РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1891/26.10.2020г.
гр. Пловдив, 26 октомври 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1674
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с
чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано по жалбата на „Димбуш
2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от управителя Д.Н.Б., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-129-0026525/11.-2.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-32/05.03.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „фискален контрол“.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
неправилна и незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на закона,
липсата на убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ, на
тежестта на извършеното нарушение и продължителността на срока й, което
препятства възможността на съдебен контрол. Твърди се, че, в случая,
прилагането наПАМ, не само не би постигнало нито една
от целите на административната принуда, но би засегнало косвено финансовите
интереси на държавата, и най-вече, ограничава правата на жалбоподателя в
степен, надхвърляща необходимото за постигане целта на закона. Иска се отмяна
на ЗНПАМ като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. В., който поддържа жалбата, като
излага подробни доводи в тази насока. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна - началник отдел “Оперативни
дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП, представлявано от юр.
А., оспорва жалбата по доводи, изложени
в представено по делото становище. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища от страните, прие за
установено следното:
На жалбоподателя е издадена ЗНПАМ №
ФК-129-0026525/11.02.2020 г. на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, за
това, че на 05.02.2020 г. в 09:12 ч, при извършена оперативна проверка в
търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. ***, стопанисван
от „Димбуш 2017“ ЕООД, с ЕИК ***, е установено, че
при извършана контролна покупка на 1 брой айрян на
стойност 1.00 лв., заплатена в брой от Здравка М.- проверяваща, преди
легитимация, като парите са приети в брой от А.К. – продавач- консултант, не е
издаден фискален касов бон.
Според проверяващите, извършеното нарушение се доказва
и от установените в повече пари в касата на фискалното устройство в размер на
4.58 лв., които се явяват разлика между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 79.55 лв., фактическата
наличност на паричните средства, съгласно приложен опис – 128.83 лв., сума на
паричните средства в началото на работния ден – 0.00 лв., въведени в касата -
45.00 лв., изведени пари от касата 0.00 лв., която разлика се дължи на
неиздаване на касови бонове.
Проверяващите достигнали до извода, че дружеството, в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство.
Извършената проверка е обективирана
в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0026525/05.02.2020 г.
Предвид констатациите, контролните органи са счели, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната ЗНПАМ № ФК-129-0026525/11.02.2020г.
на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186
ал.1 т.1 б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект -
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. ***,
стопанисван от „Димбуш 2017“ ЕООД, с ЕИК *** и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на 13.02.2020 г. лично на
представляващия дружеството – Б., като в законоустановения
14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред директора на дирекция
„Оперативни дейности“ на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, който с Решение №
ГДФК-32/05.02.2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По административната преписка, освен
посочените по-горе документи са приложени: Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.,
АУАН № 537634/11.02.2020 г., АУАН № 537635/11.02.2020 г. и АУАН № 537636/11.02.2020 г., декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение на А.К., опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, фискални бонове и
дневни отчети.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-129-0026525/11.02.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл.186 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от ЗДДС и на основание заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната
писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на принудителната
административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия
орган с това, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването
на фискални бележки, задължителните реквизити, които същите следва да съдържат,
правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ,
съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от
или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все
нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговските обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Административният орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние
демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Изложено е, че да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Мотивирано е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска
ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които
засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, в
частност, промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният –
недопускане на вреда на фиска.
Нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. Следователно, заповедта, като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.
При издаването на заповедта от административния орган
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени
фактическите и правни основания за издаването й, като в случая принудителната
административна мярка е наложена на основание чл.186 ал.1 т.1 б."а"
от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на
изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В
нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
В конкретния случай, съдът намира, че е безспорно
установено в проверявания обект да е извършена продажба на стока, за която да
не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е установено, че М.и
нейният колега Д.се извършили проверка на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. ***, стопанисван от „Димбуш
2017“ ЕООД, с ЕИК ***, както и, че са предали 1.00 лв. на продавача-консултант А.К.,
а тя не им е издала фискален бон.
Допуснатото нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС съдът счита за безспорно
установено предвид направените констатации от приходната администрация по Протокол за
извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0026525/05.02.2020 г.,
съответно непредставянето на доказателства, че за извършената покупка е издаден
фискален бон или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на
плащането съгласно изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящият случай, в оспорената
заповед е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й,
доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален
бон за регистриране на извършваните продажби в обекта, когато това е
задължително. Налице са конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в
деня на проверката протокол, а от друга подробно е мотивирал продължителността
на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени
мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в
конкретния случай самата ПАМ е с продължителност под средния размер на срока
като АО е обосновал защо е определил този срок. Изрично е посочено, че при
определяне продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред
на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Неиздаването на ФКБ
препятства извършването на контролната дейност и не позволява да се отчитат реализираните от лицето.
Взето е предвид и местонахождението на самия
обект със съответния човекопоток – на ключова локация на ул. „Коматевско шосе“ – намиращ се на главната улица на
квартала, с възможност за реализиране на значителни обороти предвид множество
потенциални клиенти, търсенето и разнообразието на предлаганите стоки,
работното време, с оглед разнообразието на стоките, както и само с един почивен
ден. Срокът
на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта
на ПАМ, а именно нейният превантивен и дисциплиниращ характер, както и
недопускане на вреди за фиска.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП
към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно,
с оглед независимия характер на административното и
административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение са различни и
се провеждат по предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната
отговорност.
Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. Срокът е опреден под средния
предвиден от закона размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето
му. При това положение, на административния орган не му остава друга възможност
освен да приложи закона, където в чл.186,
ал.1
от ЗДДС
е записано, че принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец се налага, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции.
Необосновани са доводите на
жалбоподателя, че се касае за неиздаване на ФКБ за един лев, което е маловажен
случай дотолкова доколкото размера на сумата е ирелевантен
за факта на извършването на нарушението.
Следва да се има предвид и че контролните органи при проверката са
констатирали повече пари в касата на ФУ в размер на 4,28 лева, които според
обясненията на управителя на проверяваното лице са от „неиздаване на касови
бонове“ (л.38 по делото), което сочи на извод, че не се касае за единичен
случай. В крайна сметка трябва да се отчете и обстоятелството, че се касае за
контролна покупка, която не може да се предполага да формира сума в голям
размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати
нарушения на процесуални правила и материалноправни
норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се
следват претендираните разноски за възнаграждение
за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димбуш
2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от управителя Д.Н.Б., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-129-0026525/11.-2.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-32/05.03.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА
„Димбуш 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.Н.Б.,
да заплати разноски по делото на НАП за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: