МОТИВИ : Срещу подсъдимия Р.В.П., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 15.01.2016 – 06.02.2016 година, в село Живко, Община Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбити входни врати, и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи – 7,5 литра домашна гроздова ракия, тиган с керамично покритие с диаметър 22 см., емайлирана тенджера, 10 броя лъжици „Ножаров”, 12 броя вилици „Ножаров”, 6 броя малки лъжици, пластмасова подложка за прибори, 5 броя малки ножове с червени пластмасови дръжки, голям кухненски нож, радиокасетофон от неустановена марка, 1 брой ватенка, родопско одеало, 1 куб. м. дърва за огрев, медна пръскачка с вместимост 20 л., 10 броя буркани по 400 мл. с  домашна лютеница, 2 броя буркани с вместимост 800 мл. с цели домати, метална тенджера със стъклен капак, 10 литра домашна сливова ракия, туба с вместимост 20 литра, ел. удължител с дължина 30 м. с двужилен ел. проводник със сечение 2 x 2,5 кв.мм. едножичен с бяла пластмасова изолация, ел. удължител с дължина 20 м. от трижилен ел. проводник със сечение 3 x 2,5 кв.мм. многожичен със сива пластмасова изолация, всички на обща стойност 571,70 леваа, от владението на  П.Н.Л. и С.Х.И. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Подс. Р.П. заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той се е признал за виновен във връзка с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения) в хода на съдебното следствие да не е излагал описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, което е било инкриминирано чрез него. Като следствие от самопризнанията, които същият е изразил при условията на чл.371 т.2 от НПК, в рамките на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, изложени в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата за отговорите на въпросите, посочени в чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НПК, са били използувани доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по досъдебното производство, както и направените от страна на подс. П. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК. С оглед на установеното изискване в приложимата норма на чл.372 ал.2 от НПК при разглеждането на делото същият е бил представляван от служебен защитник, назначен на досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително процесуално представителство по отношение на него не само заради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие по реда на Глава XXVII-ма, но и въз основа на предвидените в чл.94 ал.1 т.6 пр.2-ро от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. Р.П. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 551/13.07.2011 г. по НОХД № 635/2011 г. на РС Габрово, подс. Р.П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, осъществено за времето от 20,00 часа на 27.02.2011 г. до 08,00 часа на 28.02.2011 г., за което е осъден на „Една година лишаване от свобода”. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание между наложеното по нея, и тези, определени на П. с Присъда № 67/31.01.2011 г. по НОХД № 775/2010 г. на ГРС, възлизащо на „Една година лишаване от свобода”, което е постановил да се изтърпи от него при „Първоначален строг режим” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При изпълнението на така определеното общо наказание, в съответствие с чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието, наложено на осъденият по НОХД № 775/2010 г., считано от началото за неговото изтърпяване до датата за влизане в сила  на присъдата, постановена по НОХД № 635/2011 г. на ГРС. Последната е влязла в законна сила на 29.07.2011 година.

От данните, които се съдържат в приложената на л.54-56 от НОХД № 624/2018 г. на ГРС справка за съдимост, е видно, че общото наказание, наложено на осъденият Р.П. с присъдата по НОХД № 635/2011 г., е било изтърпяно от него на 30.05.2012 година.

Св. Й.Д. притежавал наследствена къща в с.Живко, Община Габрово. В средата на 2015 г. той предоставил тази къща за ползване на свой познат на име Г..

В края на 2015 г. и началото на 2016 г. подс. Р.П. живеел със св. Татяна Нешева Петкова. По това време, със съгласието на въпросното лице по име Г., двамата се настанили да живеят в къщата на св. Д. в с.Живко. Община Габрово. В съседство с нея се намирали къщите на св. П.Н.Л. и С.Х.И..

I. На неустановена дата през периода 15.01.2016 г. - 06.02.2016 г. подс. П. преминал през дворното място на къщата, в която се бил настанил, и отишъл в дворното място на къщата, притежавана от свидетелката П.Н.Л.. С помощта на неустановено техническо средство взломил секретната брава, с която се заключвала входната врата на същата, след което влязъл в нея. От механа, която се намирала на първия етаж, П. взел пет пластмасови бутилки с вместимост по 1,5 литра, пълни с гроздова ракия. От кухненското помещение подсъдимият взел тиган с керамично покритие с диаметър 22 см.; емайлирана тенджера; 10 броя лъжици „Ножаров”; 12 броя вилици „Ножаров”; 6 броя малки лъжици; пластмасова подложка за прибори; 5 броя малки ножове с червени пластмасови дръжки; голям кухненски нож и радиокасетофон от неустановена марка, а от друга стая на първия етаж, разположена вдясно от входната врата – 1 брой ватенка. От спалнята на втория етаж П. взел родопско одеало. След като взел описаните по-горе вещи, подсъдимият ги занесъл в къщата, в която се били настанили с Петкова. През този период подс. П. взел на няколко пъти и пренесъл до тази къща и 1 куб. м. дърва за огрев, принадлежащи на св. Л..

Кражбата била установена от св. Л. на 06.02.2016 г., като на същата дата тя подала заявление за нея в РУ Габрово. Въз основа на това заявление при последното е била образувана Преписка под № 1752 ЗМ-133/2016 година.

От заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза по досъдебното производство е видно, че паричната равностойност на отнетите движими вещи (при отчитането на съответен намаляващ процент при някои поради тяхното използване по предназначение) е възлизала на сумата от 308,10 лева към инкриминирания период.

II. На 22 срещу 23.01.2016 г. подс. Р.П. преминал през дворното място около къщата на свидетелката П.Л. и отишъл до къщата на свидетеля С.И.. След като разбил с неустановено техническо средство нейната входна врата, той влязъл в жилището. От избеното помещение, вляво от входната врата, подс. П. взел медна пръскачка с вместимост 20 л.; 10 броя буркани по 400 мл. с  домашна лютеница и 2 броя буркани с вместимост 800 мл. с цели домати От помещение на втория етаж, разположено вляво от стълбището, П. взел метална тенджера със стъклен капак; пластмасова туба с вместимост 20 литра, в която имало 10 литра домашна сливова ракия; 1 брой ел. удължител с дължина 30 м. с двужилен ел. проводник със сечение 2 x 2,5 кв.мм. едножичен с бяла пластмасова изолация и 1 брой ел. удължител с дължина 20 м. от трижилен ел. проводник със сечение 3 x 2,5 кв.мм. многожичен със сива пластмасова изолация. Занесъл ги в жилището на св. Д., в което се бил настанил. През деня на 23.01.2016 г. П. и свид. Татяна Петкова отишли в пункт за изкупуване на вторични суровини, който се намирал местността „Колева ливада” в град Габрово, където като изкупчик работел св. Т. В.. П. не притежавал лична карта и по тази причина предал медната пръскачка и двата ел. удължителя на името на св. Румен Цветанов Патеев, който по това време се намирал в пункта и се познавал с подсъдимия.

След като установил извършената кражба, на 24.02.2016 г. св. С.И. подал заявление за нея в РУ Габрово. Въз основа на това заявление при последното е била образувана Преписка под № 1752 ЗМ-172/2016 година.

От заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза по досъдебното производство е видно, че паричната равностойност на отнетите движими вещи от владението на свид. С.И. (при отчитането на съответен намаляващ процент при някои поради тяхното използване по предназначение) е възлизала на сумата от 308,10 лв.. Тази сума, съпоставена заедно със стойността на отнетите движими вещи от владението на св. П.Л., е възлизала на 571,70 лева към инкриминирания период.

След разкриване на кражбите, с 2 броя протоколи от 10.02.2016 г. и 24.02.2016 г. подс. Р.П. предал доброволно част от отнетите от него движими вещи, които са били върнати на св. П.Л. и С.И. от органите на реда.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни дейности и установените данни за самоличността на лицето, извършило кражбата от имота на св. П.Л., с постановление от 14.03.2016 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство. В рамките на проведеното разследване по него, след като наказателното производство е било спряно въз основа на чл.244 ал.1 т.1 във вр. с чл.25 т.2 от НПК и впоследствие възобновено при установяването на П., който е бил обявен за общодържавно издирване, последният е бил привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

След края на разследването чрез обвинителен акт (с Вх. № 3916 от 16.05.2018 г.) събраните по досъдебното производство материали са били внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 624 по описа за 2018 година.

Спрямо подсъдимия Р.П. първоначално е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, която (въз основа на предвидените с чл.66 ал.1 от НПК предпоставки)  е била изменена в „Задържане под стража” с протоколно определение, постановено в насроченото на 05.06.2018 година заседание по делото. Тъй като същото не е било обжалвано и протестирано в предвидения от закона срок, тази най-тежка мярка за неотклонение е останала непроменена до края на съдебното производство пред първоинстанционния съд, а П. е бил задържан във връзка с нея на 06.06.2018 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подс. Р.П.; от съпоставката на самопризнанието със събраните писмени и гласни доказателствени материали по ДП (постановление за образуване на дознание – л.1-2; искание за удължаване на срок за разследване и  писмо № 337/2016 от 10.05.2016 г. на РП Габрово във връзка с него – л.2-3; материали по преписка № 1752 ЗМ-133/2016 г., включващи: справка за извършена проверка по нея, докладни записки, заявление – л.10-19, протокол за доброволно предаване – л.16, резолюция от 14.03.2016 г. на прокурор при РП Габрово за присъединяване на преписки – л.19; материали по преписка № 1752 ЗМ-172/2016 г., включващи: справка за извършена проверка по нея, докладна записка, заявление – л.22-25, протокол за доброволно предаване – л.29, договор за покупко-продажба от 23.01. 2016 година и декларация – л.30; протоколи за разпит на свидетели – л.34-41; постановление за назначаване и оценъчна експертиза – л.42-45; протокол за доброволно предаване заедно с разписки за предадени вещи – л.52-55; постановление от 29.06.2016 г. на прокурор при РП Габрово за спиране на наказателно производство заедно с разписки за връчването му – л.64-67; постановление от 16.01.2018 г. на прокурор при РП Габрово за възобновяване на наказателно производство – л.69-70 заедно с уведомително писмо УРИ 175200-366 от 11.01.2018 година на Началник РУ Габрово до Районна прокуратура Габрово – л.71; постановления от 16.01.2018 г.одина и 09.03.2018 година на районен прокурор при РП Габрово за удължаване на срок за разследване по досъдебното производство – л.72-75; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.80-81; протокол за разпит на свидетел – л.83, декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.90), както и от приложената на л.54-56 от НОХД № 624/2018 на Районен съд Габрово справка за съдимост, касаеща актуалното съдебно минало на подсъдимия Р.П. към датата за постановяването на присъдата, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. Р.П. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените по-горе писмени и гласни материали, които са събрани при разследване по досъдебното производство. Отнетите движими вещи, предмет на всяка една от извършените кражби, не са обект на спор, а при липсата на такъв и използваното техническо средство, чрез което П. е взломил секретната брава и вратата на притежаваните от двамата пострадали жилища, следва да се заключи, че същите са квалифицирана правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Включените в предявеното обвинение два случая са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от един месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от П. форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от подсъдимият действително съставлява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, дадено в нормата на чл.26 ал.1 от НК. Подс. П. е съзнавал, че нито една от движимите вещи не му принадлежи и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техните собственици за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване, което е видно както от направеното самопризнание, така и от последващо предприетите разпоредителни действия по отношение на посочените по-горе от тях, извършеното от П. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят. Кражбите се явяват извършени по-малко от пет години след датата, на която е приключило изпълнението за общото наказание, наложено на подс. П. с присъдата по НОХД № 635/2011 г. на Районен съд Габрово. Това обстоятелство (заради липсата на настъпила реабилитация по отношение на последиците, произтичащи от постановените осъждания на включените в състава на съвкупността присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер и размера на наложеното за тях наказание, изпълнението на което не са отложени въз основа на на чл.66 ал.1 от НК) води до заключение, че извършеното (по арг. за противното от указаното в чл.30 ал.1 от НК) следва да бъде квалифицирано и като престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 от НК, тъй като е осъществено при условията на опасен рецидив от вида, посочени в чл.29 ал.1 б.”А” от НК.

При установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 15.01.2016 – 06.02.2016 г., в село Живко, Община Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбити входни врати, и използване на неустановено техническо средство, е отнел чужди движими вещи – 7,5 литра домашна гроздова ракия, тиган с керамично покритие с диаметър 22 см., емайлирана тенджера, 10 броя лъжици „Ножаров”, 12 броя вилици „Ножаров”, 6 броя малки лъжици, пластмасова подложка за прибори, 5 броя малки ножове с червени пластмасови дръжки, голям кухненски нож, радиокасетофон от неустановена марка, 1 брой ватенка, родопско одеало, 1 куб. м. дърва за огрев, медна пръскачка с вместимост 20 л., 10 броя буркани по 400 мл. с  домашна лютеница, 2 броя буркани с вместимост 800 мл. с цели домати, метална тенджера със стъклен капак, 10 литра домашна сливова ракия, туба с вместимост 20 литра, ел. удължител с дължина 30 м. с двужилен ел. проводник със сечение 2 x 2,5 кв.мм. едножичен с бяла пластмасова изолация, ел. удължител с дължина 20 м. от трижилен ел. проводник със сечение 3 x 2,5 кв.мм. многожичен със сива пластмасова изолация, всички на обща стойност 571,70 лева, от владението на  П.Н.Л. и С.Х.И. ***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. Р.В.П. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” във вр. с чл.26 ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени невисоката обща парична равностойност на отнетото имущество, която не надхвърля сумата на две минимални работни заплати за страната към инкриминираната период; както и възстановяването на част от вещите на техните собственици. Тези смекчаващи обстоятелства обаче се явяват без значение при наличието на установените отегчаващи такива, обусловени от високата степен на обществена опасност, с която подс. Р.П. се определя в качеството на деец, тъй като до датата за постановяване на присъда същият е осъждан с дванадесет влезли в сила присъди, седем от които са свързани с посегателства срещу собствеността, което сочи за изградени у него трайни престъпни навици и начин на живот; немалкия период на наказанията "Лишаване от свобода", ефективно изтърпявани заради тях; както и по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с други такива от посочения вид, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращи признаци по чл.195 ал.1 от НК, характеризиращи същото от обективна страна.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния размер на установеното в нормата на чл.196 ал.1 т.2 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Четири години лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимия П. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010г., действала към периода за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. Р.П. оставащата част в размер на “Две години и осем месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена по продължителност санкция е възможно да бъдат създадени условия за ефективното постигане на две (отнемане на възможността за извършване на престъпления от подсъдимия за по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от целите на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК. Наказанието в определеният по-горе размер положително би допринесло и за възможната корекция на поведението на П. в личен план, макар че заради естеството на множеството извършени престъпления и издадените до момента присъди по отношение на него, вероятността за трайното му поправяне и превъзпитание да не може да се счита за голяма.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и от присъди, както и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от тях отделни престъпления той е осъществил преди да е имал влязла в сила осъдителна присъда за което и да е било от тях, съдът определи на подс. Р.П. едно общо наказание между наложеното му по настоящата присъда, и същото, определено му по: Присъда № 150/02.03.2016 година по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 27.04.2016 година (с която за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” от НК, осъществено на 12.09.2014 година, е осъден на „Три месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това в размер на “Две години и осем месеца лишаване от свобода”.

Съпоставяйки броят на отделните престъпления, влизащи в състава на така определената по-горе съвкупност от присъди заедно с тяхната обща степен на обществена опасност и тази, с която подс. Р.П. се характеризира като престъпен деец, съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите по чл.36 от НК. Въз основа на това прие, че не следва да го увеличава с приложението на чл.24 от НК.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК, след като отчете броят на предхождащите настоящето отделни осъждания и съответния период от време, изтекъл от края на последното изтърпявано общо наказание “Лишаване от свобода” до инкриминирания период, съдът постанови наложеното общо наказание да се изтърпи от подс. Р.П. ефективно, при определен “Първоначален  строг режим”, съгласно предвиденото в чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗПС. При неговото изпълнение, въз основа на указаното в чл.25 ал.2 от НК, постанови да се приспадне изцяло изтърпяното (на 28.03.2018 година) наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на П. по НОХД № 241/2016 г. на Районен съд Габрово.

При изпълнението на определеното по-горе общо наказание в размер на „Две години и осем месеца лишаване от свобода”, съдът постанови да се приспадне времето за времето за предварителното задържане на подсъдимия Р.П. във връзка с взетата по отношение на същият мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.06.2018 година до момента за привеждане на присъдата в изпълнение след датата за влизане на последната в законна сила, със зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода, на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК.

Предвид естеството на постановената присъда съдът осъди подсъдимия Р.В.П. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 57,96 лв., дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл.189 ал.3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…