Р Е Ш Е Н И Е
№811
гр. Перник, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05215 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И.Г.И., с която се иска да бъде установено, че дължи сумата в размер на 710,38 лева – главница за периода от 13.10.2016 г. до 21.04.2017 г. по договор за стоков кредит № 187865 от 21.05.2016 г.; 133,40 лева - договорна възнаградителна лихва по договора за периода от 13.07.2016 г. до 21.04.2017 г. и 89,74 лева – лихва за забава за периода от 13.10.2016 г. до 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между И.Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит № 187865 от 21.05.2016 г., по силата на който ответната страна получила парични средства в размер на 1077,42 лева за закупуване на мобилен апарат, аксeсoари за телефон и заплащане на застрахователна премия. Ответникът се задължил да върне паричните средства заедно с договорна лихва от 28,58 % (151,99 лева) на 11 месечни погасителни вноски (до 21.04.2017 г.), като първите 10 вноски са в размер на 112,49 лева, а последната е 104,51 лева. Длъжникът заплатил единствено сумата в размер на 385,63 лева. Посочва, че между „Банка ДСК“ и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията, произтичащи от обсъждания договор за стоков кредит. Твърди се, че ответникът е уведомена за извършената цесия.
Назначеният особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че от представените доказателства не може да се направи извод за наличие на сключен договор за стоков кредит. Счита, че ответната страна не е уведомена за извършената цесия.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Г.И., касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2112 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на чл. 47, ал. 6 ГПК. Това е наложило даването на указания на заявителя за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит за стоков кредит № 187865 от 21.05.2016 г., сключен между И.Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД. По силата на този договор дружеството поело задължение да предостави на ответната страна парични средства в общ размер на 1 077,42 лева, която да бъде използвана за закупуване на мобилен телефон (999 лева), аксесоари за мобилен телефон (34,90 лева) и заплащане на застрахователна премия в размер на 43,52 лева. От договора се установява, че стоката ще бъде закупена от „Технополис България“ ЕАД, а договора за застраховка ще се сключи с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по следния пакет „Стандарт“. В т. 3 от договора се съдържа клауза, че заемната сума, предназначена за покупка на стоките, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на продавача „Технополис България“ ЕАД, а заемната сума, предназначена за заплащане на застрахователна премия, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от двете застрахователни дружества.
Страните по договора
са уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 28,58 %, а годишен процент на разходите: 32,51 %, т.
е. общият размер на възнаградителната лихва е 151,99 лева както е посочено в
погасителния план. Страните по делото уговорили задължението по кредита да се
изплати на 11 месечни вноски, като първите десет са в размер на 112,49 лева, а
последната в размер на 104,51 лева. Падежът на първата вноска е на 13.06.2016г.,
а последната на 21.04.2017 г.
Представена е фактура № **********/21.05.2016 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, която е на стойност 1033,90 лева и се отнася за закупен мобилно устройство и аксесоари за телефон. Във фактурата е посочено още, че получател на стоката е ответникът И.Г.И., който се е подписал.
Представен е
сертификат № CREX-187865 от 21.05.2016 г. подписан от
ответника и представител на застрахователните дружества, , от който се
установява наличието на сключена застраховка с покрити рискове по пакет
„стандарт“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. В заключението и в съдебно заседание експертът посочва, че кредитът е усвоен, тъй като 1033,90 лева са преведение по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а 43,52 лева са преведени по сметка на застрахователя. Вещото лице пояснява, че е извършено частично плащане в размер на 450,78 лева, при което са погасени 367,04 лева – главница и 83,74 лева – възнаградителна лихва. Според експерта към датата на последната погасителна вноска, неизпълнените задължения по договора са следните: 710,38 лева – главница, 68,25 лева - възнаградителна лихва и 87,21 лева - лихва за забава, считано от 13.10.2016 г. до 29.03.2018 г.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано, логично и намиращо
опора в приложените по делото писмени доказателства.
По делото е представен рамков договор за цесия от 20.04.2017 г., допълнително споразумение от 11.05.2017 г. към него и приложение № 1/11.05.2017 г. към него, от които е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към И.Г.И., произтичащи от обсъждания договор за кредит.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедента е упълномощил ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Уведомлението е изпратено по пощата, но не е получено от ответника, което се установява от приложеното известие за доставка. Следва да се поясни, че обсъдабното уведмление е приложено към исковата молба и същото е получено от назначения особен представител, което води до извод, че цесия е съобщена на ответника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит; предоставяне на
договорения заем (заплащането на
цената на стоката и застрахователната премия) и наличието на изискуемост на
задължението за неговото връщане.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него,
съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, а
съдържанието на неговите клаузи
са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, размер на кредита (1077,42
лева), брой и размер на месечните вноски (11 броя, при първа месечна вноска на 13.06.2016
г. и поседна месечна вноска на 21.04.2017 г.), фиксиран годишен лихвен процент
(28,58 %), ГПР (32,51 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като е наличен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По делото се установи, че ответната страна е получила стоката и услугата, за които са отпуснати парични средства в общ размер на 1077,42 лева. Това е така, тъй като подписаната от ответника фактура удостоверява получаването на стоката, а представения сертификат установява предоставената застрахователна услуга. Заключението на вещото лице пояснява, че продажната цена и застрахователната премия са заплатени от „Банка ДСК“ ЕАД на продавача и застрахователя.
От заключението на вещото лице се установи частично
плащане от 450,78 лева, като неизпълнените задължения по договора са следните:
710,38 лева – главница и 68,25 лева - възнаградителна лихва.
Съдът намира, че договорът
за кредит е с настъпил падеж, поради което са изискуеми задълженията за
заплащане на главницата и възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Същата се
дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за
която се претендира – 29.03.2018 г. Според вещото лице размер на лихвата за
забава е в размер на 87,21 лева, считано от 13.10.2016 г. до 29.03.2018 г.
По делото се установи, че „Банка ДСК“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай
упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на
вземането, тъй като писмото за това е приложено към
исковата молба, което е получено от назначения особен представител на ответната
страна. В този смисъл с получаването на
уведомлението от назначения особен представител на ответната страна, цесията
има действие спрямо длъжника.
Предвид изложеното
ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 710,38 лева – главница; 68,25 лева -
възнаградителна лихва и 87,21 лева - лихва за забава, считано от 13.10.2016 г.
до 29.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Това налага
извод за основателност на исковете в посочените размери, като исковете за
възнаградителна и мораторна лихва за разликата от уважените размери до предявените
размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и
заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 25 лева – държавна такса; 160 лева – депозит за възнаграждение за особен представител; 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са следните: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 403,46 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 69,56 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.И., ЕГН **********,***,
ж. к. „Прочуване“, бл. 12, вх. „Б“, ет. 7, ап. 41 ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 710,38 лева,
представляваща главница по договор за стоков кредит № 187865 от 21.05.2016 г.,
сключен между И.Г.И. и цедента „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 68,25 лева - договорна
възнаградителна лихва по цитирания договор и 87,21 лева - лихва за
забава, считано от 13.10.2016 г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, които вземания са
прехвърлени от цедента „Банка
ДСК“ ЕАД на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02112 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции за разликата от 68,25 лева до предявения размер от 133,40 лева –
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и за разликата от 87,21
лева до предявения размер от 89,74 лева – лихва за забава за периода от 13.10.2016
г. до 29.03.2018г.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, ж. к. „Прочуване“, бл.
12, вх. „Б“, ет. 7, ап. 41 ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер
на 403,46 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 69,56
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 02112 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02112 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.