№ 87
гр. ЛЕВСКИ, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20234410200237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Първоначално производството е образувано пред РС Плевен по
постъпила жалба от Т. Н. Т.. С протоколно определение №652/17.03.2023г.
състав на РС - Плевен е прекратил пред себе си производството по а.н.д.
№511/2023г. и е изпратил делото по подсъдност на РС – Левски, след което в
РС Левски е образувано анд 75/2023 г.
Настоящото производство е образувано след като АС Плевен е отменил
постановено от РС Левски решение по анд 75/2023 г. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на РС Левски.
В постъпилата жалба, въз основа на която е инициирано
производството пред съда се твърди, че се обжалва НП №22-0938-004052,
издадено от началник сектор в ОДМВР ***** сектор „Пътна полиция“ *****
с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят
счита, че административно наказващия орган не е обосновал и доказал
авторството на нарушението, че АУАН и НП не сочат конкретни
доказателства, които да обосноват виновно извършено и съставомерно по чл.
21, ал.1 от ЗДвП деяние. Направено е искане съдът да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Претендират се направените разноски.
Административно-наказващият орган - редовно призован - не се явява в
съдебно заседание и не се представлява. С придружителното писмо, с което е
изпратена жалбата в съда е изразено писмено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и като такава се иска да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по следните съображения:
Срещу жалбоподателя е съставен на 18.09.2022г. АУАН за това, че на
16.04.2022г. в 11:39 часа в *****, с посока на движение към ***** като водач
управлява л.а. *****, с рег. №*****, собственост на ***** и ползвател към
датата и часа на нарушението Т. Н. Т., управлява със скорост 117 км/ч в
населено място при максимално разрешена скорост за движение 50 км/ч.
Посочено е, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3 км/ч е
113 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR1 - М 585.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят П. Г. Г. и свидетелят по съставения АУАН Л. Н. Л..
Свидетелят Г. в показанията си посочва, че му е била разпределена
преписката от Единния център за обработка на нарушения, по която оформил
необходимите документи, съответно изпращане на писма, покани до
собственика на автомобила, след което била поставена резолюция от
началника да състави акт на ползвателя на автомобила.
Л. Л. е свидетел по съставения акт. Пояснява, че на колегата му е била
разпределена преписка за съставяне на акт за нарушение на скоростта в
населено място.
Представен е протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, съдържащ всички реквизити и отразяващ ползването на
техническото средство на дата 16.04.2022г.
Приложен е снимков материал, в който е посочено, че на дата
16.04.2022г. в 11:39:42ч. измерената скорост в км/ч. е 117.
По делото въпреки дадените изрични указания с разпореждане №
302/11.10.2023 г. /в изпълнение указанията на АС Плевен/ като са изискани
от ОД МВР с писмо от 12.10.2023 г. /приложено на л. 4 от делото/ посочените
в писмо с рег. № УРИ 316р-20966 от 28.07.2022 г. и писмо с рег. № УРИ 316р-
20966/21.06.2022 г. справка за собственост и справка за лице, с посочени дати
за изготвянето им, и разпечатка от извличането на данни от автоматизираната
система с дата на действието, които не са приложени към изпратената с
жалбата административно-наказателна преписка – такива не са представени в
РС Левски от административно наказващия орган. Представени са други
доказателства и разпечатка от справка по история за ПС /л. 27 - 28 от делото/
изготвена на 16.10.2023 г. т.е. 10 дни преди съдебното заседание по
настоящото дело, както и такава от 16.10.2023, както и справка за промяна на
регистрация също от 16.10.2023 г. /л. 29 от делото/.
2
Съдът приема, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН
- след изтичане на предвидения в разпоредбата тримесечен срок за съставяне
на акта. В случая АУАН е съставен на 18.09.2022г., като от датата на
установяване на нарушителя - 16.04.2022г. до датата на съставяне на АУАН са
изминали повече от три месеца.
Изтичането на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН преклудира възможността
на наказващия орган да ангажира административно наказателната
отговорност на нарушителя.
Нарушението е констатирано на 16.04.2022г., като видно от
приложената докладна записка /приложена на л. 14 от първоначално
образуваното анд пред РС Плевен/, служителят в ОДМВР - ***** сектор ПП
на 20.06.2022г. е изпратено до СПП - Русе съпроводително писмо с включени
два бр. декларации по чл. 188, 1 бр. покана за г-н Т., който бил ползвател към
датата на нарушението.
Нарушението е извършено на 16.04.2022г., като нарушителят е бил
установен от контролния орган към този момент.
Всички данни за извършеното нарушение са били налични при органа
на тази дата - 16.04.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът за
образуване на административнонаказателното производство, като АУАН е
съставен на 18.09.2022г., т.е. след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Собственикът на МПС е установен от органа към датата на
нарушението, за което е изпратена покана до него за съставяне на АУАН на
20.06.2022г.
В този смисъл са и показанията на св. Г., че въз основа на снимковия
материал е оформил необходимите документи - писма и покани, които са
изпратени на собственика на автомобила.
По смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото
лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не фактическото намиране на лицето за
съставяне на АУАН.
Освен изложеното, не са представени доказателства, че към момента на
проверката именно соченото за нарушител лице е управлявало автомобила.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и Л. -
актосъставител и свидетел се установява, че не са присъствали при
установяване на нарушението и че са съставили АУАН въз основа на
предварително установени данни.
По делото не се представиха доказателства, че именно соченото за
нарушител лице е управлявало автомобила.
Напротив, към административно наказателната преписка е приложена
декларация от Т. Н. Т. за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДП /л. 18 от първоначално образуваното анд пред
РС Плевен и л. 24 от настоящото дело/, в която Т. е посочил, че на 16.04.2022
г. в 11.39 часа автомобила е управляван от друго лице, като е посочил
неговите имена и данни, включително телефон за контакт, но въпреки това,
след подаване на декларацията на12.08.2022 г. на Т. Н. Т. е съставен АУАН на
3
18.09.2022 г.
Предвид изложенотосъдът приема, че по делото не е установено по
един несъмнен начин Т. да е извършил нарушението за което му е съставен
АУАН, и при реализиране на административно наказателната отговорност са
допуснати съществени процесуални нарушения. Това налага извода, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. при първоначалното подаване
на жалбата и в размер на 400 лв. за защита на жалбоподателя пред АС
Плевен. В настоящото производство не са претендирани нови направени
разноски.
Представени са договори за правна помощ с договорено
възнаграждение от 500 лв. за разглеждане на делото от РС и с договорено
възнаграждение от 400 лв. за разглеждане на делото от АС, които са
заплатени в брой, поради което следва ОДМВР - Плевен да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя заплатените от него деловодни разноски.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №22-0938-004052, издадено
от началник сектор в ОДМВР ***** сектор „Пътна полиция“ ***** с който на
Т. Н. Т., ЕГН********** , с адрес: *****, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на осемстотин
лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т.,
ЕГН**********, с адрес: ***** сумата от 500 лв., представляващи разноски
за адвокатска защита пред РС Левски, както и сумата от 400 лв.,
представляващи разноски за адвокатска защита пред АС Плевен по к.а.н.д.
615/2023 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4