М О Т И В
И
към присъдата, постановена на 17.09.2019г.
по НОХД №994/2019 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
досъдебно производство №132/2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, срещу:
А.А.М. – ЕГН **********, за извършено престъпление чл. 343, ал.1, б."В" от НК, за това, че на 01.04.2019г. в гр.Варна при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
"Ивеко" модел „Дейли" с peг. № ** ****нарушил правилата за
движение - чл.40, ал.2 от Закона за Движението по Пътищата: "По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той с длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности" и чл.116 от ЗДвП: "Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено....към престарелите хора", и по непредпазливост
причинил смъртта на Ш. Т. А. - на 76 години
Делото
е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено от подсъдимия
признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна, сочи, че фактите по делото са безспорно установени и
признати от подсъдимия. По отношение определянето на наказанието пледира за
липса на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да мотивират съда да приеме хипотезата на чл.58а,ал.4 от НК. Счита, че с оглед личността на дееца адекватно
би било наказание около три години Лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано с една трета. Що се касае до способа за изтърпяване на наказанието
прокурорът намира, че не наложително подсъдимия да се изолира от обществото,
като наказанието следва да се отложи за срок от четири години. Иска се и
налагане на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право.
Частното
обвинение представено от адв.Ч. моли в унисон с държавното обвинение, за
налагане на наказание към средния размер „Лишаване от свобода“. По отношение
приложение разпоредбата на чл.66 от НК, частното обвинение предоставя на съда
преценката. Пледира се и налагане на наказание Лишаване от право на управление
на МПС.
Адв.С.
- защитник на подсъдимия заявява, че при
налагането на наказанието, следва да бъдат съобразени всички събрани по делото
данни по отношение на подсъдимия. Счита, че при пледоарията си прокурорът не е
отчел правилно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не намира
да е било взето предвид и поведението на пострадалата, която се е намирала на
място където съгласно ЗДвП не е следвало да бъде. Моли за определяне наказание
към минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият
М. при упражняване правото си на лична защита изразява съжаление за случилото и
извинение към близките на починалата. В дадената му последна дума моли съда за справедливо
наказание.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Окръжен съд - Варна, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено следното:
На
01.04.2019г. около 10.50ч. в гр. Варна, подс. М. приключил с разтоварването на стока от служебния
товарен автомобил марка "Ивеко" модел „Дейли" с peг.№ ВТ 0577
КМ. Микробусът бил спрян с предната част на товарната рампа на магазин
„ЦБА", находящ се на бул.„Левски" в гр. Варна. Тъй като имало
ремонтни дейности и паркирани автомобили от едната страна на улица
„Каймакчалан", по която следвало да се изтегли обратно, М. започнал да се
придвижва с автомобила на заден ход в посока края на улицата. Товарният
автомобил бил с такъв вид каросерия, че подсъдимият нямал видимост назад и
следвало да използва огледалата за обратно виждане, или да си осигури лице, което
да му сигнализира за препятствия и опасности за движението. Той не взел подобни
мерки, а управлявал товарния автомобил по ул.„Каймакчалан", като разчитал
само на собствените си ограничени възприятия за ситуацията на пътното платно и
зад автомобила.
По същото
време, по платното и съпосочно но посока на движението на МПС, но с гръб към
превозното средство, вървяла пешеходката Ш. А. - на 76 години. Тя била
пазарувала в магазина и с покупките се отдалечавала, за да се срещне със сестра
си - св.С.К.. М. не забелязал възрастната жена и продължил движението на МПС.
При това той блъснал вървящата зад микробуса му А., от което тя паднала по лице
на асфалта и била завлечена под МПС. Когато гумите на товарния автомобил
преминали през тялото и главата на пострадалата, подсъдимият усетил повдигане
на каросерията и веднага спрял. Същевременно св.В. станал неволен очевидец на
сблъсъка и извикал на подс. да спре. Ситуацията била възприета и от свидетелите
Д. и Ч., които се обадили на телефон 112, за да сигнализират за катастрофата.
Пристигналият на място екип на „Спешна помощ" само констатирал смъртта на А..
Видно от
извършената аутопсия и СМЕ, пострадалата Ш. А. е получила вследствие на удара
от МПС при ПТП съчетана тежка черепно - мозъчна травма - многофрагментно
открито счупване на костите на черепния покрив и основата централно и в дясно,
счупване на лицеви кости, размачкване и разкъсване на главния мозък в дясно, и
др., както и гръдна травма - многофрагментно счупване на леви ребра от 2 до
12-то с разместване на фрагменти, контузия на ляв бял дроб, кръвоизлив на около
300 мл. в гръдния кош. множество ожулвания по главата, тялото и крайниците.
Причината за смъртта е несъвместимо с живота разкъсване на главен мозък. Всички
травматични увреждания са получени по общия механизъм на удари и натиск с или
върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено. Смъртта е настъпила в
момента на причиняване на травмите и е била неизбежна.
Видно от
изготвената по делото Автотехническа експертиза, причината за настъпване на ПТП
е, че подс.М. е управлявал автомобила по начин, по който е нямал техническа
възможност да види появата на пешеходката, да следи движението й и да реагира
на опасност. Причините за това са зоните на невидимост зад МПС и предприемане
на маневрата движение назад при съществуването на такива зони. Движението назад
на товарния автомобил, без водачът да осигури безопасност чрез достатъчна
видимост или друго лице, което да го направлява, са посочени от експерта като
основните причини за настъпилото произшествие.
От
приложената справка за нарушения по ЗДвП е видно, че М. притежава валидно СУМПС,
правоспособен водач е от 23.10.2014г. и има регистрирани нарушения по ЗДвП,
като до момента са му били отнети 12 контролни точки.
От
изготвената и приложена по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият е
неосъждан. Приложената характеристика от работодателя описва обвиняемия като
стриктен служител.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, като се позова на направените самопризнания на подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а
именно: показанията на св.Ч.,св.Д., св.К., св.В. С.М Експертиза , С.Х.
експертизи, протокол за оглед
на местопроизшествие, САТ експертиза, справка съдимост и др..
При преценката на събраните
доказателствени средства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,
тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и на
другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по
досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че подс.М. на 01.04.2019г. в гр.Варна при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ивеко" модел
„Дейли" с peг. № ** ****нарушил правилата за движение - чл.40, ал.2 от
Закона за Движението по Пътищата: "По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той с длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности" и чл.116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено....към
престарелите хора", и по непредпазливост причинил смъртта на Ш. Т. А. - на
76 години
С деянието си подс.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б."в" от НК.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, свързани с правилата за движение при управление на
превозни средства и машини, правилата за експлоатация или изискванията за добро
качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията, което нарушение
да е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, предвидени в
чл.342, респективно чл.343 НК. Престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Предвиждането
за възможност да настъпи произшествие при определена пътна обстановка или
ситуация е елемент от предписаната и осъществявана правно регламентирана
дейност на повишена опасност от всеки водач на моторно превозно средство.
По отношение наведените доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и
т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от от ЗДвП действително регламентират правила за
пешеходците, като участници в движението, съгласно които, при пресичане на
платното за движение, те са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като
спазват следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се ппс и тяхната скорост на
движение; да не удължават ненужно пътя и времето на пресичане и да не спират
без необходимост на платното за движение, както и като им е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена
видимост. В конкретния случай не се установи, че покойната е нарушила правилата
на ЗДвП, като не е съобразила мястото на движение. Касае се за движение на
локално пътно платно пред жилищен блок при липса на предвидена съответна
маркировка за преминаване на пешеходци.
По отношение
вида и размера на наложените наказания:
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК,
съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия трябва да бъде определено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ около средния размер, предвиден за престъплението, а именно - три години, което, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3,
или наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи е в размер на две години
„Лишаване от свобода“. Изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът отложи с изпитателен
срок от четири години, както наложи и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право“ да управлява МПС за срок от четири години.
Определяйки
вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност
на извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по
правилата на която съдът определи наложените наказани, при индивидуализацията
на същите следва да се вземе предвид на първо място обществената опасност на
конкретното деяние. В тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние,
което в конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща
се както от непосредствения обект на засягане, а именно – свързани с правилата за движение при
управление на превозни средства, така и с престъпния резултат –причиняване смърт на
пострадалата А..
На следващо
място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни
свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат предходните
нарушения на ЗДвП. От друга страна - предвид процесуалното поведение на подс.М., неговата възраст, трудова заетост,
съдът счита, че същите обуславят смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитане
на които и определи наложените наказания.
Предвид гореизложеното и с оглед
конкретиката на обстоятелства по настоящото дело, в случая не са налице
многобройни или изключителни по характера си смекчаващи вината обстоятелства,
при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обосноват прилагане на чл. 55 от НК, каквото искане не е направила и защитата на подсъдимия.
Определеното наред с основното и
кумулативно наказание се явява оправдано и изпълнимо от подсъдимия, като съдът
счита, че чрез него ще се постигнат заложените от закона цели. Лишаването от
право, има самостоятелно значение да повлияе на процеса на поправяне и
превъзпитаване на подсъдимия.
Съдът намира, че за постигане целите
на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената му
социална и професионална среда, като спрямо него успешно може да бъде приложен института
на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице. За
прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - да е
наложено от съда наказание лишаване от
свобода в размер на три години включително,
деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.
Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с липсата
на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед
поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато
първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки
конкретен случай и с особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е
поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за
отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на
съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение
на подс.М., за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същия и
преимуществено за неговото поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване
от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането му от обществото и поставянето
му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен
от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи на
възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" в допустимия от закона четиригодишен
срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия да
коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон,
доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една
санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото
се налага, то в конкретния случай именно, чрез прилагането на условното
осъждане по отношение на подсъдимия ще се постигнат в максимална степен целите
на наложеното му наказание.
Настоящият съд счита, че наложените
на подсъдимия наказания в максимална степен биха изпълнили целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством
същите се осигурява възможност на подсъдимият
да не се изолира от естествената му социална среда. Спрямо обществото се
обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като наложеното на
подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на конкретната
тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на
обществото.
ВОС осъди подсъдимия да заплати
разноските по делото
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :