Решение по дело №605/2015 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 155
Дата: 23 октомври 2015 г. (в сила от 29 февруари 2016 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20155310200605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  № 155

Град Асеновград, 23.10.2015г.

 

ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател Стефка Пашова, като разгледа докладваното от председателя на състава нахд № 605.2015 г. по описа на АРС в открито съдебно заседание на 14.10.2015г.- четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, при участието на секретаря А.И., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 15-0239-000481 от 29.06.2015г.на Началника на РУП- Асеновград, с което на Е.Р.Е., ЕГН – ********** с адрес: ***, са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200- двеста лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 5 месеца за нарушение по 140 ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50- петдесет лева за нарушение по чл. 137е от ЗДвП.

 

По същество:

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

В депозираната до съда жалба се иска отмяна на обжалваното НП като неправилно- сочи се неясна, объркваща и неразбираема обстоятелствена част, грешна правна квалификация на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и нарушение на правото на защита с оглед неяснота кое от трите законово разписани нарушения се счита за вменено на жалбоподателя.

 

По процедурата:

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН предвид на това, че АУАН е съставен на 24.06.2015г. за нарушение, сочено за извършено на 24.06.2015г., а НП за него е издадено на 29.06.2015г.

АУАН е съставен от „младши автоконтрольор“ при РУП – Асеновград, който е компетентен орган съгласно чл. 189 ал.1 и Заповед № ВЯ/А 6452 от 30.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено от Началника на РУП- Асеновград, който също е компетентен орган за налагане на административни наказания по ЗДвП, съгласно чл. 189 ал.12 и Заповед № ВЯ/А 6452 от 30.08.2012г. на Министъра  на вътрешните работи.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и на нарушителя, екземпляр от същия му е надлежно връчен с разяснени му права на възражения, с което са спазени изискванията, гарантиращи правото на защита и разписани в чл.40 ал.1, чл.43 ал.1 и чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл. 57 ал.1 от ЗАНН.

Не се констатиране на наведеното в жалбата възражение за нарушение на чл. 42 т.4 от ЗАНН относно АУАН в частта за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗАНН, нито по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, предвид на това, че нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗАНН е описано ясно и пълно, като същото не съдържа различни и противоречиви фактически състави на административни нарушения, както това се твърди в жалбата. Това е така, тъй като фактите, които законодателят е счел за такива, които да са годни да покрият състава на административно нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, са следните: движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, които да отговарят на две кумулативно изискуеми предпоставки: първо - да са регистрирани и второ, да са с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това места. В случая кумулативната изискуемост на изискванията, разписани за МПС за движение по отворените пътища не съдържа два различни състава на адм.нарушения, поради което и като е описал липсата на регистрация и на регистрационни табели на управляваното от жалбоподателя МПС на път, отворен за обществено ползване, актосъставителят и издателят на НП са дали пълно описание на вмененото административно нарушение, с което е спазили изискванията на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, с което напълно са гарантирали правото на защита на жалбоподателя да разбере какво административно нарушение му е вменено.

Предвид на това наведеното възражение се отхвърли от съда като неоснователно.

Като такова се отхвърля и възражението за незаконосъобразност на НП в тази част, предвид на неправилна правна квалификация на нарушението вместо по чл. 175 ал.1т.1 от ЗДвП, по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. В случая, именно чл. 140 ал.1 от ЗДвП съдържа изискуемо и дължимо по силата на тази правна норма поведение, неизпълнението на което е чрез бездействие, при дължимо именно от нейната хипотеза действие, е извършено вмененото от административно наказващия орган, на жалбоподателя, административно нарушение. Предвид на това, дадената правна квалификация е съответна, с което от една страна е изпълнено изискването на чл. 42 т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

 Неоснователно е и възражението за нарушение по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 от ЗАНН, предвид на това, че относно двете вменени нарушения са изпълнени  изискванията за тяхното точно описание, за посочване на нарушените правни норми и са определени и наложени конкретно посочени наказания.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което и разгледа делото по същество.

 

По фактите:

На 24.06.2015г. около 18,10 часа, в град Асеновград, жалбоподателят Е. е бил спрян от свидетеля Г.Б. в момент, в който е управлявал мотоциклет „Сузуки“ без каска , а самият мотоциклет бил без рег. номера, за което свидетелят Б. констатирал, че не е  регистрирано по надлежния ред и няма регистрационен номер. Идентификацията на управлявания мотоциклет установил и дефинирал чрез вписване на неговата рама в АУАН, а впоследствие същата е пренесена и в НП. За така констатираните нарушения му съставил АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното НП.

 

По доказателствата:

Така установените факти, съдът намери за доказани от показанията на свидетеля Г.Б. – актосъставител, които кредитира като достоверни, логични, последователни и непротиворечиви.

Същите напълно кореспондират с акта за установяване на административно нарушение, предвид на което и съдът намери, че предвид на това, че той е редовно съставен, следва да се ползва от законово презюмираната в чл.189 ал.12 от ЗАНН доказателствена сила.

Съдът кредитира като достоверно и надлежно приобщено по делото и писменото доказателство – Заповед № ВЯ/А 6452 от 30.08.2012г. на министъра на вътрешните работи.

 

От правна страна:

Съгласно чл. 140 ал.1 от ЗАНН,  по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП, по смисъл а на този закон: 1."Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено  използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. По отношение на това, дали пътят е отворен за обществено ползване, то това понятие е дефинирано в §1т.7 от ДР на „Закона за пътищата“, а именно: "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превозна пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци. Безспорно улицата е път за нуждите на ЗДвП, който е отворен за обществено ползване. Като е управлявал мотоциклет, което е моторно превозно средство по дефиницията на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, "Моторнопревозносредство" е пътнопревозносредство, снабдено с двигателзапридвижване, с изключениенарелсовитепревознисредства“, то за същото важи изискването по чл. 140 ал.1 от ЗДвП да е регистрирано, когато се движи по улица, както и да има регистрационни табели. В случая, на 24.06.2015г. в град Асеновград, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство без да е регистрирано и без регистрационни табели, с което от обективна страна е осъществил състава на адм.нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл - при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, предвид на това, че жалбоподателят е бил наясно с това, че следва управляваното от него МПС да е регистрирано и да има регистрационни табели и неизпълнението на това задължение нарушава охраняваните обществени отношения, на е целял същите, като е предприел управление на същото.

Законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразна се явява и преценката на административно-наказващия орган за липса на маловажност на случая, предвид на това, че извършеното адм.нарушение не засяга в по-ниска степен охраняваните с нарушената правна норма обществени отношения, от обичайните за този вид нарушения.

Относно наложеното за това нарушение административно наказание-  „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да се управлява МПС за 5 месеца“, то същото е определено при нарушаване на законовите изисквания за определяне на кумулативно предвидени административни наказания, предвид на това, че за това нарушение чл. 175 ал.1  от ЗДвП предвижда „глоба“ от 50 до 200 лева и „лишаване от правоуправление на МПС за срок от „1 до 6 месеца.“

В случая са налице единствено смегчаващи отговорността обстоятелства – първо нарушение, липса на щети и допуснато ПТП, липса на доказани други извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което и всяко едно от двете кумулативно предвидени наказания следва да бъде определено при смегчаващи отговорността обстоятелства, предвид на което и наложените такива в завишен размер са определени в разрез с изискванията на чл. 27 ал.3 вр.ал.1 от НК, което налага намаляване на всяко едно от двете адм.наказания до неговия минимален размер, или намаляване на наказанието „глоба“ от 200-двеста на 50 - петдесет лева и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“  от  5 месеца на 1 месец.

По отношение на вмененото нарушение по чл.137е  от ЗДвП, то същото е извършено от обективна страна от жалбоподателят Е., предвид на това, че на отворен за обществено ползване път по смисъла на ЗДвП и ЗП, указано по-горе, е управлявал мотоциклет- МПС, без защитна каска, каквато се изисква от нормата на чл.137е от ЗДвП.

Нарушението е извършено чрез бездействие при изискуемо от закона действие, поради което и от обективна страна съдът намери, че то е осъществено от жалбоподателя Е.. От субективна страна то е осъществено при пряк умисъл- при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, предвид на това, че деецът е съзнавал задължението да управлява мотоциклет с каска, това, че неизпълнението на това задължение нарушава охраняваните обществени отношения и е целял настъпване на същото.

С оглед на това, съдът намери, че административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение, като е законосъобразна и неговата преценка за липса на маловажност на случая, предвид на това, че извършеното адм.нарушение на засяга в по-ниска степен от обичайните от този вид адм.нарушения, охраняваните обществени отношения.

Относно наложената глоба от 50 петдесет лева, то същата е законово дефинирана в чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП по законов размер, с което е спазено изискването за законосъобразност на същата. Предвид на това, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

По отношение на отнетите контролни точки- 6, на основание Наредба Iз- 2539 на МВР, то съгласно чл. 6 ал.1т.9 от същата, се отнемат 6 контролни точки за управление без предпазна каска, което нарушение по чл. 137е от ЗДвП, е законосъобразно вменено на жалбоподателя, което води до обоснованост и на тази административна санкция, предвид на което и съдът намери, че и в тази част, обжалваното НП е законосъобразно.

Предвид изложените мотиви, съдът намери, че обжалваното НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, законосъобразно е, с оглед на което и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,

Съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 15-0239-000481 от 29.06.2015г.на Началника на РУП- Асеновград, с което на Е.Р.Е., ЕГН – ********** с адрес: ***, са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200- двеста лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 5 месеца, за нарушение по 140 ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50- петдесет лева, за нарушение по чл. 137е от ЗДвП.

 

 Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.

Същото  подлежи на обжалване по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив, чрез районен съд- Асеновград.

 

 

Районен съдия: