Решение по дело №535/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260013
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20191450100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

02.03.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публичното заседание на 26.11.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели
 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

535

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

           „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов – изпълнителни директори, е предявила иск против Д.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***8, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 139/2019 г. на МзРС Заповед № 84/04.02.2019 г., за сумата от 959,79 лв. (деветстотин петдесет и девет лв. и 79 ст.) – главница по 12 бр. погасителни вноски за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 207,71 лв. (двеста и седем лв. и 71 ст.) - договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 25.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата от 150,76 лв. (сто и петдесет лв. и 76 ст.) – обезщетение за забава, считано от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г. (данта на подаване на заявлението в съда), ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението.  Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който назначения особен представител на длъжника твърди, че не е налице цесия съобщена на длъжника по съответния ред. Освен това иска не е подкрепен с писмени доказателства.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК и чл. 86 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №139/2019 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №139/2019 г. на МзРС е издадена Заповед № 84/04.02.2019 г., за сумата от 959,79 лв. (деветстотин петдесет и девет лв. и 79 ст.) – главница по 12 бр. погасителни вноски за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 207,71 лв. (двеста и седем лв. и 71 ст.) - договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 25.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата от 150,76 лв. (сто и петдесет лв. и 76 ст.) – обезщетение за забава, считано от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г. (данта на подаване на заявлението в съда), ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението. Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ Д.И.Ц., ЕГН **********, бил сключен Договор за стоков кредит № .................г., по силата на който кредитодателят се задължил да отпусне на кредитополучателят стоков кредит в размер на 959.79 лева, за закупуването от „Технополис България” ЕАД на преносим компютър  с цена 1099.00 лв., както и за сключване чрез Банка ДСК АД застраховка „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 60.79 лв.

 В т. 3 от договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката – да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. Ответникът декларирал, че е получил от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. С извършването на плащането към търговеца, кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредотополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал касов бон, представен в заверено копие на л. 18 от делото.

Страните били постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 40.32 %, а ГРП по кредита е 48,88%. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 207.71 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1167.50 лв.

Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.08.2018 г. на 12 бр. месечни погасителни вноски, в размер на 98.51 лв., като само последната вноска е в размер на 83.89 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Съгласно раздел VI, т. 12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 150.76 лв., дължима от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда).

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 25.08.2018 г. (датата на последната погасителна вноска), поради което не е обявен за предсрочно изискуем.

Длъжникът не е извършвал плащане по кредита.

Ищецът твърди, че на 24.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „АСВ“ ООД (на 21.08.2015 г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „АСВ” ЕАД, видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Банка ДСК” ЕАД е упълномощило цесионера от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

„АСВ” ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД от 23.05.2018 г., изпратено до ответника, съобщил на същият за  допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, като в това писмо отправил и покана за доброволно изплащане на задължението.   Уведомлението за цесията и поканата са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е потърсена, видно от приложената обратна разписка.

Изпратено е второ уведомление за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД от 23.01.2019 г. /л.53 от делото/, изпратено до ответника съобщил на същият за  допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, като в това писмо отправил и покана за доброволно изплащане на задължението.   Уведомлението за цесията и поканата са върнати в цялост, с липса на отметка за получаване, видно от приложената обратна разписка.

Въпреки това с исковата молба прилага копие от уведомление  от 22.04.2019 г. за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.И.Ц., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но е депозирало писмени становища по основателността на исковете.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на ответника Д.И.Ц., ЕГН **********, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.

Особеният представител от името на ответника, заявява, не са налице доказателства, че ответника  бил уведомен за извършената цесия на вземането срещу него, поради което не е налице изискуемост на плащането. Излагат се и доводи за недействителност на неустойка, но такава няма и такъв иск не е предявен. На изложените подробно в отговора основания моли съда да отхвърли иска.  

По делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че по личната банкова сметка ***.08.2017 г. е преведена сумата от 959.79 лв. , с която сума са заплатени на „Технополис България“ ЕАД – 899.00 лв. за закупен преносим компютър, и 60.79 лв. на ЗК „Групама“ за застраховка на ответника. До момента на заключението няма извършени плащания от ответника по кредита. Задълженията на ответника по договора за кредит са в размер на 959.79 лв. главница, 207.71 лв. договорна лихва, и 140.94 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г.  

От правна страна:

По иска с правно основание  чл.  422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за главница:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл 79 ал. 1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен Договор за стоков кредит № .................г., по силата на който кредитодателят се задължил да отпусне на кредитополучателят стоков кредит в размер на 959.79 лева, за закупуването от „Технополис България” ЕАД на преносим компютър  с цена 1099.00 лв., както и за сключване чрез Банка ДСК АД застраховка „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД на застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 60.79 лв., от който безспорно по делото се установи, че между „Банка ДСК” ЕАД и ответника е налице твърдяното договорно отношение.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на особеният представител на ответника, че по делото не е доказано наличие на облигационно правоотношение между ответника и "АСВ" ЕАД, тъй като не са настъпили последиците от връчване на съобщението по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. При липса на категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело, с получаване на препис от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47 ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.

Доказателствата по делото, посочени по-горе, дават основание на съда да приеме, че ответникът Д.И.Ц. е кандидатствал за отпускане на стоков кредит за финансиране придобиване на стоки в размера на 959.79 лв. и сключване чрез "Банка ДСК" на застраховка с ЕАД "Групама Животозастраховане" и ЕАД "Групама Застраховане" по пакет "Стандарт+ за лица от 18 до 64 г." с еднократна застрахователна премия в размер на 60.79 лв. със срок за издължаване 12 месеца, като кредитът е отпуснат, и между ЕАД "Банка ДСК" и Д.И.Ц. е сключен договор за стоков кредит № .................г.

Договорът е подписан и от двете страни и в него са уговорени параметрите му. Представена е и декларация от 25.08.2017 г. /л. 11 от делото/, подписана от ответника Д.И.Ц., в която той декларира, че му е предоставена нужната преддоговорна информация по чл. 8, ал. 2 от ЗПК и общи условия за стоков кредит в размер на  959.79 лв. със срок от 12 месеца и лихвен процент 40,32%.

Съдът намира, че договорът има характер на потребителски и не попада в изключенията по чл. 4 от ЗПК. В съдържанието на договора за потребителски кредит включва размера на кредита 959.79 лв.; срока за погасяване 12 месеца; размерът на еднократната застрахователна премия 60.79 лв.; посочено, е че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 40,32 % годишно или 0.112 % на ден.; посочен е и годишни процент на разходите по кредита в размер на 48,48 %. Към договора е представен и погасителен план подписан от ответника, в който са посочени датите, на които следва да са погасява кредита; остатък от главницата; размерът на вноската за главницата по месеци; размерът на дължимата договорна лихва по месеци и размерът на месечната вноска по всеки от 12-те месеца на издължаване. Представени са и ОУ по договори за стокови кредити, които на всяка страница са подписани от кредитополучателя. В раздел VІІІ от ОУ са посочени подробно и условията, при които кредитополучателя може да се откаже от договора, включително и условията за издължаване на кредита в случай, че потребителят се упражни правото на отказ.

Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника за сумата от 959.79 лв. главница, дължима на основание сключен Договор за стоков кредит № .................г., ведно със законна  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 84/04.02.2019 г. по ч. гр. д. № 139/2019 г. по описа на МзРС.

По иска за договорна лихва:

С исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/ лихва за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2018 г. в размер на 207.71 лв.

Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.

Процесният договор за кредит е сключен на 25.08.2017 г., т.е. след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет процентни пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 48,88 %  не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 40,32 %, Следователно клаузата за възнаградитерлна лихва  не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19 ал. 5 ЗПК.

Следователно са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на иска за договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2018 г. в размер на 207.71 лв.

По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:

Лихвата за забава, установена от вещото лице в размер на 140.94 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г., съдът преценя като дължима на основание раздел VI т. 12 от ОУ към договора, който предвижда, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Следователно акцесорният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в темпорално отношение, равняващо се на уредената в чл. 86 ал. 1 ЗЗД законна мораторна лихва, е обусловен от изхода на правния спор по главния иск, поради което с оглед изхода на спора по главния иск се явява основателен и акцесорният иск за сумата от 140.94 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г., а в останалата част до пълният предявен размер от 150.76 лв., иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По разноските:

При произнасяне по исковете по чл. 422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т. 12 от ТР №3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.

По заповедното производство е поискал присъждане на 26.37 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По исковото производство ищеца поискал присъждане на 123.63 лв. заплатена държавна такса, 323.00 лв. внесен депозит за особеният представител на ответника, 120.00 лв. за ССчЕ,  и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на  чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150.00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 716.63 лв., и в заповедното производство в размер на 76.37 лв.

Водим от горното, съдът

 Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***8, че същия дължи изпълнение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ул. «Петър Дертлиев» № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по издадената по ч. гр. дело № 139/2019 г. на МзРС Заповед № 84/04.02.2019 г., за сумата от 959,79 лв. (деветстотин петдесет и девет лв. и 79 ст.) – главница по 12 бр. погасителни вноски за периода от 15.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; сумата от 207,71 лв. (двеста и седем лв. и 71 ст.) - договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 25.08.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата от 140,94 лв. (сто и четиридесет лв. и 94 ст.) – лихва за забава, считано от 15.09.2017 г. до 01.02.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда), ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението, като

ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над размера от 140.94 лв. до пълния предявен размер от 150.76 лв., като неоснователен и недоказан.  

ОСЪЖДА Д.И.Ц., ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, разноски по настоящото производство в общ размер на 716.63 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 139/2019 г. по описа на МзРС в общ размер на 76.37 лв.

Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – IBAN: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

        Районен съдия: