РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100601392 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Ваня Радиева от АК –
Бургас, в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Р. Р. С. с ЕГН
**********, против Присъда № 133 от 14.09.2022 г., постановена по НОХД №
1075/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваната присъда подсъдимият Р. С. е признат за виновен в това,
че в периода от 29.01.2020 г. до 30.01.2021 г. в гр. Камено, общ. Камено,
област Бургас, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 226,00 лв. (двеста двадесет и шест лева) от
владението на В. Я. Г., без неговото съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, както следва:
- На 29.01.2020 г. в гр. Камено, общ. Камено, област Бургас, от
оранжерия, находяща на ул. „**“ № *, отнел чужда движима вещ – 1 бр.
поцинкована метална тръба с дължина 24 (двадесет и четири) метра, на
стойност 93,00 лева (деветдесет и три лева), от владението на собственика В.
1
Я. Г., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я присвои;
- На 30.01.2021 г. в гр. Камено, общ. Камено, област Бургас, от
оранжерия, находяща на ул. „***“ № *, отнел чужда движима вещ – 28 бр.
метални поцинковани профили на обща стойност 133,00 лева (сто тридесет и
три лева), от владението на собственика В. Я. Г., без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, вр. чл. 54, ал.1 НК, е осъден на четири месеца
„лишаване от свобода” при първоначален общ режим.
Със същата присъда, подсъдимият Р. С. е осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Бургас сумата от 210 лв. (двеста и десет лева) за направените
в досъдебното производство разноски, а по сметка на РС – Бургас – сумата от
40 лв. за направените разноски по делото в съдебната му фаза.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на
подсъдимия Р. С. като неправилна и постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че обвинението срещу
подсъдимия е останало недоказано, затова се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която С. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Според него, обвинителната теза е доказана по безспорен начин, като
районният съд, в мотивите към присъдата си, подробно е обсъдил и
обществената опасност не само на извършеното престъпление, но и на
личността на подсъдимия, като му е определил справедливо наказание.
Доколкото намира атакуваната присъда за законосъобразна и правилна,
прокурорът моли въззивния съд да я потвърди изцяло.
Подсъдимият Р. С., редовно призован се явява и поддържа въззивната
жалба. Твърди, че не е откраднал инкриминираните вещи, а ги е намерил
захвърлени в драките на намиращ се наблизо канал. Служебният му защитник
поддържа жалбата си и моли атакуваната присъда да бъде отменена като
незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че обвинението се крепи само на
факта, че подсъдимият живее наблизо до оранжериите на пострадалия, както
и на свидетелски показания относно предадени метални отпадъци. Поради
тези причини защитникът твърди, че присъдата почива на предположения и
2
не отговаря на изискванията да бъде постановена само при безпротиворечиво
доказано обвинение и вина. Моли въззивния съд да отмени обжалваната
присъда като незаконосъобразна и неправилна и да постанови друга, с която
да признае подсъдимия Р. С. за невиновен и да го оправдае по предявеното му
обвинение.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е
предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от
НПК. Контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия при
провеждането на съдебното следствие да изясни правно значимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както
проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по
делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност
при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по
делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и
относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по
обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда
фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид
предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи
заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени
корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е
обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на
3
въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически
констатации от първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по
делото, а именно:
Подсъдимият Р. С. С. е роден в гр. ***, област ***, живее в същия град,
*** гражданин е, ***, ***. От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че преди датите на инкриминираните деяния подсъдимият е
многократно осъждан, като на 25.04.2014 г. последно е изтърпял наказание
две години и шест месеца „лишаване от свобода“ в затвор като общо и
увеличено наказание по влезли в сила присъди по НОХД № № 4116/2011 г.,
3528/2011 г., 1861/2012 г. и 1059/2012 г. – и четирите на РС - Бургас.
Подсъдимият Р. С. С. и пострадалият – св. В. Я. Г., живеят в гр. ***,
област **. Свидетелят Г. притежава в това населено място имот, в който била
разположена оранжерия за отглеждане на зеленчуци. Имотът бил ограден с
мрежа, но същата на места липсвала.
През периода 2020 г. – 2021 г. Р. С. живеел в имот, намиращ се в
съседство с оранжерията на свидетеля Г.. Тъй като подсъдимият имал
затруднено материално положение, често влизал в оранжерията на свидетеля
Г. и си взимал оттам от наличната селскостопанска продукция.
На 29.01.2020 г. подсъдимият отново влязъл в оранжерията и забелязал
поцинкована метална тръба с дължина 24 метра, която представлявала част от
механизъм за отваряне на прозорци. Подсъдимият нарязал тръбата на парчета
и я пренесъл в двора на дома си.
Свидетелят Г. установил липсата на тръбата и съобщил на органите на
МВР. Свидетелят Д. – полицейски служител в Полицейски участък Камено
решил да провери дали тръбата не е отнета от подсъдимия, тъй като същият
бил познат на органите на МВР като част от криминално проявените лица в
района. Свидетелят Д. посетил имота, където живеел подсъдимият, намиращ
в съседство с оранжерията на свидетеля Г.. Подсъдимият С. признал пред
свидетеля Д., че е отнел тръбата и показал на полицейския служител
отрязаната на парчета тръба, която съхранявал в имота, който обитавал.
Впоследствие подсъдимият предал доброволно парчетата от тръбата и същите
били върнати на пострадалия Гюзелев.
4
Около година по-късно – на 30.01.2021 г., подсъдимият отново
проникнал в имота на свидетеля Г., където се намирала оранжерията и отнел
28 броя метални поцинковани профили. С помощта на велосипеда си
подсъдимият пренесъл профилите до пункт за изкупуване на цветни метали в
гр. Камено, където работел свидетелят Г. Г.. Последният измерил профилите,
като установил, че тежали общо 55 кг. За предаването на профилите в пункта
от подсъдимия била изготвена разписка. Свидетелят Г. заплатил на С., за
предадените профили, сумата от 17,32 лева.
При последвалото посещение в пункта, свидетелят Г. познал отнетите
му 28 броя профили и съобщил на органите на МВР. Свидетелят М. Г. –
полицейски служител в Полицейски участък Камено посетил пункта за
изкупуване на метали и разговарял със свидетеля Г. Г.. Последният обяснил,
че профилите му били предадени от подсъдимия С., като в подкрепа на
думите си представил на свидетеля Г. попълнената при предаването разписка.
Свидетелят Г. Г. предал доброволно профилите на органите на МВР, след
което същите били върнати на свидетеля Г..
От изготвена на досъдебно производство оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи възлиза на
226 лева.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се основава
закономерно на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на
наказателното производство, а именно: показанията на свидетелите В. Г., И.
Д., М. Г. и Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и частично
прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на
свидетелите Г., Д. и Г. от досъдебното производство; протокол за доброволно
предаване от 29.01.2020 г. (л. 9 от ДП); разписка за върнати вещи (л. 10 от
ДП); писмено заключение по назначена в досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза (л. л. 52-55 от ДП); справка за съдимост на
подсъдимия Р. С. (л. л. 21-24 от ДП); справка от РУ-Камено при ОД на МВР –
Бургас относно подсъдимия С. и липсата на наложени спрямо него наказания
по реда на чл. 218Б, ал.2 от НК (л. 25 от ДП); копие от декларация за
произход на отпадъци от черни и цветни метали (л. 64 от ДП); разписка за
върнати вещи (л. 65 от ДП); протокол за доброволно предаване от 01.02.2021
г. (л. 67 от ДП).
5
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти по делото са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са приети за установени и какви са
правните съображения за взетото решение, изложени са и обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят. В тази връзка, правилно районният съд не е кредитирал като
достоверни обясненията на подсъдимия Р. С., че е намерил инкриминираните
вещи извън оранжерията на пострадалия и поради това като безстопанствени,
ги е взел. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, обясненията
на подсъдимия освен доказателствено средство, са и средство на защита
срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им
стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна
отговорност за изложени в обясненията неистини. В конкретният случай
обясненията на С. остават изолирани от останалия събран доказателствен
материал и поради този причина не могат да бъдат кредитирани, като следва
да бъдат ценени единствено като израз на възприетата от подсъдимия
защитна позиция.
Неоснователни са оплакванията на защитата, че атакуваният съдебен
акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата (с оглед на
изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се
оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и цялостната му
дейност по преценка и анализ на наличният по делото доказателствен
материал). Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд
по отношение преценката му на доказателствените източници като
допустими, достоверни и относими към предмета на доказване, както и
изложените в тази връзка доводи и аргументи, затова намира за ненужно да
ги преповтаря. Следва да се посочи само, че не може да бъде прието за
основателно оплакването на защитата, че присъдата почивала на
предположения, а не на конкретни, реални факти. Фактическите изводи на
първостепенният съд не се извеждат само от показанията на разпитаните по
делото свидетели, но и от приложените по делото писмени доказателства,
които потвърждават тези показания. В тази връзка следва са посочат
6
намиращите се по делото два броя протоколи за доброволно предаване, както
и декларация за предаване на отпадъци от черни и цветни метали, попълнена
от св. Г. при предаването на металните отпадъци от подсъдимия, които
документи безспорно установяват факта на владеене от С. на процесните
инкриминирани вещи, собственост на пострадалия Г., без правно основание.
Впрочем, самият подсъдим не отрича факта на отнемане на инкриминираните
вещи без съгласието на собственика им и последващото им своене – С. твърди
само, че процесните вещи са били извън оранжерията, поради което ги е
помислил за железен отпадък и ги е взел. Последното обяснение, както
правилно е посочил първоинстанционният съд, противоречи както на
показанията на самия пострадал относно местоположението на вещите и
тяхното използване, така и на факта, че подсъдимият е бил много добре
запознат с дейността на Г. в оранжерията и с начина й на функциониране, а
оттам и с естеството и предназначението на инкриминираните вещи – не само
защото е живеел в близост до имота на пострадалия, но и защото понякога
сам е работел в нея срещу заплащане.
Предвид изложените съображения, въззивният съдебен състав намира,
че постановената присъда не е необоснована – възприетата от
първостепенният съд фактическа обстановка намира своята опора в цялата
доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство,
ценена от решаващият съд като достоверна, безпротиворечива и относима
към предмета на делото.
Правилно, законосъобразно и обосновано (предвид доказателственият
материал по делото), първоинстанционният съд е приел, че инкриминираното
поведение на подсъдимия Р. С. осъществява, от обективна и субективна
страна, състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна безспорно е установено, че инкриминираните
вещи, предмет на престъплението, а именно 1 брой поцинкована метална
тръба и 28 броя метални поцинковани профила, всички на обща стойност 226
лева, са чужди движими вещи, собственост на пострадалия Гюзелев. Тези
вещи не са се следвали на подсъдимия С. на някакво правно основание, но
въпреки това той ги е отнел от владението на собственика им, без неговото
съгласие, физически премествайки ги от мястото, където те са се намирали и
където собственикът им упражнявал фактическата си власт върху тях, на
7
друго място, извън границите на имота на техния собственик. По този начин
С. е преустановил упражняваната дотогава от пострадалия фактическата власт
върху вещите и е установил своя. Наред с това, подсъдимият се разпоредил
фактически с част от тях (металните профили) като ги предал на пункт за
метали и получил парична сума.
Както правилно е посочил първостепенният съд, от субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл – същият е съзнавал, че отнема чужди
движими вещи, които не му се следват на правно основание, без съгласието на
лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. Подсъдимият е целял
противозаконно да присвои чуждите движими вещи, като е влязъл в имота на
пострадалия и е отнел процесните вещи, напълно съзнавайки, че те не са
негова собственост, а на свидетеля Г.. Следователно може да се направи
извод, че при осъществяване на деянията си подсъдимият Р. С. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му
последици, като е целял тяхното настъпване.
Извършените от подсъдимия С. две противозаконни отнемания на
движими вещи, собственост на пострадалия Г., извършени на 29.01.2020 г. и
на 30.01.2021 г. следва да се разглеждат като едно продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Това е така, защото и двете
деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление -
кражба, извършени са през непродължителен период от време – от 29.01.2020
г. до 30.01.2021 г., при една и съща обстановка (проникване от подсъдимия в
имота на пострадалия Г. и отнемане на метални предмети от намиращата се в
имота оранжерия) и при еднородност на вината – пряк умисъл, като
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Неоснователно е оплакването на защитата за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия С. наказание. За престъплението по чл. 194, ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до осем години.
Първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, определяйки размера в съответствие с
разпоредбата на чл. 54 от НК. Настоящият въззивен съдебен състав е напълно
солидарен с извода на районния съд за липса на многобройни или
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат прилагането на
8
чл. 55 от НК и с чието несъобразяване би се стигнало до там, че и най-лекото
наложено на подсъдимия наказание би било несъразмерно тежко на
обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление.
Правилно районният съд е приел за смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства неговото процесуално поведение в хода на
досъдебното производство и съдействието му не само за изясняване на
обективната истина, но и за връщане на част от инкриминираните вещи на
техния собственик. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е
преценено и тежкото материално положение на подсъдимия, който не работи
постоянно и няма регулярно постъпващи доходи, но се грижи за болната си
жена. Като отегчаващо отговорността обстоятелства правилно е приет фактът
на предходни осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления,
включително и престъпления против собствеността. Макар от датата на
последното изтърпяване на предходно наложеното му наказание лишаване от
свобода (две години и шест месеца лишаване от свобода, явяващо се общо и
увеличено наказание по четири присъди, определено по ЧНД № 939/2013 г. на
РС – Бургас) – 25.04.2014 г. до датите на извършване на продължаваното
престъпление по настоящото наказателно производство да са минали повече
от пет години, този срок не е достатъчен за настъпването на реабилитация
(арг. чл. 88а, ал. 2 от НК), поради което С. следва да се третира като осъждан.
Всички тези обстоятелства са били отчетени обаче от решаващият съд, който
е определил на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода“ в размер към
абсолютния минимум, предвиден от закона, а именно четири месеца. Това
наказание, според въззивния съдебен състав, се явява наистина справедливо,
тъй като съответства както на невисоката степен на обществена опасност на
самото деяние, така и на сравнително завишената степен на обществена
опасност на подсъдимия, поради което може да се предположи, че би
постигнало целите на генералната и специална превенция.
Правилно решаващия съд е преценил, че наложеното на подсъдимия С.
наказание от четири месеца „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при
първоначален общ режим – налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, тъй като, както бе вече посочено по-горе, от последното ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода са изминали повече от пет
години.
9
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност
на проверявания първоинстанционен съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
С оглед направените от първоинстанционния съд изводи относно
вината на подсъдимия и обективната, и субективна съставомерност на
извършените от него деяния като престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, правилно районният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК и е осъдил подсъдимият Р. С. да заплати по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата от 210 лв. (двеста и десет лева) за направените в досъдебното
производство разноски, а по сметка на РС – Бургас – сумата от 40 лв. за
направените разноски по делото в съдебната му фаза.
Воден от тези съображения, въззивният съдебен състав намери, че
следва да потвърди изцяло обжалваната присъда, намирайки я за
законосъобразна, обоснована и правилна.
Предвид изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от
НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 133 от 14.09.2022 г., постановена
по НОХД № 1075/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10