Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 661

 

гр. Пловдив, 14.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                               Бранимир Василев

 

 

при участието на секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 125/2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение №380/05.12.2017г. на Асеновградския районен съд, ІІ^-ри граждански състав постановено по гр. д. № 506/17г., с което се признава за установено по отношение на Е.Л.Л. ЕГН **********, с посочен адрес ***, че С.Т.Ч. ЕГН ********** *** е собственик на основание наследство върху: ½(една втора) ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с площ 477(четиристотин седемдесет и седем) кв.м., представляващ имот № 79(седемдесет и девет) по КП на с. Здравец, община Лъки, одобрен със заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София, заедно с ½(една втора) ид.ч. от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 (седемдесет и три)кв.м.;  отменява по реда на чл. 537 ал.2 ГПК констативен НА за собственост на недвижим имот по давност № 109, том 7, рег. № 6288, дело № 1235 от 2015 г. на Нотариус Кожухарова – вписан в служба по вписвания с вх.рег.№ 4151 от 17.09.2015 г., акт 181, том 14, дело № 2335/2015 г. до размера на признатите права , а именно: ½(една втора) ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с площ 477(четиристотин седемдесет и седем) кв.м., представляващ имот № 79(седемдесет и девет) по КП на с. Здравец, община Лъки, одобрен със заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София, заедно с ½(една втора) ид.ч. от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 (седемдесет и три)кв.м. и се осъжда  Е.Л.Л. ЕГН **********, с посочен адрес *** да освободи собствеността и предаде на С.Т.Ч. ЕГН ********** *** владението върху ½(една втора) ид.ч. от неурегулиран поземлен имот с площ 477(четиристотин седемдесет и седем) кв.м., представляващ имот № 79(седемдесет и девет) по КП на с. Здравец, община Лъки, одобрен със заповед № 300-4-20/13.09.2004 г. на ИД на АГКК София, заедно с ½(една втора) ид.ч. от построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 73 (седемдесет и три)кв.м.                

Жалбоподателят Е. Л. Л. моли съда да отмени решението на районния съд по съображения, изложени в жалбата, и отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна С. Т. Ч. счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С договор от 05.06.1963г. Т.М.Л. е закупил процесния недвижим имот.

От представения препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот от 17.09.2015г. се установява, че Е.Л. е призната за изключителен собственик на спорния имот на основание наследство и давностно владение в продължение на повече от десет години.

В исковата молба С.Ч. твърди, че ответницата Е. Л. от 17.09.15г. не я допуска до имота и затова е завела настоящия иск.

С отговора по исковата молба Л. твърди, че С. Ч. е загубила владението върху имота за период по – дълъг от шест месеца и затова придобивната давност, която до този момента е текла в нейна полза е прекъсната съгласно чл. 81 от ЗС, а с това са погасени правата ú като владелец, включително и правото ú да се позове на собственост.

В настоящия процес ищцовата страна оспорва легитимиращото действие на констативния нотариален акт и според ТР № 11/21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/12г. на ОСГК доказателствената тежест да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право се носи от нея, която в случая не разполага и с документ за собственост.

От разпита на свидетелите С.С., Р.Ч., Д.Д., Н.Л. и З.Ч. се установява, че след закупуването през 1963г. на процесния имот в него са живели Т. и Н. Л., които са съответно родители на С.Ч. и дядо и баба на Е.Л.. Вярно е, че договорът за продажба на имота не е сключен в предвидената в нормата на чл. 18 от ЗЗД форма, но това е началния момент, от който Т. и Н. са започнали да владеят имота. Тук следва да се обсъди възражението на жалбоподателката направено в отговора на исковата молба, че след омъжването на въззиваемата през 1970г. е заживяла в друго населено място в гр. Лъки и всъщност от този момент нататък владение върху процесния имот е осъществявал единствено съпругът на въззивницата Л.Т.Л., като след неговата смърт през 1999г. владението е продължило и от нея.

Всъщност всички свидетели установяват, че след закупуването на имота в него живеят Т. и Н. Л. заедно с децата си С.Ч. и Л.Л.. След брака си С. е напуснала този дом и е заживяла в гр. Лъки, като Л. със семейството си е продължил да живее в къщата до 1984г. - 1985г. (вж. показанията на свид. Н.Л.), когато детето му тръгнало на училище, като се преместил също в гр. Лъки, където по - късно закупил апартамент.

В закупената през 1963г. къща са извършвани на няколко пъти ремонти, като свид. С.С. сочи, че първия ремонт е извършен от Т.Л., а след това покрива е ремонтиран от З. Ч., който е син на С.Ч., както и от Л.Л., който освен това е пристроил баня и тоалетна според показанията на свид. Ф.А..

 

-стр. 3 от решение по в. гр. д. № 125/18г. на ПдОС-

Обстоятелството, че Л.Л. е извършвал подобрения и ремонти в спорния имот още не означава, че е започнал да осъществява владение върху имота. Това е така, защото не се установява Л. да е манифестирал намерение да своú този имот пред досегашните собственици. Вярно е, че свид. Н.Л. споменава, че Т. и Н. Л. са имали желание къщата да остане на сина им Л., а свидетелката Т.Х. сочи, че е било казано, че къщата остава за калеко ú (Л.Л.), но от една страна Н.Л. е заинтересована от изхода на делото понеже е майка на жалбоподателката, а показанията на свид. Т.Х., която е първа братовчедка на Е. са неконкретни доколкото не става ясно кой, кога и  при какви обстоятелства е заявил, че къщата ще остане в собственост на Л.Л.. В същото време тези показания остават изолирани от показанията на останалите шестима свидетели.

Това налага извода, че Л.Л. не е придобил чрез давностно владение осъществявано спрямо Т. и Н. Л. правото на собственост върху процесния имот.

 С оглед на така направения извод следва да се разгледа твърдението на въззивницата, че Сн. Ч. е загубила владението върху имота за период по – дълъг от шест месеца и затова придобивната давност, която до този момент е текла в нейна полза е прекъсната съгласно чл. 81 от ЗС, а с това са погасени правата ú като владелец, включително и правото ú да се позове на собственост.

Налице е изключително постоянна съдебна практика (Р. № 2704/31.12.66г. и Р. № 2035/07.05.80г. по гр. д. № 559/80г. и двете на ВС на НРБ І г. о., както и Р. № 116/31.08.12г. по гр. д. № 314/10г. и Р. № 28/15.03.17г. по гр. д. № 2872/16г. по гр. д. № 2872/16г. и двете на ВКС, ГК, І г.о.) съгласно която неупражняването на правото на собственост не води до изгубването му, тъй като то е абсолютно право, а и според нормата на чл. 99 от ЗС право на собственост се изгубва ако досегашния собственик се откаже от него, какъвто отказ не е направен, или ако друг придобие правото на собственост. В случая Е.Л. е започнала да осъществява действия по своене на спорния имот спрямо С.Ч., изразяващи се в отказ да предостави ключ за същия имот, който в момента се държи единствено от Е. – вж. показанията на синовете на С. Р. е З. Ч.. Това владение обаче с начало през 2012г. и по своята правна природа е недобросъвестно по смисъла на нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС, поради което към завеждане на делото към м. март 2017г. не са изтекли десет години за се приеме, че Е. е придобила собствеността върху имота. Тук съсобствеността е възникнала от сънаследяване и според ТР № 2/06.08.12г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС владението на наследодателя е част от имуществото му и то продължава от наследниците му по право с приемане на наследството, независимо от това дали само един от тях е останал в наследствения имот. Ето защо, ако един от съсобствениците (сънаследник) се позовава на придобивна давност на чуждата идеална част, върху него е доказателсвената тежест да докаже намерението, че вледее тази идеална част за себе си, а както се посочи вече такива доказателства не са ангажирани.

Това е достатъчно да обоснове изводът, че жалбоподателката не е придобила правото на собственост върху целия имот, без да се обсъжда обстоятелството дали Е. е посочила в данъчната декларация за 2012г., че съсобственик на имота е и С. Ч. и какви са причините за това отразяване в посочената декларация.

Изложеното налага извода, че Е.Л. не е придобила по давност правото на собственост върху имота, поради което С.Ч. остава собственик на правото на собственост в размера съгласно чл. 5, ал.1 от ЗНасл., а именно ½ ид. ч.

Доколкото няма спор, че въззиваемата е лишена от достъп до процесния имот жалбоподателката следва да се осъди да ú предаде владението върху ½ ид. ч. върху същия имот като на собственик.

С оглед постановките на ТР № 3/29.11.12г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/12г. констативният нотариален акт, с който се удостоверява правото на собственост върху недвижимия имот до размера от ½ ид. ч. следва да се отмени, като последица от настоящето съдебно решение, с което се признават права извън молителя в охранителното производство по нот. д. № 1235/15г. по описа на нотариуса с район на действие Районен съд Асеновград Светлана Кожухарова.

Като е достигнал до същите правни изводи е и уважил предявените искове, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата сумата 800лв.  

Воден от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №380/05.12.2017г. на Асеновградския районен съд, ІІ^-ри граждански състав постановено по гр. д. № 506/17г.

ОСЪЖДА Е.Л.Л. ЕГН ********** с посочен адрес *** да заплати на С.Т.Ч. ЕГН ********** *** сумата 800 (осемсоттин) лева разноски направени във въззивното разглеждане не делото.

            Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

           

 

 

Председател:                                             Членове:1.                                     

 

 

 

 

 

                                                                                   2.