№ 1339
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501417 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В., двамата
чрез адвокат Д.Р., срещу решение № 260019 от 07.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 20719
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав, с което са отхвърлени
предявените от В. ИВ. В. против Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З от
ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му се
1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№
613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. И. продава на Г. АП. ГР.
апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ
се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан,
запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба
№ 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ
от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна,
за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане
ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент № 10, находящ се в
***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс,
дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север
- ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както
и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-
657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; както и в частта, с което са
отхвърлени предявените от ИВ. ИВ. В. срещу Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член
87, алинея З от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за
припадащата му се 1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ №
127, том I, peг.№ 613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. И. продава
1
на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен
етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници:
изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към
апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон
на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от
ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент №
10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре,
кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад -
стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с
площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м,
съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; осъден е В.
ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1 670 лева, представляваща направени по делото
пред първата инстанция разноски; осъден е ИВ. ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1
670 лева, представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост
на решението. Сочи се, че по предявените искове се дължи един общ диспозитив, а не два
отделни, което прави решението недопустимо. Също така се излага, че с отхвърляне на
главния иск по член 87, алинея 3 от ЗЗД не се е сбъднало вътрешното процесуално условие
и съдът не е имал правото да разгледа иска по член 34 от ЗЗД, квалифициран от съда като
такъв по член 55, алинея 1 от ЗЗД, което също прави решението в частта му по този иск
недопустимо. Като основание за недопистимост на решение са сочи и, че искът е подсъден
на Окръжен съд – Варна по правилата на член 104, точка 4 от ГПК, тъй като цената му е над
25 000 лева. Твърди се, че основният извод на съда, въз основа на който е постановил
отхвърлителното си решение, е, че издаденото удостоверение за търпимост не изключва
възможността да бъде издадено разрешение за ползване, не намира опора в закона, като
подробно се излагат съображения в тази насока и доводи, че продажната цена е станала
изискуема на 02.03.2019 г., респективно длъжникът не е изпълнил задължението си, поради
което за праводателката на ищците е възникнало правото да развали договора.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Постъпила е и въззивна жалба против решение № 261146 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по
искането на ищците с правно основание член 472 във връзка с член 471 от ГПК /отменен/ за
прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване в разписка от 10.04.2003 г. с
нотариална заверка на подписа на М. И. И..
Счита се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като искането е предявено от
ищците в производството по главния иск, като нищожността му се обосновава с факта, че
нотариус С. К. като нотариус, изповядал сделката, не разполага с правомощие на дата
10.04.2003 г. да извърши нотариално действие „заверка на подпис“ на продавача върху
разписка за частично плащане на продажната цена породи противоречие със закона – член
25, алинея 1 от ЗННД, а и защото продавачът не е получил сумата от 9 200 лева от купувача,
следователно не е налице частично плащане на цената. Иска се отмяна на постановеното
решение с правно основание член 250 от ГПК и постановяване на ново, с което да бъде
уважено искане за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като се
2
излага, че по този вид възражение съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението,
а ги обсъжда в частта на мотивите. Това би довело до неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение, което би било предмет на обжалването по реда на
инстанционния контрол, но е основание за допълване на решението по реда на член 250 от
ГПК.
Постъпила е и частна жалба против определение № 263260 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение
в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че така постановеният акт е недопустим, тъй като е
произнесен по молба, подадена извън установения в член 248 от ГПК срок. Отделно от това
се излага, че съдът е изчислил неправилно дължимата сума за адвокатско възнаграждение,
защото е приел, че всеки ищец е предявил по два иска, но вторият иск /по член 55 от ЗЗД/ е
евентуален и съдът не е следвало да се произнася по него, доколкото не е бил уважен
главният иск.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като се
излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че М. И. И. е починала на 26.11.2010 г., като оставила за
наследници синовете си – ищците по делото. Приживе между М. И. в качеството й на
продавач и ответницата Г.Г. в качеството й на купувач бил сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, рег.№ 613,
дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С. К., с който М. И. продала на ответницата
апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ
се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток – калкан,
запад – стълбище, ап.№ 9, север – ***, юг – двор, ведно с прилежащата към апартамента
изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ
от 230 кв.м, съставляващо УПИ I-657,658 в кв.3 по плана на 24-ти подрайон на града, за
сумата от 22 000 лева, платими в срок от 30 дни, считано от датата на получаване на
разрешението за ползване на обекта в сградата. С разрешение за строеж № 455 от 22.12.1997
г. било допуснато изграждане на процесната жилищна сграда. Строителството завършило с
удостоверение за търпимост, издадено на 01.02.2019 г. от Община Варна. Още през месец
март 2019 г. ответницата заявила на ищеца В.В., че знае за издаденото удостоверение за
търпимост, но не може да изпълни задължението си в уговорения срок, тъй като няма пари.
Последният проведен между страните разговор бил на 29.11.2019 г. Към датата на
предявяване на иска ответницата не била заплатила задължението си за цената от 22 000
лева и лихвите върху нея, възлизащи на 64 015,43 лева за периода от 10.04.2003 г. до
16.12.2019 г. С исковата молба ищците заявяват, че развалят договора за покупко-продажба
поради виновното неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена в
уговорения срок. Твърдят също, че изпълнението е станало безполезно за тях предвид
обезценяването на уговорената сума, поради виновното неизпълнение на ответницата.
3
Предявяват искове за разваляне на договора за покупко-продажба и искове за осъждане
ответницата да им върне владението на по ½ идеална част от имота.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи се, че М. И. е починала на 26.11.2010 г., поради което правото на
ищците да искат разваляне на договора е погасено по давност. Твърди се, че с предварителен
договор за отстъпване право на строеж от 14.12.1996 г. собствениците на недвижимия имот
на *** са учредили право на строеж на „Слава“ ЕООД. През 1998 г. собствениците на земята
са дарили на ищеца В.В. 161,71 кв.м идеални части от дворното място и той се явява
възложител, който впоследствие отстранява строителя от обекта. Сочи се, че негово е било
задължението да изгради сградата и да я въведе в експлоатация. Излага се, че с разписка от
10.04.2003 г. с нотариална заверка на подписа М. И. е приела частично плащане на цената по
процесния договор в размер на 9 200 лева, като е уговорено, че остатъкът от 12 800 лева ще
получи при условията, уговорени в НА – в 30-дневен срок след представяне на разрешение
за ползване, каквото и до настоящия момент нямало. Твърди, че за нея не е настъпило
условието за заплащане на продажната цена. Сочи, че всъщност продавачът по договора за
покупко-продажба е в забава поради неизпълнение на задължението да представи на
купувача разрешение за ползване. Ответницата намира, че удостоверението за търпимост не
е равнозначно на разрешение за ползване на сградата. Оспорва, че дължи лихва в размер на
64 015,43 лева, тъй като такава не е договаряна, а и не е настъпил падежа на главницата.
Няма спор между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че с НА за покупко-продажба на недвижим имот на 10.04.2003 г. М. И. И. е продала на Г.
АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в град Варна - ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети
жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при
граници: изток – калкан, запад – стълбище, ап.№ 9, север – ***, юг – двор, ведно с
прилежащата към апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ I-657,658 в кв. 3 по плана
на 24-ти подрайон на града на цена от 22 000 лева, като с договора е уговорено, че сумата от
22 000 лева следва да бъде заплатена в срок от 30 дни, считано от датата на получаване на
разрешението за ползване на обекта в сградата;
2/ Че М. И. И. е починала на 26.11.2010 г. и е оставила за наследници двамата си сина – В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В.;
3/ Че съгласно разрешение за строеж № 455 от 22.12.1997 г. е разрешено на Б. Б.ов, П. М., Р.
М.а, В. М., И. М., Д. Р., П. Х. и Х. Х.в да построят жилищна сграда в парцел № I-657,658,
кв.3 по плана на град Варна, намиращ се на ***, като впоследствие е вписано изменение,
съгласно което вместо „Б. В. Б.ов“ следва да се чете „В. ИВ. В.“;
4/ Че по искане на възложителя В. ИВ. В. на 04.11.2008 г. е направено отбелязване, че се
допуска изменение на одобрения инвестиционен проект по време на строителството;
5/ Че разрешението за строеж е презаверено на 27.10.2008 г. по искане на възложителя В.
ИВ. В.;
6/ Че на 01.02.2019 г. е издадено удостоверение за търпимост за обект „жилищна сграда
– многофамилна, брой етажи - 4, брой самостоятелни обекти - 19 със ЗП 208,43 кв.м и общо
РЗП 1 066,33 кв.м, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.435 по КККР
на град Варна, УПИ I- 657, 658, кв.3 по плана на 24 м.р. с административен адрес в град
Варна - ***, като е отбелязано, че строежът е допустим по смисъла на закона и представлява
4
търпим строеж.
Представена е разписка с нотариална заверка на подписа на М. И. И., съгласно която
последната на 10.04.2003 г. е получила от Г. АП. ГР. сумата от 9 200 лева, представляваща
частично предварително плащане на цената на продаденото жилище с договор, сключен с №
127 от 2003 г., като е записано, че остатъкът от 12 800 лева ще бъдат получени при
условията на НА – в тридесетдневен срок след представяне на разрешение за ползване.
Видно от договор за присъединяване на обект към електропреносната мрежа от
04.09.2019 г., сключен между „Електроразпределение Север“ АД и собствениците на обекти
в жилищната сграда с административен адрес в град Варна - ***, УПИ I- 657,658, е
присъединена към електроразпределителната мрежа.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, водени
от ответницата, П. Х.в и Б. Б.ов. Съгласно показанията на същите строителството на
сградата е започнало около 1997 г. от фирма с управител Б.ов. Впоследствие, тъй като нямал
пари, се наложило да тегли кредит от ищеца В.В., а после и още един. В. пожелал вместо да
му върне парите, Б.ов да прехвърли апартаменти на лица, посочени от него. Б.ов бил
отстранен от строителството, което бил поето от В.В., който задържал всички строителни
книжа. Дълго време имало застой в строителството на сградата поради финансовите
затруднения. Въпреки това хората живеели в апартаментите. Ответницата също живеела там
от 2003 г. В. искал от собствениците на обекти да му плащат пари, без да им показва
документи за това, като заявявал, че в противен случай няма да позволи сградата да има
разрешение за експлоатация. Токът за обектите бил на времянки, а водата – с общ водомер.
Тези обстоятелства накарали част от отделните собственици, включително свидетелят Х.в,
да инициират през 2018 г. процедура по издаване на удостоверение за търпимост на
сградата, за да има същата някакъв статут.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че актуалната пазарна стойност на процесния апартамент е в размер на 39 820
лева.
На първо място следва да бъде обсъдено възражението за недопустимост на
атакуваното решение поради родова неподсъдност на делото. Исковете с правно основание
член 87, алинея 3 от ЗЗД са предявени от двамата ищци с посочена цена на иска за всеки
един от тях по 23 111,70 лева, съответстваща на ½ от данъчната оценка на имота, която е в
размер на 46 223,40 лева. Всеки от ищците е предявил иск съобразно собствените си права,
поради което и така определената цена на исковете е в съответствие с член 69, алинея 1,
точка 4 във връзка с точка 2, изречение първо от ГПК. Съгласно член 104, точка 4 от ГПК на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на
иска над 25 000 лева, а исковете с цена на иска под този размер на основание член 103 от
ГПК са подсъдни на районния съд. С оглед изложеното не е налице недопустимост на
обжалваното решение с оглед родовата подсъдност.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да
докажат, че между страните е сключен процесния договор за покупко-продажба, че са
изпълнени задълженията на продавача, че е настъпил падежа на задължението на купувача
за заплащане на цената, както и обстоятелството, че към датата на подаване на исковата
молба изпълнението на задължението на ответницата се явява безполезно за ищците.
Безспорно е доказано сключването на процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.04.2003 г., по силата на който наследодателката на ищците – М. И. - е
продала на ответницата описания недвижим имот за сумата от 22 000 лева, като в НА е
5
уговорено, че цената е платима в срок от 30 дни след датата на получаване на разрешението
за ползване на обекта. Установено е, че в деня на сключване на процесния договор
/10.04.2003 г./ ответницата Г. е заплатила на М. И. част от продажната цена на имота в
размер на 9 200 лева и е останала дължима сума от 12 800 лева на уговорения с договора
падеж. Също така не се спори, че до приключване на устните състезания по делото пред
първата инстанция, а и пред въззивната, процесната сграда не е въведена в експлоатация и
няма издадено разрешение за ползване, както и че не е заплетен остатъкът от цената.
Не се спори, че на 01.02.2019 г. е издадено удостоверение за търпимост на сградата,
където се намира процесния имот, а впоследствие е сключен договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа от 04.09.2019 г., както и обектите са получили
индивидуални водомери за вода. Издаването на удостоверение за търпимост не е
равнозначно на разрешение за ползване. Двата документа са различни по своето правно
значение - удостоверение за търпимост се издава при незаконен строеж, който е търпим
съобразно строителните правила и норми и не подлежи на премахване и забрана за ползване,
а разрешението за ползване установява годността за ползване на дадена сграда, след като
строителните и монтажни работи са приключили, сключени са договори и са открити
индивидуални партиди за електроснабдяване, ВиК, топлофикация и други, тоест законно
иизградената сграда е вече годна за ползва по предназначение съобразно издадените
строителни книжа. Фактът, че е издадено удостоверение за търпимост не изключва
възможността да бъде довършено строителството по всички етапи, включително с
разрешаване на ползването и придобИ.е на статут на „законен“, а не само на „търпим“
строеж. Следва да бъде отбелязано, че ответницата няма никакво задължение за изграждане
на сградата и за снабдяване с необходимите документи за това, следователно не може да й
бъде вменена отговорност за изтеклия дълъг период от време, в което разрешение за
ползване на сградата не е издадено. Обстоятелството, че цената на процесния имот е
нараснала в сравнение с датата на сключване на договора, което е установено от
заключението по съдебно-техническата експертиза, не е основание за разваляне на договора.
Още повече, че падежът на задължението й да заплати останалата сума от уговорената цена
и към настоящия момент не е настъпил, доколкото не е издадено разрешение за ползване на
сградата.
Отделно от изложеното се твърди от ищците, че изпълнението е станало безполезно за
тях – член 87, алинея 2 от ЗЗД. Изпълнението на парично задължение не може да е
безполезно, тъй като то има всякога икономическо значение. Обезценката на валутата, в
която изпълнението е договорено, не го прави безполезно по смисъла на цитираната норма
и може да е основание за разваляне на договора само при условията на алинея 1 на член 87
от ЗЗД. Кредиторът може да поиска изпълнението веднага след изпадане на длъжника в
забава и едва, ако след тази покана не последва реално плащане, да пристъпи към разваляне
на договора. Както бе посочено по-горе обаче ответницата не е в забава, доколкото падежът
не е настъпил. Парите обаче, обезценени или не, винаги имат стойност и получаването им не
може да се счита за безполезно, освен в хипотези на драстична хиперинфлация. Основание
за разваляне на договор е само доказаната безполезност, а субективната представа на
ищците не е достатъчна за развалянето му.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявените искове по член 87,
алинея 3 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на исковете за разваляне на договора за покупко-продажба,
неоснователни се явяват и обусловените от тях искове по член 55, алинея 1, предложение
трето от ЗЗД за връщане на даденото по разваления договор. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че са объркани понятията евентуален иск с обусловен иск – при евентуалния иск
съществуването на главното правоотношение е предпоставка за съществуването на второто
6
отношение, тоест налице е вътрешнопроцесуално условие /отхвърляне или уважаване на
главния иск/, а при обусловения иск е налице връзка с главния и уважаването на първия ще
доведе до положителен изход и за втория. Поради това не е налице недопустимост на
решението в частта му по исковете с правно основание член 55, алинея 1, предложение
трето от ЗЗД.
Неоснователна се явява и въззивната жалба на В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. против решение
№ 261146 от 01.04.2021 г., постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена
без уважение молбата им за допълване на постановеното по първоинстанционното дело
решение с произнасяне по искането на ищците с правно основание член 472 във връзка с
член 471 от ГПК /отменен/ за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване в
разписка от 10.04.2003 г. с нотариална заверка на подписа на М. И. И.. Въззивният състав
счита, че двамата ищци не са предявили иск за прогласяване нищожността на нотариално
удостоверяване, а са направили „възражение за нищожно нотариално удостоверяване на
основание член 576 от ГПК“, по което се дължи обсъждане в мотивите, а не произнасяне с
нарочен диспозитив.
С оглед съвпадане на изводите на районния съд с направените по-горе от
въззивната инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, включително и допълнителното решение.
Постъпила е и частна жалба против определение № 263260 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение
в частта за разноските. Постановеният съдебен акт не е недопустим, тъй като молбата с
правно основание член 248 от ГПК е подадена в определения в алинея 1 на посочения текст
срок, тоест срока за обжалване. С оглед изложените по-горе изводи, че исковете по член 55
от ЗЗД не са евентуални, а обусловени такива, то и изводът на първоинстанционният съд за
размера на дължимите разноски се явява законосъобразен. Това води до заключение за
потвърждаване на атакуваното определение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 от 07.01.2021 г., допълнително решение №
261146 от 01.04.2021 г. и определение № 263260 от 01.04.2021 г., постановени по гр.д.№
20719 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8