Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………………2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Галина Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. № 1144 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Р.К., ЕГН **********
***, и адрес за призоваване с. Разделна, обл. Стара Загора срещу Решение № 383/18.03.2022 г.,
постановено по НАХД № 596/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XXVІI-ми състав, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 5306217 на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Варна, с който на И.Р.К. на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато
нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят навежда оплаквания, че в електронния фиш не е
посочен моделът на АТСС, както и точните му координати. Те били представени в
хода на производството пред Районен съд – Варна. Въззивният съд не е изяснил
факта, че пътен знак В – 26 се намирал в клоните на дърветата и храстите и не е
видим от платното за движение. Жалбоподателят твърди, че няма поставен знак за
наличието на автоматично техническо средство. На изложените
основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение, поради неговата неправилност и незаконосъобразност.
Иска постановяване на решение, с което да се отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се явява. В постъпила
молба с.д. № 13122 от 01.09.2022г., касаторът изразява становище да се даде ход
на делото и поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се представлява.
Представени са писмени бележки с.д. № 15092 от 15.10.2021г., в които подробно са изложени мотиви за оспорване на
касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението, постановено от Районен съд - Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на И.Р.К., ЕГН **********
***, и адрес за призоваване с. Разделна, обл. Стара Загора срещу Решение № 383 от 18.03.2022г. по
НАХД № 596/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XXVІI-ми състав, с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 5306217 на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Варна, с който на И.Р.К. на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 19.09.2021г. в 09:27 часа, в извън населено място – общ. Бяла,
обл. Варна, по път клас-9, от гр. Варна към гр. Бургас, до ресторант „Горица“,
при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В –
26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № СТ ****
РН, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1194, като при разрешена скорост 60км/ч. е установена
скорост 103 км/ч., като превишението е 43 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП. Констатирал е, че в хода на
административнонаказателното производство е установено, че автомобилът
е собственост на жалбоподателя, който не е депозирал декларация,
с посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на
посочената дата. Тези факти въззивният съд е приел за
удостоверени, чрез приложения по делото снимков материал, заснемащ движение на
процесното моторното превозно средство на процесната дата и засечената скорост
на автомобила, от Протокола /по образец/ за използване на АТТС, от
представените писмени доказателства – Протокол от проверка за техническа
изправност на ползваното техническо средство, данни за собственика на МПС.
Въз основа на доказателствената съвкупност, въззивният съд приел, че
наказаното лице е извършило нарушение на чл. 21, ал. 1 и правилно
е било санкционирано на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП с предвиденото наказание "глоба" в размер на 400 лева. Районният
съд - Варна приел за несъстоятелни възраженията на К. за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, както и за
необоснованост на електронния фиш. Също за неоснователни били възприети и
възраженията, че не ставало ясно дали техническото средство е било в
изправност. Въззивният съд, след проверка на събраните с административната
преписка доказателства, е приел, че са приложени доказателства относно вида на
техническото средство, неговата техническа годност и местоположение.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че въззивният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, формалната
законосъобразност на електронния фиш и спазването на процедурата по издаването
му, както и за материалната му законосъобразност и доказаността на извършеното
административно нарушение, са обосновани и правилни. Тези изводи се споделят
изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Касаторът твърди, че са му ограничени процесуални
права, тъй като не били обсъдени всички възражения в жалбата.
Настоящата инстанция намира това оплакване за напълно
неоснователно, като се съобрази обжалваното решение. Видно от неговото
съдържание, то дава самостоятелен отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя,
настоящ касатор, оплакване в насока незаконосъобразността на процесния ЕФ,
който съдът е обосновал със събраните писмени доказателства. Ето защо
твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се явява изцяло неоснователно. Не е допуснато от районния
съд нарушение на съдопроизводствените
правила, което да води до ограничаване процесуалните правила на страната.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
не става ясно какъв модел е било техническото средство, с което е констатирано извършеното нарушение. Видно от
приложения снимков материал се установява, че АТСС е монтирано на статив и е
захранвано от автомобила. Съответно е поставено извън автомобила, както се
вижда от снимковия материал, за което съответния служител се е подписал в
издадения протокол, като датата съответства на датата на извършване на
нарушението. АТСС е поставена в съответствие с § 6, т. 65, б. „а” от ДР на ЗДвП
според която "Автоматизирани технически средства и системи" - уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган.
Неоснователно е и възражението, че в ЕФ не са посочени
точните координати на извършеното нарушение. Видно от приложения в
административнонаказателната преписка ЕФ, както и от снимковия материал, е
посочено точното местоположение на техническото средство, където и е било
извършено нарушението.
Възражението на касатора относно липсата на знак,
въвеждащ ограничение на скоростта, също е неоснователен. Видно от приложената
справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление – Варна, на
описаното в ЕФ място е бил поставен знак В-26, който въвежда ограничение на скоростта,
а именно 60 км/ч., монтиран при км.157+522 дясно. Видно от депозираната от касатора молба с.д. № 13122
от 01.09.2022г., същият не е посочил доказателствени искания. Поради тези
съображения оплакванията, посочени в касационната жалба са недоказани.
Правилен е изводът на районния съд относно поставянето на предупредителен
знак, че се извършва заснемане на скоростта. Действително до 2017г.,съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. административнонаказаващите
органи са били задължени да обозначават с пътен знак Е-24 мястото за контрол, а
разпоредбата на ал. 1 на същия текст пък ги е задължавала да оповестяват местата
за контрол на скоростта на интернет страницата на МВР или чрез средства за
масово осведомяване. След 16.01.2018г., влизане в сила на публикуваните промени
в ДВ, брой № 6 от 2018г., и двете разпоредби на чл. 7 от горецитираната Наредба
са отменени. А така също и разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
отменена с ДВ, брой № 54 от 2017г., в сила от 09.07.2017г. Т.е. към датата на
установяване на извършено нарушение – превишаване на позволената скорост,
административнонаказващите органи са нямали задължение за обозначаване мястото
на контрол на движение на МПС с пътен знак Е-24, както и да ги оповестяват на
интернет страницата на МВР.
Изцяло правилен се явява правният извод на въззивния
съд, че пред него се доказва не само законосъобразно установено от органа
нарушение на ЗДвП, но и законосъобразност на самия ЕФ, с който се ангажира
административнонаказателната отговорност на конкретния деец, тъй като фактите
от обективна страна, сочени във фиша изцяло се потвърждават по несъмнен начин
от доказателствата пред районния съд, както и е налице субективния елемент от
фактическия състав на противоправното деяние. Наложената глоба е правилна по
вид и размер с оглед установеното превишение на скоростта на движение в този
участък от 43км/ч.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват
наведените с жалбата касационни основания.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ в размерна 80,00 /осемдесет/ лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да ù заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/18.03.2022г., постановено по НАХД № 596/2022г. по
описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН ********** ***, и адрес за
призоваване с. Разделна, обл. Стара Загора да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.