Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр.София, 17,12,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 14 състав в открито заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При секретаря Елеонора
Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 12915 по
описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.П. Г. срещу В.Н.
К. иск, с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 50 000.00лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07,07,2020год.
до изплащане на вземането и сума в
размер на 1877,00лв./допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в с.з. проведено на 22,11,2021го./
–обезщетение за имуществени вреди/ пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -24,11,2020год. до изплащане
на вземането, както и заявени при условията на евентуалност искове с пр.осн.чл.50 от ЗЗД за
същите суми.
Релевират
се доводи за настъпил инцидент на 07,07,2020год. в
гр.София, на ул.*****, при който е
пострадала ищцата. На посочената дата около 13,00часа И.Г. *** Самуил към местоработата си находяща се на
административен номер №54 на същата улица. Спряла се пред входната врата на
административния адрес, когато от прозореца на
жилището находящо се на етаж втори, намиращ се точно над входната врата паднало стъкло,
което ударило ищцата, при което за последната са причинени телесни увреждания. Образувана е
преписка №227р-13903/2020год. по описа
на 03 РУ СДВР, пр.пр.№35092/2020, приключила с
постановление за отказ да се образува ДП
поради липса на данни за престъпление от общ характер. Поддържа помещението, от
което е паднало стъклото да е канторска
стая, разположена на втори етаж в сградата в гр.София, ул.*****, собственост
на В.К.. Същото е необитаемо и
неподдържано от години. Поддържа в резултат
на противоправното бездействие от страна на собственика на веща по поддръжка на същата да е претърпяла
неимуществени вреди, болки страдания и битови неудобства от телесните увреждания,
оказали влияние и на емоционалното и
психичното й състояние. Сочи да са претърпени и
имуществени вреди, съставляващи пропуснат доход от трудово
възнаграждение, поради претърпения инцидент при упражняване на професионалната
дейност на ищцата като лицензиран
стоматолог. Поддържа да е сключен трудов договор с Д.АГППДП ЕООД при условия на пълно работно
време с месечно възнаграждение от 1045,00лв. като за периода от 07,07,2020год. до 27,11,2020год. е получавала само месечно
обезщетение за временна неработоспособност от 640,84лв. Ето защо претендира
разликата между полученото обезщетение и
дължимото трудово възнаграждение от
404,16лв.-месечно или общо 2020,80лв.При условията на евентуалност
сочи отговорността на ответника да следва да се ангажира на
основание чл.50 от ЗЗД поради неупражнен
надзор на собствена вещ.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-
В.Н.К. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че процесното събитие е в резултат на
непредвидени обстоятелства,
дължащи се на непредвидими и
непрогнозируеми събития-природни
бедствия, предизвикали падането на прозорец, който е здрав и няма предписание да е съставлявал
опасност за минувачите. Поддържа собственикът да е полагал необходимите грижи по стопанисване на имота.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а
и от събраните доказателства се установява
ищцата да е претърпяла инцидент на 07,07,2020год.,
на адрес. гр.София, ул.*****, когато пред входа на посочения адрес върху същата
е паднало стъкло от прозорец, на жилище находящо се на втори етаж на същия
адрес. Соченото се установява, както от ангажираните гласни доказателства, така
и от приложен фиш за спешна медицинска
помощ от 07,07,2020год. за посещение на адрес ул. *****
в 13,20часа, когато е установено лицето И.П. с порезна рана на лява ръка, а снетата анамнеза от пострадалото лице
се установява да е от паднало стъкло на втори етаж.
По реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно
жилището да е собственост на ответната страна видно и от приложения нот.акт №82, том I, дело 65/2002год., обективиращ договор за покупко-продажба от 15,04,2002год., по силата на който В.Н.К.
е закупила канторска стая, на втори етаж, в сградата
на ул.Цар Самуил, заедно с прилежащото таванско помещение, с площ от 8кв.м.,
заедно с 3,3%ид.части от дворното място, върху което е построена сградата.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което като обективно изготвено следва да бъде ценено при постановяване на
съдебния акт, се установява, че ищцата е получила следните увреди-разкъсно
контузна рана воларно, долна трета на лява предмишница. Прекъсване на арт
радиалис, сухожилието на радиалния
сгъвач за китката и частично прекъсване на нервус медианус/познавателен
нерв на ръката/, собствения сгъвач за палеца и
повърхностни сгъвач за трети
пръст на лява ръка. Уврежданията са причинили
на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Характерът на получените увреждания е травматичен. Проведено е
комплексно лечение в болнични и домашно амбулаторни условия. По спешност е
транспортирана от СМП в МБАЛ Пирогов,
където са извършени консултации, изследвания, поставена ТАП 0,5, лигирана и
оперирана по спешност, с оглед възстановяване на увредените структури. Проведена е медикаментозна
терапия и е изписана на 10,07,2020год. с
препоръки за периодични превръзки, 2 безплатни КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията, сваляне на конци 12 ден, а на
поставената гипсова имобилизация на 25ден. Към момента на изготвяне на
заключението след личен преглед на лицето
се сочи на периодични стрелкащи болки и намалена
чувствителност на пръстите в
зоната на н.медианус. С оглед пълното възстановяване
се препоръчва физиолечение-електростимулации с нивалин по схема и периодични ЕМГ изследвания по отношение
на увредения нерв.
От изслушаното по делото заключение на съдебно
счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява,
че за периода от 07,07,2020год. до 27,11,2020год. разликата
между брутното трудово възнаграждение и
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност е общо 1877,00лв. Брутното трудово
възнаграждение за релевирания период е 4993,50лв., а обезщетението за временна неработоспособност е общо в размер на 3116,50лв.
По делото са изслушани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетел М. Й., от които се установява да е запозната с процесния
инцидент. Същата свидетелства за наличие на счупен прозорец на помещение на
адрес София, ул.*****, втори етаж, което представлява складово помещение и е
необитаемо. Счупването на прозореца е в резултат на градушка, няколко години
преди инцидента. След инцидента с ищцата и почистване на стъклата на прозореца
на същия липсва стъкло и пусната щора, която е поставена след събитието.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля О.Г., ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установяват
неимуществени вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл.45, ал.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност иск с пр.осн.чл.50 от ЗЗД.
Фактическия състав на чл.45,
ал.1 от ЗЗД, включва установяване на пет кумулативни предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и
вредоносният резултат и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Не се спори между страните
ответникът да е собственик на канторска стая на сочения адрес, от прилежащ
прозорец на който обект, е паднало стъкло върху ищцата. От събраните по делото
доказателства, съдът намира да е установено противоправно бездействие на
ответната страна по поддръжка на собствената вещ, допринесло за увреждане на
ищцата. Съгласно нормата на чл.195, ал.1 от ЗУТ, в ред. към датата на инцидента
е вменено задължение на собствениците на строежи да ги поддържат в техническо
състояние, отговарящо на изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, да не
извършват и да не допускат извършването в тях на промени, които водят или могат
да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за
целия строеж или за отделни негови характеристики. Прозорец прилежащ към
определен обект-апартамент, склад или друго помещение е част от строеж
разглеждан във функционалната му цялост, с оглед придаденото предназначение.
Съгласно чл.169 от ЗУТ строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в
съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І
на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011
г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на
строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5
от 4 април 2011 г.), относно множество критерии, сред които и съобразно т. 4 - достъпност и безопасност при експлоатация;
Приложение №1 към Регламент /ЕС/ №305/2011 на ЕП и на Съвета, сочи изискването
за достъпност и безопасност при експлоатация да е свързано с това да не се създават
неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация,
като подхлъзване, падане, сблъсък,
изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом. Ответникът
не е предприел необходимите действия по
привеждане на прозореца на собствения му имот съобразно нормативните изисквания
за безопасност /с оглед събраните гласни
доказателства за счупването му в отдалечен във времето момент преди инцидента
при реализирани климатични събития /, с което деяние е допуснал реализиране
на процесното събитие. В конкретната хипотеза не става въпрос за случайно
деяние, при което увреждането да е предизвикано от свойствата на веща при
нормалната й употреба, респективно наличие на дефект на същата, а на допуснато
противоправно бездействие по отстраняване на разрушаването й. Именно
поддържането на веща в състояние застрашаващо нормалната експлоатация и
ползването на същата /при преминаване под прозореца на обекта / е допринесло за
реализиране на инцидента.
Неоснователни
са релевираните доводи от ответната страна да е
налице опит за измама и изкупуване на собствения й обект на безценица. В тази
връзка не са ангажирани никакви доказателства. Ирелевантно за делото е и обстоятелството,
че собственикът на имота не обитава процесното помещение, тъй като
отговорността е за собственика на веща. Ирелевантно е и възражението сочещо на
обстоятелството, че липсват предписания от страна на компетентните органи по смисъла на чл.195, ал.4 и ал.5 от ЗУТ,
доколкото предписание на общината не е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Безспорно се установи по делото от изслушаната експертиза наличие на претърпени от ищцата неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки
и страдания. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от пострадалото
лице следва да бъдат обезщетени в размер на 15000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания- разкъсно-контузна рана воларно, долна трета на
лява предмишница. Прекъсване на арт радиалис, сухожилието на радиалния сгъвач за китката и частично
прекъсване на нервус медианус/познавателен нерв на
ръката/, собствения сгъвач за палеца и
повърхностни сгъвач за трети
пръст на лява ръка. Уврежданията са причинили
на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, довело до трайно затруднение на движението
на ляв горен крайник за период около 3-4 месеца, от които около 1месец с
поставена гипсова имобилизация. Следва да се съобрази проведеното лечение-извършена
оперативна интервенция по възстановяване на увредените структури. Следва да
бъде отчетена възрастта на пострадалата 36години към датата на инцидента,
представляваща активна трудоспособна възраст, която е препятствана по причина
на увреждането, както и възстановителния
период за лицето, в който лицето логично се е нуждаело от чужда помощ
при извършване на ежедневните си дейности. Следва да бъдат отчетени и
последиците в психологически план, при всички случаи претърпян инцидент, при
който възниква внезапно подобно нараняване оказва негативни психоемоционални преживявания, /установени и от свидетелските показания проблеми със
съня и страх ищцата да упражнява професията си /.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната за процесния период-07,07,2020год., съдът намира, че горния размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По
претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
При определяне
размера на имуществените вреди изразени в това, че поради увреждането
пострадалото
лице не може да работи, докато
се намира в състояние на временна
нетрудоспособност, следва да се изхожда
от разликата между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането
и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност-т.2 от ППВС
№4/1968год. В конкретния случай за ищцата са налице имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от реализиран
доход, тъй като видно от представени доказателства към датата на инцидента е
налице правоотношение с „Д.-Амбулатория за групова практика
за първична дентална помощ“ ООД, с договорено възнаграждение в
размер на 1045,00лв. Т.е. налице е
пропуснато сигурно увеличаване на
имуществото на пострадалото лице с посочената сума, по причина
реализираното непозволено увреждане. Ето защо претърпените вреди подлежат на
обезщетяване, за период от 07,07,2020год.- 27,11,2020год.-
периода, в който ищцата е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност.
За периода от
24,11,2020год. до 27,11,2020год. вредите се претендират на основание бъдещото
им сигурно настъпване, което с оглед данните на ССчЕ
съдът намира за установено.
В
резултат от увреждането ищцата е била възпрепятствана да упражнява труд в
периода на възстановяването си, за който период е налице пропусната полза, представляваща
разликата между получаваното от нея възнаграждение преди инцидента и
заместващото го обезщетение за временна неработоспособност. Същото съобразно
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е в размер на
1877,00лв.за периода от 07,07,2020год. до 27,11,2020год., в който размер исковата претенция е основателна.
Върху
присъдената главница за неимуществени вреди се дължи лихва за забава от датата
на събитието до изплащане на вземането, с оглед компенсаторния характер на
лихвата, а върху обезщетението за
имуществени вреди върху сумата от 1834,25лв. от датата на исковата молба, а върху сумата от 42,75лв.
определена по чл.162 от ГПК от 28,11,2020год. до изплащане на вземането /обезщетение за три
дни за м.11,2020год.-384,92лв./27=14,25лв.*3=42,75лв./. Искането за присъждане на законна лихва от датата на
събитието и върху обезщетение за
имуществени вреди е заявено извън процесуалните срокове в писмени
бележки.
С
оглед основателност на главната искова претенция не подлежи на разглеждане заявената при условията на евентуалност с пр.осн.чл.50 ЗЗД.
По
разноските.
Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковата претенция на ищцата следва да бъдат заплатени разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1561,86лв. от общо 4880,83лв., от които 2100,00лв.-адв.хонорар, 700,00лв.-в.л. и 2080,83лв.-д.т./неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като минималния размер на адв.хонорар по НМРАВ е 2086,31лв., при което платения такъв от 2100,00лв. не е завишен/.
С оглед отхвърлената част от исковата претенция на ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се следват разноски, но по делото няма данни за извършени такива, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В. Н. К., с ЕГН **********, с адрес ***, със
съд.адрес *** да заплати на И.П.Г., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 15000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 07,07,2020год.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 15000,00лв. до пълния
предявен размер от 50000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Н. К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съд.адрес *** да заплати на И.П.Г., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1877,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, за периода от 07,07,2020год. до
27,11,2020год., ведно със законната лихва върху сумата 1834,25лв. считано от
датата на исковата молба-24,11,2020год.,
а върху сумата от 42,75лв., считано от 28,11,2020год.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
В. Н. К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съд.адрес *** да заплати на И.П.Г., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 1561,86лв.- разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: