РЕШЕНИЕ
№ 6523
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110125390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Б. А. С.
срещу /ФИРМА/ искове, с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1327269 от 19.02.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 19.02.2024 г. сключил с
ответника договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1327269 за отпускане на заем в размер на 5000 лв.
Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен за 18
месеца, като освен главницата е трябвало да се върне и
сумата в размер на 5300 възнаграждение на дружеството
гарант, чрез заплащане на месечни вноски. Посочва, че
1
уговореният ГПР бил 49,66 %, а лихвеният процент 35,00%.
Счита, че договорът за предоставяне на потребителски
кредит е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, тъй като не била спазена формата по чл. 10, ал. 1 и
ал.2 и чл. 10а, ал.4, вр. чл. 19, ал.1 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.9
от ЗПК. Твърди, че не е посочен начина, по който се
формира ГПР. Развива аргументи, че към ГПР ответникът
следвало да се включи и таксата за гарант, тъй като
сключването на договор за поръчителство било условие за
отпускането на кредита. По отношение на клаузата на чл. 5
от процесния договор, счита че е неравноправна и
нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от
ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Твърди се, че сключването на договор за гаранция е
задължително условие. Моли за уважаване на исковете.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК не е представил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Б. А. С., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
36607/03.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
2
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с оглед процесуалното поведение на ответника и
събрания по делото доказателствен материал, намира за
безспорно установено в производството, че между страните
е сключен договор за кредит № 1327269 от 19.02.2024г., с
който /ФИРМА/, като кредитодател е предоставило на Б. А.
С., като кредитополучател заемна сума в размер на 5000,00
лева, която е следвало да се върне на 18 месечни вноски,
съгласно погасителен план към договора. Общата сума
която е следвало да върне ищецът възлиза на сумата в
размер на 6750,00 лева, включваща 5000,00 лева главница и
1750,00 лихва, при лихвен процент от 35,00 % и ГПР от
49,66 лева.
В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната
сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза
на дружеството, кредитодател, в каквато връзка по делото е
приет договор за гаранция, сключен между
*******************, като гарант и Б. С., като клиент.
Независимо, че ответникът не е подал отговор на исковата
молба с обективирани в него възражения срещу иска, съдът
само за яснота ще коментира по същество процесната
клауза и договора за гарант. С чл. 5 от договора страните
също така уговорили, че при одобряване от Дружеството на
3
така предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от
кредитодателя, нито от лицето предоставило обезпечението,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на кредита.
Следователно безспорно се установи по делото, че на
19.02.2024 г. ищецът е сключил с /ФИРМА/ договор за
потребителски кредит № 1327269 от разстояние, като е бил
предоставен кредит в размер на 5000,00 лева, с краен падеж
на плащане до 12.08.2025г., ведно с лихва в размер на
1750,00 лева и такса гарант в размер на 5300,00 лева. Съдът
приема за безспорно и това, че съгласно изискване на
горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави
обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от
****************** в полза на ответното дружество, като за
това Б. С. е следвало да заплати такса от 5300, 00 лева. Не се
спори по делото наличието на сключен договор за
поръчителство с ищеца, по силата на който
******************, като гарант да се е задължило да
отговаря солидарно с ищеца пред кредитодателя за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за кредит.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
4
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от
посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение N 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима
от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
договора като обща сума, която следва да бъде върната е
5
посочена сумата от 6750, 00 лева, която включва
отпуснатия кредит от 5000 лева, и 1750, 00 лева- лихва, при
лихвен процент- 35,00%. Посочено е, че ГПР е 49. 66%, но
не е ясно същият от какво се формира. Не са посочени
взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Всичко това води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване договора да е сключен
по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Дори и да
не бе изслушана ССчЕ се установява, че в общата сума не е
включено допълнителното плащане по договора за
гаранция в размер на 5300, 00 лева. Според чл. 5 от
договора заемът се обезпечава с поръчителство, за което
кредитополучателят заплаща такса в горепосочения размер
от 5300, 00 лева, която сума не е включена в ГПР. Освен
това се установи, че на тази уговорка ищецът не е могъл да
влияе, тя е била налична в договора преди сключването му.
Според съда сумата за възнаграждение по договора за
гаранция, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй
като е разход във връзка с предоставяне на кредита по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да
6
се има предвид също така, че с включването на
възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне
на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 66%,
действителния такъв би нараснал /въпреки, че по делото не
бе изслушана ССчЕ в тази връзка/. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора,
за да може потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за
връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без
7
недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той
е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима
нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключеният
между страните Договор № 1327269 за кредит от разстояние
от 19.02.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради и което по същество съдът не следва да
обсъжда останалите, релевирани от ищеца основание за
нищожност на договора.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. С
определение от 30.07.2024г. ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса в производството, поради
което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът с оглед
изхода на спора следва да бъде осъден да я заплати по
сметка на СРС. След служебни изчисления по реда на чл.
162 от ГПК съдът изчисли че тази такса възлиза на сумата
8
от 270,00 лева. На ЕАД Е. И., ЕИК *************, с адрес на
управление в *********************, представлявано от Е.
Г. И., следва да се присъди възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в размер на
1170,00 лева с ДДС на основание чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след като съдът установи, че са налице
предпоставките за присъждане на възнаграждение в
горепосочената хипотеза.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1327269/19.02.2024 г., сключен
между /ФИРМА/, ЕИК ************, като кредитодател и Б.
А. С., ЕГН **********, като кредитополучател, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
270,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
9
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на ЕАД Е. И., ЕИК *************, с адрес на управление в
*********************, представлявано от Е. Г. И., сумата в
размер на 1170,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение,
присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10