№ 2043
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110130880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на непълнолетното дете М. Н. З., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д. Х. З., ЕГН
**********, срещу Н. Г. З., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че с влязло в сила решение от 16.12.2016г. на
СРС, 84 състав ответникът е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от 07.07.2016г. Изминали са повече от пет
години, през което време нуждите на детето чувствотелно се увеличили. М. е
ученик в 7 клас при 7 СУ „Св. Седмочисленици“ – гр. София. Предстоят му
матури и кандидатстване, за което се посещават частни уроци по български
език и литература и математика. Един учебен час е 20 лева, ако посещава и
двата курса в една и съща школа. Ако посещава само един предмет,
стойността на урока е 25 лева и нагоре, в зависимост от школата. Сумата за
уроци, която майката заплаща за месец, е 200 лева. Детето посещава и
спортни занимания по кикбокс 2 пъти седмично. Стойността на курса е 9 лева.
Общо за месец е около 80 лева. От февруари 2022г. майката заплаща карта
Мултиспорт Кидс на стойност 30 лева месечно. Разходите за дрехи средно
месечно са около 45 лева. Месечната карта за градски транспорт е 10 лева.
Детето посещава компютърни курсове в училище „Телерик“, за което
майката закупила собствен лаптоп. М. изучава японски език, като първото
ниво на курса било за три месеца на стойност 420 лева. Твърди, че ответникът
не спазва режима на лични отношения с детето. За периода 01.2020г. –
1
05.2022г. му е купил за рождения ден 1 чифт маратонки, за рождения ден през
2021г. – два комплекта анцузи и 2 чифта обувки, както и е заплатил
допълнителните уроци за подготовка за матури по математика в размер на
400 лева. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Признава, че от постановяването на издръжката до момента е
настъпило изменение на обстоятелствата, а социално – икономическото
развитиена страната и натрупалата се инфлация са намалили покупателната
способност на сумата от 180 лева. Нуждите на М. действително се увеличили.
Твърди, че детето вече не посещава никакви курсове и дейности. Купувал е
дрехи на детето, обувки, храна. Признава иска за размера от 250 лева, като
счита същия в останалата част за размера над 250 лева за неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищецът е дете на ответника, което се установява от представения и
приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С решение № 21097/16.12.2016г. на Софийски районен съд, 84 състав,
влязло в сила на 16.12.2016г., ответникът е осъден да заплаща на детето си М.
месечна издръжка в размер на 180.00 лева.
На 01.12.2021г. е заплатена сумата от 220 лева за уроци по български
език и литература и математика; на 04.10.2021г. – 240 лева за уроци по
български език и литература и математика, 75 лева за уроци по български
език и литература, на 01.11.2021г. – 260 лева за уроци по български език и
литература и математика.
Майката на ищеца работи като счетоводител, като за периода от месец
декември 2022г. до месец май 2022г. същата е получила среден месечен доход
в размер на 1477.72 лева.
Детето М. е ученик в 8 ж клас в Професионална гимназия по транспорт
и енергетика „Хенри Форд“ – гр. София, през учебната 2022/2023 г., в
специалност Промишлена електроника.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Люлин. Видно от проведеното социално проучване, детето
М. споделя, че контактува с баща си непрекъснато, чуват се вжедневно по
телефон, а когато е свободен, гостува в дома му. Разбира се много добре с
баща си, той му купува всичко, което поиска и от което има нужда. Когато е
2
при него, му дава по 10 лева за джобни. Споделя също, че към момента баща
му плаща тренировките по кикбокс, на които ходи два пъти седмично, с такса
от 10.00 лева. Казва, че майка му никога не е възпрепятствала или
ограничавала контактите му с бащата. Ще продължи да контактува с баща си
и занапред. Обича родителите си, те правят всичко за него, но основно майка
му е тази, която полага повече грижи за него. Тя се старае изцяло да
задоволява неговите потребности от храна, облекло, здравеопазване,
образование, транспорт, развлечения и пр. В отглеждането на М. майката
получава помощта и подкрепата на родителите си. М. е редовен ученик в 8-ми
клас в ПТГЕ „Хенри Форд“. Няма направени неизвинени отсъствия. Добре се
справя с учебния материал. Не проявява агресия в учебното заведение и извън
него. Има много приятели, разбира се със съученици и преподаватели.
Посещава извънкласни занимания – тренира кикбокс два пъти в седмицата,
занимава се с изучаване на японски език. Няма данни за хронични или
наследствени заболявания. Наблюдава се много добре изградена емоционална
връзка и разбирателство между майката и детето. Бащата редовно изплаща
присъдената издръжка, проявява интерес към нуждите на своето дете.
Майката на ищеца получава ежемесечна наемна вноска в размер от 400
лева въз основа на сключен на 01.03.2018г. договор за наем на недвижим
имот.
Ответникът работи в МВР, като за периода от месец януари 2022г. до
месец декември 2022г. е получил среден месечен нетен доход в размер на
1892.92 лева.
Майката на ищеца не е декларирала движими и недвижими имоти по
чл. 14 ЗМДТ, няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50
ЗДДФЛ за 2021г.
Няма данни за деклариране от страна на ответника за движими и
недвижими имоти по чл. 14 ЗМДТ, няма данни за подадена годишна данъчна
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021г. За перииода от месец януари 2022г. до
месец октомври 2022г. е начислен средн месечен облагаем доход в размер на
2108.06 лева.
От показанията на св. Марина Владимирова Иванова се установява, че
майката полага постоянни грижи за детето, грижи се за ежедневието като
храна, училище, дрехи, развлечения и спорт. В момента детето посещава
3
тренировки по самбо и фитнес.
Съдът кредитира показанията на св. Иванова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелствата, тъй като няма лични
възприятия за тях.
Видно от показанията на св. Пламен Стефанов Симеонов, отношенията
между детето и бащата са много добри. Когато М. има нужда от нещо, бащата
го закупува.
Съдът кредитира показанията на св. Симеонов като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените му
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
Съдът не кредитира прредставените касови бонове, тъй като от същите
не се установява с конкретика закупената стока и/или услуга, както и за кого
е закупена и от кой се ползва.
Други относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
4
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищеца месечна издръжка от 180.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от над шест години ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за храна,
облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде определен така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
Установи се, че детето е на четиринадесетгодишна възраст, като
безспорно се нуждае от средства за храна, облекло, образование. Същото е
ученик в 8 клас в ПТГЕ „Хенри Форд“. Установи се, че през месеците
октомври, ноември и декември 2021г. детето е посещавало уроци по
български език и литература и математика, но не са представени
доказателства за посещение на такива извън този период, поради което съдът
приема, че разходите, свързани със заплащане на уроците се явяват
инцидентни и нямат траен характер. По делото са налице данни за това, че
детето посещава тренировки по бойни спортове, фитнес и уроци по японски
език, като не са представени доказателства относно честотата на посещение
5
на уроците и дължимата сума. От проведеното социално проучване е видно,
че бащата заплаща тренировките по бойни спортове на сина си. Ответникът
работи в МВР, като получава среден месечен нетен доход в размер на 1892.92
лева. Не са налице данни същият да е с влошено здравословно състояние,
както и да заплаща издръжка на друго малолетно дете. Като съобрази
изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се
увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът намира, че във
възможностите на ответника е да отделя средства над собствената си
необходима издръжка и да заплаща издръжка на детето си в размер от 320.00
лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищеца, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на непълнолетното му дете от 180.00 лева на
320.00 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда, до настъпване
на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в останалата част до
пълния предявен размер от 400.00 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 320.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни по делото. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца се дължат направени разноски съобразно уважената част от
иска. Същият е доказал такива в размер на 605 лева, от които 600 лева за
адвокатско възнаграждение и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 484 лева – разноски в производството. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
6
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал сторени
разноски в размер на 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от
120.00 лева – разноски в производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 201.60 /двеста и един лева и шестдесет стотинки / лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 21097 от 16.12.2016г. на Софийски районен съд, 84
състав, по гр. д. № 30310 по описа за 2016г., като я УВЕЛИЧАВА от 180,00
/сто и осемдесет/ лева на 320,00 /триста и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Н. Г. З.,
ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете М. Н. З., ЕГН
**********, лично и със съгласието на неговата майка Д. Х. З., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 320,00 /триста и двадесет/ лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.06.2022г., до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 320,00 /триста и двадесет/ лева до пълния
предявен размер от 400,00 /четиристотин / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на непълнолетното дете М. Н.
З., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. З., ЕГН ********** да
заплати на непълнолетното дете М. Н. З., ЕГН **********, лично и със
съгласието на неговата майка Д. Х. З., ЕГН **********, сумата в размер на
484.00 /четиристотин осемдесет и четири/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, непълнолетното дете М. Н.
З., ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка Д. Х. З., ЕГН
**********, да заплати на Н. Г. З., ЕГН ********** сумата в размер на 120.00
/сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н. Г. З., ЕГН **********, да
7
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 201.60 /двеста и един лева и
шестдесет стотинки / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 15.02.2023г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8