МОТИВИ по НАХД № 257/2017 година по описа на Районен съд гр. Мездра:

Районна прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на Д.М.Д. *** от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.309 ал.1 НК и налагане на административно наказание на същата, на основание чл.78а НК.

Обвиняемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура гр. Мездра, редовно призована, не е изпратила представители.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

Съдът, след като прецени, при спазване разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Обвиняемата Д.М.Д. *** притежавала в съсобственост със своята майка Стояна Д. недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна, двуфамилна, масивна жилищна сграда със застроена площ от 117.70 кв.м., ведно с две избени помещения, застроени в УПИ ІV-294 в кв.1, целият от 440 кв.м. по плана на гр. Мездра, на административен адрес ул. „Дружба“ № 5А. На 01.12.2014 г. обвиняемата получила потребителски кредит в размер на 13 000 лева от „Адессо Кредит България“ ООД – Ботевград с падеж 01.12.2015 г. За обезпечаване на вземането била учредена договорна ипотека в полза на кредитора на описания по-горе имот, находящ се в гр. Мездра. Ипотеката била вписана в Службата по вписвания при РС-Мездра с вх. № 3999/01.12.2014 г. Акт № 38 Том І дело 1096/2014 г. През месец март 2015 г. обвиняемата погасила задължението си и свидетелят Лъчезар Лазаров в качеството си на управител на „Адессо Кредит България“ ООД гр. Ботевград подал молба – съгласие за заличаване на договорната ипотека, като същата била заличена. След тази дата Д. продължавала да изпитва материални затруднения и по тази причина се обърнала с молба за паричен заем към свидетеля Бойко Богданов от гр. Панагюрище. На 26.03.2015 г. Богданов предоставил на обвиняемата под формата на заем сумата 21 000 лева с падеж 26.04.2015 г., като за обезпечаването му Д. отново учредила договорна ипотека на имота, находящ се в гр. Мездра с нотариален акт № 200 Том І № 772, дело № 92/2015 г. на нотариус Биляна Манчева. Актът бил вписан в Службата по вписвания гр. Мездра с вх. № 758/26.03.2015 г. Акт № 13 Том І дело № 211/2015 г. На уговорената дата обвиняемата не се издължила на Богданов. През месец май 2015 г. Д. обявила чрез интернет, че продава имота си в гр. Мездра за сумата от 45 000 лева, въпреки че знаела за учредената върху него ипотека. Този факт не бил отбелязан в обявата. На обявата откликнали сем. Огнян и РАлица Георгиеви. В началото на месец юни 2015 г. те провели разговор с обвиняемата, при който постигнали съгласие за покупка на жилището. На 04.06.2015 г. между Д.Д. и Ралица Георгиева бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, като обвиняемата получила част от продажната цена. Според клауза от договора дата на окончателното сключване на сделката с нотариален акт била датата 30.10.2015 г. Обвиняемата упълномощила свидетелката Ралица Георгиева да се снабди с нужните документи за изповядване на сделката, като в този период купувачите разбрали, че върху имота има учредена ипотека. За да избегне последиците от разваляне на покупко-продажбата със сем. Георгиева, още при първоначално проведените разговори с тях, Д. решила да заличи ипотеката, учредена в полза на свидетеля Богданов, чрез неистински частен документ. За целта тя се снабдила с копие от молбата-съгласие от „Адессо Кредит България“ ООД гр. Ботевград, с която била заличена предходната ипотека през м.март 2015 г. Освен това, тя разполагала и с подпис на свидетеля Богданов, положен върху нотариалния акт при учредяване на договорната ипотека. През м. септември 2015 г. Д.Д. заверила пълномощното на свидетелката Ралица Георгиева пред нотариус Цветомира Баровска в гр. П.. След като във времето се снабдила с всички документи, на неустановена дата от началото на месец юни 2015 година чрез неустановено лице тя съставила молба-съгласие за заличаване на ипотеката от името на свидетеля Богданов, като за основа била използвана молбата от управителя на „Адессо Кредит България“ ООД гр. Ботевград и върху нея били монтирани подписа на свидетеля Богданов, „заверен“ нотариално от нотариус Баровска, чрез копиране на подписа и печата й от пълномощното на свидетелката Георгиева. С така съставения документ, съзнавайки неговата неистинност, Д.Д. се явила в Службата по вписвания гр. Мездра на 02.11.2015 г., където същият бил заведен с входящ номер 2905 в 12.07 часа и докладван на съдията по вписванията. Последният съставил резолюция за заличаване на ипотеката, след което същата била заличена. В същия ден – 02.11.2015 г. пред нотариус Христина Ангелова с район на действие РС-Мездра била изповядана сделката, с която обвиняемата за себе си и като пълномощник на своята майка Стояна Д., продала на Ралица и Огнян Георгиеви ипотекирания в полза на свидетеля Богданов имот, находящ се в гр. Мездра, за сумата от 8600 лева. За сделката бил съставен нотариален акт № 93 Том ІV рег. № 3186 дело 436/2015 г., вписан в Службата по вписванията гр. Мездра с рег. № 2905/02.11.2015 г. В хода на ДП са били назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. От заключението на основната съдебно-техническа експертиза на документа „молба – съгласие“, находящ се в Служба по вписванията при РС-Мездра, от чието заключение става ясно, че ръкописният текст „Бойко Иванов Богданов“, изпълнен под графата „с уважение…“ и подписите, положени в графа „с уважение …“ и срещу „нотариус“ в документа „молба – съгласие от Бойко Иванов Богданов“ с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Цветомира Баровска и вх. № 2900/02.11.2015 г. на Служба по вписванията гр. Мездра“ са сформирани от множество разноцветни точки, а не са изпълнени/положени със синя на цвят химическа паста. На тази база е направен извода, че са налице признаци за техническа подправка на ръкописния текст и подписите, тоест, те са „пренесени“ чрез технически способ от друг документ, а не са изпълнени/положени със синя на цвят химическа паста. Отпечатъкът от кръгъл печат „нотариус № 544 Република България Цветомира Баровска, район на действие Р.С. П.“, поставен на лицевата част горе в ляво и на гърба на документ „молба- съгласие от Б.И.Б.с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Баровска и входящ регистрационен № 2900/02.11.2015 година на Служба по вписванията гр. Мездра“ е идентичен с отпечатъците от кръгъл печат, представени като сравнителни образци на нотариус № 544 Цветомира Баровска с район на действие Районен съд гр. П.. При последващото техническо изследване на отпечатъците, както и на местата, където са положени, вещото лице Цв. Данов е установило, че същите не са положени с тампонно мастило, а са „пренесени“ чрез технически способ от друг документ. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза става ясно, че подписа, положен в графа „заемодател“ в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 Том І рег. № 772 дело № 92/2015 г. и подписа, положен в графата „с уважение“ на документ – „молба – съгласие на Б.И.Б.с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Баровска и вх. № 2900/02.11.2015 г. на Служба по вписванията гр. Мездра“ не са идентични по между си и не произхождат от един и същи подпис. Същевременно вещото лице Цв. Данов е установило, че ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, изпълнен под графа „заемодател“ в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 Том І рег. № 772 дело № 92/2015 г. и ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, изпълнен под графа „с уважение“ на документ – „молба – съгласие на Б.И.Б.с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Баровска и вх. Рег. № 2900/02.11.2015 г. на Служба по вписванията гр. Мездра“ са идентични по между си, произхождат от един и същ ръкописен текст и поради факта, че ръкописния текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, е изпълнен в оригинал със синя на цвят химикална паста върху нотариалния акт, а ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, е сформиран от множество разноцветни точки /“пренесен“ чрез технически способ/, а не е изпълнен със синя на цвят химикална паста в „молба – съгласие“, то първоизточник на ръкописния текст е текстът, изпълнен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 Том І рег. № 772 дело № 92/2015 г.                                    

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Бойко Иванов Богданов, Огнян Тошков Георгиев, Ралица Петрова Георгиева, Лъчезар Василев Лазаров, Цветомира Минкова Баровска, Радостина Красимирова Кръстева – Кьолер, Христина Бойкова Ангелова, дадени на досъдебното производство на л.86-л.87; л.88-л.89; л.90-л.91; л.92; л.98; л.100; л.101, от самопризнанията на обвиняемата, направени в хода на ДП, както и от събраните писмени доказателства: Копие на писмо изх. № 233/14.05.2016 г. от Агенция по вписванията с приложени към него в копия молба – съгласие от Б.И.Б.от гр. П.до Съдията по вписванията при РС-Мездра относно заличаване на договорна ипотека, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 том І рег. № 772 дело 92/26.03.2015 г., договор за паричен заем от 26.03.2015 г. между Б.И.Б.от гр. П.и Д.М.Д. *** /л.33-37/; сравнителен материал от подпис на Бойко Богданов /л.42-л.43/; извадка от общия регистър за 2015 г., воден от нотариус Цветомира Баровска с район на действие Районен съд гр. П. /л.45-л.47/; сравнителен материал от почерк на Цветомира Баровска /л.48-л.51/; писмо от Служба по вписванията гр. Мездра до Отдел „Икономическа полиция“ ОД МВР гр. П. /л.54/; Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2015 г. между Д.м.Д., лично и като пълномощник на Стоянка Михайлова Д. и Огнян Тошков Георгиев, представляван от съпругата си Ралица Петрова Георгиева /л.63-л.64/; пълномощно /л.65/; копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93/02.11.2015 г. Том ІV рег. № 3186 дело № 436/2015 г. /л.66-л.67/; Писмо изх. № 159/13.10.2016 г. от Служба по вписванията гр. Мездра с приложени към него справка за притежавани имоти и извършени сделки с тях, собственост на Д.М.Д. на територията на цялата страна за периода 2002 г.–12.10.2016 г. и ксерокопия на нотариални актове и договори /л.71-л.83/; заключение по съдебно-техническа експертиза /л.103-л.115/; заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.117-л.126/; протокол за снемане на сравнителни образци на Б.И.Б.от гр. П. от 02.12.2016 г. /л.127-л.129/; протокол от 10.01.2017 г. за изземване на сравнителен материал със съгласието на лицето /л.130-л.132/; протоколи от 10.01.2017 г. за изземване на сравнителен материал със съгласието на лицето Цветомира Минкова Баровска от гр. П. /л.133-л.134/; протокол от 25.01.2017 г. за снемане на сравнителни образци от ръкописен текст и подписи на Д.М.Д. /л.135-л.137/; справка за съдимост /л.168/; характеристични данни /л.170/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.171/; удостоверение по декларирани данни № **********/15.06.2017 г., издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ в община Мездра с информация за декларираното от Д.Д. движимо и недвижимо имущества /л.10 от съдебното дело/.      

При така установената фактическа обстановка е видно, че обвиняемата Д.Д. е извършила документно престъпление по смисъла на чл.309 ал.1 НК. Действала е умишлено. С разпоредбата на чл.309 ал.1 НК законодателят е предвидил наказателна отговорност за лице, което само или чрез другиго състави неистински частен документ, или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Определение на понятието „официален документ“ е дадено в чл.93 т.5 НК, а частен документ е този, който е съставен от частно лице, лично или като представител на друго частно лице, или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. „Молбата – съгласие“ от името на Б.И.Б.от гр. П.е частен документ, в който конкретно изрично е обективирано и фиксирано чрез писмено-езиковата форма изявлението на дадено лице с правно значение. Същевременно обаче, тя е неистински документ, тъй като представлява непосредствено материализиране на конкретно писмено изявление на лице, различно от това, което е посочено в документа като негов автор /чл.93 т.6 НК/. За истинността на един документ е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно, а е от значение дали посоченият автор в действителност не е съставил документа. Престъплението по чл.309 НК е двуактно престъпление, което от обективна страна се изразява в съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение. Деецът може да извърши първия акт, както е в конкретния случай – съставянето на неистински частен документ сам или чрез друго лице, като и в двете хипотези има качеството на извършител. Доказателствата по делото категорично сочат, че обвиняемата Д. лично е осъществила втория акт, а именно употребата на инкриминирания документ. По делото е безспорно установено, че въпросната „молба – съгласие“ от името на Бойко Богданов е неистински документ. Основание за този извод съдът открива, както в показанията на свидетелите, така и в писмените доказателства по делото. Основно тук следва да бъде ценено изложеното в разпита на самия Богданов, който заявява, че не е получил на уговорената дата от обвиняемата предоставените й от него като заем 21 000 лева и по тази причина не е имал основание, респ. не е подавал документи за заличаване на учредената помежду им договорна ипотека на недвижимия имот на Д.,***. Твърденията на свидетеля намират опора в писмените доказателства, в частност заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, където е посочено изрично от вещото лице Данов, че подписът, положен в графата „заемодател“ в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 том І рег. № 772 дело № 92/2015 г., не е идентичен с подписа, положен в графата „ с уважение“ в документа „молба – съгласие от Бойко Богданов“ с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Баровска и вх. Рег. № 2900/02.11.2015 г. на Служба по вписванията гр. Мездра, като подписите не произхождат от един и същи подпис. Същевременно вещото лице Цв. Данов е установило, че ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, изпълнен под графа „заемодател“ в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 Том І рег. № 772 дело № 92/2015 г. и ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, изпълнен под графа „с уважение“ на документ – „молба – съгласие на Б.И.Б.с рег. № 2924/30.10.2015 г. на нотариус Баровска и вх. Рег. № 2900/02.11.2015 г. на Служба по вписванията гр. Мездра“ са идентични по между си, произхождат от един и същ ръкописен текст и поради факта, че ръкописния текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, е изпълнен в оригинал със синя на цвят химикална паста върху нотариалния акт, а ръкописният текст, представляващ име, презиме и фамилия – „Бойко Иванов Богданов“, е сформиран от множество разноцветни точки /“пренесен“ чрез технически способ/, а не е изпълнен със синя на цвят химикална паста в „молба – съгласие“, то първоизточник на ръкописния текст е текстът, изпълнен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 200 Том І рег. № 772 дело № 92/2015 г. Преценени в съвкупност данните в писмените и гласни доказателства позволяват да се направи извода, възприети от прокуратурата, че фактическото волеизявление от свидетеля Богданов, е различно от това, визирано от негово име в процесната „молба – съгласие“ и в този смисъл същият не е автор на документа. На следващо място, доказателствата по делото категорично сочат, че въпросният документ е бил представен лично от обвиняемата и същата практически се е възползвала от него. Данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетелката Кьолер – главен специалист в Служба по вписванията гр. Мездра, която е категорична, че въпросната „молба – съгласие от името на Бойко Богданов“ й е била представена лично от Д.Д. и е била входирана в 12.07 часа на 02.11.2015 г. във входящия дневник на службата под № 2905. С въпросният документ Богданов е изразявал съгласието си да бъде заличена договорна ипотека между него и обвиняемата Д., вписана в службата под № 13 Том І вх. Рег. № 758/26.03.2015 г. Тъй като документът по форма и съдържание не е породил съмнение у свидетелката, същият е бил докладван от нея на съдията по вписвания и след резолюция от последния, договорната ипотека е била заличена. В последствие екземпляр от заличената ипотека е бил върнат на Д. и е бил приложен от нея към документацията, необходима за извършване на покупко-продажба на собствения й имот в гр. Мездра. Тази сделка е била изповядана от свидетелката Христина Ангелова – нотариус с район на действие Районен съд гр. Мездра. Тези действия са били извършени умишлено от Д., тъй като същата е имала интерес от заличаване на договорната ипотека, като предпоставка за последвалата покупко-продажба на имота. Целта е била постигане на финансова облага, която при наличието на ипотеката, няма как да бъде реализирана. За престъплението по чл.309 ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години. Към инкриминираната дата Д. не е осъждана за престъпление от общ характер, видно от приложената в хода на съдебното производство справка за съдимост. По делото не са събрани данни, че обвиняемата да е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От деянието й не са причинени имуществени вреди. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемата, направените самопризнания, добрите характеристични данни, материалното й положение и имотно състояние, както и характера на деянието и степента му на обществена опасност, й наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът осъжда обвиняемата Д.М.Д. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Враца разноски в размер на 225.06 лева.  

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

                                                                  Районен съдия: