Определение по дело №62/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                                    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260044                                                   11.01.2021г.                                      гр. Бургас

                                                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                               Председател : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 62 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид  следното:

 

          

            Производството е образувано по искова молба от Д.П.Д., ЕГН **********,*** против „Еврокапитал България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е, с която е предявена претенция с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземане на Д.П.Д. към дружеството- ответник в размер на 55 764.42 лева, представляващо незаплатени възнаграждения по договор за управление на „Еврокапитал България“ЕАД за времето от месец януари 2018г. до 25 март 2019г. и лихва в размер на 3 161.13 лева, изчислена съобразно изискуемостта на всяко месечно плащане до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност.

Твърди се в исковата молба, че с решение на Окръжен съд гр.Бургас от 25.03.2019г. по търговско дело №354/ 2018г. е открито производство по несъстоятелност и обявена неплатежоспособността на ответника. С молба от 02.05.2019г. ищецът на основание чл.685 ал.1 ТЗ предявил вземанията си в посочените по-горе размери. Същите били включени в списъка с приетите вземания от синдика на „Еврокапитал България“ЕАД. Съдът по несъстоятелността обаче с определение №93 от 22.01.2020г. изключил процесните вземания от списъка с приетите такива. Решаващият състав приел, че решението за определяне на месечното възнаграждение на членовете на съвета на директорите на ответника, представено като доказателство при предявяване на вземането, не е взето от вписания в търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Еврокапитал България“ЕАД. Горното водело до извод, че на членовете на съвета на директорите на ответника не се дължи изплащане на възнаграждение в горния размер.

Описана е хронологията по избиране на ищеца за член на съвета на директорите и след това за изпълнителен директор на ответника, включително взетите решения, свързани с определяне на неговото възнаграждение. Изложени са аргументи в подкрепа на заявеното от него становище, че нормите на ТЗ, уреждащи отношенията относно възнаграждението на членове от състава на съвета на директорите не кореспондирали с вписания или невписания собственик на капитала. Компетентен да определи възнаграждение на изпълнителния директор бил съвета на директорите, тъй като именно той възлагал на един от членовете си да управлява и представлява дружеството пред трети лица. Правоотношението между ищеца и дружеството съществувало по силата на подписания договор на основание чл.244 ал.7 ТЗ и не можело да се поставя в зависимост от вписването на едноличния собственик на капитала в търговския регистър. Решението на едноличния собственик на капитала по повод възнаграждението допълнително стабилизирало отношенията между страните, но не било предпоставка за съществуването им.  Изразява се и несъгласие с изводите на съда, че след като орган на дружеството не бил определил възнаграждение, то такова не се дължало изобщо. Ответникът заплащал възнаграждението на ищеца до посочената в молбата дата, като през цялото време били начислявани съответните суми за социално и здравно осигуряване и заплащан дължимия данък върху доходите на физическите лица. 

Заявява се също така в молбата, че дори да се приеме, че едноличният собственик на капитала има пряко отношение към определяне възнаграждението на изпълнителния директор, то такова законосъобразно решение било взето от Митко Събев, който се легитимирал като такъв с вписване в книгата на акционерите по реда на чл.185 ТЗ. Правно ирелевантен за дружеството и неговите органи бил факта на вписването в търговския регистър, защото същото имало оповестителен характер и не създавало права. Във връзка със заявената позиция на ищеца са изложени подробно фактите по придобиване на 598 359 акции, представляващи 100% от капитала на ответника, като предвид осъществяване на изискуемия от закона фактически състав по прехвърляне на собствеността, Митко Събев бил легитимиран пред дружеството и неговите органи да приема валидни решения, които членовете на съвета на директорите следвало да изпълняват. Такова решение било взето на 01.08.2014г. и в съответствие с него на същата дата с ищеца бил сключен договор за управление на дружеството с основно месечно възнаграждение в размер на 4500 лева. 

В постъпилия отговор на исковата молба ответникът, чрез назначените от съда особени представители заявява позиция за недопустимост на предявената претенция, предвид пропускане на срока за предявяване на вземания от страна на ищеца, както и такава за неоснователност на исковете, предвид неяснотата по въпроса относно собствеността на капитала на дружеството към момента на вземане на решението от съвета на директорите.

 Синдикът на ответника намира претенцията за допустима и основателно по съществото си. Изложени са аргументи, според които решението на едноличния собственик на капитала от 01.08.2014г. за определяне размера на месечното възнаграждение на членовете на съвета на директорите е взето законосъобразно.   

 В допълнителната искова молба се взема отношение по изложените от ответника възражения, свързани с допустимостта на претенциите и основателността на същите. Поддържа се отново позицията, че спорът относно собствеността на акциите на „Еврокапитал- България“ЕАД е ирелевантен в настоящия процес. Уточнява се, че към момента на назначаване на съвета на директорите и избиране на Д. за изпълнителен директор, собственик на капитала на дружеството е било „Нафтекс Петрол“ЕООД, независимо от обстоятелството, че по-късно същия ден била извършена продажба на акциите, както и че спор относно законността на избора на органите на управление и представителството на „Еврокапитал- България“ЕАД никога не е съществувал.

 В постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба се поддържа мнението, че собствеността на акциите на ответника била в основата на настоящия спор. Съветът на директорите взел решение за определяне възнаграждение, съобразявайки решението на едноличния собственик на капитала от 01.08.2014г. Към тази дата обаче, видно от справката в търговския регистър едноличен собственик на капитала е „Нафтекс Петрол“ЕООД и е следвало последното, а не Митко Събев да определя възнаграждението на ищеца и членовете на съвета на директорите. 

 

 В съдебно заседание претенцията по чл.694 ал.2 т.2 ТЗ се поддържа. Ответната страна пледира за отхвърляне на иска.

              Съдът в срока за произнасяне и след направена служебна проверка, констатира, че са налице основания за спиране на производство. Предмет на настоящото дело е  съществуването на вземането на ищеца за възнаграждение по договор за управление на ответното дружество от 01.08.2014г. Формирането на извод относно основателността на претенцията е пряко обусловено от установяване на обстоятелството дали решението за определяне месечно възнаграждение на всеки от членовете на съвета на директорите и за оправомощаване на съвета на директорите да определели допълнително възнаграждение на изпълнителния директор от 01.08.2014г. е взето от едноличния собственик на капитала на дружеството-ответник. Установяването на това обстоятелство пък е свързано с изясняването на въпроса за собствеността на акциите на „Еврокапитал- България“ЕАД. Въпросът за това кой е титуляр на акционерните права в случая е преюдициален и същият е предмет на спора по търговско дело №82/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, по което е постановено решение, потвърдено с решение по търговско дело № 36/2020г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Едва след приключване на горния спор със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за съществуването на твърдяното от ищеца вземане.

Предвид наличие на връзка на преюдициалност производството следва да бъде спряно до приключване на спора по търговско дело №82 по описа на БОС за 2017г. с влязъл в сила съдебен акт.

Ето защо и на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

    ОТМЕНЯ определение от 06.01.2021г. по търговско дело № 62/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания по делото.

СПИРА  производството по търговско дело №62 по описа на БОС за 2020г. до приключване на производството по търговско дело №82 по описа на БОС за 2017г.

 

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаването.

                                           

 

                                      Съдия: