МОТИВИ по НОХД № 41/18г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият А.А.Д. е обвинен в извършване на престъпление по чл.249 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, за това че на 19.04.2010г. в гр.К., при условията на продължавано
престъпление е използвал платежни инструменти, а именно дебитни карти на „***“
с № **** и № **** и данни от платежни инструменти ПИН - кодове за същите
дебитни карти без съгласието на титулярите М. Х.С. с ЕГН ********** и С.Т.С. с
ЕГН ********** ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и са
получени сумите както следва: от дебитна карта № **** е получена сумата от 290
лева и от дебитна карта № **** е получена сумата от 20 лева, като общият размер
на получената сума е в размер на 310 лева.
Делото се
разгледа от настоящия съдебен състав по реда на гл.27 от НПК, като бе проведено
предварително изслушване, при което подсъдимия Д. призна вината си по така
повдигнатото му обвинение, като направи искане да не се събират доказателства
за фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото
съдът намери направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото
доказателства, производството протече по реда, указан в горепосочената част от
процесуалния закон.
Прокурорът поддържа обвинението в
съдебното заседание изцяло. Счита че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” при
превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, при първоначален „строг”
режим и с приложение на чл.58А от НК.
Подсъдимият Д. признава виновно поведение и изразява
съжаление за стореното от него общественоопасно деяние. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъде наложено по-леко наказание
лишаване от свобода.
В процеса не е предявяван и приеман от
съда граждански иск.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият А.А.Д. е роден на ***г***,
а понастоящем живее в град К. Той е *** и
не е семеен/живущ на съпружески начала с три деца/. Има основно
образование, трудовоангажиран е и е
осъждан многократно.
На
19.04.2010г., в гр. К., от лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № ***,
собственост на св.С.Т.С. ***, била извършена кражба от неустановено по
разследването лице на мъжка кожена чанта, тип „борсета“, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон към него, личната карта на св.С., сумата от
10 лева, и 2 бр. дебитни карти на „***“ - едната с титуляр св.М.Х.С. с ЕГН **********, с номер *** и
другата с титуляр св.С.Д.С. с ЕГН **********, с номер ***.
По
неустановен по разследването начин на същата дата 19.04.2010г. в гр.К.,
подс.А.Д. придобил владение на двете дебитни карти описани по-горе, които били
съхранявани в борсетата на св. С. с листчета с пин-кодовете им. На същата дата
подсъдимият осъществил посредством използването на пин-кодовете на двете карти
следните тегления на суми на територията на гр. К., от двете дебитни карти, без
съгласието на титулярите по двете сметки - свидетелите М. и С. С.: от дебитна
карта № ***** с титуляр св.М.С. подсъдимият осъществил теглене на следните
суми:
на
19.04.2010г. в 18,47 часа от АТМ устройство на банка „***“ на ул. „В. Л.“ № * в
гр.К. изтеглил сумата от 200 лева.
на
19.04.2010г. в 18,52 часа от АТМ устройство на банка „***“ на ул. „Г.“ № *0 в
гр.К. изтеглил сумата от 80 лева.
на
19.04.2010г. в 18,53 часа от АТМ устройство на банка „***“ на ул. „Г.“ № * в
гр.К. изтеглил сумата от 10 лева;
От
дебитна карта № ************ с титуляр св.С.С. подсъдимият осъществил теглене на
следната сума:
на
19.04.2010г. в 18,57 часа от АТМ устройство на сградата на „***“ АД на ул, „В.“
№ 2 в гр.К. изтеглил сумата от 20 лева.
Извлечението
от наличното видеонаблюдение на банкоматите било прегледано от св.И. Д. -
служител на РУ на МВР гр.К., който категорично разпознал на видеозаснемането
подс.А.Д. като лице, което познавал от активния криминален контингент.
Обстоятелството, че видеонаблюдението на банкоматите се задейства единствено
при теглене на суми го убедило в несъмнения извод, че подс. Д. извършва
тегленията на суми от тях.
От
извършения оглед на дисковете с видеонаблюдение, както и от заключението на
комплексната видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза не се
изключва възможността лицето от видим мъжки пол, заснето на видеонаблюдението
да е подс.А.А.Д., както и е вероятно да е той. Изрично в самата експертиза е
посочено, че снимките извлечени от видеонаблюдението са годни за провеждане на
разпознаване. Такова е извършено и на 14.12.2017г. и св. И. Д. е разпознал
подс.Д. като лицето извършващо тегленията на суми от банкоматните устройства.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представеното
заключение, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и същото неоспорено от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, протокол за разпознаване, както и от
протоколите за разпит на лица в ДП съобразно с нормата на чл.373 вр.чл.283 от НПК, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.
Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във
внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно протокол за разпознаване на лица /л.86/,
фотоалбум /л.87/, протокол за доброволно предаване /л.97/, протокол за оглед на
ВД /л.75/, компактдискове /л.17, 20/, справка съдимост /л.25, 62, 105/,
характеристична справка /л.110/, заключението по експертизата, от показанията
на свидетелите С., С. и Д., от
обясненията на подсъдимия.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото
наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и
начина на извършване, както и авторството му.
При така посочената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК, за това че на 19.04.2010г. в гр.К., при условията на продължавано
престъпление, е използвал платежни инструменти, а именно дебитни карти на „***“
с № **** и № *** и данни от платежни инструменти ПИН - кодове за същите дебитни
карти без съгласието на титулярите М. Х. С. с ЕГН ********** и С.Т.С. с ЕГН
********** ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и са получени
сумите както следва: от дебитна карта № *** е получена сумата от 290 лева и от
дебитна карта № *** е получена сумата от 20 лева, като общият размер на
получената сума е в размер на 310 лева.
Престъплението
е извършено от подсьдимия умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, както и с
нормата на чл.373 ал.2 от НПК при задължението да се наложи наказание при
условията на чл.58А от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимия е необходимо да се определи при превес на смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства
съобразно с нормата на чл.5 НК. Като такива се преценят самопризнанието му за
стореното общественоопасно деяние, семейното му положение и грижа за три деца,
трудовата му ангажираност, критично отношение и съжаление за постъпката си,
както и изминалия значителен период от време на извършване на престъплението.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство се преценят предишните осъждания на
подсъдимия. Най-справедливо в случая е да му бъде определено наказанието в
минимума от 2 години лишаване от свобода, а след редукцията да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер от 1 година и 4 месеца, както и глоба от
320 лева. Съдът намери, че с оглед недоброто имуществено състояние на
подсъдимия, следва като най-справедливо
размерът на глобата да надвишава незначително придобитото от престъплението.
Съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален “ строг” режим, на основание чл.57 ал.1
т.2 б.”б” от ЗИНЗС.
Съдът взе отношение и по приложените 2
бр.компакт диска като веществени доказателства, като се постанови същите да
останат в кориците на делото.
Подсъдимия бе осъден и да заплати по сметка на ОД на
МВР-П. направените по делото разноски в размер от 100 лева.
Причина за извършване на престъплението - стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: