лева.
Видно от заключението на назначената по делото допълнителна съдебна авто-
техническа експертиза, в съответствие с изискванията на Наредба 24, е извършена
калкулация на справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на събитието. От
така приложената калкулация е установено, че справедливата пазарна стойност е в размер на
1478,75 лева. Това означава, че по смисъла на техническото изследване, в съответствие с
Наредба 24, е налице тотална щета за автомобила, тъй като ремонтно възстановителните
разходи на автомобила биха надхвърлили 75% от справедливата пазарна стойност или
сумата от 1109,06 лева.
Тоталната щета за автомобила е в размер на 75% от справедливата пазарна стойност
или 1109,06 лева. Това означава, че възстановяването на автомобила е икономически
нецелесъобразно.
При преценка на стойността на запазените части е установено, че реализирането на
остатъка от автомобила като отделни елементи на вторичен пазар е в размер на 75% от
справедливата пазарна стойност или сумата от 1109,06 лева. В този случай възстановяването
на автомобила не би могло да бъде реализирано с 25% от справедливата пазарна стойност
4
или 369,69 лева. Това категорично показва, че принципът на оценка не би следвало да е на
запазените части на автомобила, а на увредените такива.
Техническата норма за извършена калкулация за нанесена щета на автомобила е
свързана с ремонтно възстановителни работи до стойността на тоталната щета на
автомобила. В тази връзка е констатирано, че остатъчната стойност на автомобила би
следвало да бъде реализирана на вторичен пазар като цяло, за което е определено, че тази
стойност е 25% от справедливата пазарна стойност.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Ю. В. сочи, че е участвал в ПТП като е управлявал л.а. „Опел
Вектра“. ПТП станало до кръстовището на бул. „Ст. Стамболов“. Спрял на пешеходната
пътека, за да мине човек и в момента, в който щял да тръгва някой ударил автомобила му
отзад. Отишъл при човека, който го ударил, той бил неадекватен. Два часа след това в
полицията докато чакали да дадат показания, той също бил неадекватен, бил с две и нещо
алкохол. Отказал да бъде изпробван, полицаите го завели в болницата. Блъснал го и избягал.
Щетата била тотална за автомобила му и приятелката му още ходела по болници. Имал
спътница в автомобила. Отишъл до човека, за да го пита какво става. Той стоял с отворен
прозорец, с ръце на волана и гледал в една точка напред. Колата още работела, предполага,
че бил спукал Р.атор, защото нещо течало и му казал да загази двигателя. Искал да се
разберат, но свидетелят не се съгласил. Тогава той дал на първа, заобиколил го, пак блъснал
колата и избягал. Обадил се на тел. 911, за да каже какво е станало и останал на място.
Дошли две полицейски коли, като с едната докарали виновния водач. Имало проба за
алкохол, той отказал, правел се, че духа. След това полицаите казали, че бил с 2,1 алкохол.
Най-вероятно сочи, че са го завели в болницата, защото приятелката му му казала, че ги е
видяла в болницата. От полицаите научил същата вечер за резултата, не знае дали е дал
кръв. След като отказал да го изпробват с дрегер, предполага, че са го завели в болницата.
Полицаите му казали, че е бил с 2,1, как е установено, не знае, но бил абсолютно
неадекватен. Годината на производство на колата му била 1990, щетата тотална. Колата
била бракувана.
Видно от приетата по делото справка от сектор ПП при ОД на МВР- Сливен,
автомобилът с ДК№ СН 5476 СН е бракуван.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира заключението по изготвената Съдебна авто-техническа експертиза
като подробно и задълбочено във всичките му части. Заключението на експертизата е
обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност..
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
5
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу
ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено
право.
Установи се, че на 10.02.2019 г. в гр. Сливен, *****, в посока ****, ответникът Р. С. Д.,
като водач на лек автомобил „Опел Зафира” с *****, е предизвикал ПТП като удря
предностоящия л.а. „Опел Вектра” с ******, като на същия са нанесени материални щети в
задната част.
Съставен е Протокол за ПТП № 1641782/10.02.1019 г. от органите на МВР, като е
вписано, че участник 1 не спазва необходимата дистанция и блъска участник № 2.
С НП № 19-0804-000448/2019 г. на ответника са наложени глоби и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец. Вписано е, че е напуснал мястото на ПТП и
консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
НП е потвърдено в частта му относно закононарушението по чл.175 ал.1, т.5 от
ЗДВП, във връзка с чл.123, ал.1, т.3 ”б” - забрана на напускане на ПТП, с влязло в сила
Решение по АНД № 869/2019 г. по описа па PC - Сливен.
Не е спорно обстоятелството, че към датата на застрахователното събитие, л.а. „Опел
Зафира” с ***** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
с полица № **** в ЗАД „Армеец“ АД за срок от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г. В ЗАД
„Армеец” АД е образувана преписка по щета № 30019100100006 и на 18.06.2019 г. е
изплатено обезщетение в общ размер на 1 202,00 лв. с включени ликвидационни разноски в
размер на 10.00 лв. за нанесените щети на лек автомобил „Опел Вектра” с ******.
За да възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са
причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към
датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", като в изпълнение на
задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че
делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 от
КЗ /умишлено увреждане от страна на застрахования/ застрахователят има право да получи
6
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Установи се от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, че съгласно извършения оглед от комисия на ЗАД „Армеец“ АД,
стойността на нанесената щета на автомобила е в размер на общата сума от 1889,44 лева.
Съгласно анализа от техническа гледна точка, имуществените вреди нанесени на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № СН 5467 СН, се намират в причинно следствена връзка с процесното
ПТП.
Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на събитието, е 1478,75
лева. Имайки предвид, че тоталната щета е в размер на 75% от справедливата пазарна
стойност или 1109,07 лева следва, че тези средства не биха били достатъчни за извършване
на пълна ремонтна услуга. Това означава, че възстановяването на автомобила е
икономически нецелесъобразно. Размерът на запазените части представлява 25% от
справедливата пазарна стойност. Следователно размерът на тоталната щета е 1109,07 лева.
В съответствие с изискванията на Наредба 24, е извършена калкулация на
справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на събитието. От така
приложената калкулация е установено, че справедливата пазарна стойност е в размер на
1478,75 лева. Това означава, че по смисъла на техническото изследване, в съответствие с
Наредба 24, е налице тотална щета за автомобила, тъй като ремонтно възстановителните
разходи на автомобила биха надхвърлили 75% от справедливата пазарна стойност или
сумата от 1109,06 лева.
При преценка на стойността на запазените части е установено, че реализирането на
остатъка от автомобила като отделни елементи на вторичен пазар е в размер на 75% от
справедливата пазарна стойност или сумата от 1109,06 лева. В този случай възстановяването
на автомобила не би могло да бъде реализирано с 25% от справедливата пазарна стойност
или 369,69 лева. Това категорично показва, че принципът на оценка не би следвало да е на
запазените части на автомобила, а на увредените такива.
Възражението на ответника за приспадане от претендираното застрахователно
обезщетение на остатъчната стойност на запазените части и материали от процесния
автомобил, при квалифициране на увреждането му като "тотална щета", е недоказано, поР.
което и неоснователно. Действително, практиката на ВКС и на съдилищата приема, че от
дължимото от застрахователя обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените
части, но ако има такива, ако са остойностени към момента на настъпване на ПТП. По
делото не е установено дали въобще са налице и какви запазени части на автомобила, годни
ли са за повторна употреба и каква е тяхната стойност, вкл. това не се установява и от опис -
7
заключение. С оглед правилата на доказателствената тежест в гражданския процес,
ответникът следва по безспорен начин да установи наличието и стойността на годните
части, като доказателства за това не са ангажирани. Автомобилът е бракуван.
При липса на данни не може да се приеме, че запазените части са минимум 30 % от
действителната стойност, за да бъдат приспаднати от размера на дължимото обезщетение.
Ето защо при недоказване наличието на запазени части и тяхната стойност, не е
налице основание за редуциране размера на обезщетението.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 1202 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендираното обезщетение за забава при условията на чл. 86 от ЗЗД е за периода
след получаване на поканата за доброволно плащане в размер на 135.57 лева от 22.06.2021
г. когато е изтекъл дадения четиринадесет дневен срок за плащане до 01.08.2022 г.
Пресметната с ел. калкулатор законната лихва върху сумата 1202 лева за посочения период
е в размер на 135.57 лв., което означава, че предявеният иск в този размер е изцяло
основателен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПк ответникът бива осъден да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева д.т. , депозит за СТЕ в размер
на 250 лева и юриск. възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски в заповедното
производство в размер на 26.75 лева д.т. и ю юриск. възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. Д. с ЕГН ********** от ****, ДЪЛЖИ на
ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 1 202,00 лева /хиляда двеста и два лева/ - главница,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането 98.08.2022 г.
и мораторна лихва в размер на 135,57 лева за периода от 22.06.2021 г. до 01.08.2022 г. за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3384/2022 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Р. С. Д. с ЕГН ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, направените в производството разноски в размер на 625 лева и разноски по ч.гр.д.
3384/2022 г. на СлРС в размер на 226.75 лева.
8

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9