РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Пловдив, 10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети април,
две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив
Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно - наказателно
дело № 613 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател С.Е.И. с ЕГН ********** обжалва,
чрез процесуалния си представител адв.
М., Решение №
260073 от 15.01.2021 г. на Районен съд Пловдив, 21 н.с., постановено по АНД № 6407/2020
г. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-008362
от 21.08.2020 г. на ***в Сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В касационната жалба, както и в съдебно заседание, лично
и чрез пълномощника адв. М., се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се моли неговата
отмяна и съответно отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касационна жалба ОД МВР Пловдив – Сектор Пътна полиция в депозирано по делото
писмено становище, чрез юрисконсулт, оспорва жалбата, като моли същата да се
отхвърли, а решението на РС Пловдив да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на исканото от жалбоподателя като разноски
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не е изпратил
представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Тодорова моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти и след прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразния извод за наличие на
осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съдът,
постановил обжалваното съдебно решение изключително подробно е разгледал
установените като проявили се в обективната действителност признаци от
обективната страна на деянието, които е извел на базата на конкретното
поведение на нарушителя и мястото на проявлението му, като в крайна сметка е
заключил, че извършваните резки маневри при преминаване през кръстовище на път,
отворен за обществено ползване, изразили се в рязко подаване на газ и
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми с настилката, съставлява
именно ползване на пътя извън неговото основно предназначение. Правилна е била
оценката на районния съд и относно субективната страна на деянието, като в тази
връзка и съдът се е позовал, както на обективното проявление на поведението на
водача, така и на доказателствата относно споделената от него цел на това
поведение, за което са налице показания на очевидец.
Съдът, постановил оспореното съдебно решение, е обсъдил конкретно
и подробно всички възражения на жалбоподателя, като в тази насока и настоящият
съдебен състав препраща към мотивите на решението, съгласно разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК. Впрочем, обжалваното решение е пример за изключително
добре мотивиран съдебен акт и прецизна работа на постановилия решението съдебен състав по
делото. Обоснована подробно в мотивите, вкл. и с относимата тълкувателна
практика на ВАС, е и преценката на въззивния съд конкретно относно липсата на
допуснато нарушение на процесуалните правила при изписване цифрово на правната
квалификация на нарушението в акта и съответно наказателното постановление. В
допълнение, във връзка с изложените пред касационния съд възражения относно
твърдяното действително поведение на водача и неговата цел, настоящата съдебна
инстанция намира за нужно да посочи, че поведението на водача И., констатирано
с АУАН, за което от показанията на свидетеля Г.е станало ясно, че е било
напълно осъзнато, водачът не е оспорил при съставяне и подписване на акта, като
в графата за възражения не е отразил такива. Вярно е, че понятието „дрифт“,
което е било записано в скоби в акта и в наказателното постановление няма
легална дефиниция в ЗДвП или Правилника по прилагането му. Това, че в акта и
наказателното постановление е налице такова записване в скоби, обаче, не се
отразява по никакъв начин върху възможността на нарушителя да разбере за какво
именно поведение бива санкциониран, като се има предвид изключително подробното
описание на конкретните му действия. Възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, свързана с поведението на водача, както
се посочи вече, е изведена изцяло от събрания доказателствен материал, като
показанията на свидетелите съдържат описание на действия по форсиране на
двигателя и поднасяне на автомобила, при което МПС преднамерено е изведено
извън контрол. И според настоящия съдебен състав безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, а касационната инстанция
преценява прилагането на материалния закон въз основа именно на фактите,
установени от въззивния съд в обжалваното решение, като в случая не се
установяват нарушения, допуснати при оценката на доказателствата и съответно
изведената на базата на това фактическа обстановка. В случая правилно е
установено, че се касае до налична съвкупност от умишлени действия, насочени
към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната
настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в
действителност, като така на практика поредицата от свързани и последователни
действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл.104б от ЗДвП.
Без значение с оглед на установеното преднамерено опасно шофиране е дали
извършеното може и дали изцяло, или само отчасти, покрива характеристиките на
т.нар. „дрифт“ по смисъла на широко разпространеното разбиране за тази техника
на шофиране. Също така, дали автомобилът на жалбоподателя има, или няма,
необходимата здравина или мощност за осъществяване на подобна техника на
шофиране, както и дали посочената техника е изпълнена точно и професионално, на
практика също е без значение, доколкото, както се каза, от доказателствата е
установено осъществено умишлено рязко форсиране на двигателя, поднасяне на
автомобила със загуба на сцепление, точно както е описано в АУАН и НП, и
извеждане на МПС извън контрол с блокиране на движението по платното, което
категорично съставлява използване на пътното платно не по неговото основно
предназначение за превоз на пътници и товари.
Неотносими са възраженията по касационната
жалба, основани на твърдението, че нормата на чл.175А, ал.1 от ЗДвП не съдържа
като съставомерна последица създаването на опасност за останалите участници в
движението, защото нито в акта, нито в наказателното постановление се съдържа
такова текстово описание.
Законосъобразна
е преценката на първоинстанционния съд и относно това, че конкретният случай на
нарушение не може да се определи като маловажен. Умишленото и съзнателно опасно шофиране по никакъв начин
не съответства на поведението, което следва да има млад водач без особен опит.
Подобно умишлено поведение по пътната мрежа се характеризира с висока степен на
обществена опасност, което е очевидно преценено от законодателя. Наложените
наказания са в абсолютен размер, както правилно е констатирал и въззивния съд и
съгласно чл.27,
ал.5 от ЗАНН е било недопустимо
да бъдат определени под него.
Предвид
изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на първоинстанционния
съд и при извършената проверка от страна на
настоящия състав по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА,
вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и
тежестта на производството, както и формата на
участие на юрисконсулта в същото, съдът намери, че следва да
присъди в полза на ОД на МВР Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260073 от 15.01.2021 г., постановено по АНД
№ 6407/2020 г. на Районен съд Пловдив, 21 н.с.
ОСЪЖДА С.Е.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лева /осемдесет лева/, съставляваща възнаграждение за юрисконсулт в производството пред касационния съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.