Р Е Ш
Е Н И Е
№ 220
гр. Перник, 02.12.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 115 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 4,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл. чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искова молба на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане (АСП), адрес: гр.
София, ул. „***“ № 2 с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, с цена на исковата претенция в общ размер на 3100 лв.
Твърди
се, че по повод заявени от ищецът административни услуги в АСП има образувани
административни производства, по които административният орган не се е
произнесъл в установения срок. Не са издавани съответните административни
актове или ако са издавани, не са връчени на ищеца по съответния ред. Твърди се
бездействие от страна на административния орган, в нарушение на задълженията му
произтичащи от закона. Твърдят се също и действия на административния орган, с
които същият е излязъл извън правомощията си регламентирани в нормативните
актове. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
изживяно безпокойство, неудобство, засягане на личното достойнство, притеснения
и др., както следва:
Сума
в размер на 1000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 15.03.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за бездействие от страна
на административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане
), от възможността да ползва полагащия му се скутер , в едно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Сума
в размер на 500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 30.09.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за действия и
бездействие от страна на административния орган изразяващи се в лишаване на
ищеца ( лице с увреждане ), от възможността да пътува безплатно с БДЖ през 2021
и 2022г., в едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Сума
в размер на 500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 15.10.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за бездействие от страна
на административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане
), от правото му да получи ортопедични обувки, регулируем бастун и два основни
ремонта на акумулаторна инвалидна количка, в едно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Сума
в размер на 300 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 15.09.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за бездействие от страна
на административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане
), от правото му по закон да получи пакети с храна, в едно със законната лихва
за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Сума
в размер на 500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 15.08.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за бездействие от страна
на административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане
), от правото му по закон да се ползва от енергийна помощ за отопление с твърдо
гориво през есенно – зимния сезон 2020-2021г., в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Сума
в размер на 300 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в периода от 01.10.2021г. до датата на завеждане на
исковата молба, за действия от страна на
административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане ),
от правото му по закон да се ползва от еднократна финансова помощ през есента
на 2021г., в едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба (лист 57-58), с който ответникът оспорва предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Счита, че административния орган е изпълнил в
цялост задълженията си произтичащи по закон, по повод предоставяните социални
услуги към лицето М.Н.М.. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
С Определение от
18.03.2022г. на Административен съд – Перник (лист 18-19) на
М.Н.М. е допуснато предоставяне на правна помощ по образуваното съдебно
производство. С Определение от 23.03.2022г. на Административен съд – Перник (лист 22), за
служебен адвокат на ищеца по делото е назначен адв. В.К.С. ***, Със заявление вх. рег. № 1182/06.04.2022г. на
Административен съд – Перник (лист 26), подадено от адв. В.К.С. ***,
същият е поискал да бъде заменен, по делото, с друг служебен защитник, поради
недоверие на ищеца към адвоката.
С Определение от 07.04.2022г. на
Административен съд – Перник
(лист 28), е допусната замяна на назначения служебен
адвокат и е задължен Адвокатски съвет – Перник , да определи друг служебен
адвокат от НРПП. С Определение от 15.04.2022г. на Административен съд – Перник (лист 31),
по делото е назначена адв. Р.И.З. ***, за служебен адвокат на ищеца по делото. С молба вх. на Административен съд – Перник
рег. № 1633/18.05.2022г. (лист 51), ищецът изразява
желание назначения му служебен адвокат да бъде заменен отново с друг. С молба
вх. на Административен съд – Перник рег. № 1911/10.06.2022г., адв. Р.И.З. *** (лист 52), изразява желание да бъде заменена по делото с друг адвокат. С Определение от 15.06.2022г. на
Административен съд – Перник (лист 53) е допусната замяна на назначения
служебен адвокат и е задължен Адвокатски съвет – Перник, да определи друг
служебен адвокат от НРПП. С уведомително писмо вх. на Административен съд – Перник рег. №
2068/23.06.2022г. на Адвокатски
съвет – Перник (лист 141), е предложено адв. Р.И.З. ***, да бъде заменена по
делото от адв. Р.П.Т. АК – Перник. С протоколно определение от 16.09.2022г. и след изслушване
становището на ищеца, на същият е отказана правна помощ по изложени подробни
аргументи. Определението на съда, не е оспорено в законоустановения срок.
Ответникът по исковата молба - Агенция
за социално подпомагане, редовно призован не изпраща
представител.
В проведеното съдебно заседание,
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура–Перник, намира исковата молба за неоснователена
и предлага същата да бъде отхвърлена като такава.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С медицински протокол на ЛКК № Й-37/21.08.2019г. (лист 95), е установена
нуждата на ищеца, като лице с увреждане, от предоставяне на един брой
акумулаторна количка.
Със заявление – декларация вх. рег. № ЗХУ-ИО/Д-С-СЛ2421/04.09.2019г. за
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за
хора с увреждания (лист 90-95), ищецът е заявил нуждата си от един брой
акумулаторна количка.
По повод подаденото заявление, ДСП – Перник, изготвя индивидуална оценка
на потребностите (лист 88-89), като е установена необходимост от целева помощ
за изработване, покупка и ремонт на помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ),
както следва: един брой
акумулаторна количка и необходимост от предоставяне на месечна финансова
подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.
Със заповед № ЗХУ-ИО-Д-С-СЛ2421 ППС/21.10.2019г. на Директора на ДСП –
Слатина (лист 87), на ищеца М.Н.М. е отпусната целева помощ за закупуване на
акумулаторна количка внос от страни членки на ЕС.
Видно от предавателно-приемателен протокол към фактура
**********/10.03.2020г. (лист 86), на ищеца е предадена акумулаторна количка
модел „KY“.
С медицински протокол на ЛКК № 699/05.10.2021г. (лист 65), е установена
нуждата на ищеца, като лице с увреждане, от предоставяне на ортопедични
обувки - 2 чифта, с право на два ремонта
за две години и регулируем бастун.
Със заявление – декларация вх. рег. № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/21.10.2021г. за
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за
хора с увреждания (лист 60-64), ищецът е заявил нуждата си от ортопедични
обувки и регулируем бастун.
По повод подаденото заявление, ДСП – Перник, изготвя индивидуална оценка
на потребностите (лист 68), като е установена необходимост от целева помощ за
изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ, както следва: ортопедични обувки
- 2 чифта и регулируем бастун един брой и необходимост от предоставяне
на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ.
Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ФП/28.10.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 70), на М.Н.М. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70,
т. 2 от ЗХУ в размер на 55.35 лв., считано от 01.10.2021г. до дата 31.10.2026г.
Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ППС/2/28.10.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 71), на М.Н.М. е отпусната целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на ПСПСМИ – един брой регулируем бастун, с експлоатационен
срок от 36 месеца.
Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ППС/28.10.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 72), на М.Н.М. е отпусната целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на ПСПСМИ – два чифта ортопедични обувки, с експлоатационен
срок от 24 месеца.
По делото са представени известия за доставяне на цитираните заповеди (лист
73, 74 и 75), с отбелязване „отказана“, „непотърсена“ и с липсващ подпис на
получателя.
Представени са още Протокол от
09.12.2021г. ( лист 78), протокол № 1 от 03.02.2022г. (лист 76) и протокол № 2
от 04.02.2022г. (лист 77), от които е видно, че ищецът отказва да подпише
представените му заповеди за отпуснати ПСПСМИ.
По делото е представен и
допълнителен лист № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/РПС/14.04.2022г.,
към заявление – декларация вх. рег. № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/21.10.2021г. (лист 79),
с който М.Н.М., заявява отпускане на целева помощ – комплект гуми и лагери.
Във връзка с постъпилото допълнително заявление, със заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/РПС/14.04.2022г., на директора
на ДСП – Перник (лист 80), на ищеца е отпусната такава. Заповедта не е връчена на
г-н М., тъй като видно от Протокол от 20.04.2022г. (лист 82), заявителят
отказва да я получи с мотив „не му трябват“.
По делото са приложени и проформа фактура от дата 07.04.2022г. (лист 83)
и констативен протокол от 07.04.2022г. (лист 84), неподписан от получателя, за
извършен оглед на акумулаторна количка с констатиране на проблем свързан с
ходовата част и лагерите на същата.
Със заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/6317/21.10.2021г. (лист
97-100), г-н М., заявява отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП). Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален
доклад (лист 101) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/6317/13.11.2021г. на
директора на ДСП – Перник (лист 102), с която е отказано предоставянето на
еднократна помощ. По делото са представени известия за доставяне на цитираната
заповед (лист 103, 104, 105 и 106), с липсващ подпис на получател и отбелязване
„непотърсена“. Приложено е и съобщение по реда на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл.
18а, ал. 10 от АПК (лист 103), за съобщаване на акта.
Със заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/749/20.04.2022г. (лист
107-110), г-н М., заявява отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1
от ППЗСП. Във връзка с подаденото
заявление е извършено посещение на адреса на заявителя и са изготвени уведомления
по реда на чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП (лист 113), изработен е социален
доклад (лист 111) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/749/17.05.2022г.г. на
директора на ДСП – Перник (лист 112), с която е отказано предоставянето на
еднократна помощ. По делото липсват данни същата да е връчена на М.Н.М..
Със заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/4800/12.08.2021г. (лист
114-117), г-н М., заявява отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист 119)
и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/4800/07.09.2021г. на директора на ДСП – Перник
(лист 120), с която е отпусната исканата целева помощ. Върху заповедта има
отбелязване, на социален работни, че лицето отказва да получи същата, в същото
време е налично и предполагаемо изявления на ищеца от 09.09.2021г., че не е
отказвал да получи заповедта.
С молба вх. рег. № ЗСП/Д-РК/2199/17.06.2021г. (лист 121), г-н М.,
заявява отпускане на целева помощ за безплатно пътуване с железопътен
транспорт. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист
122) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/2199/25.06.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 123), с която е отпусната исканата целева помощ. Видно от протокол
от 05.07.2021г. (лист 124), ищецът отказва да подпише предявената му заповед.
С молба вх. рег. № ЗСП/Д-РК/5525/09.09.2021г. (лист 125), г-н М.,
заявява отново отпускане на целева помощ за безплатно пътуване с железопътен
транспорт. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист
126) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/5525/16.09.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 129), с която е отпусната исканата целева помощ. По делото е
представено и удостоверение № 5525/16.09.2021г. за безплатно пътуване с
железопътен транспорт (лист 127), както и протокол 15.10.2021г. (лист 130), от
който е видно, че ищецът отказва да подпише предявената му заповед.
С молба вх. рег. № ЗСП/Д-РК/56/07.01.2022г. (лист 131), г-н М., за трети
път заявява отпускане на целева помощ за безплатно пътуване с железопътен
транспорт. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист
132) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/56/25.01.2022г. на директора на ДСП –
Перник (лист 133), с която е отпусната исканата целева помощ. Видно от протокол
от 03.02.2022г. (лист 134), ищецът отказва да подпише предявената му заповед.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник направи следните правни изводи:
Исковете са допустими, тъй като са
подадени от процесуално легитимирана страна. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административните органи и длъжностни лица. Ответникът от своя страна, също
е процесуално легитимиран, тъй като съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът се предявява срещу
юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Разгледана по същество исковата
молба е неоснователна.
Съгласно чл. 203,
ал. 1 от Глава
единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на тази глава. Съгласно разпоредбата на чл. 203,
ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Според разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда
установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; 2. вреда - имуществена или неимуществена; 3. пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Под "вреда" следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под
"пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния
административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях.
При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 203
от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
За да бъде преценена отговорността на ответника, следва изследването на
кумулативните предпоставки от фактическия състав на цитираната разпоредбата, да
бъде извършено за всеки от предявените искове по отделно.
1. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 1000 лева, в периода от 15.03.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
възможността да ползва полагащия му се скутер , в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, в срок до 20 дни от подаването на
заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя
социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане. В ал. 9 на същия член е записано, че въз основа на резултатите от
социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за
отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер. В чл. 28, ал 1
от ППЗСП е регламентирано, че в
7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция
"Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане, а пък в ал. 2 на същия член е указано, че в 14 дневен
срок от издаването на заповедта заинтересованите лица се уведомяват писмено.
От събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
първата предпоставка, а именно бездействие от страна на административния орган
във връзка с правото на ищеца да ползва полагащия му се скутер/акумулаторна
количка.
По делото по категоричен начин се доказа, че във връзка с подадено от ищеца заявление –
декларация вх. рег. № ЗХУ-ИО/Д-С-СЛ2421/04.09.2019г. (лист 90-95) е изготвена
индивидуална оценка на потребностите на заявителя (лист 88-89) и със заповед №
ЗХУ-ИО-Д-С-СЛ2421 ППС/21.10.2019г. на Директора на ДСП – Слатина (лист 87), на
ищеца М.Н.М. е отпусната целева помощ за закупуване на акумулаторна количка
внос от страни членки на ЕС, като видно от предавателно-приемателен протокол
към фактура **********/10.03.2020г. (лист 86), същата е предадена на ищеца.
Що се отнася до твърдението на г-н М., че е лишен от възможността да
използва предоставената му количка, поради бездействие на ответника, то същото
се разминава драстично от фактите по делото. Видно от представен по
делото допълнителен лист № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/РПС/14.04.2022г.,
към заявление – декларация вх. рег. № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/21.10.2021г. (лист 79),
г-н М.Н.М., заявява отпускане на целева помощ – комплект гуми и лагери. Във
връзка с постъпилото допълнително заявление, със заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/РПС/14.04.2022г., на директора
на ДСП – Перник (лист 80), на ищеца е отпусната такава, но заповедта не е
връчена на заявителя, тъй като той отказва да я получи с мотив „не му трябват“.
В случая е видно, че заповедта на административния орган е издадена в деня на
постъпилото заявление, което по категоричен начин изключва хипотезата на
бездействие.
Представения по делото Протокол от 20.04.2022г. (лист 82), съставен от
длъжностни лица – социални работници, в кръга на службата им, неоспорен по реда
на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АКП, се ползва с доказателствена тежест
по смисъла на чл. 179 от ГПК, относно лично възприетите от длъжностните лица
факти, в тази връзка същият представлява официален
свидетелстващ документ, удостоверяващ отказа на ищеца да подпише/получи
заповедта, с която му е отпусната целевата помощ.
В допълнение съдът счита, че следва да отбележи, че съгласно чл. 75, ал. 1 от ППЗХУ в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 27 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.), към настоящия момент отменен (отм. ДВ, бр. 50 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.) Човекът с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания получава помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия след представяне на екземпляр от заповедта за отпускане на целевата помощ на избрано от него лице, вписано в Регистъра по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Като в ал. 3 на същия член е записано, че средствата за реализираните целеви помощи на стойност до максималния размер за изработване, покупка и ремонт на съответното помощно средство, приспособление, съоръжение и медицинско изделие по чл. 68, ал. 2 се превеждат от дирекция "Социално подпомагане" по сметките на лицето, вписано в Регистъра по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, което ги е предоставило.
От анализа на цитираните разпоредби, може да се изведе обосновано заключение, първо, че предоставянето на самата целева помощ е опосредено от получаване на заповедта за отпускане на същата и второ, че средствата за ремонт на съответното помощно средство се превеждат от дирекция "Социално подпомагане" по сметките на лицето, вписано в Регистъра по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, което ги е предоставило, тоест извършило ремонта.
От изложеното следва, че
отказа на ищеца да получи съответната заповед за отпускане на целева помощ - комплект гуми и лагери, които явно са били
необходими за пълноценното използване на предоставената му акумулаторна
количка, видно от констативен протокол от 07.04.2022г. (лист 84), неподписан от
получателя, за извършен оглед на акумулаторна количка с констатиране на проблем
свързан с ходовата част и лагерите на същата, се явява предпоставка за
невъзможността му да използва предоставената му целева помощ, а оттам и
основание за неоснователност на твърдяното бездействие от страна ответника по
делото.
По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на вреда, съдът счита, че
същата не се доказа, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, и почива само на твърденията на ищеца. Още повече, че липсата на
бездействие от страна на ответника, предопределя
и липсата на вреда, тъй като отговорността на АСП, може да бъде ангажирана, само
ако вредата като такава е причинена от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност.
Във връзка с изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице изискуемите предпоставки на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, поради
което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева,
претърпени в
периода от 15.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, за
бездействие от страна на АСП изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с
увреждане), от възможността да ползва полагащия му се скутер е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. На отхвърляне
подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
2. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 30.09.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за действия и бездействие от
страна на административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца (лице с
увреждане), от възможността да пътува безплатно с БДЖ през 2021 и 2022г., в
едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
От събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
първата предпоставка, а именно незаконосъобразни действие или бездействие от
страна на административния орган във връзка с правото на ищеца да пътува безплатно с БДЖ през 2021 и 2022г.
В хода на съдебното производство по категоричен начин се доказа, че във връзка с подадена от ищеца молба вх.
рег. № ЗСП/Д-РК/2199/17.06.2021г. (лист 121), за отпускане на целева помощ за
безплатно пътуване с железопътен транспорт е изготвен социален доклад (лист
122) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/2199/25.06.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 123), с която исканата целева помощ, е отпусната 8 дни след
заявяването й. Заповедта не връчена на заявителя, тъй като видно от протокол от
05.07.2021г. (лист 124), той отказва да я подпише.
С молба вх. рег. № ЗСП/Д-РК/5525/09.09.2021г. (лист 125), г-н М.,
заявява отново отпускане на целева помощ за безплатно пътуване с железопътен
транспорт. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист
126) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/5525/16.09.2021г. на директора на ДСП –
Перник (лист 129), с която исканата целева помощ, е отпусната 7 дни след
заявяването й. По делото е представено и
удостоверение № 5525/16.09.2021г. за безплатно пътуване с железопътен транспорт
(лист 127), както и протокол 15.10.2021г. (лист 130), от който е видно, че
ищецът отказва да подпише предявената му заповед.
С молба вх. рег. № ЗСП/Д-РК/56/07.01.2022г. (лист 131), г-н М., за трети
път заявява отпускане на целева помощ за безплатно пътуване с железопътен
транспорт. Във връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист
132) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/56/25.01.2022г. на директора на ДСП –
Перник (лист 133), с която исканата целева помощ, е отпусната 18 дни след
заявяването й.. Видно от протокол от 03.02.2022г. (лист 134), ищецът отказва да
подпише предявената му заповед.
Съдът счита, че не е необходимо да
повтаря мотивите си относно доказателствената тежест на представените по делото
протоколи, съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения,
удостоверяващи отказа на ищеца да получи издадените заповеди за предоставяне на
целева помощ - под формата на безплатно пътуване
с железопътен транспорт.
Що се отнася до правото на ищеца да се ползва от безплатно пътуване с
железопътен транспорт, то безспорно същото е налице, предвид разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, но в случая същото не е отказано, а напротив
административния орган, три пъти е уважил искането на ищеца за издаване на
удостоверение по смисъла на чл. 20, ал. 1 на ППЗСП. В тази връзка не е налице
бездействие от страна на ответника, а действията му по повод подадените молби,
говорят за срочно и законосъобразно изпълнение на поисканата услуга.
От изложеното следва, че не
действията или бездействието на административния орган предопределят невъзможността на ищеца да се ползва от правото
на безплатно пътуване с железопътен транспорт, а нежеланието му да получи
съответните заповеди и удостоверение по чл. 20, ал. 1 на ППЗСП, в тази връзка
не са налице незаконосъобразни действия или бездействие от страна на АСП, лишили ищеца от възможността да пътува безплатно с БДЖ през
2021г. и 2022г.
По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на вреда, съдът счита, че
същата не се доказа, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, и почива само на твърденията на ищеца. Още повече, че липсата на
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на ответника, предопределя и липсата на
вреда, тъй като отговорността на АСП, може да бъде ангажирана, само ако вредата
като такава е причинена от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност.
Във връзка с изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице изискуемите предпоставки на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, поради
което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, претърпени
в периода от
30.09.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, за действия и бездействие от страна на
административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца ( лице с увреждане ),
от възможността да пътува безплатно с БДЖ през 2021г и 2022г., е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
3. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 15.10.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му да получи ортопедични обувки, регулируем бастун и два основни
ремонта на акумулаторна инвалидна количка, в едно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
От събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
първата предпоставка, а именно бездействие от страна на административния орган,
във връзка с правото на ищеца да получи
ортопедични обувки, регулируем бастун и два основни ремонта на акумулаторна
инвалидна количка.
В хода на съдебното производство по категоричен начин се доказа, че с
медицински протокол на ЛКК № 699/05.10.2021г. (лист 65), е установена нуждата
на ищеца, като лице с увреждане, от предоставяне на ортопедични обувки - 2 чифта, с право на два ремонта за две
години и регулируем бастун.
По повод издадения медицински протокол, със заявление – декларация вх.
рег. № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/21.10.2021г. (лист 60-64), ищецът заявява нуждата си от
ортопедични обувки и регулируем бастун. Във връзка с подаденото заявление, ДСП
– Перник, изготвя индивидуална оценка на потребностите (лист 68), с която е установена
нуждата на заявителя от целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ,
както следва: ортопедични
обувки - 2 чифта и регулируем бастун
един брой и необходимост от предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл.
70, т. 2 от ЗХУ. Административната процедура завършва с издаване на три
заповеди, а именно : заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ППС/2/28.10.2021г. на директора
на ДСП – Перник (лист 71), с която на М.Н.М. е отпусната целева помощ за
изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ – един брой регулируем бастун, с експлоатационен
срок от 36 месеца; заповед №
ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ППС/28.10.2021г. на директора на ДСП – Перник (лист 72), с
която на М.Н.М. е отпусната целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ
– два чифта ортопедични обувки, с експлоатационен срок от 24 месеца и заповед № ЗХУ-ИО/Д-РК/5265/ФП/28.10.2021г. на
директора на ДСП – Перник (лист 70), с която на М.Н.М. е отпусната месечна
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 55.35 лв., считано от
01.10.2021г. до дата 31.10.2026г. Видно от датите на цитираните заповеди,
същите са издадени 7 дни след постъпване на заявлението за предоставяне на
целева помощ, което говори за бързина и срочност в изпълнение на заявената
услуга.
По делото са представени известия за доставяне на цитираните заповеди (лист
73, 74 и 75), с адресат М.Н.М. и адрес *** – 2375, с отбелязване „отказана“,
„непотърсена“ и с липсващ подпис на получателя. Видно от кориците на делото,
адресът е същия, който ищецът е посочил за призоваване и в съдебното
производство, от което следва, че административния орган е предприел необходимите действия, да
информира заявителя за решението си.
По делото са представени и протокол
от 09.12.2021г. ( лист 78), протокол № 1 от 03.02.2022г. (лист 76) и протокол №
2 от 04.02.2022г. (лист 77), от които е видно, че ищецът отказва да подпише
представените му заповеди за отпуснати ПСПСМИ. От същите става ясно, че г-н
М. е запознат с факта на издаване на цитираните заповеди, но не желае да подпише
същите.
От изложеното следва, че не
бездействието на ответника, а действията на ищеца са причината за
невъзможността му да се ползва от правото си да получи ортопедични обувки, регулируем бастун.
Нещо повече от доказателствата по делото се доказва по категоричен начин, че
действията на административния орган са своевременни и с положителен резултат
относно заявената от ищеца целева помощ.
Относно доказателствената стойност на приложените по
делото протоколи за отказ от получаване на издадените заповеди, съдът вече се произнесе в предходните изложения.
Що се отнася до твърденията за бездействие на ответника,
лишили ищеца на правото да се ползва -
от два основни ремонта на акумулаторна инвалидна количка, съдът счита, че
аргументите изложени по т. 1 от настоящият съдебен акт се отнасят с пълна сила
и по отношение на настоящата претенция.
От изложеното следва, че в
случая не можем да говорим за бездействие от страна на административния орган,
тъй като невъзможността на ищеца да се ползва от полагащите му се целеви
помощи, се дължи на предпоставки извън компетентността и правомощията на
ответника.
По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на вреда, съдът счита, че
същата не се доказа, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, и почива само на твърденията на ищеца. Още повече, че липсата на
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на ответника, предопределя и липсата на
вреда, тъй като отговорността на АСП, може да бъде ангажирана, само ако вредата
като такава е причинена от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност.
Във връзка с изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице изискуемите предпоставки на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, поради
което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева,
претърпени в
периода от 15.10.2021г. до датата на
завеждане на исковата молба, за
бездействие от страна на административния орган изразяващо се в лишаване
на ищеца (лице с увреждане), от правото му да получи ортопедични обувки,
регулируем бастун и два основни ремонта на акумулаторна инвалидна количка, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
4. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 300 лева, в периода от 15.09.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да получи пакети с храна, в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства, не се установи наличието на факти, доказващи заявено желание от
страна ищеца да получи пакети с храна през 2021г., съответно липсват данни за
образуване на производство пред административния орган. От отговора на ответника,
става ясно, че г-н М., е получил отказ за предоставяне на пакети с храна по
подадено заявление – декларация през 2019г. и не е включен в списъците за
нуждаещи се през 2021г., тъй като не попада в обхвата на определените целеви
групи.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника,
съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вредата като такава, следва да
е настъпила в следствие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност. В случая липсват
данни за образувано административно производство във връзка с предоставянето на
целева помощ, в полза на ищеца, под формата на пакети с храна. Липсват и
доказателства за причинена вреда на ищеца в следствие на административна
дейност.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, указана на страните с
определение от 23.06.2022г., за да бъде уважен предявения иск, ищеца следва да
докаже наличието на кумулативните предпоставки от сложния фактически състав на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което в случая не е направено.
Изложеното
обоснова съдът да счете, че предявения иск е недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В случая не са налице изискуемите
предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
300 лева, претърпени в
периода от 15.09.2021г. до датата на
завеждане на исковата молба, за
бездействие от страна на административния орган изразяващо се в лишаване
на ищеца (лице с увреждане), от правото му по закон да получи пакети с
храна, е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. На отхвърляне подлежи и акцесорния
иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
5. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 15.08.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да се ползва от енергийна помощ за отопление с твърдо
гориво през есенно – зимния сезон 2020-2021г., в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
От събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
първата предпоставка, а именно бездействие от страна на административния орган,
във връзка с правото на ищеца да се
ползва от енергийна помощ за отопление с твърдо гориво през есенно – зимния
сезон 2020-2021г.
В хода на съдебното производство по категоричен начин се доказа, че със
заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/4800/12.08.2021г. (лист 114-117),
г-н М., заявява отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Във
връзка с подаденото заявление е изготвен социален доклад (лист 119), със
становище за основателност на заявеното и е издадена заповед №
ЗСП/Д-РК/4800/07.09.2021г. на директора на ДСП – Перник (лист 120), с която е
отпусната исканата целева помощ.
Видно от приложената по делото заповед, върху същата има отбелязване, на социален работни, че лицето
отказва да подпише втория екземпляр на заповедта, в същото време върху
административния акт, е налично и предполагаемо изявления на ищеца от
09.09.2021г., че не е отказвал да получи същата.
В настоящият случай претенцията на ищеца е свързана с твърдяно от негова
страна бездействие на ответника по повод заявената от него услуга. Фактите по
делото, обаче, говорят за срочно и законосъобразно процедиране на преписката.
По повод подаденото заявление – декларация, е изготвен социален доклад и е
издадена заповед за отпускане на заявената целева помощ, като преписката е
приключена в сроковете по чл. 27 и чл. 28 от ППЗСП.
Отказа или не на ищеца да подпише/получи екземпляр от съответната
заповед, говорят, че той е запознат със същата, а предположението, какви са
причините за действията му/бездействието му,
са извън предмета на настоящия спор.
Съдът счита , че и по отношение на
настоящата искова претенция са приложими изложените подробни мотиви в точка 1 ,
2 и 3 от съдебния акт, поради което, не счита за необходимо да ги повтаря.
Изложеното
обоснова съдът да счете, че предявения иск е недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В случая не са налице изискуемите
предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
500 лева, претърпени в
периода от 15.08.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, за бездействие от страна на административния
орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от правото му по
закон да се ползва от енергийна помощ за отопление с твърдо гориво през есенно
– зимния сезон 2020-2021г., е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
6. Иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 300 лева, в периода от 01.10.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за действия от страна на
административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да се ползва от еднократна финансова помощ през есента на
2021г., в едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
От събраните по делото доказателства, не се установи наличието на
първата предпоставка, а именно незаконосъобразни действия от страна на
административния орган, във връзка с правото на ищеца да се ползва от еднократна финансова помощ
през есента на 2021г.
В хода на съдебното производство по категоричен начин се доказа, че със
заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/6317/21.10.2021г. (лист 97-100), г-н
М., заявява отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Във връзка с подаденото заявление е
изготвен социален доклад (лист 101) и е издадена заповед № ЗСП/Д-РК/6317/13.11.2021г.
на директора на ДСП – Перник (лист 102), с която е отказано предоставянето на
еднократна помощ. По делото са представени известия за доставяне на цитираната
заповед (лист 103, 104, 105 и 106), с липсващ подпис на получател и отбелязване
„непотърсена“. Приложено е и съобщение по реда на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл.
18а, ал. 10 от АПК (лист 103), за съобщаване на акта.
Съдът констатира, че приложените по делото известия за доставяне на
цитираната заповед, също са изпратени на коректния адрес на заявителя, което от
своя страна означава, че административния орган е предприел необходимото, за да
информира г-н М., за издадения административен акт. Нещо повече, след три
неуспешно опита, заповедта да бъде сведена до знанието на заявителя, е
изпълнена и процедура по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 18а, ал. 10 от АПК, което
предполага действия на „добра администрация“.
Незаинтересоваността на заявителя от резултата на образувано по негова
инициатива административно производство, не може да предопредели отговорността
на ответника да действа по начин излизащ извън рамките на закона, тъй като
инициативата на заявителя предполага заинтересованост. В случая действително е
налице отказ от предоставяне на заявената еднократна помощ, но действията на
ответника по процедиране на преписката са в рамките на закона, а
законосъобразността на постановения административен акт е извън предмета на
настоящото производство.
