Мотиви по НОХД № 303
по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП за 2016 година
Районна прокуратура- Е. е внесла обвинителен акт срещу
лицето:
Р.С.К., роден на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, българско гражданство,
неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, с който му е
повдигнато обвинение за това че:
-
На
30.04.2016 г. от къща в с. Р., общ. Е., С. област, при условията на опасен
рецидив- хипотезите на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот- взломяване на прозорец и врата на
стая и чрез използване на техническо средство- отвертка, е отнел чужди движими
вещи, а именно: боен пистолет марка „Берета“, модел 3032, кал.7,65 мм. ведно с
пълнител, на стойност 700,00 лв.; 7 броя патрони на обща стойност 7,00 лв.;
кожен кобур за пистолет на стойност 20,00 лв.; дамско колие с камъни
„Сваровски“ на стойност 280,00 лв.; мъжки парфюм с надпис „Rasasi“ от 100,00 мл. на стойност 80,00 лв.;
портмоне тип монетник на стойност 50,00 лв. и парична сума в размер на 8000
лв., или всички отнети движими вещи на обща стойност 9137 лв. (девет хиляди сто
тридесет и седем лева), като предмет на кражбата е посоченото оръжие- боен
пистолет марка „Берета“ и боеприпаси- 7 броя патрони за него, от владението и
без съгласието на Д.М.П. *** и С.Н.П. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.1 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4,
предл.2, т.10, предл.3, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ НК
-
И
за това че на 30.04.2016 г. в с. Р., общ. Е., С. област е придобил и в периода
от 30.04.2016 г. до 11.05.2016 г. включително, в землището на гр. А., общ. П.,
обл. Б., е държал огнестрелно оръжие- боен пистолет марка „Берета“, модел 3032,
калибър 7,65 мм. и боеприпаси- седем броя патрони за огнестрелно оръжие калибър
32, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества, пиротехническите изделия- престъпление по чл.339, ал.1,
предл. 1 и 2 НК.
Първоначално е сезиран Районен съд- Е.,
пред който е образувано НОХД №125/2016 г. по описа на същия съд, но
поради отвод на всички работещи в съответния съд съдии, производството е било
прекратено с разпореждане на председателя от 16.08.2016 г. и делото е изпратено
на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С
определение № 108 от 13.09.2016 г. на ВКС, I НО, постановено по ЧНД № 890/2016 г.
делото е изпратено за разглеждане от Районен съд-Пирдоп, от който акт се е
породила компетентността на настоящия съд за разглеждане на делото и в Районен
съд – Пирдоп е образувано НОХД №303/2016 г.
Преди
даване ход на съдебното следствие, от страна на подсъдимия К. бе поискано
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие, като от негова страна са признати всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
присъствие на служебния защитник на подсъдимия и с негово съгласие бе направено
признание на всички факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 НПК. С
протоколно определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично
му бе разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползуват всички
доказателства по досъдебното производство и самопризнанието. Делото се разгледа
по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което не са проведени разпити на свидетели и
вещи лица.
По
делото няма искане от страна на пострадалите лица – Д.М.П. и С.Н.П. за приемане
на граждански иск, като явилият се в заседанието Д.П. изрично заяви, че не
желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
След
приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, от страна на
прокурор Х.Х. при РП-Е. се поддържа обвинението за двете престъпления, за които
е повдигнато, като по отношение на подсъдимия
Р.С.К. се предлага определяне на наказание в предвидения в разпоредбите минимум
и за двете деяния, а именно: за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, предл. 1- „Лишаване
от свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде
намалено с 1/3, съответно за изтърпяване да се определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, при „строг режим” на изтърпяване на наказанието в
затвор; за престъплението по чл.339, ал.1, предл.1 и 2- „Лишаване от свобода”
за срок от 2 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с
1/3, съответно за изтърпяване да се определи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 16 месеца, при „строг режим” на изтърпяване на наказанието в затвор,
след което на основание чл.23, ал.1 НК- да бъде определено едно общо наказание-
най-тежкото от наложените- „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде
намалено с 1/3, съответно за изтърпяване да се определи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, при „строг режим” на изтърпяване на наказанието в
затвор. Иска се още, на основание чл.64, ал.2 НПК, от наложеното общо наказание
да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан; да се отнемат в
полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б. „а“ НК, веществените
доказателства, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на
престъпление, както и на основание чл.112, ал.1 НПК, вещите, които не са
собственост на пострадалите и не бъдат потърсени в едногодишен срок от влизане
на присъдата в сила, също да се отнемат в полза на държавата.
От страна на адвокат Г.Ц. – служебен защитник на подсъдимия К., се иска налагане на минимално
предвидените за деянията наказания, като се изтъкват смекчаващи отговорността
обстоятелства – че подсъдимият изцяло е съдействал на компетентните органи за
разкриване на обективната истина и е предал укритите вещи и отнетата сума, а
освен това има и добри характеристични данни и желание да възстанови изцяло
отнетата сума. Тя счита, че подзащитният и се е поправил и в тази връзка един
по-дълъг престой в затвора би го лишил от възможността да живее нормален живот
и да започне работа.
При упражняване на правата си на
защитна реч и на последна дума по чл. 297 НПК подсъдимият К. моли наказанието
му да бъде наложено в минимален размер. Изразява съжаление за извършеното и
желание да възстанови всички щети.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед направеното самопризнание от страна на
подсъдимия, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, а именно следната фактическа обстановка:
Пострадалите
свидетели Д.М.П. и съпругата му С.Н.П. притежават недвижим имот в с. Р., община
Е., състоящ се от двуетажна къща с дворно място. На 30.04.2016 г. към 21 часа,
двамата отишли да празнуват празник „Великден“ в ресторант в гр. Е.. Около
01.00 часа на 01.05.2016 г. се прибрали вкъщи, отключили входната врата и когато
влезли в къщата свидетелят П. забелязъл, че е отворена вратата на спалнята на
първия етаж, която преди да излезе заключил, като тази врата била разбита. В
спалнята имало разхвърляни вещи. Свидетелят П. установил, че от раница, в която
съхранявал лични вещи, липсвали законно регистриран боен пистолет, в кожен
кобур, марка „Берета 3032“, 7,65 мм, № DAA444977, с пълнител и седем броя патрони,
съгласно притежавано разрешително за носене и съхранение №
20140051742/11.06.2014 г., издадено от РУ-Н. и парична сума от 8000 лв. Освен
тези вещи и парична сума, от спалнята, липсвали и други, посочени от
свидетелите вещи, а именно- дамско колие с камъни „Сваровски“, мъжки парфюм с
надпис „Rasasi“ и портмоне тип „монетник“, за което
уведомили РУ МВР-Е..
Извършител на деянието е подсъдимият Р.С.К..
На 29.04.2016 г. К. пристигнал в гр. Е. с лек автомобил „Пежо 206 СС“ с рег. №
ТХ1461ХР и отседнал в апартамента при приятелката си- свидетелката И. В. М.. Същият
ден около 13.00 часа спортувал в района на с. Р., където след разклона за
манастира „Св. Т.“, в дясно, видял къщата на свидетелите Д. и С. П., която му
направила впечатление, че е голяма и внушителна, с паркомясто отпред, на което
имало паркирани хубави автомобили. Тогава решил да влезе във въпросната къща по
време на великденските празници, тъй като предположил, че тогава хората
празнували и нямало да има никой в нея. На 30.04.2016 г. през деня пак ходил да
тича по същия маршрут и видял, че пред въпросната къща имало паркиран само един
автомобил. Същата вечер, след 20.00 часа, когато приятелката му- свидетелката М.,
заспала, гледал телевизия, след което се качил на автомобила си и отишъл с него
по пътя към манастира, обиколил и видял, че в къщата било тъмно, а пред нея
нямало автомобили. След това се върнал и оставил автомобила си пред жилищния
блок на приятелката си. Веднага след това се върнал пеша до къщата, като от
автомобила си взел със себе си чанта, в която имал отвертка, прожектор, чифт
ръкавици и черна маска с прорези на очите. Когато стигнал при набелязаната
къща, поставил маската на главата си и прескочил оградата на двора. Обиколил
къщата и видял, че в началото на двора имало две камери, които обърнал с
обективите нагоре. Отишъл на терасата и с отвертката се опитал да отвори един
от прозорците, след което се преместил на съседния прозорец, който разбил с
отвертката и през него проникнал във вътрешността на къщата. Вътре навсякъде си
светел с фенерчето. Минал през всекидневната и кухнята, след което през
коридора се качил на втория етаж, където в две стаи проверил гардероб, секции и
нощно шкафче, но от тях не отнел нищо. След това се върнал на първия етаж,
където видял, че имало още една стая, вратата на която била заключена. С
отвертката, която носел, разбил тази врата и през нея проникнал в стаята, в
която имало спалня. В тази стая видял раница, в която имало парична сума в
размер на 8000 лв., която отнел и торбичка, в която имало вещи, която също
отнел и сложил в чантата си. От тоалетката отнел дамско колие с камъни
„Сваровски“, мъжки парфюм с надпис „Rasasi“ от
100 мл. и портмоне тип „монетник“, след което по обратния път- през разбития
прозорец, напуснал къщата и се върнал в града. Когато стигнал блока на
приятелката си И., влязъл в автомобила си и там отворил да види взетите вещи.
Преброил парите и видял, че в отнетата торбичка имало боен пистолет с кобур, с
пълнител, в който имало 7 броя патрони. Всички тези неща ги оставил в неговата
чанта с надпис „Адидас“ в автомобила си. След това се прибрал в апартамента,
като сутринта около 6 часа тръгнал за гр. С., където престоял няколко дни в
хотел и похарчил част от противозаконно отнетата сума. От гр. С. заминал за гр.
А., където имал намерение да започне работа като готвач. В землището на гр. А.,
на подходящо място, с бодливи храсти, скрил раницата с оръжието и другите
противозаконно отнети вещи.
На 11.05.2016 г. К. е установен от
служитлите на РУ МВР- Е., ОДМВР-С. и ОДМВР-Б. на главния път между гр. А. и гр.
Н., като при проведена беседа, пред тях същият дал подробни самопризнания,
разказал за извършеното престъпление, завел ги и им показал мястото, на което
скрил инкриминираните вещи, между които и други накити- гривни, обици,
синджирчета, за които заявил, че е отнел от същата къща в с.Р., общ. Е., което
било отречено от пострадалите лица.
Противозаконно отнетите вещи от
владението на Д. и С. П. са на стойност, както следва- боен пистолет марка
„Берета“, модел 3032, кал. 7,65 мм, ведно с пълнител – на стойност 700 лв.; 7
броя патрони на обща стойност 7,00 лв.; кожен кобур за пистолет на стойност
20,00 лв.; дамско колие с камъни „Сваровски“ на стойност 280,00 лв.; мъжки
парфюм с надпис „Rasasi“
от 100 мл. на стойност 80,00 лв.; портмоне тип „монетник“ на стойност 50,00
лв.; парична сума на стойност 8000 лв., или всички отнети движими вещи- на обща
стойност 9 137 лева.
Подсъдимият Р.С.К., е роден на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, българско гражданство, неженен, със
средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият К. е осъждан с 12 на брой
влезли в сила съдебни акта за общо 17 престъпления, които ще бъдат подробно
описани при обсъждане правната страна на делото, доколкото част от тях са от
значение за квалификацията, друга част- за индивидуализация на наказанието.
Съдът приема така изложената фактическа
обстановка за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия Р.С.К.
самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 НПК, които се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство № 56/2016 г. на РУМВР - Е. гласни доказателствени
средства: обяснения на подсъдимия, дадени непосредствено след първото му
привличане като обвиняем на 12.05.2016 г./л.10-11/, показания на свидетелите: Д.
М.П./л. 55 и л.58/, С.Н.П. /л. 59/, И. В. М. /л. 60-61/ и И.Н.Г. /л. 62/;
експертно заключение на Н.И. по назначената съдебно-оценителна експертиза /л.
92/ и допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л. 96/, експертно заключение
на А.П. по назначената балистична експертиза/л. 100-103/; както и от относимите към предмета на
доказване писмени доказателствени средства по досъдебното производство:
протокол за оглед на местопроизшествие от 01.05.2016 г. /л. 23-24/, ведно с
албум от фотоснимки /л. 25-38/, протокол за оглед на местопроизшествие от
11.05.2016 г./л.46-50/ ведно с албум от фотоснимки /л.51-54/, протокол за оглед
на веществени доказателства от 19.05.2016 г. /л.66/ ведно с албум от фотоснимки
/л.67-83/, протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2016г./л.84/
ведно с албум от фотоснимки/л.85-90/, протокол за доброволно предаване от
11.05.2016 г/л. 118/, протокол за доброволно предаване от 12.05.2016 г./л. 119/,
3 броя експертни справки /л.39, л.41, л.43/; от приобщените на досъдебното
производство писмени доказателства: разрешение за съхранение на оръжие на Д.П.
и приложение към него /л.56-57/, справка за лице АИС БДС /л.124/, справка за
съдимост на Р.К. /л.136-148/, писмо от РП-Н. /л.150/, характеристика на Р.К./л.151/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.152/, както
и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство -
служебно изискана актуална справка за съдимост на подсъдимия Р.К.. Към делото
като доказателства са приложени и веществените такива, които също допринасят за
доказателствената обезпеченост на фактическите и правни изводи.
Част
от приложените по делото веществени доказателства- 5 броя дискове,
представляващи електронни носителни на информация и съдържащи справки от
мобилните оператори и записи от видеокамери в дома на пострадалите лица, не са
били надлежно приобщени в досъдебното производство чрез съдебно-техническа
експертиза, поради което не следва да бъдат обсъждани относно съдържащата се на
тях информация, доколкото и в съдебното производство, протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие,
не са събирани доказателства, тъй като самопризнанието на подсъдимия е
установено, че в достатъчна степен се подкрепя от събраните в досъдебната фаза
доказателства. Друга част от доказателствата- експертни справки за извършени
трасологични изследвания, не носят информативна стойност, доколкото
изследваните обекти са негодни за това,
поради което също няма причина да бъдат обсъждани.
Безспорно е установено посредством
извършения оглед на местопроизшествие и свидетелските показания на пострадалите
свидетели Д. и С. П., че на 30.04.2016 г. е осъществена взломна кражба от къща,
находяща се в с. Р.. В протокола за оглед на местопроизшествие е отразено
местоположението на къщата (в с. Р., от началото на разклона за манастир „Св. Т.“,
в дясно на пътя, на разстояние 50 м.) и състоянието, в което е открита при
пристигане на полицейските служители. Мрежата на оградата е намерена огъната в
едната си част. Входната врата е посочено, че няма следи от взломяване, но
прозорецът в дясно от вратата и по-точно дясното крило е забелязано, че е леко
отворен и има следи от три броя побитости, една под друга. В протокола е
описано разположението на стаите в къщата и фактът, че една от вратите на
първия етаж има следи от взломяване- три побитости в областта на бравата, както
и върху касата на вратата, а вътре в самата стая са разхвърляни множество вещи-
по пода, върху спалнята и върху дивана. Фотоснимките към албума онагледяват така
описаните находки. Свидетелят Д.П., в дадените показания, е потвърдил, че той и
съпругата му са собственици на имота, описан в протокола за оглед и на
30.04.2016 г. двамата са излезли, заключвайки всички врати и са се прибрали
около 01.00 часа на 01.05.2016 г., заварвайки отворена вратата на спалнята на
първия етаж, която преди това сами са заключили и са установили, че тя е била
разбита, а всичките им вещи са разхвърляни. Свидетелят подробно описва какви вещи
са липсвали и къде са били поставени- 9000 лв. (като по-късно в последващия
разпит се е поправил, че парите са били 8000 лв., тъй като е забравил че е
похарчил 1000 лв. за строителни материали); личният му пистолет марка „Берета“,
поставен в кожен кобур, който не е успял да прибере в касата и за който има
разрешително; колие- подарък на съпругата му, с камъни „Сваровски“, закупено същата
година за 300 лв.; мъжки парфюм от 100 мл., както и портмоне тип „монетник“.
Същата информация се извлича и от свидетелските показания на С.П..
Доказателство за собствеността на пистолета е и разрешението на Д.П. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие, към което има приложение с описание на
собствените му оръжия, сред които е и пистолет марка „Берета“, модел 3032.
Стойността на
гореописаните вещи е била предмет на установяване от съдебно-оценителната
експертиза, както и допълнителната такава, като вещите са оценени както следва:
боен пистолет марка „Берета“, модел 3032, кал. 7,65 мм, употребяван, но в
изправност- 700 лв.; кожен кобур за пистолет- 20 лв., дамско колие с камъни
„Сваровски“, малко носено- 280 лв., мъжки парфюм 100 мл.- 80 лв., портмоне тип
„монетник“- 50 лв., парична сума от 9000 лв, коригирана на 8000 лв. и 7 броя
патрони- 7 лв.
С назначената
балистична експертиза пък е установено, че представеният за изследване пистолет
е марка „BERETTA“, модел „3032 TOMCAT-32 AUTO“, 32 калибър, със сериен номер № DAA444977, предназначен за
стрелба с патрони 32 калибър, фабрично производство на корпорация „ACCOKEEK“, USA, като същият представлява
оръжие по смисъла на чл.4 ЗОБВВПИ и е годен да произвежда изстрели с боеприпаси
32 калибър, каквито са 7-те броя патрони, представени за изследване и с които
описаният пистолет може да бъде употребен.
Авторството
на деянието е безспорно доказано в лицето на подсъдимия Р.С.К. чрез комплекс от
приобщени доказателства. Извън направеното от него в хода на съдебното
производство самопризнание, такова е направено и непосредствено след привличането
му като обвиняем, в които обяснения той подробно е описал действията си и
тяхната последователност. Вярно е, че тези обяснения са дадени след първото
привличане на подсъдимия като обвиняем, което привличане в последствие е
ревизирано с последващо такова, като при втория разпит, обвиняемият (в онзи
етап на наказателното производство), е отказал да дава обяснения. Качеството му
обвиняем обаче е предопределено от първото привличане и последващото привличане
не е равнозначно на изменението на обвинението в съдебната фаза, поради което
няма законова забрана за ползване (в случай на надлежно приобщаване) на по-рано
дадените обяснения, представляващи доказателствено средство в процеса /Решение №556/14.02.2012 по дело
№2580/2011 на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията М.К./,
още повече, че при снемането им обвиняемият е имал възможност да се консултира
със своя защитник, който е присъствал и по този начин правата на обвиняемия са
били защитени. В своите обяснения подсъдимият К. е описал в подробности
пребиваването си в гр. Е., при което спортувайки е забелязал голямата къща
встрани от пътя за манастира и още предходния ден, преди осъществяване на
кражбата, е решил, че може да я извърши, след което на 30.04.2016 г. вечерта е
отишъл с автомобила си, видял е, че е тъмно и няма коли, след което е пристъпил
към действие, като най-напред се върнал да остави автомобила си при блока на
приятелката си И., която той оставил у дома си да спи, върнал се пеша до
набелязаната къща, носейки със себе си принадлежности, които да използва-
отвертка, прожектор, ръкавици, маска. Сочи, че тези вещи ги има от преди.
Описва как е прескочил оградата на съседен имот, мрежата на въпросната къща,
след което отишъл на терасата, където видял охранителните камери и ги обърнал
нагоре, насочил се към единия прозорец, който не успял да отвори, което го
принудило да мине на другия прозорец, от където, след отваряне чрез отвертката,
успял да влезе в къщата. Подсъдимият разказва как в обиколил къщата, достигайки
накрая до заключена врата на долния етаж, която отворил, отново чрез отвертката
и преровил навсякъде, докато видял малка раничка, в която открил пари, увити в
хартия и някаква торбичка, която взел без да я отваря. Сочи, че от тоалетката
взел накити- гривни, синджири, обици, пръстени, след което излязъл отново през
прозореца, като всички тези действия му отнели около 20 минути. Продължава
разказа си с последващите си действия, а именно- отиване при собствения му
автомобил, където разгледал откраднатите вещи и установил, че парите са 7000
лв., а в пликчето имало пистолет, заради който той се почувствал притеснен, тъй
като не знаел какво да го прави и решил всичко отнето да остави в своя чантичка
с надпис „Адидас“, която поставил в колата си под предната шофьорска седалка.
Обяснява, че след това се прибрал и легнал, но не могъл да спи, тъй като се
терзаел от стореното, а рано сутринта тръгнал към С., където похарчил част от
откраднатата сума, а след няколко дни заминал за гр. А., където имал намерение
да започне работа, но бил задържан. Тъй като бил скрил раницата си с
откраднатите вещи в местност до гр. А., в бодливи храсти, завел полицаите там и
им показал мястото и вещите.
В
действителност инкриминираните вещи са намерени на посоченото от подсъдимия
място, което е индиция, че именно той е извършил кражбата. Мястото на намиране
на вещите се установява от протокола за оглед на местопроизшествие от
11.05.2016 г., в който е записано, че местопроизшествието е в землището на гр. А.,
в ляво от главен път I-9 по посока с. Р., където по черен път, намиращ се между
последната улица на гр. А. и ваканционно селище „Фамагуста“, се установява
тревна площ с храсти, като единият храст е посочен именно от присъстващия на
огледа Р.К., който е заявил, че там е скрил откраднатите вещи.
Друго
доказателство за авторството на деянието е и признанието на подсъдимия, дадено
пред полицейските служители, които са го заловили. Наличието на такова
извънпроцесуално признание е надлежно закрепено чрез разпит на свидетеля И.Н.Г.,
който в качеството си на полицейски служител и след получена оперативна
информация, е заминал за гр. А. с колега и с помощта на служители от ОДМВР-Б.
са установили лицето Р.С.К., което вървяло пеша по пътя между гр. Н. и гр. А..
С Р.К. била проведена беседа, при която последният заявил, че е извършил кражба
от къща в община Е. на 30.04.2016 г., а след поставен му въпрос къде са
откраднатите вещи, той обяснил, че ги е скрил и завел полицаите до тревната
площ и храста, където бил поставил вещите. В съдебната практика се приема, че
такъв тип „събеседване“ не е доказателствено средство, но не съществува
процесуална пречка за разпит в качеството на свидетел на полицейските служители,
пред които е направено извънпроцесуалното признание, като депозираните от тях показания са
надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства
могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената
съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото
направената оценка сочи на тяхната достоверност /Решение №556/14.02.2012 по
дело №2580/2011 на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията М.К. /.
В
този смисъл подсъдимият неколкократно е признал вината си- веднъж пред
оперативните служители, веднъж в хода на досъдебното производство и веднъж пред
настоящия съдебен състав, като тези признания се подкрепят от останалите
събрани доказателства, ценени в съвкупност.
Косвено
доказателство за авторството и в подкрепа на самопризнанията е поведението на
подсъдимия, което е имал той пред приятелката си И. М. и за което тя
свидетелства. Свидетелката не е възприела пряко деянието на К. и заявява, че не
знае за съдебното му минало, но потвърждава, че той е бил в гр. Е. по време на
процесния случай и че тя го е водила в района на манастира, като освен това се
е случвало приятелят и да излиза без нея, предимно вечерно време около 20 часа,
казвайки че ходи да тича. На 30.04.2016 г. вечерта свидетелката твърди, че си е
легнала рано, но се е събудила около 01.00 часа от силния звук на телевизора в
съседната стая, където подсъдимият гледал телевизия и обяснил, че е решил да си
тръгва към морето, което негово решение и се е сторило внезапно, тъй като тя
знаела, че ще си тръгва на 03.05.2016 г. Свидетелката сочи, че на другия ден
вместо да е заминал за морето, приятелят и се обадил, че се намира в гр. С.,
където се срещнали и прекрарали две нощувки в хотел, нает от него. Последно се
чули на 09.05.2016 г., след която дата не знаела нищо за него. Поведението на
подсъдимия, демонстрирано пред И. М. кореспондира със заявеното от него и
обяснява времево действията му.
Броят
и видът на намерените на посоченото от К. място вещи е установим от протокола
за оглед на местопроизшествие и албума към него от 11.05.2016 г., както и от
двата протокола за оглед на веществени доказателства от 19.05.2016 г. Сред
вещите са намерени заявеният като откраданат пистолет марка „Берета“, заедно с кобура
и 7 броя патрони, както и парфюма на свидетеля П.. Останалите вещи на
свидетелите П., а именно колие с камъни „Сваровски“ и портмоне тип „монетник“
не са фигурирали сред намерените обекти, а вместо това са открито множество
бижута, описани подробно в протоколите, както и инструменти- два броя отвертки
и раздвижен ключ. Всички намерени вещи са заснети и визуализирани в албумите
към протоколите. При първия разпит на подсъдимия той изрично е заявил, че
всички бижута са откраднати от дома на семейство П., който факт обаче е отречен
от самите пострадали, след като са им били предявени. С протокол за доброволно
предаване от 12.05.2016 г. подсъдимият е предал още 8 броя накити, които е
заявил, че е откраднал от къщата в с. Р., но е носел в друга чанта. Свидетелката
С.П., при разпит на 15.06.2015 г., е заявила, че нито едно от предявените и
веществени доказателства- накити, не е нейна собственост, а липсващото и колие
не е сред предявените вещи. Именно това заявление на свидетелката е ограничило
прокуратурата във възможността като предмет на инкриминираното деяние да бъдат
включени всички открити вещи. С протокол за доброволно предаване от 11.05.2016
г. подсъдимият К. е предал сумата от 2800 лв., като е заявил, че това са част
от парите, отнети от владението на семейство П., а останалата част до 7000 лв.
е похарчил. Пистолетът, заедно с кобура, парфюмът и сумата от 2800 лв. са
върати на пострадалите лица с постановление на прокурора от 21.06.2016 г., за
което е съставена разписка.
Самоличността
на подсъдимия се установява от справка за лице- АИС „Български документи за
самоличност“. Видно от приобщените справки за съдимост, подсъдимият е осъждан
многократно, като не е реабилитиран за нито едно от деянията, дори и за тези, извършени
от него като непълнолетен. От значение за процеса са всички осъждания, отразени
в справката за съдимост, като К. е осъждан за 17 на брой престъпления, част от
които са групирани с постановените присъда по НОХД № 1456/2006 на РС- Добрич(определено
е общо наказание 2г. и 10 мес. ЛС за престъпления по чл.196 НК и чл.339 НК),
споразумение по НОХД № 664/2010 г. на РС-Б. (определено е общо наказание от 10
мес. ЛС за престъпления по чл.316 НК, чл.339 НК и чл.354а НК) и актовете по ЧНД
№ 973/2005 г. на РС-Добрич (определено е общо наказание от 3 год. ЛС за
престъпления по чл.195, ал.1, т.4, ал.2, т.7 НК, чл.194 НК и чл.216 НК) и ЧНД №
11/2014 г. на РС-Н. (определено е общо наказание от 4 г. ЛС за престъпления по
чл.196, ал.1, т.2 вр чл.195 НК, чл.199, ал.1, т.2 и т.4 НК, чл.196, ал.1, т.2
вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК, чл.346 НК, чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 НК и чл.316 НК, което наказание на основание чл.24 НК е увеличено на
5 години). Последното наложено наказание, което е за група от 6 престъпления е
изтърпяно, според писмо от РП-Е., на 08.05.2015 г.
Подсъдимият
има добри характеристични данни, според характеристика, изготвена от негов
познат, който го определя като изпълнителен и стриктен войник, какъвто е бил в
казармата; общителен и добър човек, който има езикови познания, награди от
спортни състезания, но криминалните прояви му пречат да си изгради трудова
кариера.
В
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, попълнена от
подсъдимия, е отбелязано, че не е женен, няма семейство и не получава трудови
доходи.
Така
обсъдените доказателства се подкрепят безпротиворечиво от самопризнанието,
направено от подсъдимия в хода на съдебното производство, което е и станало
основание за разглеждане на делото при процедура на съкратено съдебно
следствие.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Подсъдимият Р.С.К. е осъществил от обективна
страна престъплението кражба, представляваща опасен рецидив, като кражбата е
извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез
използване на техническо средство и предмет на кражбата са оръжия и боеприпаси
(чл.196, ал.1, т.2, предл.1 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.2 и т.10, предл.3
вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“), като са налице всички
обективни съставомерни признаци, изискуеми от състава на престъплението, а
именно: подсъдимият е отнел чужди движими вещи с паричен еквивалент- боен
пистолет марка „Берета“, модел 3032, кал.7,65 мм. ведно с пълнител, на стойност
700,00 лв.; 7 броя патрони на обща стойност 7,00 лв.; кожен кобур за пистолет
на стойност 20,00 лв.; дамско колие с камъни „Сваровски“ на стойност 280,00
лв.; мъжки парфюм с надпис „Rasasi“
от 100,00 мл. на стойност 80,00 лв.; портмоне тип монетник на стойност 50,00
лв. и парична сума в размер на 8000 лв., или всички отнети движими вещи на обща
стойност 9137 лв. от владението на другиго (свидетелите Д.М.П. и С.Н.П.), без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Кражбата е довършена,
тъй като е прекъсната фактическата власт на собствениците и деецът е установил
своя фактическа власт върху инкриминираните вещи. Кражбата е с няколко
квалифициращи белега. На първо място- повредени са прозорец и врата в дома на
сем. П., които представляват по същността си прегради, здраво направени за
защита на лица и имот; на второ място- върху тях е интервенирано чрез
техническо средство, а именно отвертка и на трето място - от владението на М. П.
е отнето огнестрелно оръжие- боен пистолет и боеприпаси- 7 броя патрони, което
е самостоятелен квалифициращ признак, доколкото се касае за вещ със специална
употреба, силно застрашаваща, при неправилно боравене, човешкия живот и здраве.
Освен това, деянието представлява „опасен рецидив“ в двете му разновидности,
тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК (релевантни в случая са
осъжданията по: НОХД №123/2003 на РС-Добрич за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.5 и т.7 с наказание ЛС за срок от „3 години“; НОХД №1456/2006 на
РС-Добрич за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. 195, ал.2 вр. ал.1, т.3,
т.4 и т.10 вр. чл.194, ал.1 НК с наказание ЛС за срок от „2 години и 10 месеца“;
НОХД №1273/2012 г. на РС-Варна за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. 195 НК
с наказание ЛС за срок от „1 година и 3 месеца“; НОХД №439/2011 г. на ОС-Добрич
за престъпления по чл. 199, ал.1, т.2 и 4 НК с наказание ЛС за срок от „4
години“, по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3,т.4 и т.5 НК с наказание ЛС
за срок от „3 години и 6 месеца“, по чл.346 НК с наказание ЛС за срок от „1
година и 6 месеца“; НОХД №264/2013 г. на
РС-Н. за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 вр чл.195, ал.1, т.4 НК с наказание
ЛС за срок от „3 години“ и за престъпление по чл.316 НК с наказание ЛС за срок
от „1 година“), а освен това е извършил престъплението и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 НК (релевантни в случая са осъжданията по: НОХД №1712/2000 на
РС-Добрич за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, алт.2 и т.7 с наказание ЛС за
срок от „1 година и 6 месеца“, отложено с изпитателен срок от 3 години; НОХД №123/2003
на РС-Добрич за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 с наказание ЛС за
срок от „3 години“; НОХД №1456/2006 на РС-Добрич за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 вр. 195, ал.2 вр. ал.1, т.3, т.4 и т.10 вр. чл.194, ал.1 НК с
наказание ЛС за срок от „2 години и 10 месеца“; НОХД №664/2010 г. на РС-Б. за
престъпление по чл. 354а НК с наказание ЛС за срок от „10 месеца“; НОХД №1273/2012 г. на РС-Варна за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. 195 НК с наказание ЛС за срок от „1
година и 3 месеца“; НОХД №439/2011 г. на ОС-Добрич за престъпления по чл. 199,
ал.1, т.2 и 4 НК с наказание ЛС за срок от „4 години“, по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3,т.4 и т.5 НК с наказание ЛС за срок от „3 години и 6 месеца“,
по чл.346 НК с наказание ЛС за срок от „1 година и 6 месеца“; НОХД №264/2013 г. на РС-Н. за престъпления по
чл.196, ал.1, т.2 вр чл.195, ал.1, т.4 НК с наказание ЛС за срок от „3 години“
и за престъпление по чл.316 НК с наказание ЛС за срок от „1 година“). Другите
осъждания на подсъдимия К. не се отразяват на правната квалификация на
престъплението.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието при форма на вината предварителен неопределен пряк умисъл и с
намерение противозаконно да присвои вещите, без да има предварителна ясна
представа какви вещи ще успее да открадне. Деянието се отличава с предумисъл,
доколкото решението за извършването му е взето предварително, в относително
спокойно и хладнокръвно състояние и след като деецът е имал възможността да
обсъди мотивите за и против извършване на престъплението. Той е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното от него деяние - че лишава от фактическа власт
владелеца на чужди движими вещи без негово съгласие, като използва технически
средства и разрушава прегради, здраво направени за защита на имот. Предвиждал
е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с упражняване правото
на собственост на друго лице, а именно - че вещите ще преминат в негова
фактическа власт и е искал настъпването на общественоопасния резултат на
деянието - установяване на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието
е насочено към осъществяване на намерението му противозаконно да присвои
вещите, като се разпореди с тях в свой или чужд частен интерес.
Подсъдимият
Р.С.К. е осъществил от обективна страна и престъпление „противозаконно
придобиване и държане на огнестрелно оръжие
и боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно
разрешение „(чл.339, ал.1, предл.1 и 2 НК). Изпълнителното
деяние се изразява в придобиване (в случая чрез кражба) и държане (трайно състояние
на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ).
Държането се проявява в конкретни фактически действия, които в случая са
пренасяне на вещите до собствения му автомобил, позиционирането им в
автомобила, пренасянето им по време на преместване от едно населено място в
друго и скриването им в храстите, където са намерени.
От субективна страна подсъдимият е
действал при евентуален умисъл относно придобиването на оръжието и боеприпасите
и с пряк умисъл относно държането им. Евентуален умисъл за придобиването е
налице, тъй като извършвайки кражбата, деецът е предвиждал възможното
настъпване на общественоопасните последици на друго престъпление- придобиване
на оръжие без надлежно разрешително, доколкото е имал представа, породена от
възможността за наличие на всякакви вещи в къщата, без да е бил сигурен, че в
отнетата от дома на сем. П. торбичка, може да има огнестрелно оръжие. Освен
това, тежестта и формата на пистолет са специфични, така че вземайки го в ръка,
подсъдимият е могъл да прибави към представата си за съдържанието на отнетия
плик още конкретика. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
допускал настъпването на общественоопасните последици, като те не са били
целени от дееца, а са били възможен допълнителен резултат, към който той се е
отнасял с безразличие. Пряк умисъл по отношение на държането се наблюдава, тъй
като преди да прибере оръжието и боеприпасите в колата си, а в последствие да
ги скрие близо до гр. А., се е убедил за характера им, като е знаел, че тези
вещи, за които няма надлежно разрешително, са в негово владение и е продължил
да осъществява такова, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
съзнавал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Относно индивидуализацията на
наказанието:
По отношение престъплението с правна
квалификация чл.196, ал.1,
т.2, предл.1 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.2 и т.10, предл.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от три до петнадесет години, в който диапазон съдът следва да определи
наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, какъвто е настоящият случай. Съдебният състав намери, че въпреки
заявените от страните в процеса позиции за наличие на предпоставки за налагане
на минимално предвиденото наказание от 3 години, това наказание не би
отговорило в пълна степен на целите на индивидуалната и генерална превенция,
тъй като е твърде ниско с оглед характера на извършеното деяние, степента на
обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не само
на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената
опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но
следва да отчита и други критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност,
процесуалното поведение на лицето и др. фактори. Подсъдимият е с много утежнено
съдебно минало, наситено главно с престъпни прояви от същия вид- кражби, което
го прави лице с по-висока степен на обществена опасност по отношение именно на
такива престъпления, като фактът, че не се е превъзпитал по такъв начин, че да
си наложи собствени ограничения от извършване на престъпни посегателства,
въпреки изтърпяваните значителни по продължителност наказания „лишаване от
свобода“, говори за него като за личност с по-ниски морални задръжки и
превърнала престъпленията в начин на живот. Начинът, по който той самият описва
зародилото се у него решение да проникне в къщата, е характеризиращ за него
като деец, а именно- непоколебим, дързък, безкритичен и неглижиращ с „лека
ръка“ социалните и правови норми. От друга страна подсъдимият е безработен,
което превръща престъпните му прояви в средство за препитание, за което
свидетелства и неговата обезпеченост с материали, необходими за подобен тип
деяния- маска, ръкавици, технически средства, които той държи на свое
разположение в автомобила си. Последователното му процесуално поведение на
съдействие на разследващите органи е обстоятелство от безспорно значение и
съдът следва да го зачете, но то не лишава неговата фигура на деец от
обществена опасност, а само я смекчава, тъй като изброените по-горе
характеристики продължават да съществуват спрямо него, а и процесуалното му
поведение също може да бъде продиктувано не от безкористното желание за
съдействие на разследването, а от желанието да получи по-малко наказание,
знаейки че е виновен. Това заключение на съда не е голословно, а се базира на
факта, че подсъдимият е заявил, че е откраднал от дома на семейство П. още
много на брой вещи (бижута), което твърдение се оказа неистинно и в най-голяма
вероятност е направено с цел отпадане отговорността му за други противозаконни
отнемания, като всички намерени вещи се причислят към едно единствено
престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат
и осъжданията на подсъдимия, които не са отчетени при формиране на извода, че
извършеното представлява „опасен рецидив“ (а именно присъдите по НОХД №16/1997
г. на РС-Тервел; НОХД № 125/2000 г. на Военен съд-Пловдив; НОХД № 164/2003 г.
на РС-Добрич; НОХД № 243/2003 г.; НОХД № 291/2003 г. на РС-Добрич; НОХД №
1456/2006 г. на РС-Добрич в частта относно наказването за престъпление по
чл.339 НК; НОХД № 664/2010 г. на РС-Б. в частта относно наказването за
престъпления по чл.316 НК и чл.339 НК). От значение са и многобройните деяния,
включени в „опасния рецидив“, тъй като според съдебната практика (вж. напр
Решение № 189 от 14.06.1994 г. по н.д. 99/94, I НО ВС), НК посочва само минимално
изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието, а проявлението на
същите обстоятелства над необходимото за съответната квалификация (в случая
„опасен рецидив“) се отчита при индивидуализация на наказанието. Обществената
опасност на самото деяние също не е минимална, доколкото конкретно в случая, то
е извършено през тъмната част на денонощието и засяга не само
неприкосновеността на собствеността върху движими вещи, но и неприкосновеността
на човешкия дом. Следва обаче да се спре вниманието и върху смекчаващите
отговорността обстоятелства и причините, обусловили налагането на наказание към
минимума (макар и не минималното), въпреки по-горе изброените доводи за
налагане на по-високо по размер наказание. Съществено и отличаващо се с висока
значимост обстоятелство е поведението на подсъдимия, който безспорно е допринесъл
в най-голяма степен за изясняване на обективната истина в цялост, като не е
спестил детайлите на престъплението и още от самото му установяване от
полицейските органи е заел непроменлива позиция за съдействие, следвал я е до
край, което показа и в съдебно заседание. Отказът му да провежда защитна
стратегия, ориентирана към доказване на „невиновност“, е основен фактор за
бързото и своевременно приключване на процеса и в досъдебната и в съдебната
фаза, което пък се отразява на възприятието за осъществена „генерална
превенция“. Освен това, съдебният състав имаше възможността непосредствено да
наблюдава поведението на подсъдимия К. в съдебно заседание, като той показа
съжаление и срам от извършеното, а ги изрази и словесно. Решаващ в най-основна
степен за определяне на наказание в размер на 4 години, се оказа доводът на
защитата за съответност на наказанието по отношение на „личната превенция“ на
дееца, който в случай на определяне на по-високо наказание би се оказал лишен
от възможността да се завърне към социалния и трудовия живот, а видно от
доказателствата той има професия и добри характеристични данни, които
свидетелстват за възможност да се интегрира отново в обществото. По-дългосрочно наказание „лишаване от
свобода“ ще допринесе единствено за превръщане на подсъдимия в социопат, а в
случай на вероятност от превъзпитание, то определеното наказание от 4 години
лишаване от свобода, което следва и да бъде намалено с 1/3, ще е достатъчно да
му предостави време за размисъл над стореното и за пренареждане на
приоритетите. Съдът е категоричен, а и трайната съдебна практика е такава (вж.
напр. Решение № 700-2004-II НО
и Решение № 248-2011-III НО),
че значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната превенция и
не бива да има приоритет над нея. В този смисъл наказание от 4 години лишаване
от свобода е адекватно и би реализирало целите на чл.36 НК. Така определеното
наказание от 4 години лишаване от свобода, на основание чл.373, ал.2 НПК вр.
чл.58а НК, поради провеждането на съдебния процес по реда на „съкратено съдебно
следствие“, следва да бъде намалено с 1/3, при което се получава за съответното
деяние крайно наказание от 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“. Това
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед невъзможността за
прилагане разпоредбата на чл.66 НК и институтът на условното осъждане, поради
предходните му осъждания на „лишаване от свобода“ за престъпления от общ
характер. Законът, в чл.60, ал.1 ЗИНЗС, предлага две опции за затворническа
институция, в която наказанието да бъде изтърпяно- затвор и затворническо
общежититие от закрит тип, като практическа разлика между тях не съществува, но
съдът определи като по-подходящ вариант „затвор“. На основание чл.61, т.2 ЗИНЗС
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да е „строг“.
По
отношение на престъплението с правна квалификация чл.339, ал.1, предл.1 и 2 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години, като и тук
съдът намери за най-подходящо с оглед постигане целите на чл.36 НК, на подсъдимия
да бъде наложено наказание малко над-минимума, а именно 3 години лишаване от
свобода, като направените по-горе разсъждения относно смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и по отношение степента на
обществена опасност на деянието и дееца, запазват значението си и при това
престъпление, като следва да се отбележи, че тук като отегчаващо отговорността
обстоятелство могат да се вземат предвид всички предходни осъждания на
подсъдимия, част от които са за идентични деяния, доколкото те не се включват в
квалификацията на престъплението. Принципът на справедливост, залегнал в
цялостната концепция на НК и НПК, е ръководещ за съда при избор на наказание.
Определеното като най-справедливо наказание от 3 години лишаване от свобода, с
оглед диференцираната процедура на глава 27 НПК, следва да бъде допълнително
намалено с 1/3 по правилата на чл.58а НК, като окончателното наказание възлиза
на 2 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение не може да бъде отложено с
изпитателен срок, а следва да бъде изтърпяно, както бе преценено и за другото
престъпление, в „затвор“, при първоначален „строг“ режим.
Тъй
като престъпленията са извършени в условията на съвкупност- преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, то приложение следва да намери
чл.23 НК и съдът, след като е определил наказание за всяко от тях, да наложи
като общо най-тежкото измежду наказанията- в случая лишаване от свобода за срок
от 2 години и 8 месеца, търпимо в затвор, при първоначален „строг“ режим.
На
основание чл.59 НК, съдът следва да приспадне при изпълнение на наказанието
времето, през което осъденият К. е бил задържан, а именно: времето от 12.05.2016
г. до 13.05.2016 г., в който период той е бил задържан с прокурорско
постановление за 72 часа до явяването му пред съд, след което в периода от
14.05.2016 г. до момента на постановяване на присъдата, спрямо него е действала
мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е взета с определение от
14.05.2016 г. на РС-Е. по ЧНД № 83 по описа на същия съд за 2016 г. Зачитането
на дните следва да се извърши в съотношение- един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Относно
веществените доказателства:
На
основание чл.53, ал.1, б. „а“ НК, независимо от наказателната отговорност, се
отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Такива
са откритите технически средства, част от които са послужили за извършване на
инкриминираните деяния, а друга част са били предназначени именно за извършване
на такъв вид престъпления- отвертка с дължина 27 см, с пластмасова дръжка,
червено-бяло и синя на цвят; отвертка с дължина 32 см., с пластмасова дръжка,
жълто-черна на цвят с надпис „topmaster“; раздвижен ключ с дължина 26,5 см,
метален, с пластмасова дръжка, жълто- черна на цвят с надпис “topmaster”.
Множеството
на брой бижута, непринадлежащи на пострадалите лица, с изброяването, на които
съдът не намери за необходимо да обременява присъдата, предвид че същите са
подробно описани в обвинителния акт, са предмети, които съществува възможност
да бъдат потърсени от собствениците, но ако това не се случи в едногодишен срок
от завършване на наказателното производство, то те следва да бъдат отнети в
полза на държавата- на основание чл.112, ал.1 НПК.
Относно
разноските:
В
хода на досъдебното производство са направени разноски в размер на 174,72 лв.
за изготвените и приобщени експертизи, които следва да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 НПК, за което той следва да бъде
осъден да ги заплати в полза на бюджета на държавата и по сметка на РУ МВР- гр.
Е., ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги
внесе доброволно след влизане в сила на присъдата.
В
съдебното производство, подсъдимият е защитаван от назначения му на досъдебното
производство служебен защитник адв. Г. Д. Ц. от САК. Към настоящия момент
възнаграждението на адв. Ц. все още не е определено от компетентния орган по
Закона за правната помощ и поради това е неизвестно на съда. Осъждането на
подсъдимия за неговото заплащане би могло да се осъществи по реда на чл. 306 от НПК.
По изложените съображения съдът
единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на 03.11.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: