Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІI
- "В" състав, в публичното заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 6905 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 42668 от 18.02.2019 г., постановено по гр. дело № 46524/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 168 състав, е признато за установено по предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, че З. „О.З.“ АД
дължи на И.К.Ж. сумата от 981,11 лева,
представляваща обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, за които при ответника е образувана
щета №0020-090-0862/2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.03.2018 г. до окончателното плащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №20051/2018 г. по описа на СРС, 168 състав.
Срещу
горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника З. „О.З.“ АД, чрез юрк. Р.И. – К.. В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, поради необоснованост на формираните от
СРС изводи и допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. С отговора на исковата молба ответникът бил
оспорил претенцията на ищеца, който не възразил срещу твърдението, че това не
била първата образувана щета. Неправилен бил изводът на съда, че не ставало
ясно по какъв начин и въз основа на какви документи били образувани заведените
ликвидационни преписки, както и дали по тях били определени и изплатени
застрахователни обезщетения. Ответникът направил изрично оспорване на иска и по
отношение на претендирания размер, който бил завишен и не отговарял на
действително претърпените вреди. Вещото лице по допсунатата от
първоинстанционния съд САТЕ било посочило източниците си на работа, дало
отговор на поставените задачи и изчислило стойността на щетите по процесния
автомобил, като посочило сумата от 658,90 лв. за тяхна равностойност по средни
пазарни цени. Първоинстанционният съд неправилно бил възприел като относима
приложената по делото проформа фактура, която по никакъв начин не
удостоверявала извършен ремонт, нито представлявала документ, съгласно Закона
за счетоводството. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен изцяло. Алтернативно моли предявения иск да бъде
уважен до размера от 658,90 лв. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата И.К.Ж., чрез адв. П., е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като счита
първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че не било
установено по делото, че ликвидационната преписка по щета №00200900862/2017 г.
представлявала трето по ред застрахователно събитие през срока на застраховката
по застрахователен договор/полица №0020090201601409, установено само на база
декларация на застрахования, което да изключвало отговорността на
застрахователя да репарира констатираните по автомобила увреждания. Приел е
още, че към датата на застраховката застрахованият обект бил на възраст до 4
години и съгласно Общите условия на застрахователя имал право на официален
сервиз, както било договорено и в застрахователната полица. При тези мотиви
съдът уважил предявения иск изцяло за сумата от 981,11 лева, за която вещото
лице посочило, че това била стойността за възстановяване на уврежданията на
лекия автомобил по цени на официален представител.
По
отношение на фактическата обстановка:
Безспорно
е по делото, че между страните е бил сключен договор за имуществено З. – „Каско“ на МПС, с предмет лек
автомобил „Jeep“,
модел „Grand Cherokee“, с рег. № ******, със срок на валидност от
18.10.2016 г. до 17.10.2017 г.
и застрахователна сума в размер на 59005,00 лв., по който била заплатена
застрахователната премия, като в срока на действие на договора настъпило
застрахователно събитие – на 16.05.2017 г. на горепосочения автомобил били
нанесени щети, за които при ответника била заведена щета № 00200900862/2017 г.
по подадено от ищеца уведомление от 18.05.2017 г. Видно от последното ищецът е
посочил за механизъм на получаване на уврежданията – в паркирано състояние от
неизвестен извършител.
Видно
е от приетия като доказателство по делото опис от 18.05.2017 г., изготвен от
служител на ответното дружество, че бил извършен оглед на автомобила, като били
описани увредените му детайли.
С
писмо от 19.02.2018 г., което не се спори, че е получено, ответното дружество
уведомило ищеца, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като процесната щета
с № 00200900862/2017 г. била трета по ред заведена претенция на застрахования
обект по застрахователния договор, за събития, които не били удостоверени от
компетентните органи.
Като
доказателство по делото е приета проформа-фактура № 90009126 от 17.01.2018 г.,
издадена от „С.С.Р.” ЕАД – оферта за стойност на ремонт в размер на 981,11 лв.
/с включен ДДС/. Посочената проформа-фактура е приложена към исковата молба и е
била връчена на ответника в хода на процеса /29.08.2018 г./.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство САТЕ се установява, че: щетите по процесния лек автомобил се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.05.2017 г.
произшествие; към датата на застрахователното събитие – 16.05.2017 г.,
процесният автомобил е бил на 3 години, 6 месеца и 26 дни от датата на
първоначалната регистрация – 21.10.2013 г.; стойността на ремонта му към датата
на ПТП възлиза, както следва: по средни пазарни цени – 658,90 лв., по цени на
алтернативни доставчици – 606,34 лв., а по експертна оценка – 250,41 лв. От
разпита на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 25.01.2019 г. в
първоинстанционното производство, се установява също така, че: представената от
ищеца проформа фактура е от сервиз на официалния представител на марката
„Мерцедес“, включително и на процесния автомобил „Jeep“, модел „Grand Cherokee“;
отразената във фактурата сума от 981,11 лв. е стойността, срещу която
процесното МПС може да бъде отремонтирано в официалния сервиз на марката.
По
отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата
е необходимо да се добави и следното:
Съобразно
релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически
факти/: 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/; 2.
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
З. на погиналата вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи
претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за
имуществено З., като не са налице отрицателните материални предпоставки, при
възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.
Първият
спорен въпрос в настоящото съдебно производство се съсредоточава върху обстоятелството
дали застрахователят обосновано е отказал заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение на основание чл. 20 от Общите условия.
Вторият спорен между страните въпрос е свързан с размера на дължимото
обезщетение.
По
първия спорен въпрос:
В
отговора на исковата молба ответникът е посочил, че по процесната
застрахователна полица ищецът е завел общо 3 претенции във връзка, с които при
ЗАД „ОЗК – З.“ АД били образувани щети с № 0020-090-0859-2017 и
0020-090-0861-2017, при които бил постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 18, ал. 4 от Общите условия. На
следващо място, ответникът се е позовал на клаузата на чл. 20 от Общите
условия, съгласно която: „Застрахователят не дължи застрахователно обезщетение
в пълен размер при невъзможност на застрахования да представи, някои от
документите съгласно чл. 18, ал. 2 , т. 6, включително при щети настъпили при
ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата констативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието. В тези случаи
застрахователят приема до две отделни застрахователни събития през срока на
застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на
застрахования, като последният има право да получи обезщетение за претърпените
вреди“. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, не е установено по
делото, че ликвидационната преписка по заведената от ищеца щета №
00200900862/2017 г. представлявала трето по ред застрахователно събитие,
настъпило през през срока на застраховката. Действително, районният съд не е
указал на ответника, че за този твърдян факт не е представил доказателства, но
застрахователното дружество – жалбоподател е имало възможността да се позове на
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и да поиска събиране на доказателства в
настоящото производство. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност,
поради
което при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че и във въззивното
производство остава недоказан фактът, че заведената от ищеца щета №
00200900862/2017 г. е била трето по ред застрахователно събитие през срока на
застраховката.
По
втория спорен въпрос:
Разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство
обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012
г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, ТК, Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на
ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие - 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението също така не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка
или по алтарнативни части.
Със
сключения застрахователен договор страните са договорили начините на
обезщетяване на щетите вследствие застрахователно събитие - по експертна
оценка, в доверен сервиз и в официален сервиз. Съгласно Общите условия на жалбоподателя-ответник
- чл. 19, раздел II „Обезщетяване на щетите вследствие застрахователно събитие“
- при частични щети застрахователят определя размера на застрахователното
обезщетение, въз основа на опис на увредените детайли, съставен при огледа и го
съставя по следния начин: по експертна оценка или МПС-то се ремонтира в посочен
от застрахователя сервиз, представител на марката в страната или в доверен
сервиз, а стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в
който е ремонтирано МПС, като право на ремонт в сервиз представител на марката
за страната имат МПС, които към датата на начало на застраховката са на възраст
до 4 години /48 месеца включително/. С оглед на годината на производство на
автомобила 2013 г. и датата на първата регистрация на процесното МПС, а именно 21.10.2013
г., и периода на експлоатация от 3 години и шест месеца и 26 дни /от датата на
първоначалната регистрация/, въпросният лек автомобил „Jeep“, модел „Grand
Cherokee“ има характеристиките на нов автомобил, както и всички негови съставни
части са нови. Също така с оглед на обичайната практика при покупка на нов лек
автомобил, от продавача/респективно производителя се предоставя гаранция в срок
от 3 до 5 години или определен пробег за различните компоненти. В този смисъл,
при необходимост от ремонт на новия автомобил, частите следва да бъдат заменени
именно с нови такива, тъй като всички съставни части на автомобилът към датата
на ПТП - 16.05.2017 г. са били обективно оригинални. По този начин ще бъде
изпълнено изискването на чл. чл. 386, ал. 2 от КЗ, според който
застрахователното обезщетение трябва да бъде определено според действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Увреденото
лице от настъпване на процесния застрахователен риск - застрахования по
договора за имуществено З., ще бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло
бъдат заместени повредените автодетайли с оригинални авточасти, т.е. сложната,
съставна движима вещ, каквато по своето естество представлява лекият автомобил,
ще бъде възстановена в състоянието преди увреждането чрез влагане на мястото на
увредените автодетайли нови, но оригинални авточасти. Всеки производител на
автомобили влага в производството оригинални автодетайли, поради което докато
те не бъдат унищожени и подменени с нови, макар и заместващи, се прилага
житейската /човешката/ презумпция, че погиналите авточасти са оригинални, т.е.
съответни на вложените от производителя.
При
така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция
достига до правния извод, че пазарната стойност на причинените имуществени
вреди на увредения от настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Jeep“, модел
„Grand Cherokee“ съответства на тази, посочена в представената проформа фактура
и посочена от вещото лице в съдебното заседание, проведено на 25.01.2019 г., а
именно 981,11 лв., както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Поради
съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има единствено ответникът по жалбата И.К.Ж..
Във въззивното производство същият е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., уговорени в представения договор за правна
помощ и заплатени в брой /видно от отразеното в договора/, поради което следва
да бъдат присъдени. Релевираното от процесуалния представител на жалбоподателя
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на авокатското възнаграждение
се явява неоснователно предвид размера на материалния интерес по делото.
С
оглед цената на исковете, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42668 от 18.02.2019 г., постановено по гр. дело № 46524/2018 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК – З.“ АД, ЕИК*******, да заплати на И.К.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
273 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.