Относно заявление – декларация вх. рег. № ЗСП/Д-РК/749/20.04.2022г.
(лист 107-110), с което г-н М., отново заявява отпускане на еднократна помощ по
чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Съдът констатира, че във връзка с подаденото заявление е извършено
посещение на адреса на заявителя и са изготвени уведомления по реда на чл. 27,
ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП (лист 113), изработен е социален доклад (лист 111) и е
издадена заповед № ЗСП/Д-РК/749/17.05.2022г.г. на директора на ДСП – Перник
(лист 112), с която е отказано предоставянето на еднократна помощ. По делото
липсват данни същата да е връчена на М.Н.М..
Безспорно, в случая липсата на уведомяване на заявителя предполага
незнание за наличието на постановения акт, а също така и неизпълнение на
процедурата по 13, ал. 4 от ЗАП и чл. 28, ал. 2 от ППЗСП, което от своя страна
говори за бездействие на административния орган и не приключване на
процедурата.
Доколкото обаче, в исковата молба се претендират вреди от
незаконосъобразни действия, съдът счита, че такива не се доказаха, тъй като, за
да бъде едно действия незаконосъобразно, то следва да съществува задължения за
нормативно предвидено действие при упражняване на административна дейност и
административният орган да го изпълни в разрез с рамката на закона.
По отношение на втората предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на вреда, съдът счита, че
същата не се доказа, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, и почива само на твърденията на ищеца. Още повече, че липсата на
незаконосъобразни действия от страна на
ответника, предопределя и липсата на вреда, тъй като отговорността на АСП, може
да бъде ангажирана, само ако вредата като такава е причинена от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност.
Неинформираността за издадения акт, безспорно ограничава правата на
заявителя, доколкото за него съществува възможност да оспори постановения
отказ, по административен/съдебен ред, но в никакъв случай, не говори за вреда
от незаконосъобразни действия, тъй като пряка последица от липсата на
уведомяване е законовата гаранция акта да не влезе в сила.
Изложеното
обоснова съдът да счете, че предявения иск е недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В случая не са налице изискуемите
предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
300 лева, претърпени в периода
от 01.10.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, за действия от страна на административния орган
изразяващи се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от правото му по закон да
се ползва от еднократна финансова помощ през есента на 2021г., е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. На отхвърляне
подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказани предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203
от АПК, а предявената искова молба и в частност шестте подадени иска за неоснователени.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на ответника, но
такива не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне.
При разглеждане на въпроса по същество, съдът констатира, че с исковата
молба са предявени шест иска. Към исковата молба е приложена разписка за
заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв., в тази връзка и на основание
чл. 9а, ал 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса по
сметка на Административен съд – Перник, в размер на 50.00 лв. явяваща се дължима
сума за разглеждане на 5 броя искове.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение
на неимуществени вреди в размер на 1000 лева, в периода от 15.03.2021г. до
датата на завеждане на исковата молба, за
бездействие от страна на административния орган изразяващо се в лишаване
на ищеца (лице с увреждане), от възможността да ползва полагащия му се скутер ,
в едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 30.09.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за действия и бездействие от
страна на административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца (лице с
увреждане), от възможността да пътува безплатно с БДЖ през 2021 и 2022г., в
едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 15.10.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му да получи ортопедични обувки, регулируем бастун и два основни
ремонта на акумулаторна инвалидна количка, в едно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 300 лева, в периода от 15.09.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да получи пакети с храна, в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 500 лева, в периода от 15.08.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за бездействие от страна на
административния орган изразяващо се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да се ползва от енергийна помощ за отопление с твърдо
гориво през есенно – зимния сезон 2020-2021г., в едно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск на М.Н.М., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** срещу Агенция за социално подпомагане, адрес: гр. София, ул.
„***“ № 2 за обезщетение на неимуществени вреди в размер
на 300 лева, в периода от 01.10.2021г. до датата на завеждане на исковата
молба, за действия от страна на
административния орган изразяващи се в лишаване на ищеца (лице с увреждане), от
правото му по закон да се ползва от еднократна финансова помощ през есента на
2021г., в едно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати по
сметка на Административен съд – Перник, държавна такса в размер на 50.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: /п/