РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Стара Загора, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530100275 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата молба, че на 23.12.2024г. около 16.00 часа вървял по
*** в гр.Стара Загора успоредна на ***. Под масата на заведение за бързо хранене на изток
от училище *** лежало едно куче, а отстрани още едно. На мястото за бързо хранене имало
и три жени, седнали, за да се хранят. Изведнъж, докато минавал по тротоара, едно от
бездомните кучета, средно голямо, светло бежово на цвят, с марка на ухото се приближило
до него. Кучето в един момент без ***а някаква видима причина захапало *** за лявото
бедро. Поведението на животното било неочаквано за него. Това се е случило на изток от
училището. След което кучето се отместило на няколко метра и започнало да лае. Ищецът от
своя страна бил безкрайно стреснат, изненадан и уплашен от ухапването на кучето. От
раната започнала да тече кръв, изпитвал и остра болка. Уплашил се също и при мисълта, че
бездомното куче може да му причини някакво заболяване. Решил да се върне в дома си, тъй
като обувката му се напълнила с кръв, а панталонът му бил разкъсан. Обадил се на дъщеря
си ***, която се отзовала и го завела в Спешно отделение. Промили раната и я превързали.
Направела била и ваксина за тетанус. На следващия ден сутринта болката била още по-
голяма, като мястото около ухапването и надолу към крака посиняло.
На 30.12.2024г. ищецът посетил кабинета на личния си лекар, тъй като раната
започнала да „тупти“ и не можел да спи. Издаден бил Амбулаторен лист № *** от
30.12.2024г. При прегледа личния лекар д-р *** констатирал разкъсна рана по задна
повърхност на ляво бедро, оток около раната, болка хиперемия. Причинено било
1
рецидивиращо депресивно разстройство на здравето. От инфекциозното отделение му
предписали антибиотик.
В продължение на около двадесет дни ищецът изпитвал осезаема болка в областта на
лявото бедро. Болката и към момента не е изчезнала напълно, като и към момента в резултат
на разкъсването на крака има уплътнение, което се напипва. За съжаление обаче и към
настоящия момент ищецът изпитвал страх при вида на куче, каквото усещане преди това
нямал. Останало и неприятно усещане при вида на всяко едно куче, че то може да го нападне
и нарани.
Ищецът сочи, че предявява иска на основание чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД
е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил
противоправно деяние /действие или бездействие/, с което виновно е причинил на
пострадалия неимуществени вреди в претендирания размер за претърпени болки и
страдания вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от
безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание,
преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следва да се установи и причинна връзка
между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (в този смисъл ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а
само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато отговорността на ответника
по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а
за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В
конкретния казус се претендират неимуществени вреди, претърпени от ищеца, настъпили в
резултат на ухапване от безстопанствено куче на 23.12.2024г. на *** и ул.*** на изток от
училище ***. Отговорността на ответната община се търси по чл.49 ЗЗД с оглед изложените
твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната
страна чрез нейни служители или други натоварени с тези дейности лица ***пълни
задълженията си по чл.47, ал.3 и чл.50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) - да
упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им
поведение. Разпоредбата на чл.50, т.2 ЗЗЖ предвижда, че организациите и лицата по чл.49 от
същия закон са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни. Следователно причиняването на вреди вследствие на такова
поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за
обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от
непредприети мерки, визирани в горепосочената правна норма или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, на ищеца се дължи
законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането - 23.12.2024 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
2
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от
ухапване от бездомно куче на 23.12.2024г. в гр. Стара Загора, на *** и *** на изток от
училище ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -
23.12.2024г. до окончателното му изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Община Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита, че
твърдените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Счита, че по делото не
са представени и доказателства, че *** е бил нападнат от бездомно куче, както и че
претендираните неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от
именно такова животно. В исковата молба липсват доказателства, че въпросното куче е без
стопанин, както и че настъпилите болки и страдания са именно от безстопанствено куче. В
приложените по делото медицински документи няма детайлно и конкретно описание на
механизма на получаване на твърдяната травма. Към исковата молба липсват и
доказателства относно периода на възстановяване.
Ответникът отбелязва, че Община Стара Загора чрез своите служители изпълнява
възложените й задължения по Закона за защита на животните и Закона за
ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно деяние /действие
или бездействие/, от което да са настъпили вреди. Това е видно от Писмо изх. № 10-11-
1543/06.02.2023 г. до ОДБХ Стара Загора, ведно със справките към него, Писмо изх. № 10-11-
2127/21.02.2024 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него и Програмата за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета приета с решение № 842 по
протокол № 20 от 25.03.2021 г. на Общински съвет - Стара Загора. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля *** (дъщеря на ищеца) се установява, че на
23.12.2024г. получила обаждане от баща си, че е ухапан от куче. Тя го посъветвала да се
прибере в дома си, за да я изчака да отидат на лекар. Когато се срещнали, на път за Бърза
помощ, ищецът й разказал, че прибирайки се от личния лекар, до Езиковата гимназия под
маса на заведение за хранене лежали кучета с ушни марки, като едното от тях го нападнало
и ухапало в задната част на левия крак над коляното. Кучето било оранжево-кафяво, високо.
Ищецът бил много уплашен. Споделил също, че се движел съвсем нормално, не правил
резки движения, за да предизвика кучето. В Бърза помощ му била направена превръзка,
изписани лекарства и промивки. Свидетелката видяла раната и следи от зъби. По-късно се
наложило ищецът пак да посети лекар, тъй като болката не минавала, имало оток. Личния
лекар на ищеца го насочил към специалист по инфекциозни болести, който му изписал
3
антибиотик. Свидетелката сочи, че към настоящия момент болката е отминала, но ищецът
все още изпитва страх от кучета. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка,
тъй като същите са непротиворечиви, логични, последователни, отразяват преки
впечатления от състоянието на ищеца и кореспондират с представените писмени
доказателства. При преценка достоверността на показанията на св.*** съдът отчита
възможната й заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, но не констатира причина същите да
не бъдат кредитирани.
По делото са представени: Лист за преглед в КДБ/СО от 23.12.2024г., от който е
видно, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.12.2024г. в 16,20 часа с кървава
екскориация, с кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро и диагноза – ухапване
от куче, след оказана първа помощ е освободен за извънболнично лечение; Амбулаторен
лист от 30.12.2024г. – 2 бр.; Рецепта.
По делото са представени Програмата за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021 г. на
Общински съвет Стара Загора; Писмо изх.№10-11-1543/06.02.2023г. относно изготвяне на
отчет за изпълнение на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета за 2021г. и Писмо изх.№10-11-2127/21.02.2024г. относно изготвяне на отчет за
изпълнение на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за
2023г.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че при инцидента на 23.12.2024г. ищецът *** е получил
рана от ухапване от куче по задната повърхност на лявото бедро; описаното увреждане
отговаря да е получено по време и начин, отразени в исковата молба; срокът на
възстановяване е един месец.
При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото,
че на 23.12.2024г. ищецът *** е претърпял инцидент – ухапване от куче без придружител, с
ушна марка, в резултат на което получил телесно увреждане - рана от ухапване от куче по
задната повърхност на лявото бедро и изживял стрес.
За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД, закона изисква да е налице
кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите
да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и
работника или служителя ***а вина за причинените вреди, като съгласно Решение №
643/24.08.2009г. по гр.д. №2005/2008г. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава.
Задължения за предприемане на мерки по отношение на безстопанствените кучета
съгласно Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са вменени на общините – общински съвети
и кметове, които следва да приемат Програма за изпълнението на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България
4
и организират изпълнението й; да упражняват надзор върху безстопанствените кучета чрез
настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс;
надзор и грижа за върнатите по места кучета; вземане на мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни; контрол върху кучетата и приютите
чрез периодични проверки и проверки по сигнали (чл.41, чл.47, чл.49, чл.50, чл.59 ЗЗЖ).
Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в Решение №50151 от 19.10.2022г. на
ВКС по гр.дело №2598/2021г., III г.о., ГК, за да бъда ангажирана отговорността на общината
по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали
прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията
на общината по чл.41, ал.1 ЗЗЖ, чл.42 ЗЗЖ, чл.47, ал.1 ЗЗЖ, чл.50, т.2 ЗЗЖ и чл.59 ЗЗЖ.
Екскулпирането е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение
е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната
ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.
Тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е
пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано –
преди, по време и/или след инцидента.
По делото безспорно е установено, че ищецът е ухапан от куче, което е
безстопанствено, т.е. същото е под надзора на общината. От представените писмени
доказателства се установява, че ответната Община в изпълнение предписанията на ЗЗЖ е
приела Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията
на Община Стара Загора и Наредба за ре***условията на отглеждане на животни
компаньони на територията на Община Ст.Загора и организация на работата в общинския
приют за безстопанствени животни. Съдът счита, че същата обаче не е изпълнила
задължението си по чл.50 т.2 от ЗЗЖ да предприеме адекватни мерки, които да гарантират
безопасността на хората, тъй като кучетата с агресивно поведение, представляват опасност
за живота и здравето както на хората, така и на животните. Съгласно дадената в §4 т.3 на
Наредбата на Общината дефиниция „агресивни кучета“ са кучета, които проявяват
спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от
силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт. В
приетата от Общината Програма е предвидено, че доказано агресивни кучета, участвали в
инцидент с ухапване на човек се подлагат на евтаназия съгласно чл.179 ал.3 т.4 от ЗВД. В
Наредбата е предвидено животни с агресивно поведение, за които не са налице условията за
извършване на евтаназия съгласно ЗВД да се предлагат само като кучета пазачи.
Събраните доказателства установяват, че кучето, наранило ищеца, не е било
провокирано по никакъв начин, което налага извода, че е куче с агресивно поведение. Такова
куче не би следвало да бъде върнато в средата, в която е заловено. Обстоятелството, че е
причинено увреждане от такова куче води ***вода за бездействие от страна на служителите
5
на Общината, натоварени с функциите, предвидени в ЗЗЖ. Това бездействие е
противоправно и е основание да се ангажира отговорността на общината по чл.49 ЗЗД като
възложител на работата. Налице е и налице причинно следствена връзка между настъпилото
увреждане и поведението на отговорните за изпълнението на възложените със закон
функции на общините по надзор и контрол на безстопанствените кучета, които са били
върнати след маркирането им по местата, които са обитавали.
При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, поради което претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял болки и
страдания в резултат на получената от ухапването от куче в областта на задната повърхност
на лявото бедро, които са били интензивни по своя характер, което е наложило повторно
посещение на лекар. Оздравителният период при посоченото травматично увреждане е в
рамките на около месец. Нарушен е нормалния ритъм на живот на ищеца. Инцидентът е дал
отражение и на психическото състояние на ищеца – преживял стрес.
Като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и прецени характера и степента на
увреждането, начина на настъпването и отражението на инцидента върху живота и
психиката на ищеца съдът намира, че предявения иск е доказан в пълния си размер 3000 лв.
Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3
ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните
съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3
ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено
от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице.
Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или
23.12.2024г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направите
по делото разноски общо в размер на 1270 лв. (120 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско
възнаграждение и 650 лв. възнаграждение за вещо лице)
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с адрес гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики
№107, представлявана от Кмета Живко Т., БУЛСТАТ *********, да заплати на ***, ЕГН
**********, ***, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и стрес, причинени в резултат от ухапване от
безстопанствено куче на 23.12.2024г. в гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2024г. до окончателното плащане, както и направените по делото
6
разноски общо в размер на 1270 лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7