Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 266
гр. Сливен, 28.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар А.
В., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1217 по описа на СлРС за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
В молбата си ищцовото
дружество твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.И.К., за което е образувано
ч.гр.д № 5176/2017 г. по описа на PC -Сливен, като в рамките на предвидения от
законодателя 14 дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищцовото дружество предявява
исковата си претенция въз основа
на договор за далекосъобщителни услуги - М3585538 от дата 09.04.2013 г. сключен
с ответницата Е.И.К., като в т.9, б. „в” във връзка с т. 12 от заявлението по
чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че дължи сума представляваща, неплатена
потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се
претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга.
Твърди още, че между кредитора „Мобилтел” ЕАД
и длъжника Е.И.К. е съществувал Договор с индивидуален потребителски номер
М3585538 от дата 09.04.2013 г., с който на ответника са предоставяни
далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер съгласно сключено Приложение, неразделна
част от договора.
Сочи, че в срока на действието на Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3585538 от 09.04.2013 г., са
издадени следните фактури: фактура № *********/12.12.2014 г., с падеж на
плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.48 лв.; фактура №
*********/12.12.2014 г., с падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от
09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 178.23 лв.; фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане
27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.9 лв.; фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 63.43 лв.; фактура № *********/25.05.2015 г. , с падеж
на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 50 лв.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими
към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Е.И.К.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в
размер на 73 лв. за период от 28.01.2015 г. до 25.09.2017 г., като общо
претендираната сума е в размер на 320.04 лв., от която главницата е формирана
като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор -
M3585538 от 09.04.2013 г. в размер на - 270.04 лв.; неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М3585538 от 09.04.2013 г. в
размер на 50 лв. и начислена мораторна лихва в размер на 73 лв., начислена
върху фактура № *********/12.01.2015 г.
Излагат
аргументи, че клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора,
които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за
страните, освен ако не е уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурира в
подписаните Приложения в Раздел Отговорност и гласи „Ако в рамките на
първоначалния срок на Договора бъде прекратено ползването на услуги при
условията на това Приложение, както и в случай, че Абонатът наруши по друг
начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, операторът
има право да спре достъпа на Абоната до мрежата и/или да прекрати Договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от Абоната за
съответната СИМ карта до изтичане на посочения в Договора срок“.
Твърди, че основанието за прекратяване на
договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е
казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.„ а съгласно т. 54.12 от Общите условия операторът едностранно
прекратява договора па абоната при забава на плащане продължила повече от 124
дни, като за самото прекратяване на договора закона не изисква форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги.
Сочи, че от представените договори е видно,
че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а.
от Общите условия (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС)
Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги.37.6. Мобилтел има право да получава в срок
всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5.
Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на Е.И.К. с Мобилтел или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата.
Твърди също, че ответникът Е.И.К. е под писала
договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените мобилни услуги не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднала в забава.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на ответницата Е.И.К.,
че същата дължи на ищцовото дружество,
сума в общ размер на 393.04 лв., от които 320.04 лв. главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 73 лв.
Претендира за присъждане на направените по настоящото производство разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от особения представител на ответната страна, с който счита
същата за редовна и допустима, а предявените искове за неоснователни и
недоказани. Оспорва истинността на съдържанието на фактури с №№ *********/12.12.2014 г., с падеж на плащане 27.12.2014
г., за отчетен период от 09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 18.48 лв.; № *********/12.12.2014 г., с падеж на плащане
27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 178.23 лв.; фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.9 лв.; № *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане
27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 63.43 лв.; № *********/25.05.2015 г.,
с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до
08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 50 лв. Оспорва и
детайлизираните справки към фактурите приложения и сметки, тъй като не носят
подписа на ответника-получател на услугата, а от същите е видно, че ответника е
използвал далекосъобщителни услуги за номер М3585538 от 09.04.2013 г., на обща
стойност 270,04 лв. Счита, че претендираната неустойка в размер на 50.00 лв. не
се дължи, тъй като в общите условия за взаимоотношенията между
"Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на "Мобилтел"ЕАД са предвидени две хипотези, при които
договорът може да бъде прекратен едностранно от "Мобилтел" и да
претендира абонатът да му заплати неустойка в размер на оставащите месечни
такси до края на договора.
Излага аргументи, че ищцовото дружество не е
отправяло до ответницата предизвестие за едностранно прекратяване на договора
помежду им, поради неплащане в срок на начислените суми по фактурите в общ
размер на 270.04 лв., а от падежа на последната фактура за ползване на
далекосъобщителни услуги, а именно: фактура № *********/12.01.2015 г. за
отчетен период 09.12.2014 г. до 08.01.2015г., с падеж на плащане 27.01.2015 г.,
на стойност 63,43 лв. до издаването на фактура № *********/25.05.2015 г. за
отчетен период 09.04.2015 г. до 08.05.015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер
на 50 лв. не е изминал период повече от 124 дни, за да се приеме, че се е
сбъднало и това условие за възникване на правото на ищеца да претендира
заплащане на неустойка поради изпадане в забава на ответника и като последица
от това автоматично прекратяване на договора, по силата на Общите условия, с
които абонатът/потребител се е съгласил.
Сочи също така, че от датата на падеж на
последната фактура 27.01.2015 г., до датата на издаване на фактурата за
неустойка, поради изпадане в забава са изминали точно 118 дни, поради което
счита, че искът относно претендираната неустойка в размер на 50.00 лв. е
неоснователен и недоказан и моли, съдът да го отхвърли.
Твърди също, че не са налице условията по
договора за начисляване на неустойка в полза на мобилния оператор, тъй като
самата клауза по договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
поради това, че ответникът е потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на ЗЗП
на далекосъобщителна услуга. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник. С
молба поддържа исковите претенции и моли за уважаването им. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от назначения особен
представител, който моли съда да отхвърли исковите претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа
страна следното:
Между страните е налице валидно сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги М3585538
от дата 09.04.2013 г., с който на ответницата са предоставени
далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер, съгласно сключено Приложение,
което е неразделна част от договора.
В срока на договора са издадени
следните фактури: № *********/12.12.2014 г.,
с падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г. до
08.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 18.48 лв.; №
*********/12.12.2014 г., с падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от
09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 178.23 лв.; № *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015
г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 9.9 лв.; №
*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от
09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 63.43 лв.; №
*********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от
09.04.2015 г. до 08.05.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 50 лв.
Приложено е и ч.гр.д.№ 5176/2017 г. по описа на СлРС, по което има издадена Заповед № 3388 от 19.10.2017 г. за сума в размер на 270.04 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с номер М3585538 от 09.04.2013 г., за отчетен период 09.11.2014 г. до
08.01.2015 г., неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителна услуга в размер на 50 лв. за периода от 09.04.2015 г. до
08.05.2015 г., мораторна лихва в размер на 73 лв., начислена върху фактура от 12.01.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в общ размер на 205 лв.
Тъй като длъжника не е намерен на постоянният
и настоящ адрес, съдът с определение № 291/31.01.2018 г. е указал на заявителя
да предяви иск в законоустановения срок, връчено на 09.02.2018 г.
Исковата
молба е подадена в съда на 12.03.2018 г. в законния едномесечен срок по
чл. 415, ал.1 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск
по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.288 от ТЗ за установяване на парично
вземане е допустим, като
е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от
приложеното ч.гр.д.№ 5176/2017 г. по описа на РС-Сливен, по което има
издадена срещу ответницата Заповед № 3388 от 19.10.2017 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Основателността на главния иск обуславя и
основателността на акцесорния иск за установяване на дължимостта на мораторна
лихва на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, тъй като длъжникът е
изпаднал в забава от датата на падежа на задължението по договора, което не е
изплатено и до настоящия момент.
Разгледан по същество намира исковете по чл. 422 от ГПК за основателни.
Съдът счита, че уговорената
неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. трето от ЗЗД- накърняване на
добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно то да се доказва. Предпоставките и хипотезите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, са
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компесаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Тъй като уговорената клауза
за неустойка нарушава добрите нрави, то същата е нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради което предявеният иск на ищцовото дружество, с
който иска да бъде прието за установено, че ответницата му дължи неустойка в
размер на 73 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Нищожност на неустойката на
основание чл.146, ал.2 от ЗЗП-неравноправна клауза.
Предвид създадената между
страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответницата притежава
качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответницата в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Процесният договор е сключен
при предварително определени условия от едната страна- ищцовото дружество
клаузи на договора. Безспорно се установи, че представеният от ищцовото
дружество бланков договор не е бил предмет на предварително
договаряне между двете страни. Ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да е била
индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и доказателства
от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка. Поради изложеното, съдът приема, че в
случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по т.
11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
Следва само да се отбележи,
че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема
за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на
Административен съд– София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
В случая, самият
начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
Също и на това основание така
предявеният иск на ищцовото дружество за неустойката от 50 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С
оглед изхода на делото ответницата дължи на ищцовото дружество направените в
исковото производство и по ч.гр.д. № 5176/2017 г. по описа на СлРС в размер на
401.48 лв., съразмерно уважената част от
исковете.
Ответницата не е сторила разноски по
делото и такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, ул. "Кукуш" № 1,
със съдебен адрес:***2, чрез адв. В. Г. от САК, че Е.И.К.,
с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. Д. *** дължи
сума в размер на 320.04 лв. /триста
и двадесет лева и четири стотинки/,
представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
Договор за далекосъобщителни услуги с № М3585538 от 09.04.2013 г., за отчетен период 09.11.2014 г. до 08.01.2015 г., мораторна
лихва в размер на 73 /седемдесет и
три/ лв., начислена върху фактура от
12.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 17.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1309, ул. "Кукуш" № 1, със съдебен адрес:***2, чрез адв. Виолета
Герова от САК, против Е.И.К., с ЕГН ********** ***,
чрез назначения особен представител адв. Д. ***, с който се претендира да бъде
признато за установено на основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М3585538
от 09.04.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.И.К., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен
представител адв. Д. *** да заплати на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, 1309, ул. "Кукуш" № 1, със съдебен адрес:***2, чрез адв. В.
Г. от САК направените деловодни разноски по исковото производство и по
ч.ч.гр.д. № 5176/2017 г. по описа на СлРС в размер на 401.48 лв. /четиристотин и един лев и четиридесет и осем стотинки/,
съобразно уважената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок, считано от съобщаване
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: