Определение по адм. дело №910/2025 на Административен съд - Велико Търново

Образувано е по жалба, подадена от адв. Б. Г. от ВТАК, като пълномощник на Р. Г. П. с [ЛНЧ] – поданик на Кралство Испания, постоянно пребиваваща в Република България, постоянен адрес гр. София, [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 1А. Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1326344/ 29.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на жалбоподателката, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер]. Съгласно отразеното в заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е извършено на дата 29.10.2025 г. от Р. Г. П. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управление на лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 300 ДЕ 4матик“ с регистрационни табели номер [рег. номер], собственост на Г. П. Х. от гр. София, който автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 30.09.2025 година. С жалбата, по която е образувано производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства, вкл. за обстоятелството, че Р. Г. П. е майка на три деца, за училището, в което същите учат и за извънкласните занимания, които в които участват. Същата е подадена чрез РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, като от началника на районното управление е представена преписката по издаването на оспорената заповед и доказателства за компетентността на издателя.

Видно от съдържащата се в нея разписка Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1326344/ 29.10.2025 г. на мл. автоконтрольор в РУ - Свищов е връчена на Р. Г. П. на датата на издаването й. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на районното управление на 06.11.2025 г., при което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателят Р. Г. П. с [ЛНЧ], живуща в гр. София и ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, издал оспорената ЗППАМ.

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за налагането на оспорената принудителна администртативна мярка и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1326344/ 29.10.2025 година.

Направеното искане за спиране на предварителното изпълнение е мотивирано с твърдения, че Р. Г. П. е майка на три деца, пребиваващи в гр. София, като двете от тях са момичета на по 10 години, а третото – момче на 8 години. Същите учат във Френското училище „Виктор Юго“ в гр. София, където посещават и следобедни занимания „Извънкласна дейност помощ за домашни“. Същевременно двете момичета в сряда след обяд посещават курс по английски език в Американския колеж в гр. София, а всеки понеделник, сряда и петък от 18:30 до 20:30 часа имат тренировки по художествена гимнастика в спортен клуб „И.“ на стадион „Георги Аспарухов“. Синът на Р. П. четири пъти седмично посещава тренировъчни занятия по график, като състезател във футболен клуб „Фортуна София“, а в почивните дни участва в официални срещи на отбора. Сочи се, че цитираните ангажименти на децата предполагат тяхното ежедневно транспортиране до различни части на гр. София, като тази дейност се извършва от майката, поради заетостта на съпруга ѝ и негови чести отсъствия от страната и липсата на други близки хора в България. Изтъква се, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ значително затруднява тази дейност, като същевременно предвид възрастта на децата, ежедневното им придвижване в гр. София с градския транспорт или с такси, освен несигурно и скъпо, е и рисковано. Поради това жалбоподателката счита, че същото с висока степен на вероятност ще причини на нея и на децата ѝ значителни и трудно поправими вреди от неимуществен характер. Към жалбата са приложени доказателства за наведените в нея обстоятелства – извлечения от граждански регистри, фактури за заплатени такси към Френското училище „Виктор Юго“, договор за обучение с Американски колеж в гр. София и придружаващи документи, удостоверения от спортен клуб „И.“ и футболен клуб „Фортуна София“, които установяват истинността на изложените от жалбоподателката факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1326344/ 29.10.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Видно от наличните в делото доказателства е, че децата на Р. Г. П. посещават учебно заведение, намиращо се на значително разстояние от дома им. Същевременно трите деца практически ежедневно през работните дни са ангажирани и с извънучилищни занимания в части на гр. София, отдалечени както от местоживеенето, така и от училището им. Допуснатото предварително изпълнение на оспорената ПАМ, освен необходимост от допълнителни разходи за транспорт, създава и реална угроза от обективен недостиг на време за придвижване на децата до училище и/или до местата на извънучилищните им ангажименти. И докато при ходенето на училище този недостиг може да бъде преодолян чрез по-ранно ставане, за останалите занимания на трите деца такава възможност не съществува. Горното от своя страна предполага като минимум допълнителни притеснения, свързани с организацията на придвижването им, чести или редовни закъснения, с обичайните в такива случаи негативни изживявания, а по-вероятно – преустановяване макар и временно, на извънучилищните занимания, свързани с обучението, възпитанието и физическото развитие на децата. Тоест установява се вероятното настъпване на неимуществени вреди за жалбоподателката, а също и на имуществени такива – допълнителни разходи за транспорт, и заплащане цените на услуги, които изцяло или частично не могат да бъдат ползвани, поради независещи от нея обстоятелства. Ето защо съдът намира, че са налице доказателства за настъпването на неблагоприятни имуществени последици за адресата на оспорения акт, които могат да бъдат квалифицирани освен като значителни и като трудно поправими в смисъла, вложен от законодателя. Силно занижена е вероятността увредите от заплащането на допълнителните разходи за транспорт и такси за неполучено обучение на децата, като пряка последица от предварителното изпълнение, да бъдат компенсирани по обезщетителен ред. Предвид горното съдът намира, че макар и с имуществен характер, вредите за оспорващото лице се характеризират като трудно поправими. От друга страна, некомпенсируеми поради характера си, са евентуалните неимуществени вреди, причинени от затрудняване ходенето на децата на училище, затрудняване или осуетяване участието им в извънучилищните занимания, на които са записани. При така изложеното съдът намира за доказани наличието на значителни и трудно поправими за жалбоподателката вреди, които по интензитет са противопоставима на заложения в закона обществен интерес. В тази връзка следва да се отбележи, че основанието за налагане на оспорената ПАМ е управляването от Р. П. на автомобил, който не е нейна собственост и чиято регистрация е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради неплащане на задължителна застраховка.

Настоящият състав не споделя възприетото в част от съдебната практика становище за наличието и на втора кумулативно изискуема предпоставка за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, а именно искането да се базира единствено на обстоятелства, възникнали след издаването на акта, т.е. „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Изрично изискване спирането на предварителното изпълнение да е обвързано единствено с наличието на нови обстоятелства, е формулирано единствено в чл. 162, ал. 2 от АПК, т.е. в случаите, когато такова изпълнение е допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от същия кодекс. Касае се за предварително изпълнение, допуснато с нарочен акт на административния орган, в който последният е мотивирал някоя от предпоставките по последно цитираната норма и който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Съответно наличието на действащо такова разпореждане в производството по обжалване на самия административен акт предполага, че същото не е било обжалвано или подадената срещу него жалба е била отхвърлена. И в двата случая се касае за извършена след допускането на предварителното изпълнение преценка, от адресата на акта или от съда, че към момента на допускането му, то е обосновано от фактическа страна с обстоятелства от вида на визираните в чл. 60, ал. 1 от АПК, без да са засегнати противопоставими по вид и характер интереси. Съобразно това, оправдано е и законодателното решение, искането за спиране на нарочно допуснатото от органа предварително изпълнение на административния акт, да бъде обосновано с настъпили/открити след издаването му обстоятелства.

В хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, за адресата на акта не съществува възможност да се брани срещу нормативно допуснатото предварително изпълнение на етап, предхождащ подаването на жалбата срещу административния акт. Нещо повече, допускането на предварително изпълнение не зависи и от преценката на самия административен орган, независимо от фактите по конкретния казус. При това положение, оправдано с оглед целта на закона е съдът да извърши преценката си за вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението, при съобразяване и на обстоятелствата, съществували към момента на издаване на акта, а не само на новонастъпилите/новооткрити такива. Обратното би означавало да бъдат игнорирани дори факти с решаващо значение при произнасянето, единствено поради обстоятелството, че са били осъществени към момента на издаването на ИАА, при това без възможност за тяхната преценка и от страна на административния орган. Подобно тълкуване, според настоящия състав, в голяма степен обезмисля нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК и не съответства на законодателната цел, обусловила нейното създаване.

По горните съображения, настоящият състав намира, че предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ, издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването ѝ.

Водим от горните съображения и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Конституира като страни по адм. дело № 910/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя Р. Г. П. с [ЛНЧ] – поданик на Кралство Испания, постоянно пребиваваща в Република България, постоянен адрес гр. София, [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 1А и ответник младши автоконтрольор в Районно управление – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1326344/ 29.10.2025 година.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 02.12.2025 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника ѝ адв. Б. С. Г. на посочения служебен адрес гр. Свищов, [улица]или на посочения адрес на електронна поща. Призоваването на ответника да се извърши на адреса му по месторабота гр. Свищов, [улица], чрез Районно управление – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново.

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1326344/ 29.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново.

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при налагането на оспорената принудителна административна мярка.

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните.