Решение по КНАХД №1916/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфаструктура“ Решение № 125/22.04.2024 г., постановено по АНД № 423 по описа на Районен съд - Девня за 2023 г., с което е отменен ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С отменения ЕФ на „Ю. Й. - 8“ ЕООД, [ЕИК] за нарушаване разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Поддържа се, че неправилен е изводът на въззивния съд за невъзможност да се издава ЕФ за нарушение на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, както и този за противоречие на правото на ЕС относно налагането на санкцията. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Ю. Й. - 8“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от „Ю. Й. - 8“ ЕООД срещу ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 20.10.2020 г., в 16.28 часа, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – Ивеко 70Ц17 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 7 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5В, без ремарке, собственост на въззивното дружество, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

При тези данни, от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 102 ал. 2 ЗДвП.

С ЕФ е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б ал. 5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 27 лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10 ал. 2 от ЗП в размер на 150 лв. при спазване на чл. 189е ал. 3 и 4 от ЗДвП, нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд е приел, че в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /в приложимата към датата на нарушението редакция/, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, които са установени и заснети от електронна система по чл. 167а ал. 3. Съдът е приел и че санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, като противоречи на принципа на пропорционалност – нормата не позволява отчитане на конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, поради което и не следва да намери приложение.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението, не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

Правилно РС – Девня изследва съответствие на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с Директива 1999/62/ЕО и практиката на СЕС и стига до извод за наличие на основания да бъде оставена неприложена санкционната норма на чл. 187а ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. В същия смисъл и в допълнение към изложеното от РС - Девня, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС с Решение от 09.12.2012г. по дело С – 210 на СЕС, а именно: налагането на глоби с фиксирани размери за всяко нарушение на правилата относно определени, предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски не се присъждат, поради липса на направено искане за това.

На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 125/22.04.2024 г., постановено по АНД № 423/2023 по описа на Районен съд - Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ю. Й. - 8“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.