...........52
гр. С., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500181 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение ...........10/15.02.2024г. по
гр.д. № 3050/23 г. на СлРС, с което е:
- прекратено производството по предявеният от Т. О. Д. с ЕГН
********** и М. И. Д. с ЕГН ............, двамата с постоянен адрес гр. С., ул.
„О.“ ..........., за признаване за установено по отношение на ОБЩИНА С. с
ЕИК ........ със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.О.“ ..........., че на
основание Договор за покупко-продажба оформен в Нотариален акт вх. Рег.
№ 2985 от 06.07.2001 г., Акт ...........42, том IX, дело ...........990/2001 г.,
Партидна книга том 9823, стр. 53370,44459 на Служба по вписванията
С.,са собственици на неуригулиран поземлен имот ...........604, част пета,
находящ се в местност „Д.р.“, сел. Обр. И., гр. С. с площ на имота 1500 кв.м.
при граници ПИ ...........607, ПИ № 9269, ПИ ...........605 и път, заедно с
полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на
поземления имот, със застроена площ 20 кв.м. на основание договора за
покупко-продажба КАТО НЕДОПУСТИМ;
- признато за установено по отношения на ОБЩИНА С. с ЕИК ........
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.О.“ ..........., че Т. О. Д. с
ЕГН ********** и М. И. Д. с ЕГН ............, двамата с постоянен адрес гр. С.,
ул. „О.“ ..........., са придобили ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ събствеността
1
върху 513/1513 ид. части от неуригулиран поземлен имот ...........604, част
пета, находящ се в местност „Д.р.“, сел. Обр. И., гр. С. с площ на имота
1513 кв.м. при граници ПИ ...........607, ПИ № 9269, ПИ ...........605 и път
индивидуализиран в скица ...........5 - 168560/17 02.2022 г., като Поземлен
имот с идентификатор № 67338.404.133, гр. С., общ. С. обл. С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18- 31/19.04.2006 г., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 10.06.2021 г., Адрес
на поземления имот: гр. С., местност „С.д.“, Площ 1513 кв.м., Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; НТП; Ниско застрояване
/до 10 м./; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план
2811604; съседи: 67338.404.134, 67338.404.282, 67338.404.132, 67338.404.139,
ведно с построените в имота Сграда с идентификатор № 67338.404.133.1,
със застроена площ от 41 кв.м., брой на етажи 1, предназначение: Друг вид
сграда за обитаване и Сграда с идентификатор № 67338.404.133.2 със
застроена площ от 5 кв.м., брой на етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда и
- са присъдени на страните разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е обжалвано частично от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува цитираното решение частично, само в
уважителната му част, като твърди, че в нея то е неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение
на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд е приел за
основателен предявения положителен установителен иск, въпреки че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване правото си
на собственост върху процесния имот. Съдът неправилно е приел, че
свидетелските показания установяват факта на двностно владение, тъй
като нито с исковата молба, нито в първото съдебно заседание, ищцовата
страна не е направила искане за събиране на гласни доказателства за
установяване на давностно владение на частта от 500 кв.м. В искането,
изложено в о.с.з., не се споменава каквото и да е обстоятелство или индиция
за упражняване на фактическа власт и доказване на упражняването й в
определен срок, следователно няма валидно искане за събиране на
доказателства относно давностно владение, липсва и допускане на такова
искане с изрично определение от страна на съда.
По-нататък въззивникът възпроизвежда и прави подробен анализ на
2
свидетелските показания, като сочи, че в тях липсват каквито и да е данни
за упражняване на фактическа власт на процесните 500 кв.м. от страна на
ищците, както и данни за начален период на придобивна давност. Не била
установена идентичност на имота по площ и граници. Въззивникът счита,
че изводите на съда не кореспондират с показанията на свидетелите и това
прави акта му необоснован.
Също така въззивникът твърди, че ищците не са провели пълно и
главно доказване на предпоставките за уважаване на предявения иск,
съгласно изискванията на чл. 154 от ГПК – че са владели съответната
реална част от имота явно, необезпокоявано, с намерение да го придобият в
рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска. Няма
доказателства по делото за извършени явни, недвусмислени и непрекъснати
активни действия и манифестирано от владелците поведение, което да не
оставя съмнение, че упражняват фактическа власт за себе си. Изводите в
тази насока на съда са необосновани, тъй като не следват от събраните
доказателства и това е довело до неправилно приложение на материалния
закон.
В подкрепа на тезата си въззивникът сочи и цитира съдебна практика
касателно необходимостта от доказване на осъществени от владелеца
фактически действия. Намира за неубедителни доказателствата по
делото, послужили на съда за уважаване на иска.
С оглед изложеното въззивникът моли да се отмени атакуваното
решение в частта, с която е уважен предявения положителен
установителен иск за собственост въз основа на давностно владение като
неправилно и вместо това да се постанови ново решение, с което искът бъде
отхвърлен, ведно със законните последици. Няма направени доказателствени
искания.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален
представител по закон, с писмено становище, подадено от процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната
3
жалба, иска да се отмени атакуваното решение и да се отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции, представя
доказателства за платени адвокатски хонорар и държавна такса за
въззивната инстанция.
В с.з. въззиваеми пор. №№ 2 и 3, редовно призовани, не се явяват лично,
за двамата се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1
от ГПК, който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
атакувания акт в обжалваната му част, развива подробни съображения.
Претендира разноски за тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Доколкото с решението производството е прекратено като
недопустимо по отношение на иска за признаване за установено между
страните, че ищците са собственици на имот въз основа на договор за
покупко-продажба, оформен с н.а. №142 от 06.07.2001г., т. IX, д.
№1990/2001г. и в тази част решението не е обжалвано, то е влязло в сила в
нея и тя няма да бъде обсъждана.
Също така, макар положителният установителен иск да е предявен за
размер на правото на собственост от 1 500 кв.м., а съдът го е уважил в
4
обем от 513/1513 ид.ч., без да има произнасяне за останалата част от
спорното право, но за нея също няма подадена въззивна жалба, то
предметът на въззивната проверка се очертава от изложеното в жалбата
и е само правото на собственост върху 513/1513 ид.ч. от описания в
цитирания нотариален акт имот, за които е издаден от ответната община
АЧОС през 2021г.
Този иск е предявен от двамата ищци - съпрузи като основаващ се на
института на придобивната давност.
От представените и неоспорени писмени доказателствени средства се
установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт вх. рeг. № 2985 от 06.07.2001 г ...........42, том
IX, дело ...........990/2001 г., партидна книга: том 9823, стр. 53370, 44459 на
СлВп – С., ищцата Т. О. Д. /по време на брака си с втория ищец М. Д./ е
придобила собствеността върху 1000/1500 ид. части от НУПИ ...........604,
част пета, находящ се в местност „Д.р.”, сел. обр. И., гр. С., с площ на
имота 1500 кв.м. при граници: ПИ ...........607, ПИ № 9269, ПИ ...........605 и
път, заедно с полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната
част на поземления имот, със застроена площ 20 кв.м. Праводателите й -
Г.Т.К., в СИО с А.Г.К., са придобили собствеността върху 1000 кв.м. овощна
градина, находяща се в м. Д.р. в землището на гр. С., в района за здравни и
курортни нужди с н.а. за покупко-продажба от 22.07.1987г.
По КК и КР на гр. С. поземленият имот НУПИ ...........604 по н.а. от
2001г., е понастоящем с идентификатор № 67338.404.133 с площ 1513 кв.м.
Наблюдава се малка разлика в югоизточния край на имота по най-стария
план от 1989 г., но във всички следващи планове, включително в
кадастралната карта, отразяванията са идентични. Същественото
изменение в границите и площта на имот пл.1604 има между плана от 1989
г. и допълването на плана през 1999 г., където се е оформила ниша пред
входа, като при следващия план на новообразуваните имоти и
кадастралната карта няма промяна.
Няма данни територията на процесния имот да е била включвана в
обработваеми блокове на ТКЗС, ДЗС и др. До изготвянето на първия план
през 1989 г., процесната територия е използвана за т.н. лично ползване,
имоти за отдих и рекреация от населението на гр. С. по силата на
документи за собственост или постановление на МС. При
възстановяването на земеделските земи и изработването на КВС, тези
територии са обособени в големи имоти, чиито граници са оформени по
различни топографски елементи (пътища, дерета, реки и др.) с начин на
трайно ползване - зони по параграф 4, т.е. земеделска територия. С Решение
41 на Общински съвет гр. С., през 2000 г. се приема околовръстният полигон,
с който голяма част от т.н. вилна зона на гр. С., в това число процесният
5
имот, се включват в чертите на населеното място и стават урбанизирана
територия. Впоследствие при изработването на КК на гр. С., планът на
новообразуваните имоти преминава като част от Кадастралната карта на
гр. С. и цялостен ЗРП за процесната територия няма. По възлагане от
Община С. през 2005 г. е изработена само улична регулация, като
урегулирането на имотите става спорадично по възлагане на
собствениците на отделни имоти, през 2020 г., РП е изработен върху
Кадастралната карта и отрежданията на урегулираните имоти са
отредени вече за имотите от КККР. Процесният ПИ 67338.404.133 не е
урегулиран.
С Акт за частна общинска собственост № 4315/25.03.2021 г. на осн.
чл. 56, ал.1 и чл. 2, т.7 от ЗОС във вр. чл. 25, ал.1, изречение първо от ЗСПЗЗ
и решение № 41/29.02.2000 г. 513/1513 ид. части от ПИ, целият от 1513
кв.м. са актувани като частна общинска собственост.
Така, за тези 513/1513 ид.ч. се претендира от ищците, че са придобити
чрез оригинерен способ. Тук следва да се отбележи, че е неправилно
схващането на въззивника, изложено във въззивната жалба, относно
необходимостта „да се докаже пълно и главно, че те са владели
съответната реална част от имота“. От събраните писмени
доказателствени средства се установява, че са придобити чрез
деривативния способ на покупко-продажба идеални части от имота, но
доколкото той е бил своен в неговата цялост, то предметът на доказване –
513/1513 идеални части, се включва в пълния обем на гореописания имот.
Ключовите отменителни доводи на въззивника се фокусират върху
твърденията, че не са направени конкретни доказателствени искания
относно факта на давностно владение, че свидетелските показания не
съдържат изрични данни за упражняване на фактическа власт чрез
извършване на явни, недвусмислени и непрекъснати действия и следователно
такава не е доказана при условията на чл. 154 от ГПК.
Както вече бе посочено – не се касае за упражняване на фактическа
власт върху обособена реална част от терена на имота, а за идеална част,
включена в целия му обем. Поради това, ищците е достатъчно да докажат,
че са упражнявали собственически правомощия върху целия имот, за да
може да се направи извод, че са владели и конкретните идеални части.
Следователно направените доказателствени искания обслужват тази
цел, тъй като с исковата молба, ищците, след като изрично са предявили
положителен установителен иск, основаващ се на придобивна давност, са
6
посочили гласни доказателствени средства за доказване на идентичност на
имота и начален момент на придобивна давност още преди 1977г., а след
разпреД.е на доказателствената тежест – и на границите му във времето,
липсата на претенции от трети лица и че те са имали съзнание за
собственост върху цялата площ в рамките на непроменените граници.
Закупените през 2001г. 1000/1500 ид.ч. са били безспорно предмет на
вещно право на собственост, а чрез свидетелските показания се установява,
че цялата площ от 1500 кв.м. /в момента по КК изчислена на 1513 кв.м./ е
била оградена, оградите не са местени, съседите познават ищците и знаят,
че мястото, заедно с постройките е тяхно от повече от 20 години и никой
не е претендирал за него. Казаното означава, че ищците са имали еднакво
отношение към идеалните части надвишаващи правото им на собственост
и към тези, придобити чрез покупка, тоест – са имали съзнанието, че
владеят целия имот за себе си и това положение е било несмущавано през
целия период от 2001г. до съставянето на АЧОС през 2021г. от ответната
община за 513/1513 ид.ч. от него. Поведението им, макар и
неконкретизирано от свидетелите, е било насочено срещу всички, а чрез
какви действия се е обективирало владението, респективно – ползването, в
случая не е от значение, доколкото може да се заключи, че такива е имало
във времето, след като у трети лица и у непосредствените съседи
съществува знанието за „принадлежност“ на целия имот на ищците.
Установената явност, несмущаваност и непрекъснатост на това
състояние за период повече от 10 години преди оспорването на правото им
от страна на ответника води до извода, че ищците са придобили чрез
давностно владение и 513/1513 ид.ч., които не са били предмет на
прехвърлителната сделка от 2001г.
Владението е довело до трансформиране на фактическото състояние в
право на собственост, тъй като, както вече бе посочено, този имот не е
бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други, не е бил общинска или
държавна публична или частна собственост и по отношение на него не е
съществувала забрана за придобиване по давност.
Поради това АЧОС № 4315/25.03.2021г. сам по себе си не е създал
вещно право, а представлява официален свидетелстващ документ, чиято
обвързваща доказателствена сила е опровергана. Посоченото в него
основание за съставяне - чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, не е
7
доказано да се е осъществило. Липсват условията по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които
са правопораждащите предпоставки за прилагане на чл. 25 ал. 1 изр. 1 от
ЗСПЗЗ. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците и след влизане в сила на
плана за земеразД.е и одобрената карта на съществуващи и възстановими
стари реални граници земите стават общинска собственост. След като
процесният имот не е бил включен в ТКЗС, то същият не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не може да се счита за
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, по
смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, а и за тези земи не е съществувала забраната на
чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
Така, в обобщение – предявените в условията на активно субективно
съединяване положителни установителни искове са основателни за 513/1513
ид.ч. от процесния имот и следва да се уважат.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, както и по отношение на присъдените
разноски.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са
направени и заплати тези на въззиваемите в размер на 1 600 лв. адвокатско
възнаграждение – по 800 лв. за всекиго от тях.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение ...........10/15.02.2024г. по
гр.д. № 3050/23 г. на СлРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА община С. да заплати на Т. О. Д. направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА община С. да заплати на М. И. Д. направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 800 лв.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9