Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 03.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 960 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С Електронен фиш Серия К № 0854336 на ОД на МВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на Й.А.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че на 28.06.2013 год. в 13:50 часа на ПП І-4 км 65+700 бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна землището на с.Малиново извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с П.З. В-26 / 60 км, заснето с АТС тип стационарна  SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ВОЛВО ХЦ 70 с регистрационен номер СА **** МХ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 130 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 70 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Й.А.М., който го обжалва като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че нито лично, нито негов родственик е получил електронния фиш, поради което жалбата му се явява процесуално допустима. Оспорва годността на стационарната радарна система за видеоконтрол, както и липсата на доказателства за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 и снимков материал. Излага съображения за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване.  Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. 

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща писмено становище, в което развива съображенията си за изтеклата давност.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, с оглед липсата на доказателства за надлежно връчване на ЕФ и Определение №38 от 04.12.2018 година на Административен съд – Ловеч, постановено по к.а.н.д. №268/2018 година, което е задължително за настоящия състав.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Видно от събраните писмени доказателства, нарушението е установено със стационарна видео-радарна системата за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400, която е одобрен тип средство за измерване и на 26.04.2013 година й е била извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол за проверка №52 - ФМИ/26.04.2013 година на БИМ. Според представената схема за организация на движението на път І-4 в участъка от км 65+000 до км 66+326 е видно, че знакът за ограничаване на скоростта В26 в посока град Варна е поставен на км 65+508, а нарушението е констатирано в зоната на неговото действие.

В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 130 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с превишение от 70 км/ч.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак, което изрично е отразено и при описание на нарушението в ЕФ.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.6 размер, тъй като превишението на скоростта е с 70 км/ч.

Въпреки изложеното настоящият състав намира, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 т.2 от НК, съгласно която възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на законовите разпоредби  /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 /в редакцията му след 09.04.2010 година/ и чл.81 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение, като независимо от прекъсването на давността /поради издаване на ЕФ/, след изтичането на срок от четири години и половина от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 28.06.2013 година. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. Може да се приеме, че същата е била прекъсната с издаването на ЕФ и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 28.12.2017 година, дори преди подаване на жалбата против ЕФ, е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административнонаказателно производство.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция следва да отмени НП и да прекрати административнонаказателното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 0854336 на ОД на МВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Й.А.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №960/2018 година по описа на ЛРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :