Решение по дело №211/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20203400500211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №87

 

гр. Силистра, 31.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският  окръжен  съд,  гражданско отделение в     откритото  заседание

проведено на                 двадесет            и                       първи         юли            през

две             хиляди       и        двадесетата         година          в                         състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                                                       

1. КРЕМЕНА КРАЕВА                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                               2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при     участието      на  съдебния    секретар     Галина Йовчева              и            в

присъствието        на        прокурора                                                                     като

разгледа  докладваното  от  ВАСИЛЕВА      в.  гр. д.   №211/2020 г.    по     описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в   предвид      следното:

 

Предявена е въззивна жалба от М.Р.Д. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител, против решение № 12/14.02.2020 г.,  постановено по гр. дело №1076/2019 г. на Силистренския районен съд, в частта, с  която е ОТХВЪРЛЕН  предявения от нето иск против Прокуратура на Република България да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатите му обвинения с обвинителен акт от 04.10.2016 г. на ОП – Силистра, по които е оправдан с  присъда № 13 от  27.02.2017 г. по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., потвърдена с решение № 260 от 23.10.2017 г. по ВНОХД № 127 по описа на АС - Варна за 2017 г., в размер по – висок от 10 000 лв. до пълната сума на претенцията от 25 000 лв., ведно със  законната лихва върху тази сума от 15.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане . Жалбоподателят счита, че в тази част решението на районния съд е неправилно, изложил е съображения за това, моли да бъде отменено и уважен изцяло предявения от него иск. В с.з. пред тази инстанция се явява неговият процесуален представител адв. Н. ***, който поддържа жалбата.

Въззивна жалба срещу същото решение е предявена и от ответника в първоинстанционното производство - Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта, с която е осъдена да заплати на М.Р.Д. сумата от 10 000.00 /десет хиляди лева и нула стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, предл. „второ“ от НК във вр. с чл.129, ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан. Изложил е съображения за неправилност и необоснованост, моли да бъде отменено решението на РС в обжалваната час ти намален размера на присъденото обезщетение. В с.з. пред тази инстанция се представлява от прокурора Вълчева от ОП, гр. Силистра.

 

Страните не са депозирали писмени отговори по предявените против тях жалби, въпреки дадената им от първоинстанционния съд процесуална възможност за това.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.

Пред районния съд ищецът М.Д. е предявил иск против Прокуратурата на РБ, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,причинени му с образуваното  досъдебно производство, приключило с повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 НК, а по обвинителния акт било образувано НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., завършило с постановяване на  оправдателна присъда, претендира и законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.11.2017 г., до окончателното му изплащане.

Както пред първоинстанционния съд, така и в депозираната срещу решението му въззивна жалба, Прокуратурата на РБългария взема становище, че исковата претенция е необосновано завишена по размер, поради което не съответства на  разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Излага доводи,  че разследването по досъдебното производство е приключило в разумни срокове, на ищеца е била наложена най – леката мярка за неотклонение – „“. Смята, също така, че наличието на девет предходни осъждания на ищеца също е довод , че е налице нисък интензитет на претърпените от конкретното разследване вреди с оглед подобните ситуации, в които и преди това той е изпадал. Счита, че по делото няма доказателства за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди и за настъпването на самите вреди.

Съгласно събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, е видно, че с присъда № 13 от 27.02.2017 г., постановена по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г. е признат за невинен Присъдата е била протестирана от ОП – Силистра и потвърдена с решение № 260 от 23.11.2017 г. по НОХД № 127/2017 г. по описа на АС – Варна, влязло в сила поради необжалването му от страните по делото пред по - горна съдебна инстанция.

Проследявайки хронологията на развитие на наказателното производство, започнало с  дознание № 1886 ЗМ-523/2015 г.,, РС е достигнал до извода, че с извършването на оглед на местопроизшествие на г. е започнато досъдебно производство срещу неизвестен извършител След извършване на следващите се процесуално следствени действия и предаване на обвиняемия на съд на г. с обвинителен акт,  , по който било образувано НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., приключило с цитираната по – горе оправдателна присъда от г., произнесена след провеждането на пет съдебни заседания. По протест срещу присъдата било образувано НОХД № 127/2017 г. по описа на АС – Варна, по което били проведени три съдебни заседания преди постановяване на решението от 23.10.2017 г., с което бил потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Относно преживените от ищеца болки и страдания в резултат на незаконното му  обвинение, районният съд е изслушал свидетелите И Ю,  и И А, познати на ищеца, и свидетелката Н Н, от показанията на които се  установява, че след започналото срещу него наказателно преследване същият напуснал работа, разделил се с приятелката си, затворил се в себе си, ограничил контактите с приятелите и познатите си, а също така бил подложен на изолация и от останалите си съграждани, продължил да посещава  по – рядко единственото заведение в селото.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищеца е оправдан, последният следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение (ТР) № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).

Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между двете да съществува причинно следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се предполага. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което бе установено по делото.

С оглед на изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства, правилно първоинстанционният съд  е приел, че  в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, накърняване на честта и достойнството му, негативно отражение върху социалния му живот, професионалната реализация, както и общо върху емоционалното и психическото му състояние. 

Понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл вж. ППВС № 4/23.12.1968 г. , т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС , решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС

Съвкупната преценка на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.

В тази връзка, анализирайки доказателствата по делото,съобразявайки горните критерии, районният съд е преценил, че наказателно преследване му е причинило негативни преживявания, стрес, несигурност за бъдещето и опасения от възможно осъждане и е породило в обществото съмнения, че той е извършител на тежко престъпление срещу личността, които въпреки оправдателната присъда не могат да бъдат докрай и окончателно заличени. Такива преживявания са логична реакция на всеки психически здрав човек от повдигането на подобно неоснователно обвинение. Две години след окончателно приключване наказателното производство и до завеждане на настоящото дело, ищецът твърди, че все още не са отминали негативните последици от него, което не е оправдано, като се има предвид, че от привличането му  като обвиняем на  . до влизане в сила на решението на АС – Варна от, са минали година и девет месеца, период напълно вместващ се в понятието „разумен срок „ за разглеждане на делото.Вярно е, че проведените спрямо него процесуални действия – разпит като свидетел, освидетелстване (физическо и психологическо), изземване на дрехи, са психически травмиращи преживявания, но пък през цялото време му е била наложена най – леката мярка за неотклонение и във връзка с наказателното производство той не е бил подложен на допълнителни ограничения, нито е търпял по – драстична форма на процесуална принуда. Като се има предвид, че ищецът е многократно осъждан за предходни престъпления, едва ли е оправдано  продължаващите и към момента неудачи в личния и професионалния му живот да се приписват на изживяванията му във връзка с наказателното производство, по което е оправдан, след като многократно е успявал да се възстанови след осъждане, а положителният за него развой на единственото завършило благоприятно за него обвинение да се отрази на целия му живот за в бъдеще, като дори способностите на човешката психика са се оказали безсилни да превъзмогне последиците от премеждието

Въпреки правилната преценка на претърпените от ищеца болки и страдания,  техния интензитет, продължителност във времето районният съд е определил една твърде завишена сума като обезщетение, възлизаща на 10 000 лв., което не кореспондира с гореизложеното. Макар и тежко, с оглед предвидения максимален срок на наказанието затвор от осем години по чл .124 НК, престъплението, в което е бил обвинен ищецът не е умишлено, а непредпазливо, производството е приключило в разумен срок и  през целия му ход мярката за неотклонение на ищеца е била „“. Тези характеристики, наред с факта, че това за ищеца е било поредното, а не първото или единствено наказателно преследване срещу него, дават основание да се счете, че въпреки описаните от свидетелите тежки емоционални страдания на ищеца, същите се дължат не на репресията на правораздавателните органи, а на особености а психиката му и, вероятно, на натрупаните множество противоправни прояви в  предходни моменти. Няма твърдения и данни да е отключил или задълбочил физически заболявания в резултат на изживения стрес.

Водейки се от горните критерии при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди в настоящия случа,  въззивната инстанция счита, че справедливият размер на същото е 5000 лв., поради което и жалбата, предявена от ищеца е неоснователна,а тази, която е предявена от ОП е основателна до този размер.  Съобразно този размер на уважената искова претенция следва да се отмени и божалваното решение в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на ищеца и разноски за ДТ в размер по – висок от 2 лв.

В случая изложените в жалбата доводи на Прокуратурата, че по – продължителната по време част от разследването е в съдебната фаза, а също и че повдигнатото обвинение е в резултат на свидетелските показания на съселяните на  ищеца, а не на въз основа на доказателства, събрани от разследващите органи по друг начин, са обстоятелства, които не рефлектират върху степента на отговорност на ответника, нито пък водят до намаление на обезщетението по ЗОДОВ.

Тъй като жалбоподателят Прокуратурата на РБългалия не е посочил до какъв размер счита исковата претенция за основателна, то в частта,с която с обжалваното решение е присъдена на ищеца сума от 5 000 лв. като обезщетение  за неимуществени вреди по ЗОДОВ , същото следва да бъде потвърдено

Водим от горното ОС 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 12/14.02.2020 г.,  постановено по гр. дело №1076/2019 г. на Силистренския районен съд, в частта, с  която Прокуратурата на Република България  Е ОСЪДЕНА да заплати на М.Р.Д. с ЕГН ********** *** сума  по – висока от 5 000 /пет хиляди/ лв. до уважения размер от  10000 лв. (десет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатите на последния обвинения с обвинителен акт г. на ОП – Силистра, по които е оправдан с  присъда № 13 от  27.02.2017 г. по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., потвърдена с решение № 260 от 23.10.2017 г. по ВНОХД № 127 по описа на АС - Варна за 2017 г., законната лихва върху тази сума от 15.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер по – висок от 2 / два / лева до присъдените вече  4 лв. (четири лв.) за държавна такса, като вместо това постановява

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от  М.Р.Д. с ЕГН ********** *** , против Прокуратурата на Република Българи , за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатите на последния обвинения с обвинителен акт от 04.10.2016 г. на ОП – Силистра, по които е оправдан с  присъда № 13 от  27.02.2017 г. по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., потвърдена с решение № 260 от 23.10.2017 г. по ВНОХД № 127 по описа на АС - Варна за 2017 г. за размера над 5 000/пет хиляди/ лв. до уважения  с горепосоченото решение на СсРС размер от  10000 лв. (десет хиляди лв.) , законната лихва върху тази разлика от 15.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер по – висок от 2 / два / лева до присъдените вече  4 лв. (четири лв.) за държавна такса с горепосоченото решение на СсРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/14.02.2020 г.,  постановено по гр. дело №1076/2019 г. на Силистренския районен съд, в частта, с  която Прокуратурата на Република България  Е ОСЪДЕНА да заплати на М.Р.Д. с ЕГН ********** *** сума  до размера от  5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатите на последния обвинения с обвинителен акт от 04.10.2016 г. на ОП – Силистра, по които е оправдан с  присъда № 13 от  27.02.2017 г. по НОХД № 260 по описа на СОС за 2016 г., потвърдена с решение № 260 от 23.10.2017 г. по ВНОХД № 127 по описа на АС - Варна за 2017 г., законната лихва върху тази сума от 15.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер  на 2 / два / лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.