№ 45
гр. *****, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20234300600176 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, съобрази :
С решение № 65/06.04.2023 г., постановено по НАХД № 877/2022 г.
Ловешкият районен съд, трети наказателен състав е признал Д. С. М., ЕГН
********** от с.****, обл.****, за виновен в извършване на престъпление по
чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК го е
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която до заплати в полза на
държавата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК Д. М. е бил осъден да заплати по
сметка на на НБПП сумата от 170 лева за служебен защитник по досъдебно
производство № 324/2022 г. на основание Решение № ЛЧ-840-28532/2022 г.
от 07.12.2022 година.
Срещу така постановеното решение, в предвидения от закона срок е
постъпила въззивна жалба от адв. В. Н. от ЛАК – служебен защитник на
обвиняемия Д. М., в която сочи, че не са съгласни с постановеното решение.
Смята на първо място, че в конкретния казус деянието покрива всички
1
изисквания на чл.9, ал.2 от НК и не е престъпно. В тази връзка твърди, че
голяма част от подобни мотопеди на практика не се регистрират, макар че има
законово задължение това да се прави. Счита, че този факт обосновава
изводите, касателно ниската степен на обществената опасност на
извършеното от подсъдимия, която не би могла да обоснове ангажирането на
наказателната му отговорност за извършено престъпление. Посочва, че следва
да се отбележи, че той се е движел в рамките на населеното място, което от
своя страна също сочи на една изключително ниска степен на обществена
опасност. Счита, че следва да се отчете, че, макар и отворен за обществено
ползване, пътят, по които се е движел М. е бил във вътрешността на града,
където възможността за възникване на ПТП е с по - нисък интензитет,
отколкото тази по път извън населеното място, предвид законоустановените
ограничения на скоростта за движение. Твърди, че по делото не е установено
обвиняемият да е управлявал мотопеда с превишена скорост, нито с
поведението си да е застрашил другите участници в движението по пътищата.
Счита, че преценката е конкретна и се прави на база съвкупния анализ
на данните по делото, сред които следва да бъдат взети предвид и тези
относно личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало.
Твърди, че вече е посочил пред първата инстанция, че в неговата
практика на адвокат са налице два случая на клиенти, управлявали мотори без
регистрационни табели, катои в двата случая наказателното производство е
било прекратено и тъй като има и предвидена глоба в ЗДвП се е развило
административно наказателно производство. Твърди, че е било прието от
прокуратурата, че има основание да се развива по-лекото производство -
административно наказателното и то при условие, че се касае за мотори,
които са много помощни от този мотопед, който е в настоящия случай,
излага аргументи в тази връзка. Счита, че не е правилно при почти еднаква
фактология два пъти прокуратурата сама да прекратява наказателното
производство на основание чл.9, ал.2 от НК, а в настоящия случай да се
повдига обвинение.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени горецитираното
решение и да постанови ново решение, с което да оправдае подзащитния му.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован, не се явява, като
се представлява от своя защитник, който заявява, че поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Счита, че те са се доказали от всички събрани по
2
делото доказателства. Сочи, че за това престъпление е предвидено и
административно нарушение, затова е имало в ЕСПЧ и дело № C 454 /20 г. с
такова преюдициално запитване, но то е било върнато, като съда е
постановил, че не е в неговата компетентност. Счита, че не е много добре за
едно и също Д.ие да са предвидени едновременно и като престъпен състав и
като административно наказание като норми, като не е ясно кои са
критериите да се приложи едното или другото. Твърди, че в мотивите съда се
сочи, че с.**** не е малко населено място. Твърди, че наистина не е твърде
малко, но не е и голямо и управлението е било в крайните улички. Сочи, че
това е по данни на свидетеля, който е спрял мотопеда. Твърди, че
показанията му подкрепят защитната теза. Счита, че дори и облекчения ред
по който се развива настоящото производство, предвиденото наказание е
твърде тежко за степента на защитаване на нарушените обществени
нарушения.
Окръжна прокуратура - *****, представлявана от прокурор Р. П., дава
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на
Ловешкият РС, като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните и събраните по делото доказателства от Ловешкия РС, и след
като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
На 29.06.2022 г., свидетелят С. П. С., който е служител на РУ на МВР
*****, бил на работа, съгласно утвърден от началника на Управлението
график. Същият ден, на територията на град ***** и с.**** се провеждала
СПО, съвместно със служители на Зонално жандармерийско управление
(ЗЖУ) Плевен. Според показанията на свидетеля С., около 09.45 часа, той бил
информиран от колегата си - Г.Г.К., че на улица „******“ в с.**** е спрян
мотопед, върху който липсвали регистрационни табели.
Когато С. пристигнал на място, колегата му от ЗЖУ му съобщил, че
след като се представил на водача и поискал за проверка личните му и тези на
превозното средство документи, установил самоличността му, а именно Д. С.
М. от село ****, обл.****. Извършена била и справка, при което е
установено, че водачът М. не притежава СУМПС, както и че мотопедът, сив
на цвят, без peг. номер, с № на рама WS1AA02818Y020758, не е регистриран
(л.12). За констатираното на въззивника М. бил съставен АУАН, който той
3
подписал без възражения (л.8)
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № 1-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен
или временен/ от съответния митнически орган, а съгласно разпоредбата на
чл.4 ал.1 : „Собственикът е длъжен да представи превозното средство и
необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация,
промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“.
От приложената по делото справка от централна база на ПП, е видно,
че мотопед с № на рама WS1AA02818Y020758 не е регистриран на
територията на Република България.
Въззивната инстанция приема за установена тази фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. На въпроса за авторството в съответствие с
изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован
отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на
съдебното следствие вътрешно убеждение.
В настоящия казус защитата не оспорва извършването на деянието и в
тази връзка и авторството на дееца. Възразява се досежно наличието на
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, в конкретния случай, а именно, че макар
и формално деянието да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или
неговата обществена опасност е явно незначителна, което не е било прието от
първостепенния съд. В тази връзка защитата излага доводи, че голяма част от
подобни мотопеди на практика не се регистрират, макар че има законово
задължение това да се прави, това, че М. се е движел в рамките на населеното
4
място във вътрешността на селото, където възможността за възникване на
ПТП е с по - нисък интензитет, отколкото тази по път извън населеното място,
предвид законоустановените ограничения на скоростта за движение, както и,
че по делото не е установено обвиняемият да е управлявал мотопеда с
превишена скорост, нито с поведението си да е застрашил другите участници
в движението по пътищата.
Настоящият състав не приема така изложените възражения от страна на
защитата, като счита същите за неоснователни. На първо място законът не
прави разлика относно вида и мощността на МПС-то, което не е било
регистрирано по надлежния ред. На следващо място от доказателствата по
делото се установява, че М. е управлявал мотопеда, без да е притежавал
СУМПС, т.е. последният не е притежавал уменията да управлява каквото и да
било МПС, което в значителна степен завишава обществената опасност както
на дееца, така и на деянието, като без значение е, че деецът е спазвал
ограниченията на скоростта в населеното място. На следващо място, видно от
приложената справка за нарушител (л.13) е, че това не е единственото
нарушение на въззивника за да се приеме, че е налице инцидентна проява от
негова страна. В тази връзка не е без значение и обстоятелството, че пред
свидетеля С. С., Д. М. и майка му са споделили, че знаят, че мотопеда не е
регистриран, но го е ползвал само в селото, което по никакъв начин не
занижава степента на обществена опасност на деянието, тъй като какато е
изложил и първостепенния съд според данните от НСИ село **** е най-
голямото село в Община ***** с население над 1000 души.
Изложените дотук съображения дават основание на настоящата
инстанция да приеме, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
приложението на чл.9, ал.2 от НК, в каквато връзка са възраженията на
защитата.
Обстоятелството, че конкретният случай се е развил като наказателно, а
не като административно наказателно производство по ЗДвП, е извън
компетницията на решаващия съд. Видно от данните по делото при
констатиране на признаците на извършено престъпление на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН административно наказващият орган с мотивирана резолюция е
прекратил административнонаказателното производство и е изпратил
материалите на съответния прокурор. В настоящия случай въобще не е била
провеждана административна процедура касаеща извършеното от въззивника
5
Д.ие, за да може да се разсъждава на плоскостта на действие на правилото ne
bis in idem. Единствено в правомощията на прокуратурата е да повдига и
поддържа обвинения по дела от общ характер, какъвто е настоящия случай,
тъй като са налице както обективните, така и субективните елементи от
състава на чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Първостепенният съд е определил наказанието в минималния
предвиден от закона размер, като същото отговоря на критериите за
справедливост.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция приема, че
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде потвърдено като правилно
решение № 65/06.04.2023 г., постановено по НАХД № 877/2022 г. от
Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/06.04.2023 г., постановено по НАХД
№ 877/2022 г. от Ловешкия районен съд, трети наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6