Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161 / 05.04.2023 год., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
проведено на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря Мария Михалева изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 54/2023 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник касационна
жалба от Й.Н.Р. *** срещу решение № 419/11.12.2022
г. по н.а.х.д. № 69/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено
наказателно
постановление № 1717а-3492/15.11.2021
г. на началника на Първо РУ - Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 5
от ЗМВР на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 2000
лева. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основните възражения се
свеждат до липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото и необсъждане
на доводите в жалбата. Твърди се, че съдът не е съпоставил показанията на
разпитаните свидетели. Не е обсъдил някои от доказателствата, а други необосновано
не е кредитирал. Иска се отмяна решението и постановяване на друго по същество,
с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът – Първо РУ – Добрич, не изразява
становище по жалбата.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на ДРС е
съобразено с доказателствата по делото и с материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките
на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218,
ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно
постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 07.11.2021 г., около
12, 10 часа, в град Добрич, на бул. „Добруджа“ пред № 153 противозаконно
нарушава физическата неприкосновеност на служителя на МВР – младши инспектор Д.Д.,
който изпълнява задълженията си по служба, като го блъска и дърпа с ръце. АНО е
квалифицирал поведението на Р. като нарушение на чл. 5 от ЗМВР, в резултат на
което му е наложил глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
За да потвърди обжалваното НП, районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до неговата отмяна, както и че са налице безспорни доказателства относно
извършването на нарушението и неговото авторство. Преценил е, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като съдържат словесно
описание на вмененото нарушение, цифровата му квалификация и санкционната
норма, послужила като основание за определяне на вида и размера на наложеното
наказание. Счел е за ирелавантни възраженията относно късното връчване на НП с
аргумента, че в ЗАНН не се съдържат разпоредби, регламентиращи срок за това. Отхвърлил
е като неоснователен доводът на жалбоподателя, че не е могъл да разчете текста
на АУАН. Изложил е мотиви, че нарушителят собственоръчно е вписал, че не е
съгласен с акта и описаното в него не е вярно, т.е. той се е запознал със
съдържанието на акта и е изразил писмено становището си. Въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите С.Б. и Д.Д. съдът е
приел за установено от фактическа страна, че на посочените в АУАН и НП дата,
час и място младши инспектор Д.Д. е изпълнявал служебните си задължения,
поставяйки белезници на свидетелката В. Р., като именно жалбоподателят Й.Р.
(съпруг на Р.) е нарушил физическата неприкосновеност на полицейския служител,
като го е дърпал и бутал с цел да му попречи да постави белезници на
свидетелката. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Р. по
съображения, че те не съдържат относими към предмета на доказване факти. Намерил
е за правилна квалификацията на нарушението, приемайки, че деянието е
съставомерно по чл. 5 от ЗМВР. По отношение на наложеното наказание е преценил,
че не подлежи на преразглеждане, тъй като е определено във фиксирания от закона
размер от 2000 лева. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод, че законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Решението е правилно.
При извършената служебна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или до
опорочаване на изводите на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с
оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във вр. чл. 220 от АПК,
материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е
изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно
нарушение от страна на жалбоподателя. За да стигне до този извод, съдът е
събрал и обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно
релевантните по спора факти и обстоятелства и въз основа на тяхната обективна оценка
е установил правилно фактическата обстановка по делото.
Неоснователно е оплакването, че
съдът не е анализирал задълбочено събраните по делото доказателства и не ги е разгледал
в тяхната съвкупност. В решението са обсъдени всички относими писмени и гласни
доказателства, които сочат еднозначно какво е било поведението на жалбоподателя
при проверката и в какво са се изразявали действията му, с които е накърнил
физическата неприкосновеност на полицейския служител. Правилно районният съд не
е взел предвид показанията на свидетелката Р., като е изложил и своите
аргументи за това. Обосновано е становището на съда, че показанията на
свидетелката не съдържат относими към предмета на доказване факти, защото в тях
се разказва главно за това как са се държали полицейските служители с нея, но
не и какво е било отношението на нейния съпруг спрямо органите на реда. Неотносимо
към предмета на спора е и представеното по делото медицинско удостоверение за
нанесени травматични увреждания на свидетелката Р., поради което съдът не е
допуснал съществено процесуално нарушение, като не го е обсъдил в мотивите към
решението си. Съдът е длъжен да обсъди само относимите факти и доказателства,
които разрешават спора. Разрешават го онези, които изясняват въпроса дали към
релевантния момент жалбоподателят е извършил действия, с които е нарушил
физическата неприкосновеност на полицейския служител или не. Медицинското
удостоверение не е такова доказателство, което да предопределя изхода от
правния спор, поради което и пропускът на съда да го оцени и съпостави с
другите доказателства по делото не опорочава съдебния акт.
Неоснователно е и оплакването, че
не са обсъдени доводите във въззивната жалба, защото от мотивите към решението
е видно, че съдът е отговорил аргументирано на всички възражения на жалбоподателя.
Мотивите му за това се споделят от настоящата касационна инстанция, поради
което не е необходимо да се преповтарят. Несъгласието на страната с изводите на
съда не обуславя немотивираност и незаконосъобразност на решението по същество.
По делото е безспорно установено,
че на инкриминираните дата, място и час жалбоподателят е блъскал и дърпал с
ръце младши инспектор Д.Д., който по същото време е изпълнявал служебните си
задължения, поставяйки белезници на св. Р.. Ирелевантен е въпросът какви са
били мотивите и подбудите за държането на Р., защото това не променя извода, че
с неправомерните си действия е нарушил физическата неприкосновеност на
полицейския служител по време на изпълнение на служебните му задължения. Касае
се за виновно извършено нарушение на чл. 5 от ЗМВР, поради което правилно и
законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание чл.
264, ал. 2 от ЗМВР.
Като е стигнал до същите
фактически и правни изводи и е потвърдил обжалваното наказателно постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419/11.12.2022 г. по
н.а.х.д. № 69/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :