Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260144 25.09.2023 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Огняна Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14336 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против Д.Й.П., П.Й.П. и
Й.П.П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди,
че на 28.08.2008 г. между ищцовата Банка и „П. транс“ ЕООД, бил сключен Договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г.,
по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит във формата
на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лева за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, а кредотополучателят се задължил да го ползва и
върне, заедно с дължимите лихви. Крайният срок за ползване и погасяване на
кредита е 120 месеца. Кредитополучателят дължал годишна лихва за предоставения
кредит, представляваща сбора от действащия БЛП – малки фирми за лева и
договорна лихвена надбавка в размер на 2.95 пункта, като към датата на
сключване на договора бил в размер на 11.6 %. При просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва се увеличавала автоматично с наказателна
надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 %.
Кредитополучателят заплащал на Банката такса одобрение в размер на 1% върху
размера на кредита, но не по-малко от 200 лева, платима еднократно при
откриване на заемната сметка по кредита, чрез служебно усвояване на
необходимата сума от разрешения размер на кредита. В началото на всяка следваща
година, кредотополучателят заплащал на Банката еднократно такса подновяване в
размер 1 % върху размера на кредита, но не по-малко от 100 лева. Таксата се
дължала еднократно и в случай, че Банката, на осн. чл. 1, ал. 3 от договора за
кредит прекрати усвояването на кредита и страните подпишат анекс, съгласно
който усвоеният кредит се погасява. Кредитополучателят дал своето неотменимо
съгласие и оправомощава Банката да събира таксите служебно чрез усвояване от
свободния лимит по кредита. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора,
кредитополучателят дължи на Банката комисионна ангажимент в размер на 1%
годишно върху неусвоената част от предоставения кредит, която се начислява през
периода от откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок за
усвояването му, начислявана месечно и платима в края на съответния календарен
месец. При прекратяване на договора за кредит, поради пълно предсрочно
погасяване на кредита по молба на кредитополучателя преди изтичането на 5
години, считано от датата на откриване на заемната сметка, кредитополучателят
заплаща на Банката такса в размер на 3 % върху размера на кредита. При
прекратяване на договора, поради пълно предсрочно погасяване след изтичането на
тези 5 години, кредитополучателят не дължал такса за предсрочно погасяване.
Твърди се, че с
Анекс № 1 от 10.05.2010 г., страните се споразумели, съгласно чл. 1а, ал. 1,
ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., встъпили при условията на чл. 101 ЗЗД,
като съдлъжници, в задълженията на кредитополучателя „П. – Транс“ ЕООД.
Кредитополучателите и съдлъжниците отговаряли към Банката като солидарни
длъжници. Съгласно чл. 2 от Анекса, страните се съгласили да предоговорят
съществуващите задължения на кредитополучателите /съдлъжниците към Банката.
Съдлъжниците се задължили при подписване на анекса да внесат еднократно по
сметката, която обслужва банковия кредит, сумата от 200 лева, като внасянето й
било задължително условие за влизане в сила на анекса. Според чл. 4 от Анекса,
страните се съгласили, че оставащата сума на просрочените към датата на анекса
главница и лихва по кредита, се преоформя служебно чрез натрупване към редовна
главница. Съгласно чл. 5 от Анекса, страните се споразумели за въвеждането на
облекчен ред за погасяване на дълга, като съдлъжниците ще ползват 12-месечен
период на облекчено погасяване на дълга. За този период те дължали върху дълга
фиксирана годишна лихва в размер на 14.05 %. Следи изтичане на периода на
облекчено погасяване, съдлъжниците дължали лихва в размер на сбора от
действащия БЛП-малки фирми за лева, обявен от Банката, и договорна надбавка в
размер на 3.56 пункта. Съгласно чл. 7 от Анекса, страните се споразумели, че
след изтичането на периода на облекчено погасяване на дълга, съдлъжниците
погасяват остатъка по дълга, заедно с дължимата лихва на равни месечни
анюитетни вноски, за срок до 28.08.2018 г. При просрочие на дължимите
погасителни вноски по дълга, както и при предсрочна изискуемост на дълга,
дължимата лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка за просрочие
на дълга в размер на 10 пункта. В случай, че не заплатят в срок една дължима
месечна вноска, същите губели правото да ползват облекчения ред за погасяване.
С подписването на Анекса, съдлъжниците се задължили да заплатят на Банката,
такса за управление на кредита, в размер на 0.05 % върху остатъчната главница
по кредита, платима ежемесечно.
Твърди се, че с
ПДИ до съдлъжниците, връчени, чрез *** М.К., Банката, ги уведомила, че
задължението по договора за кредит е изискуемо, поради настъпилия на 28.08.2018
г. падеж за плащане.
Поради липсата на
изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК против ответниците. По
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на ПРС, XХII гр.с., била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2206/18.05.2020 г. за
сумата: 9413.49 лева – просрочена
главница по Договора за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ от
28.08.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към него, за периода 21.12.2013 г.
до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 12.02.2020 г. до окончателното плащане.
Ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., подали възражение за недължимост
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес
да инициира настоящото производство с предявяване на установителни искове в
срока по чл. 415 ГПК.
Моли се за
уважаване на претенциите. Претендират се разноските в настоящото и в
заповедното производство.
С влязло в
законна сила Определение от 29.12.20 г., е прекратено производството по гр.д. №
14336/2020 г. по описа на ПРС, относно „П. – Транс“ ЕООД, като недопустимо, тъй като е установено, че длъжникът „П. – Транс“ ЕООД не подал възражение
против заповедта за изпълнение и по отношение на него същата е влязла в законна
сила.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., не са депозирали писмени отговори на
исковата молба.
В първото по делото открито
съдебно заседание, ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., оспорват предявените
искове по основание и размер.
Молят да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове спрямо тях. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на РС - Пловдив, в полза на
„Юробанк България“ АД са издадени против солидарните длъжници „П. – Транс“ ЕООД
– като кредитополучател и съдлъжниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., Заповед № 2206
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
18.05.2020 г. и изпълнителен лист от 20.05.2020 г. за следните суми: 9 413.49 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“
№ ***** от 28.08.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към
договора, за периода 21.12.2013 г. – 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.02.2020 г. до
окончателното до окончателното
й изплащане, както и за разноски в производството в размер на 188.27
лева – за ДТ и 658 лева – за адвокатско възнаграждение, въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 2020********по описа на *** М.К., рег. № *** К***, с район
на действие – Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл.
414 ГПК ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., са възразили срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
С влязло в законна сила определение
№ 262814/02.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на ПРС,
е върнато възражение от 27.08.2020 г., в частта, подадено от „П. - Транс“ ЕООД
срещу Заповед № 2206/18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на „Юробанк България“ АД
срещу „П. – Транс“ ЕООД.
С влязло в
законна сила Определение от 29.12.20 г., е прекратено производството по гр.д. №
14336/2020 г. по описа на ПРС, относно „П. – Транс“ ЕООД, като недопустимо, тъй като е установено, че длъжникът „П. – Транс“ ЕООД не подал възражение
против заповедта за изпълнение и по отношение на него същата е влязла в законна
сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че установителните
искове против Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., по реда на чл.422 ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение
от тези длъжници в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно
доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, и Анекс № 1 към него от 10.05.2010 г., сключен с ответниците; че ответниците не са изпълнили задължението си за редовно обслужване на
кредита и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира; както и
настъпването на изискуемостта му.
В тежест на
ответниците е да проведат насрещно доказване на тези факти, както и да докажат
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а
при установяване на горните предпоставки от ищеца - да докажат, че са погасили задълженията си в срок.
На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на
подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответниците,
последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с
признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не
лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно
заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по
свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства
по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти,
когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на
ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат
очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че
неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника
да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази
становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва
презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че
освобождава ищеца от доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не
може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се оспори истинността на представения
документ /подписите на ответниците/, както е в процесния случай, да се приравни
към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и
Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по
съществото на спора, направените от ответниците в първото по делото открито
съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
От приетите по делото писмени доказателства – в оригинал /л. 135 - 143/, се
установява, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк
България“ АД/ – Банката и „П. Транс“ ООД – като Кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., по силата на който на
кредитополучателя „П. Транс“ е била предоставен кредит в размер от 40 000
лева във формата на револвираща кредитна линия, за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне, заедно
с дължимите лихви. Според чл. 1, ал. 2 от Договора, крайният срок за
ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриването на
заемната сметка по кредита. Според чл. 3 от Договора, на 21-во число на всеки
месец след месеца на откриване на заемната сметка, Кредитополучателят е длъжен
да внесе по сметката си, сума в размер на 2 % върху сбора от усвоената към
21-во число на месеца главница по кредита и дължимата към същата дата лихва, но
не по-малко от дължимата лихва. В случай, че Кредитополучателят е в просрочие,
размерът на вноската се увеличава със сума в размер на 2 % върху размера на
просрочената главница и дължимата върху нея лихва. Частта от сумата в размер на
дължимата лихва представлява погашение по задължението на Кредитополучателя за
плащане на лихва, а останалата част намалява задължението на Кредитополучателя
по главницата на кредита. Според чл. 4 от Договора, дължимата от
Кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит, представляваща сбора
от действащия БЛП – малки фирми за лева и договорна лихвена надбавка в размер
на 2.95 пункта, като към датата на сключване на договора е посочено, че е в
размер на 11.6 %. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во
число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. Съгласно чл.
5 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва
се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на
главница в размер на 10 %. Съгласно чл. 6 от Договора, Кредитополучателя
заплаща на Банката такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но
не по-малко от 200 лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка по
кредита, чрез служебно усвояване на необходимата сума от разрешения размер на
кредита. В началото на всяка следваща година, кредотополучателят заплащал на
Банката еднократно такса подновяване в размер 1 % върху размера на кредита, но
не по-малко от 100 лева. Таксата се дължала еднократно и в случай, че Банката,
на основание чл. 1, ал. 3 от договора за кредит прекрати усвояването на кредита
и страните подпишат анекс, съгласно който усвоеният кредит се погасява. В
договора е посочено, че с подписването му, Кредитополучателят дава своето
неотменимо съгласие и оправомощава Банката да събира таксите служебно, чрез
усвояване от свободния лимит по кредита. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора,
Кредитополучателят дължи на Банката комисионна ангажимент в размер на 1%
годишно върху неусвоената част от предоставения кредит, която се начислява през
периода от откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок за
усвояването му, начислявана месечно и платима в края на съответния календарен
месец. В чл. 6, ал. 5 е посочено, че при прекратяване на договора за кредит,
поради пълно предсрочно погасяване на кредита по молба на кредитополучателя
преди изтичането на 5 години, считано от датата на откриване на заемната
сметка, Кредитополучателят заплаща на Банката такса в размер на 3 % върху
размера на кредита. При прекратяване на договора, поради пълно предсрочно погасяване
след изтичането на тези 5 години, Кредитополучателят не дължи такса за
предсрочно погасяване.
По делото като писмено
доказателство е приет - Анекс № 1 от
10.05.2010 г. към Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., от който се
установява, че същият е подписан между „Юробанк И Еф Джи България“
АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ – Банката, „П. Транс“ ООД – като
Кредитополучател, Д.Й.П. – като съдлъжник, П.Й.П. – като съдлъжник и Й.П.П. –
като съдлъжник, с оглед на това, че Кредитополучателят изпитва временни
затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията си по кредита,
както и желанието на Банката да подпомогне своите клиенти в затруднената
финансова ситуация. Според чл. 1а, ал. 1 от Анекса, ответниците Д.Й.П.,
П.Й.П. и Й.П.П., встъпват при условията на чл. 101 ЗЗД, като Съдлъжници, в
задълженията на Кредитополучателя „П. – Транс“ ЕООД, произтичащи, от и при
условията и сроковете на Договора за кредит. Според чл. 1а, ал. 2 от Анекса,
Съдлъжниците заявяват, че са съгласни с всички условия на Договора за банков
кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпват по силата на
настоящото съглашение. С подписването на Анекса, Съдлъжниците декларират, че са
получили екземпляри, запознати са с и приемат всички условия на Договора за
кредит и всички анекси към него, включително новия погасителен план. Съгласно
чл. 1б от Анекса, Кредитополучателят и Съдлъжниците отговарят към Банката, като
солидарни длъжници. Съгласно чл. 2 от
Анекса, страните се съгласяват, че считано от датата на настоящия анекс се
прекратява правото на Кредитополучателя да усвоява, съответно задължението на
Банката да предоставя, средства от първоначално предоставения по Договора за
кредит, кредитен лимит. Страните се съгласяват да предоговорят съществуващите
задължения на Кредитополучателя/Съдлъжниците към Банката. Според чл. 3, ал. 1
от Анекса, Кредитополучателя и Съдлъжниците се задължават при подписване на
анекса да внесат еднократно по сметката, която обслужва банковия кредит, сумата
от 200 лева, като внасянето й е задължително условие за влизане в сила на
анекса и започване на периода на облекчено погасяване на дълга. Според чл. 3,
ал. 2 от Анекса, Банката използва внесена по реда на предходната алинея сума,
като служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата
на внасяне на сумата задължения по Договора за кредит. Според чл. 4 от Анекса,
страните се съгласяват, че оставащата сума на просрочените към датата на анекса
главница и лихва по кредита, се преоформя служебно, чрез натрупване към редовна
главница, като общият размер на дълга по Договора за кредит, след внасяне и
използване на сумата, съгласно чл. 3, включва сбора от усвоената и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит, възлизаща на: 39141.31
лева плюс всички просрочени главница и лихва по кредита, които към датата на
анекса са в размер на 2536.54 лева, наричани за краткост „дългът“. Съгласно чл. 5 от Анекса, страните се споразумяват за въвеждането на облекчен ред за погасяване
на дълга, като Съдлъжниците ще ползват 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от 21-во число, следващо датата на внасяне на
сумата по чл. 3. За този период, Съдлъжниците дължат върху дълга фиксирана
годишна лихва в размер на 14.05 %. Кредитополучателят/Съдлъжниците се
задължават ежемесечно да заплащат на Банката дължимата върху дълга, лихва.
Според чл. 6 от Анекса, след изтичане на периода на облекчено погасяване,
Съдлъжниците дължат лихва в размер на сбора от действащия БЛП-малки фирми за
лева, обявен от Банката, и договорна надбавка в размер на 3.56 пункта. Съгласно
чл. 7 от Анекса, страните се споразумяват, че след изтичането на периода на
облекчено погасяване на дълга, Съдлъжниците погасяват остатъка по дълга, заедно
с дължимата лихва на равни месечни анюитетни вноски, за срок до 28.08.2018 г.
Съгласно чл. 8 - при просрочие на дължимите погасителни вноски по дълга, както
и при предсрочна изискуемост на дълга, дължимата лихва се увеличавала
автоматично с наказателна надбавка за просрочие на дълга в размер на 10 пункта.
В случай, че в рамките на уговорения в чл. 5 период на облекчено погасяване на
Дълга, Кредитополучателят/Съдлъжниците не заплатят в срок една дължима месечна
вноска, е посочено, че същите губят правото да ползват облекчения ред за
погасяване. С подписването на Анекса, съдлъжниците се задължават да заплатят на
Банката, такса за управление на кредита, в размер на 0.05 % върху остатъчната
главница по кредита, платима ежемесечно (чл. 12). В Анекса изрично е посочено,
че с подписването му, Кредитополучателя/Съдлъжниците декларират, че са им
представени, запознати са и приемат,
Общите условия на Банката за отпускане и обслужване на кредити на юридически
лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице, между Банката и
Кредитополучателя „П. Транс“ ЕООД, има сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., ведно с
прилежащия му Анекс № 1 от 10.05.2010 г., като усвояването на суми по процесния
договор е в общ размер на 45 579.53 лева в периода от 28.08.2008 г. –
30.10.2009 г, като на 19.05.2010 г. е извършена капитализация. Вещото лице
установява, че задълженията на длъжниците, по процесния Договор за банков
кредит и Анекс към него, към датата на извлечението от счетоводните книги
/09.02.2020 г./, са за главница за периода от 21.12.2013 г. – 09.02.2020 г. – в
размер на 31 140 лева, за договорна наказателна лихва за просрочие за
периода от 21.12.2013 г. – 09.02.2020 г. – 38 057.02 лева, договорни
такси/администриране от 10.01.2014 г. – 09.02.2020 г. – 528.68 лева, нотариални
разноски от 09.10.2019 г. – 09.02.2020 г. – 480 лева, или общо 70 205.70
лева. Вещото лице е посочило също, че последната дата на извършени плащания от
ответниците до датата на депозиране на заявлението в съда /12.02.2020 г./ е
17.04.2014 г. Сочи още, че след дата на входиране на заявлението /12.02.2020 г./
до датата на изготвяне на експертизата, в Банката на 12.03.2021 г. има
постъпила по банковата сметка по процесния кредит сумата от 1430.63 лева, с
която сума са погасени разноски по процесния договор за кредит. Установява
също, че периодите, през които ответниците не са обслужвали /плащали кредита е
от 17.04.2014 г. до 12.03.2021 г. и от 13.03.2021 г. – до датата на ССЕ. Вещото
лице, сочи също, че датата на последното плащане с превод по банковата сметка
по процесния кредит до датата на входиране на заявлението, е 17.04.2014 г., в
размер на общо 200 лева, като с постъпилата сума са погасени по пера: главница
– 158.05 лева, наказателна лихва за просрочие – 6.38 лева и такси - 35.37 лева.
Вещото лице установява също, че размерът на отделните претендирани вземания от
Банката, съгласно Извлечението от счетоводните книги на Банката към датата на
депозиране на заявлението, е в общ размер на 9 893.49 лева, от които:
9413.49 лева – просрочена главница, част от непогасената по давност главница,
за периода от 21.12.2013 г. – 09.02.2020 г. и 480 лева – нотариални разноски от
09.10.2019 г. -09.02.2020 г. Вещото лице е посочило, че така претендираната
главница няма калкулирани глоби и/или неустойки. Установява също, че размерът
на извършените плащания по процесния кредит, до датата на депозиране на
заявлението в съда, е в общ размер на 49 705.48 лева, а до изготвяне на
ССЕ – 51 136.11 лева. Вещото лице е посочило още, че размерът на
неизплатеното задължение по процесния кредит, до датата на депозиране на заявлението
в съда, е в общ размер на 70 205.70 лева, а до изготвяне на ССЕ – 72
718.73 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
28.08.2008 г. между ищцовата Банка и „П. транс“ ЕООД, бил сключен Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г.,
по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя, кредит във
формата на револвираща кредитна линия в размер на 40 000 лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, а Кредотополучателят се задължил да го ползва и
върне, заедно с дължимите лихви, с краен срок за ползване и погасяване на
кредита - 120 месеца.
По делото, безспорно се установява и, че на 10.05.2010 г. между ищцовата
Банка, Кредитополучателя „П. транс“ ЕООД и съдлъжниците Д.Й.П., П.Й.П.
и Й.П.П., е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия“ № *****/28.08.2008 г., по силата на който ответниците Д.Й.П., П.Й.П. и Й.П.П., са
встъпили при условията на чл. 101 ЗЗД, като Съдлъжници и солидарни длъжници, в
задълженията на Кредитополучателя „П. – Транс“ ЕООД, произтичащи, от и при
условията и сроковете на Договора за кредит.
По силата на така възникналото договорно правоотношение
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 40 000
лева, като за Кредитополучателя
и съдлъжниците е възникнало синалагматичното им задължение да върнат така
предоставената сума в определения в договора срок и вноски, с краен падеж:
28.08.2018 г. Същият е настъпил към датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 417 ГПК – 12.02.2020 г., като ищцовата Банка претендира сумата от 9 413.49 лева – просрочена
главница за периода 21.12.2013 г. – 28.08.2018 г.
Анексът от 10.05.2010 г. носи подписи за ответниците, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл.
131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, направено едва в Писмените им бележки, че същите не са валидно
обвързани от Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към Договора за банков кредит, респ. не
отговарят за задълженията на „П. Транс“ ЕООД, тъй като според чл. 3 от Анекса,
кредитополучателят и съдлъжниците се задължават при подписване на Анекса да
внесат еднократно по сметката, която обслужва банковия кредит, сумата от 200
лева, като внасянето й е задължително условие за влизане в сила на Анекса, а от
приетото и неоспорено ССЕ, се установявало, че в Банката не е отразено плащане
на сума от 200 лева в полза на Банката нито на 10.05.2010 г., нито на близка до
тази дата.
На първо място, съдът намира, че това възражение е преклудирано,
доколкото е направено за първи път, едва в писмените им бележки. Независимо от
това, съдът го намира за неоснователно. Действително, съгласно чл. 3, ал. 1 от Анекса, Кредитополучателят и Съдлъжниците се задължават при
подписване на анекса да внесат еднократно по сметката, която обслужва банковия
кредит, сумата от 200 лева, като внасянето й е задължително условие за влизане
в сила на анекса и започване на периода на облекчено погасяване на дълга. Тълкувайки волята на страните, съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД, на Анекса
№ 1 от 10.05.2010 г. към Договора за банкова кредит, съдът намира, че това
изискване (за еднократното внасяне на 200 лева), е относимо към
започване на периода на облекченото погасяване на дълга, а не към встъпването
на ответниците като съдлъжници/солидарни длъжници по процесния договор за
кредит. Нещо повече, от съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че последната дата на извършени плащания от
ответниците е 17.04.2014 г., като от Приложение № 1 към съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че след датата на Анекса -10.05.2010 г. - от
01.10.2010 г. до 17.04.2014 г. са внасяни различни суми, които са отнасяни за
погасяване на главница, на възнаградителна лихва, на наказателна лихва и на
такси по кредита. Освен това се установява, че на 19.05.2010 г. е извършена „капитализация“,
като в Приложение № 1 – погасяване на главницата по кредита - е посочена
операция „капитализация – погасена сума
237.58 лева“. Последната операция, съответства , на уговорката, съдържаща се в чл. 3, ал. 2 от Анекса, според която Банката използва внесената по реда на
предходната алинея сума, като служебно извършва пълно или частично погасяване
на просрочените към датата на внасяне на сумата задължения по Договора за
кредит.
Изрично в Анекса е посочено, че Д.П., П.П. и Й.П.,
встъпват като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя „П. Транс“ ООД,
както и, че са запознати и съгласни с всички условия по договора за банков
кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпват по силата на анекса.
С Анекса не се
променят условията и сроковете на действието на този договор, а с него се
уреждат единствено последиците от неизпълнението му от страна на
кредитополучателя „П. Транс“ ООД, като се установява размерът на остатъка от
задължението.В този смисъл, Анексът има значение на установителен договор
относно размера на непогасените задължения, произтичащи от договора за банков
кредит, както и на споразумение за уреждане на тези отношения.
Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към Договор за банков
кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № ***** от 28.08.2008 г., по силата на който ответниците Д.П.,
П.П. и Й.П., са встъпили като съдлъжници, в задълженията на кредитополучателя „П. – Транс“
ЕООД.
На следващо място, въпреки липсата на възражения от
ответниците, че процесния Договор за банков кредит е недействителен, доколкото
съдът следи служебно за недействителността му, намира следното:
Няма спор, че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Към датата на сключване на Анекса
– 10.05.2010 г. към процесния договор – 28.08.2008 г., не е приложим Закона за
потребителския кредит /ДВ, бр. 18 от 05.03.2020 г., в сила от 12.10.2010 г./,
което го прави неприложим в отношенията между страните. В конкретния случай, би
бил приложим Закона за защита на потребителите /в редакцията на
този закон съгласно ДВ, изм. и доп., бр. 42 от 05.06.2009 г./.
В конкретния случай, обаче, съдът намира, че е неприложима регламентацията
на ЗЗП, свързана със защита на потребителите, тъй като в трайната съдебна
практика - Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, І т. о., Решение
№ 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, І т. о., както и в
задължителната такава на СЕС решения по дела № С-419/2011, № С-110/2014 г., №
С-348/2014 г. и определение по дело № С74/2015 г. на СЕС, се приема, че
физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв,
по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само
ако действа за цели, извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Ако обаче обезпечаващото физическото лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с дружеството – главен длъжник, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото, то не може да се приеме, че обезпечението
е дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, в
който случай физическото лице няма качеството на потребител и не може да се
ползва от защитните разпоредби на потребителското право. Такъв е и настоящия
случай. От извършената от съда служебна справка в ТР се установява, че към
датата на сключване на договора на банков кредит и анекса към същия, ответникът
Д.П. е управител и едноличен собственик на капитала на „П. Транс“ ООД. Ето защо
по отношение на него категорично може да се заключи, че е свързан професионално
с търговското дружество и с тази цел е приел да отговаря солидарно за
вземанията по кредита. По отношение на останалите двама ответници се
установява, че същите са били към този момент съдружници в дружеството. Затова
и извършеното встъпване в дълг не може да се приеме за извършено за цели извън
рамките на тяхната търговска или професионална дейност, т.е. те нямат
качеството „потребители“ по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия“ № ***** от 28.08.2008 г. и Анекс № 1 от
10.05.2010 г. към Договора, по което е възникнало задължение на ответниците да
заплатят остатъка от усвоения, но непогасен кредит, т.е. исковете са доказани
по основание.
От заключението на приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че неплатената главница
за периода 21.12.2013 г. – 28.08.2018 г.
е в размер на 9413.49 лева
Предявеният установителен иск е в същия размер, поради
което следва, че субективно предявените искове за установяване на дължимостта на
главното вземане за посочения период, са изцяло основателни, и същите следва да
се уважат в пълен размер.
Като законна последица от
уважаване на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ за
главницата в размер на 9413.49 лева, ответниците дължат и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 12.02.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложеното, съдът
отбелязва, че относно платените суми по изпълнителното дело, намира следното:
Страните по делото не спорят, че въз основа на издадения на 18.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело № 2020******** по описа на *** М.К., с рег. № ***
на К***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
От представеното по делото от Банката писмено доказателство – Справка „Погашения“
/л.204/, се установява, че са налице четири превода на парични суми, както
следва: на 12.03.2021 г. - в размер на 1430.63 лева; на 30.05.2023 г. - в
размер на 2 905.97 лева; на 28.06.2023 г. - в размер на 101.30 лева и на
28.06.2023 г. - в размер на 815.74 лева, по процесния банков кредит, чрез ***
М.К. по изп.д. № 2020********. Следователно се установява, че погасяването на
част от паричните задължения по образуваното срещу ответниците изпълнително
дело № 2020******** по описа на *** М.К., не е настъпило поради доброволно
внасяне на сумите по изпълнителния титул от длъжниците, а е в резултат на
наложени от *** в хода на изпълнителното дело запори върху вземанията на
длъжниците.
Освен това, от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че с постъпилата по банковата сметка по процесния кредит сума на
12.03.2021 г. – в размер на 1 430.63 лева, са погасени разноски по
процесния договор за кредит, но не и главницата по кредита.
По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415,
ал. 1 ГПК.
Според
постановките на т. 9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, обаче, в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК, какъвто е
настоящия случай, заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство,
са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно
изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението да погасяването, като последица.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовата Банка, следва да
й се присъдят разноски, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 203/.
В заповедното и
в исковото производство, ищецът е заплатил ДТ в общ размер 376.54 лева (9413.49
лева * 4/100), 200 – за ССЕ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 691.53 лева, или общо сумата от 1268.07 лева – разноски, която следва да се
присъди изцяло в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.П., ЕГН ********** – съдлъжник, П.Й.П., ЕГН **********
– съдлъжник и Й.П.П., ЕГН ********** – съдлъжник, че дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата от
9413.49 лева – просрочена главница по Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес револвираща линия“ № ***** от 28.08.2008 г. и Анекс № 1 от
10.05.2010 г. към договора, дължима за периода от 21.12.2013 г. до 28.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2020
г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 2206 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2305/2020 г. по описа на
РС – Пловдив, ХХІІ гр.с..
ОСЪЖДА Д.Й.П., ЕГН
**********, П.Й.П., ЕГН ********** и Й.П.П., ЕГН **********, да заплатят на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, сумата от общо 1268.07 лева (хиляда двеста шестдесет и осем лева и седем стотинки) – деловодни разноски за
производството по частно гр. дело № 2305/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр.с. и по
настоящото гр.д. № 14336/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: О.Д.